ЗАЩО НАПУСКАМ СИНЬО ЕДИНСТВО, А ПОДКРЕПЯМ РЕФ. БЛОК

До днес бях зам. председател на партия „Синьо единство”. Или поне се водех като такъв.

Когато миналата година напуснахме СДС  в израз на несъгласието ни с разбиването на Синята коалиция, с липсата на демократичност в СДС и с изключването на Мартин Димитров и Ваньо Шарков, мотивите бяха ясни – МОРАЛНИ и ПРИНЦИПНИ.

Днес, напускайки Синьо единство заради същите неща – мотивите ми (пак същите)  са определяни от част от хората, с които заедно се махнахме от СДС, като „продажност”, „лична изгода”, „предателство”, „безпринципност”…  

Какво се промени?

При мен – нищо.
Аз все така вярвам, че:

1.       Разумната и справедлива политика е основаната на ДЕСНИ ПРИНЦИПИ такава;

2.       Десните принципи включват вземането на решения след аргументиран дебат, вслушване в различното мнение и  победа на по-силните аргументи;

3.       Дясното означава поемане на отговорност, така че… не е най-популярното и обичано схващане;

4.       Единственият начин да имаш работещо дясно е да намериш път към консолидиране и обединение на дясномислещите хора и организации;

5.       Обединението в дясно е труден, но жизнено важен процес в България;

6.       Преди да имаме реален дебат за ЛЯВО и ДЯСНО, в България ще трябва да спечелим битката „народ срещу мафия”;

И бих добавила:

7.       Все по-важно става първо да си гарантираме про-европейска посока на развитие на страната, след това – да продължим с всичко останало.  Което предполага  създаването на широк фронт срещу про-руското ни завличане…

               Това бяха убежденията ми, докато бях част от СДС,  заради тях  – напуснах СДС, водена от тях – станах част от основаването на Синьо единство, което уж беше инструмент за прилагането им на практика… И пак заради тези си убеждения – напускам Синьо единство и давам подкрепата си на Реформаторския блок.

Единствената  разлика, която настъпи при някои от  хората, с които до преди година уж имахме еднакви убеждения, но наричащи ме днес „безпринципна” заради същите – беше източникът на … заплата.  Излиза, че „битието” все пак „определя житието” в някакъв смисъл… При някои хора. Голяма работа е Хлябът! …

Въпреки всички обвинения и хейтърски  изказвания относно действията ни с Мартин Димитров, Петър Славов, Алекс Боджова и др., истината е, че не без болка и лош привкус се разделяме с този проект. Аз лично, може би наивно, ВЯРВАХ в това, което правим и в ЕКИПА, с който го правим.  Може би твърде идеалистично беше това от моя страна.

Но пътят заедно има свойството да показва хората и нещата в истинската им светлина.

Отначало имах някои опасения – едно от тях беше, че Надежда Нейнски би могла да опита да превърне този проект в частен такъв.  А беше ясно, че това ще значи пълен провал.  Все пак – говорихме, разбрахме се, че ЕКИПЪТ и ЕКИПНАТА РАБОТА са най-важни и … аз се доверих.

Отвъд опасенията  - Надежда беше все пак един от хората, на които като дете се възхищавах. Страшно много ми се искаше да ѝ повярвам, и наистина „опитът да заработи в екип с ентусиазма и младостта”… Пак твърде идеалистично...

За съжаление скептицизмът ми се оказа по-добър пророк от идеализма ми и резултатът към днешна дата е, че за по-малко от година Синьо ЕДИНСТВО има едно провалено явяване на избори, два провалени преговора за обединение (все водени от едни и същи преговарящи, почти всички от които работещи в офиса на г-жа Нейнски), решенията в СЕ се взимат изключително еднолично, без каквато и да е прозрачност или отчетност (казвам го като някой,който като зам. председател на националното ръководство не е получавал почти никаква информация от преговорния екип на СЕ и като някой, който в качеството си на част от преговорния екип в даден период, беше допуснат едва 2 пъти до преговори).

Толкова за „екипната работа”. Толкова за единството.

Преди няколко дни за първи път получих протокол от водените преговори за подписване на коалиционно споразумение вътре в РБ. Нямаше как да не забележа, че по над 90% от  обсъжданите теми, там където имаше постигнато  съгласие между 5 от 6-те организации, представителите на СЕ бяха гласували „против”. Дори за неща, които много се доближаваха до предложенията на СЕ като „трайният политически субект”… Или примерно – противопоставянето на идеята за взимане на решения в РБ със 75% подкрепа, и желанието на СЕ всички решения да се взимат с ПЪЛЕН КОНСЕНСУС! …Пълен нонсенс! Та то в едно семейство трудно можеш да постигнеш пълен консенсус , какво остава в коалиция от 6 организации?!! Дори 75-те % ми се струват МНОГО амбициозни, но поне звучат изпълнимо.

Искам да кажа – не се учудвам, че Радан Кънев предложи Синьо единство да бъде изключено от коалиционните преговори и да се подпише споразумение без него. Учудвам се по-скоро, че ЧАК СЕГА го направи. Аз не бих търпяла 4 месеца постоянно контриране и противопоставяне… Нали знаем всички – ако има желание – намира се начин, ако не – намира се оправдание…

Както каза един приятел – в преговорите НЕ Е УСПЕХ да не мръднеш и на йота от позициите си. НЕ Е УСПЕХ да изкараш всички останали преговарящи "лоши". Успех е, ако постигнеш разбирателство. Да „отстояваш позициите си” дотолкова, че да сложиш край на мисията, с която си тръгнал на преговори и изобщо - си се създал като организация – значи само едно: че си се провалил с гръм и трясък. В нашия случай – за втори път в рамките на годината…. И ако първият път отсреща беше Ив. Костов, който можеше да е виновен по презумпция, то сега Костов не беше част от преговорите. 

И … няма как да се сдържа да не направя следният извод, допълнение към нещата, в които вярвам относно дясното:

8.       Едно от условията да се случи дясно обединение в БГ е всички политици, които вече са били във властта на страната - да последват примера на Ив. Костов и да се оттеглят. Ако имат желанието – да помагат като експерти, но в никакъв случай да не са отпред! 

ГС "ЕДИНСТВО" ПОДКРЕПЯ ОКУПАЦИЯТА НА СУ!

Фотограф: Иво Орешков :)

ДЕКЛАРАЦИЯ

На  ГС „НС Единство”  в подкрепа на студентите, окупирали  СУ

След  6 месеца управление на кабинета „Орешарски”, 5 месеца от които съпроводени с ежедневни, масови протести срещу това управление, след  множеството действия на това правителство, с които то си заслужи категорично да бъде титулувано „правителство на Мафията”, след огромния процент на недоверие към това правителство,

ние от ГС „ЕДИНСТВО” смятаме, че действията на студентите от СУ - окупацията на Ректората, както и всяка последвала окупация на зали и в други ВУЗ с искане на ОСТАВКА на това провалено правителство, е проява на Разум, Патриотизъм, Гражданско съзнание и Свободолюбие! 

Искането за МОРАЛ, ЧИСТОТА и ЗАКОННОСТ в управлението на страната ни е глас, който не бива да бъде заглушаван, а напротив – трябва да бъде подкрепен от всички уважаващи себе си и желаещи по-добро бъдеще за децата си българи!

Изразяваме остро несъгласие и възмущение от решението на Академичния съвет на СУ, който отказа да подкрепи своите студенти. СУ винаги е държал на своето място в историята като средище на Мисълта и Разума, от което са тръгвали не една големи промени в курса на развитие на страната ни. Самият Ректор на СУ – проф. Ив. Илчев на 1 октомври тази година, едва преди 27 дни, когато се честваше 125 годишнината на университета, отправи силно слово към студентите в СУ, уверявайки ги, че за разлика от политиците, ръководството и преподавателите на СУ искат студентите да са знаещи и можещи. Вдъхновено им говореше за патриотизъм, отговорност към съдбата на България.. Посочи тях – студентите, за носители на надеждата за бъдещето, увери ги, че в СУ „не изчисляват образованието само със сухото чаткане на зърната на сметалото”. Но като типични политици, Ректорът и Академичният съвет застанаха на коренно противоположна позиция, отказвайки да подкрепят своите МИСЛЕЩИ, показващи гражданско отношение, борещи се за доброто на България студенти!

Не ги подкрепиха от страх, защото все пак „чаткането на сметалото” успя да заглуши гласа на патриотизма!  

Приветстваме решението на Студентите да продължат ОКУПАЦИЯТА на Ректората въпреки явното предателство на ръководството на университета спрямо тях! Категорично ПОДКРЕПЯМЕ окупацията на СУ, както и в останалите ВУЗ в страната!

Призоваваме всеки свободомислещ и свободолюбив българин да застане до тези млади хора, осмелили се да се изправят срещу системата и да поискат изкореняване на престъпните практики и пребиваването на Мафията в управлението на страната ни!

Призоваваме ръководството и ректора  на СУ – проф. Иван Илчев, да премислят позицията, която той и колегите му заемат в този важен за бъдещето ни момент! Апелираме да престанат с политически угодния език към провалилите се управляващи, защото именно днес се решава съдбата ни и с действията си всеки ще бъдат запомнен от Историята – като предател, или като човек на честта!

Призоваваме ги да помислят много добре, преди да позволят /с действие или бездействие/, каквито и да било актове на репресия срещу  продължаващите  окупацията студенти, понеже те не са сами! 

Те са децата на България!

Те са НАШИТЕ деца! 

И обществото ни няма да прости на никого, който посегне на тях!

Заедно до победата!

ОСТАВКА!!!

КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ОТ ЗАКОНИТЕ ПРИ "ОБЩУВАНЕ" С ПОЛИЦИЯТА

Какво трябва да знаем, ако полицейски служител ни спре на публично място и поиска документите ни за проверка:

1.      Ако не представите личен документ, който да съдържа данни за идентификацията ви, глобата е между 50 и 300лв. (чл.80, ал.5 от Закона за личните документи). Затова по-добре носете винаги личната си карта, или шофьорска книжка, във вас;

2.     Идентификация МОЖЕ да се направи освен чрез ЛК, също така и чрез:

-  заместващ документ, например – шофьорска книжка! (Чл.3, ал.1,2,3 от Закона за личните документи)

- чрез  разпознаване от друго лице, с вече установена самоличност, например ваш приятел, който е представил валиден документ за идентификация. (чл.61, ал.2 от Закона за МВР)

3.     Полицейски служител може да ви спре и да поиска документ за самоличност само при следните условия, (чл.61 от Закона за МВР):

-          Ако има данни за вас, че сте извършили престъпление или друго нарушение на обществения ред;

-          Когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления, и при образувано административнонаказателно производство;

-          при осъществяване на контрол по редовността на документите за самоличност и пребиваване в страната;

-          на контролен пункт, организиран от полицията;

-          по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон.

4.     Когато полицейски служител ви спре и поиска  документи за установяване на вашата самоличност, той е длъжен:

-          Преди всичко - да се ЛЕГИТИМИРА!!!  Единствено полицейски служител има право да ви иска документ и достъп до личните данни, спирайки ви на улицата (чл.6 от Закона за личните данни) , а единственият начин да знаете, че срещу вас стои полицай, е той да ви ПОКАЖЕ СВОЯТА СЛУЖЕБНА КАРТА или ЛИЧЕН ЗНАК! Униформата НЕ легитимира никого като полицейски служител! (чл.175, ал.1 от Правилника за приложение на Закона за МВР)

-          Полицейският служител трябва да ви информира с какво основание извършва проверката. Единствените допустими причини са изброени в предходната точка.  Ако не ви съобщи основанията, с които извършва проверката, вие няма как да знаете дали проверката е законосъобразна, а ако не е – имате право да откажете да се подчините. (чл.55, ал.4 от Закона за МВР)

Полицейският служител НЯМА ПРАВО да ви задържа заради липса на лична карта, ако представите шофьорска книжка, или бъдете разпознат от друго лице, чиято самоличност вече е установена чрез документ!!! Също няма право да задържа личната ви карта, ако не задържи вас! Ако полицейският служител откаже да се легитимира с личен знак или служебна карта и да ви даде валидно основание за проверката на самоличността ви – можете да откажете да му покажете лични документи!

Ако все пак бъдете задържан от полицейските служители, ето какво трябва да знаете:

1.     Полицейските органи могат да задържат лице само при следните случаи:

-  ако за него има данни, че е извършило престъпление;

-  ако то, след надлежно предупреждение, съзнателно пречи на полицейски орган да  изпълни задължението си по служба;

- ако то показва тежки психични отклонения и с поведението си нарушава обществения ред или излага живота си, или живота на други лица, на явна опасност;

- Ако лицето е малолетен нарушител, който е напуснал своя дом, настойник, попечител или специализирана институция, където е бил настанен;

- при невъзможност да се установи самоличността на лицето чрез заместващ документ или разпознаване от друго лице – с вече установена самоличност;

- Ако то се е отклонило от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където е било задържано като обвиняем в изпълнение на разпореждане на полицейски орган или на орган на съдебната власт;

- Ако то е обявено за международно издирване по искане на друга държава във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейската заповед за арест;

– Също и в други случаи, определени със закон. (Чл. 63, ал 1 от Закона за МВР)

2.     Полицейските служители са длъжни ВЕДНАГА да ви уведомят за основанията за задържането ви.

3.       Имате право да обжалвате веднага законността на задържането – съдът е длъжен да се произнесе в срок до 24 часа (Закон за МВР чл.63, ал.4)

4.      Имате право на адвокат още ОТ МОМЕНТА НА ЗАДЪРЖАНЕТО ВИ! Можете да заявите веднага името на адвокат, имате право и на обаждане, както и на среща с адвоката си НАСАМЕ!!! (Конституция на РБ – чл.30, ал.5).

5.      Полицейският служител е длъжен веднага да уведоми за задържането ви лице, посочено от вас. (Закон за МВР, чл.63, ал.5,6. + Конституция на РБ – чл.30,ал.5)

6.      Ако ви задържат – полицейските служители трябва веднага да съставят ПРОТОКОЛ за задържането. За отвеждане в РПУ, или друго място на задържане – полицейските органи издават ПИСМЕНА ЗАПОВЕД. (Закон за МВР чл.65, ал.1)

7.      Полицейските служители са длъжни ВЕДНАГА да ви освободят, ако основанието за задържане е отпаднало  – намерил сте си личната карта, заместващ документ, или сте бил разпознат от друго лице с установена самоличност, например. (Закон за МВР, чл.65, ал.2)

8.     На лицето, задържано заради:

-           данни, че е извършило престъпление,

-          Съзнателно пречене, след ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ, на полицейски орган да  изпълнява задълженията си.

-          Невъзможност да се установи самоличността чрез личен документ, заместващ документ или чрез разпознаване от друго лице, с вече установена самоличност

не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. Срокът на задържането в тези случаи не може да бъде повече от 24 часа. (чл.64 от Закона за МВР)

Ако при проверка на площада полицейските служители изземат ваша вещ (фотоапарат, примерно) трябва да знаете следните неща:

1.      Те могат да изземат само вещ, за която има СИГНАЛ за издирването ѝ, изземването  и задържането ѝ е в срок ДО 30 дни.

2.      Преди да ви вземат каквото и да е – първо трябва да ви приканят да го дадете доброволно.

3.      ВЕДНАГА щом вземат вашата вещ, те са ДЛЪЖНИ да съставят ПРОТОКОЛ, който трябва да ви дадат да разпишете и да ви предоставят КОПИЕ от него.

4.       Дори да се наложи НАСИЛА да ви вземат вещта (на което имат право) пак са длъжни да съставят протокол и да ви дадат да го подпишете, ако откажете – трябва да го подпише свидетел и пак трябва да ви дадат копие от тоя протокол. (чл.69а от закона за МВР)

5.      За всеки случай на проверка на вещи или обиск на кола – полицейският орган съставя ПРОТОКОЛ. Проверката или обискът се извършва така, че да не уронва честта и достойнството на гражданите. (чл.70 от Закона за МВР)

Ако СДВР реши да ви извика за „сваляне на сведения” – примерно за блокирането на кортежа на Орешарски J, трябва да знаете следните неща:

1.     Полицейските органи имат право да призовават граждани, например за събиране на сведения. Но призоваването става чрез ПИСМЕННО уведомяване за призоваването, като в съобщението изрично се посочват ЦЕЛТА на призоваването, както и ЧАСА и МЯСТОТО на явяване. (чл.60, ал.1 и 2 от Закона за МВР)

2.     При „неотложни случаи” (!!)  призоваването може да се извърши по: телефон, телекс или факс (в закона НЕ ПИШЕ „имейл”). При тези три случая призоваването се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило.  (чл.60, ал.3 от Закона за МВР)

Ако ви се обадят по телефона да ви призоват в СДВР или в някое РПУ за „сваляне на сведения” – поискайте призоваването да стане чрез писмено съобщение, в което ясно да е оказана целта и основанието за това призоваване.

Междувременно – свържете се с адвокат и отидете заедно с него на „срещата” .

101 ДНИ БОРБА ЗА НЕЗАВИСИМОСТ

Днес се били навършвали 105 години независима, българска държава. 

В действителност това не е точно така. През 1909 се признава независимостта на България. Фердинант става цар на българите. В договарянето с Великите сили на османската империя, на която сме били дотогава васална страна (плащали сме данък), посредничи Русия. Договорката в крайния и вид е следната: Русия опрощава дълговете на Турция, Турция се отказва от финансови претенции към България, но ... България се задължава да изплати 82 млн. франка на Русия през следващите 75 години. В крайна сметка - имали сме едва 36 години независимост... само дето през тях сме плащали "откуп" на Русия... след което, на 5 септември 1944г. Русия ни обявява война и превзема страната ни чрез преврата от 9.09.1944г., извършен от терористичната организация на комунистите...

За съжаление към днешна дата сме изправени пред същия проблем – ЗАВИСИМОСТТА на управляващите ни и все по-силната зависимост, с която те обвързват България – както с Русия, отново, така и с мафията и олигархията. Така че – в този ден, 101-я ден на протестите „Граждани срещу мафия”, се разходихме до Велико Търново, където едни от най-крадливите и зависими управници щяха да участват в официалната церемония посветена на независимостта на България.

Разбира се – отидохме подготвени за разговор с властта.

По случайност, „властта” ни настигна и започнахме разговорът още по пътя.

Но за всички хора бяха изненада безпрецедентните „мерки за сигурност”,взети от полицията и от НСО за допускане на хора на този национален празник. При всички възможни входове към площада, където щеше да е церемонията, имаше пропускателни пунктове с метални детекторни рамки и гардове с метални детектори в ръце – всеки човек, ако искаше да бъде допуснат на площада, трябваше да мине през щателна проверка, а чантите се пребъркваха из основи… интересно как не бяха докарали и скенери на площада.

Щом ни видяха с мегафон, милиционерите писнаха, че „с това не можем да влезем”. Отведоха ни настрани и ни запредупреждаваха, че нямаме „разрешително за протест”. Първо настоях да ми покажат черно на бяло по силата на кой закон или наредба нарушават правото ми на свободно придвижване заради притежание на мегафон, след това – им обяснихме, че там няма протест, за който да ни е нужно разрешение. Личното право на свободно изразяване на мнението и организирането на протест са две различни неща. Настоях да извикат началника си и да получа писмен отказ от допускане до площада на Царевец поради носене на мегафон. 

Тогава дойдоха две ченгета и казаха, че шефът им наредил "нас да не ни допускат на площада"…

Когато поисках от полицаите да се легитимират – те категорично отказаха, дори ме заплашиха с арест, ако продължа да настоявам. 

Шефът им не се появи, така че се наложи да оставим мегафона и да минем от друг пропускателен пункт, за да не пропуснем дългоочакваната среща.





На площада беше претъпкано с хора. А другарят О. беше толкова мрачен и тъжен, че решихме в един момент да го развеселим, така че завикахме с пълно гърло  „ОСТАВКА!”  и неговият любим въпрос – „КОЙ НАЗНАЧИ ПЕЕВСКИ?!!”. 

Към нас се присъединиха още хора от различни краища на препълнения площад.  Но имаше и много дюдюкане и обвинения, че „разваляме празника”.

Тъкмо, когато вече ме хвана яд – в крайна сметка, щом българите си траят, очевидно им харесва начинът им на живот, пенсиите и заплатите им стигат и нямат никакви забележки и притеснения от колаборациите с мафията, та тогава - що ние да им разваляме рахатлъка с някакво си настояване за скъсване на зависимостите на властта от мафията… та точно тогава забелязах как си тръгват всички тези хора. 

На добре организирани групи. 

Изброих над 50 автобуса с регистрации от цялата страна. Веднага след церемонията, всички тези дюдюкащи червени баби и дядовци се натовариха по автобусите и си ги подкараха към родните краища… 

Тогава разбрах. 

Мерките за сигурност далеч не се изчерпваха с металните детектори на подстъпите към площада! Бяха се погрижили също така и да имат вярна на управлението агитка на самия площад, като жива верига, жив щит, от пенсионери, която да защитава „честта” на управлението от такива като нас… и да ръкопляскат за пред камерите, вместо да викат „ОСТАВКА!”.

И все пак – викахме и гласът ни се чу.

Нищо, че БТВ, които бяха най-наблизо и заснеха материал в близък план с нашата група – накрая казаха в новините как всичко било спокойно на Царевец и нямало „смущения” като тези от 6.09. в Пловдив…  

ВИКАХМЕ! (Дано събудим някой - там, в Търново...)

Викахме и после – когато кортежът на О. пак ни задмина по пътя към София…

И ще продължим да викаме, да „смущаваме” спокойствието на властта, да изобличаваме кражбите и престъпленията и, да информираме хората за гафовете и зависимостите на управляващите, да питаме, да разследваме и да протестираме… 

Ще продължим, защото ИСКАМЕ НЕЗАВИСИМОСТ ЗА БЪЛГАРИЯ!

Понеже България е КАУЗА, другари и другарки, милиционери и милиционерки, а не е МАНДРА за грабене….

УЧИЛИЩЕ МЪЧИЛИЩЕ?!!

Вярвате ли ми, че нямам НИКАКВИ спомени от училище до трети клас?!!
Беше ми АДСКИ скучно. А класният ми беше страхотен, бяхме приятели от много преди 1-ви клас, та не беше заради него. Просто МРАЗЕХ седенето на чина, а часовете се точеха до безкрай... Едва при таблицата за умножение установих, че "това не го знам" и сякаш се събудих... Но се събудих в кошмар. Изпитвах ужас, че не знам... Този стрес и този ужас съпътстваха цялото ми пребиваване в училище, че и после - докато завърших бакалавърската си степен в СУ. Трябваше да минат около 7 години, време, в което срещнах хора, които имаха вродено любопитство към света и учеха щото им ХАРЕСВАШЕ да научават нови неща.. без институция, програми, оценки, дипломи... просто - се запалваха в дадена сфера и я изучаваха, защото им харесваше да го правят... Едва след като вкусих от този вид ПОЗНАНИЕ и УЧЕНЕ, страхът, стресът и ужасът от изпитите си тръгна. Изкарах магистратурата си БЕЗ тези, получени в училище "придобивки" и това беше истински страхотно прекарано време. Аз се НАСЛАЖДАВАХ да уча, а изпитите бяха забавни.

Колко жалко, че изгубих почти 15 години от живота си, преди да изляза от деформиращото менгеме на образователната система и най-накрая да си припомня, че да УЧИШ е ЗАБАВНО и УДОВЛЕТВОРЯВАЩО...

Честит първи учебен ден!

Учители, не убивайте естественото любопитство в децата, те учат чрез него! Не ги затваряйте в класическото "ТРЯБВА!", в програмите и особено в рамките на ДОС (държавен образователен стандарт)!

Ученици, .... ученето е за вас, а не - за училището или учителите, така че - бъдете свободни да изследвате различните, палещи любопитството ви аспекти на тоя свят, дори и това да не е в програмата на училището, министерството и т.н.
Ако гори във вас - следвайте огъня, преследвайте мечтите си... Помнете, че правилата и програмите са условни и временни, и не са цел сами по себе си. Целта е да ЗНАЕТЕ.

А това става, когато заобичате да НАУЧАВАТЕ и се научите да УЧИТЕ.
Светът е пълен с чудеса и съкровища, които да откривате!

УСПЕХ! :)

ГРАЖДАНИ срещу МАФИЯ

Вече почти месец десетки хиляди български граждани протестират под прозорците на властта, пият „кафе” пред сградата на НС, обикалят  партийните централи всяка вечер. Те не протестират заради партийни пристрастия. Никой не ги е докарал с автобуси, никой не ги е подкупил с „разходка до София” и сандвич.

Този път разделителната черта е друга. Всъщност – може би винаги е била точно тази. Този път българските граждани съзнателно застанаха не просто срещу партии, а срещу МАФИЯТА в тези партии и във властта. „Понеже ни писна” пишеше на един лозунг. Така е. Писна ни. Понеже единствената „сила”, която през последните 23 год. има по-дълго присъствие във властта от ДПС – това е българската мафия и олигархия.

Този път българските граждани обявиха война именно на нея. Именно на нея искат оставката .

Те „пият кафе” пред НС и искат ОСТАВКА. После тичат на работа. След работа – се събират пред МС и пак искат ОСТАВКА. Обикалят партийните централи във своеобразен марш на свободата и пак искат ОСТАВКА.  Разхождат децата си вместо в парка – там, по улиците, като част от протеста. Първата дума на някои от децата им е „ОСТАВКА”… Срещат се с приятели – не в заведение, а там – на площада. Дори кучетата си разхождат, подкрепяйки исканията за ОСТАВКА.  И така –вече 22 дни! Изразено недвусмислено искане – ОСТАВКА!

В отговор от своите „народни” представители – свои, защото им плащат заплатите, българските граждани чуха, че са интернет лумпени, терористи, вандали, алкохолици, наркомани, безделници, пълни със злоба… и какво ли още не. Един от депутатите дори отиде въоръжен в НС – да се пазел от народната ..любов.  По въпроса с ОСТАВКАТА, управляващите бяха категорични – „няма да подаваме оставка!”.  След което поискаха актуализиране на бюджета, което ще рече – отпуснаха си повече пари…, освен това – изтеглиха от името на същите тези протестиращи  български граждани кредит, който с доста неизгодна лихва ще се харчи от недаващите-ОСТАВКА-управляващи, а ще се връща от протестиращите-български-граждани-и-децата-им.

С други думи управляващите показаха среден пръст на гражданите и се изсмяха в лицето им.

Защо? Защото сега ТЕ имат властта. Защото могат да изпратят 1000 полицаи да изнесат дори един по един останалите по обяд пред НС и на кръстовището на Оборище и Левски протестиращи.  Защото …не им пука.

Или – защото най-накрая показаха истинското си лице –това не на партийни дейци (което си е гадничко само по себе си), а това на представители на мафията и олигархията.

И какъв е изборът пред протестиращите?

Вече месец повтаряме – „мирен протест”. Мирен, мирен, ама колко да е мирен? И докога да е мирен? И какъв ти мир, когато имаш гьонсурати, слуги на мафията и олигархията срещу себе си - в управлението на страната и то - на твоя издръжка?

Ако след тези 22 дни протестиращите се предадат – заради умората, обезсърчението и т.н. – това ще значи, че те – гьонсуратите, са победили. Ще значи, че нацията ни пак е свалена в нокдаун, след едно кратко пробуждане… И сънят ни може да е пак като онзи – на спящата красавица – 100 годишен.

Ако пък управляващите прокарат идеята за предсрочни избори чак през месец май – това  само на първо време ще изглежда като победа. През следващите месеци  тази мафия, дето е във властта, ще се позиционира така, че  да „прибере” колкото се може повече – пари и позиции. И ще подготви своето отстъпление-завръщане. По стар сценарии. Разбира се – сметката ще я платим ние…

Единственият добър край на цялата история е българските граждани да не отстъпят и да получат исканата оставка! СЕГА! А не – „друг път”, както се казва в един култов БГ филм.

ОСТАВКА! До дупка! Това е…

А СЕГА - НАКЪДЕ?

Нашите предложения за промени в Изборния Кодекс

След 13 дни на масови протести, пълна глухота от страна на управляващите, изявления от тях и от техни колеги, в които си позволяват да обиждат хората, протестиращи „под прозорците им”, логичният въпрос е – а сега накъде? 

Много хора с право отбелязаха – с подобни разходки не плашим никого, така можем да продължим и цяло лято, но накрая ние ще се уморим, а очевидно управляващите силно разчитат на това. Вероятно разчитаха и на летния сезон, когато хората трябваше да вземат отпуските си, да заминат извън София.. Но сметките им излязоха криви – хората казаха: „ ТУК ще плажуваме!”. 

И все пак – всички разбираме, че се налага да се премине към по-настъпателни действия, ако искаме да се случи наистина нещо, а не – да си останем само с хубавите усещания от този уникален, свеж, мирен протест, в който креативността, човещината, интелекта и възпитанието някак имаха превес. 

Естествено – появиха се много предложения, много опити за увличане на протестиращите в една или друга посока. Имаше и откровено глупави опити за „яхване” на протеста, които получиха подобаващ отговор. Но нуждата от ясна стратегия накъде и как да се продължи, вярвам, се усеща вече от всички, с които вечер след вечер набиваме крак по улиците на София. Светъл лъч  в тази посока е обединението на десетки организации зад няколко прости стъпки:

           1.      Промени в действащото изборно законодателство;

           2.      Оставка на правителството;

           3.      Предсрочни избори не по-късно от октомври тази година;

Ето и предложенията, които ние от сдружение „Единство” внесохме в НС, вярвайки, че този минимум промени може да разчупи статуквото или поне – да създаде възможности за разчупването му, така че в следващия парламент да видим представени повече от гражданите на страната ни:

1.      Изборните книжа да се отпечатват в печатницата на БНБ;

2.      Предложения за членове на ЦИК да могат да правят и партиите, които на последните избори са получили над 1% от общия брой гласове;

3.      Депозитът  по чл. 78 за регистрация на партия или инициативен комитет в ЦИК да се намали от 10 000лв. на 3 000лв.

4.      Броят на подписите на подкрепящи регистрацията на партия в ЦИК  да се намали от 7 000 на 3 000;

5.      Необходимите подписи за регистрацията на независим кандидат - от подкрепящи кандидатурата избиратели с постоянен адрес на територията на района, да се намалят от 5000 на 1000 

6.      Възстановяване на преференцията  в  пропорционалните листи като вид мажоритарен вот

7.      Прагът за преференция е 3% (от гласовете за дадената политическа сила)

8.      Да се въведе електронно гласуване;

9.      Създаване на актуален регистър на избирателите

10.  Методиката за определяне на изборния резултат да бъде част от Изборния кодекс

11.  Предоставяне на възможност всеки избирател да провери в кои подписки на партии, коалиции и кандидати фигурира, чрез електронна проверка през сайта на ГД "ГРАО“( каквато има за проверка в избирателните списъци).