(автор К.Курдоманов)
" Една лъжа, повторена сто пъти, става истина." Йозеф Гьобелс
" Ние трябва да казваме истината, истината и само истината. Но - не цялата истина." Йозеф Гьобелс
Мисля, че ако днес ме попита някой, как бих коментирал датата 9-ти септември и последвалите я събития оставили трайно-негативен отпечатък върху психиката, икономиката и политиката на страната ни, спокойно мога да цитирам Гьобелс. В продължение на 45 години БКП работеше неуморно да изгради една мощна пропаганда, с която да убеди един изстрадал народ в една очевидна, но чудовищна лъжа. За съжаление, тази лъжа е толкова дълбоко вкоренена в съзнанието на много хора, че ще мине още много време преди повечето хора да започнат да си задават въпроси дали всичко това, което знаят е наистина истината.
Допреди 10.11.1989 г, в учебниците по история ни учеха, че това което се е случило на тази дата е народно въстание, а след 1971 г по желание на другарят Т.Живков се възприе терминологията "социалистическа революция". Истината, обаче, е доста по-цинична и жестока за съжаление. В действителност на 9-ти септември се случва военен преврат, а някой историци като проф. Пламен Цветков твърдят, че дори е повече от преврат. Според него става въпрос за военна окупация от страна на Червената армия, коята сваля правителството на Константин Муравиев и на неговоо място поставя просъветския Кимон Георгиев.
Ето и малко фактология в тази посока. На 26 август 1944 г. под заплахата от настъпващата Червена армия в Румъния правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната между Германия и Съветския съюз. То се разпорежда германските войски да напуснат страната, а отказващите да бъдат разоръжени. Същевременно правителството започва в Египет сепаративни преговори за мир с Англия и САЩ, като се надява да издейства настаняване на английски и американски войски в България. На 2 септември 1944 е образувано правителство на БЗНС Врабча 1 (част от дотогавашната парламентарна опозиция), начело с Константин Муравиев. То продължава сепаративните преговори за мир и се обявява за „демократични реформи“. Независимо от това, Съветският съюз следва своите цели и на 5-ти септември 1944 обявява война на България.
През нощта на 8 срещу 9 септември армейски части заемат ключовите пунктове в София — Министерство на войната, Министерство на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата и други.
На 9 септември съветските войски настъпват в Североизточна България. На 10-ти септември полицията е ликвидирана и на нейно място е създадена народна милиция, съставена най-вече от доскорошни партизани. Това е съвсем накратко описание на главните събития от този злощастен период за нас като нация. Какво обаче прави това събитие толкова мрачно за нашата история?
Това е лъжата на комунистическия режим за всичките 45 години, че това е събитие е афиширано и пропагандирано като победа на социализма над фашизма и империализма.
Скъпи приятели, в България фашизъм не е имало. Това може и да ви шокира, но е факт. Дори историци свързани с БСП, като Искра Баева например, твърдят, че това е така. България не е била окупирана от Германия. България е имала правителство и закони през цялото време на войната. Имала е опозиция, която е разполагала със своя опозиционна преса и т.н.. За каква антифашистка борба се говори и срещу кого, така и не е ясно!
Странен е и факта, че след като България обявява неутралитет във войната, за да избегне поражението и започва преговори с Англия и САЩ (припомням, че те са съюзници заедно със СССР срещу Германия) за настаняване на англиийски и американски войски в България, Сталин въпреки това обявява война. Защо е необходимо това? Така или иначе България не е вече във войната, а на всичкото отгоре води преговри със съюзниците на СССР. Всичко, за съжаление, е много по-просто. Сталин не иска да се изпусне Булгария като сфера на влияние за бъдещите му цели в региона. Това, за съжаление, съвпада с отдавнашните руски, а сега вече и съветски интереси. България е трябвало да бъде окупирана, като бъдеща сфера на влияние в този регион. За съжаление този ход се оказва фатален за бъдещето ни, още повече след конференцията в Ялта, на която се поделя Европа на сфери на влияние. Ние попадаме в сферата на влияние на СССР.
Интересен е и друг факт. Така наречените партизани "воювали героично" в борбата срещу фашизма. Оказва се, че те не са били повече от 1500 човека, а членската маса на БРП (БКП) е била малко под 10 000 човека през 1944 г. Къде в това има всенародно въстание? Но пък за разлика от тази малка цифра - 1500 човека - през 1990 г има близо 200 000 активни борци против фашизма, които са се ползвали с какви ли не привилегии. Интересно как тези 1500 партизани станаха 200 000 за 45 години?
След като е окупирана България и на власт идва ОФ, настъпва пълно беззаконие. Избити са хиляди интелектуалци, генерали и офицери, духовници, пастори и т.н. Започва всеобщата национализация и индоктринация на населението. България влиза в поредния си мрачен период, който въпреки че трае 45 г., по деструктивност и трайно увреждане на нацията ни се равнява на 482 г. турско робство. Може и да ви звучи пресилено, но за мен е така.
Днес ние, все още не сме отрекли този варварски режим, въпреки че Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа и Европейският парламент решиха, че комунизмът трябва да се изучава като престъпен режим. Днес хората, които вземаха дипломите си по история в онзи режим, и които писаха учебниците по история с желание да угодят единствено и само на СССР, все още дърпат конците на образователната ни система. Все още 9-ти септември се празнува от БСП, което е гавра с хилядите загинали без съд и присъда. Все още има паметници на съветкия ботуш в най-големите ни градове, като зловещи призраци, които ни напомнят, че Русия няма лесно да се откаже от желанието си да окупира трайно тези райони. Само че, сега не е чрез оръжието, а чрез икономическа зависимост. Средтвата не са важни, важен е ефектът.
Скъпи приятели, 9-ти септември е една от най-срамните и мрачни дати в нашата история. Колкото 6-ти септември е велика заради Съединението, толкова 9-ти е срамна заради последиците от този преврат или по-скоро окупация.
Нека отделим време и да ракажем и това на нашите деца. Те трябва да знаят истината, за да не допуснат това някога да се повтори.
