ЗАКОНЪТ ЗА ДЕТЕТО ПРАЩА РОДИТЕЛИТЕ В ЪГЪЛА!

или

РЕДНО ЛИ Е ДЪРЖАВАТА ДА СИ ПРИСВОЯВА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА ВЪРХУ БЪЛГАРСКИТЕ ДЕЦА?

Б.А.: След като от телевизия СКАТ си позволиха да използват моето заглавие и част от материала от тази статия, която излезе в бр.3 на Демократичен вестник, но без да уточнят авторството, качвам цялата статия и тук, за да бъде ясно кой и за какво говори.

След заканите на БСП преди 10-ина години, че ще изготвят нов Закон за детето, днешните управляващи пристъпиха към реализиране на тази идея, следвайки идеите на предшествениците си доста стриктно.

Казаха, че досега Законът за закрила на детето е защитавал единствено правата на децата в риск, а е нужно „НЯКОЙ” да защити правата на всички деца. Казаха, че досегашната нормативна база била разпръсната в 6 различни закона и освен това имало нужда от ремонт на досега действащите закони, понеже били остарели. И до тук с мотивите. Към проекта за закон за детето НЯМА мотиви, липсва анализ на сега действащата нормативна база, липсват ясни цели, които новият закон да се стреми да постигне.

Така и никой не обоснова нуждата от „защита на правата” на децата, които не са в риск - кой и от какво ще ги защитава? Как, от кого и по какви критерии ще се преценява кое дете е „в риск”?

Както се казва – пътят към ада е постлан с добри намерения.

Така и според готвеният закон за детето ВСЯКО дете беше сложено в графата „дете в риск”, а ВСЕКИ родител – в графата „по презумпция виновен”, некадърен, насилник и опасен за детето си. Разбира се, държавата със своята гвардия от чиновници, си запазиха ролята на „добрия” в тази история, на защитника на „онеправданите дечица”, на тяхното „доверено лице” … срещу техните „родители-насилници”!

Чрез този закон Държавата предяви желанието и намерението си да застане между родители и деца, и да има власт над семейството, което винаги е било най-важната и градивна единица от обществото, и в която обикновено свободата и свободомислието са се запазвали дори и по време на робства, диктатури и пр. недобри исторически опитности, през които ни се е налагало да минем като народ.

А на въпросите на родителски организации авторите на закона си позволиха да отговорят със съвети „на който не му харесвал закона – да си търси друга държава” и че – случаи с ненужно отнемане на деца от семействата им вероятно щяло да има, но щели да са единици, така че не било проблем.

Но да поговорим малко по-конкретно за Закона за детето.

Негов съавтор е наскоро назначената за зам. Министър на правосъдието г-жа Велина Тодорова, известна и със съавторството си в писането на Семейния кодекс, в чието съставяне бяха пропуснали да включат преходни разпоредби за заварените случаи на кандидат осиновители, български граждани с обичайно пребиваване в чужбина, вписани в националният регистър на осиновяващи към влизане в сила на новия СК. Благодарение на този пропуск немалко деца останаха в институция повече от година, въпреки, че имаха определени осиновители, а за някои дори процедурата по осиновяване беше в съдебна фаза, но се наложи да бъде спряна поради липсата на въпросните разпоредби.

По отношение на съдържанието на Закона за детето проблемите започват още при даването на определения на различните термини, използвани в следствие в текстовете на закона. Например:

„дете, трайно непосещаващо училище” е дете, което не посещава задължително училищно обучение за повече от 1 месец в рамките на една учебна година;”

Никъде не се уточнява дали става дума за извинени или – неизвинени отсъствия, а обхваща деца от 6 до 16 години, което значи, че ако 6 годишният ти първокласник боледува по-често, още към втория срок ще е събрал 1 месец (30 дни) липса от училище и ще е вече „дете трайно не посещаващо училище”.

Последствията от попадането в тази „графа”:

Според чл. 38 и чл. 39 за всеки случай на дете, трайно не посещаващо училище, в общината се създава МУЛТИДИСЦИПЛИНАРЕН ЕКИП, в чиито състав влизат представители на Социалните служби, на училището, на доставчик на социа

лна услуга, а по преценка на водещия екипа – и представител от детска педагогическа стая. Този екип проучва случая и съставя план за действие, като уведомява родителите за него и за последствията от неспазването му. Какви са последствията не е ясно, но доколкото е възможна свободната интерпретация на „трайно не полагане на грижи”, „пренебрегване” и пр., то „трайното не посещаване на училище” може да бъде отнесено към тях, а те в чл. 71 са дадени като повод детето да бъде изведено от семейството…

Освен това глобата ви първият път ще е между 200 и 1000 лв., а вторият път – 500 до 2000 лв.

„дете в риск” е дете, което има нужда от закрила;”

Изключително ясен критерии, не мислите ли? И кой си е запазил правото да отсъди кое дете „има нужда от закрила”? Държавата, разбира се! И от какво ли държавата ще защитава децата? Ето пример от другите определения:

„психическо насилие” са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение;

Интересно как се констатира наличието на подценяване или отхвърляне, или – какви са тези „други форми на отрицателно отношение”? Отново ставаме свидетели на възможност за напълно свободна интерпретация от страна на Социалните служби.

„пренебрегване” е неуспехът на родителя, настойника или попечителя, или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури развитието на детето в една от следните области: здраве, образование, емоционално развитие, изхранване, осигуряване на дом и безопасност, когато е в състояние да го направи;

Може да се окаже, че „пренебрегвате” детето си например, ако откажете задължителните имунизации от чл.28, ако детето ви отсъства 30 дни от училище – сумарно, за цялата учебна година, или пък – ако изберете НЕ-училищна форма на образование за детето си, или дори – ако откажете да пуснете 4 или 5 годишното си дете в задължителната предучилищна подготовка… А какво да кажем за емоционалното развитие на детето ви? Тук държавните чиновници отново ще могат да интерпретират свободно с кое точно не сте се справили, за да осигурите това развитие.

„Най-добрият интерес на детето” е термин, който се среща изключително често в закона, но няма ясно определение, тълкуванието и интерпретирането му е оставено изцяло в ръцете на социалните служители. Определя се като се вземат предвид такива спорни и субективни „обстоятелства” като желанията и чувствата, емоционалните потребности на детето (колко ли обективно социалните и съдът ще преценят чувствата, желанията и емоционалните потребности на дете, което не познават?!), опасността или вредата, която ИМА ВЕРОЯТНОСТ да му бъде причинена (тук вероятно социалните работници се допитват до врачки или..?), както и качеството на полаганата грижа и осигуряването на всички негови потребности (което означава проблем за семейства, живеещи по-бедно).

Това са само няколко от примерите за начина, по който е написан този закон. Той игнорира родителите, изолира ги, отнема правата им и за сметка на отнетите от тях права – овластява държавата, в лицето на Социалните служби. Оставя задълженията на родителите да снабдяват нуждите на децата, като им ги вменява под заплаха от строги наказания и глоби, но възпитанието, мирогледа, образованието, здравето на децата – всичко това държавата взема в свои ръце. По един безскрупулен и бих казала – втрещяващ с похватите си начин.

Защо втрещяващ? Дали не е твърде крайно това изказване?

Преценете сами. Ще разгледаме някои от тези критерии, по които държавните чиновници оценяват вас като родители – да видим какво държавата предлага на децата ви и дали наистина е „по-добър родител” от вас:

ОБРАЗОВАНИЕ

Според закона училищното образование е ПРАВО на детето, но също така е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО от 5 (скоро ще е от 4) до 16 годишна възраст. Родителите подлежат на санкции, ако детето не посещава училище. Родителите, общо взето, нямат достъп и нямат думата за това какво, по колко и по какъв начин учи детето им в училище. Ето малък пример за „гениалността” на предвиденото обучително съдържание:

Чл. 29. (1) Министърът на здравеопазването и министърът на образованието, младежта и науката осигуряват прилагането на подходящи учебни програми за сексуално и репродуктивно здраве и семейно планиране в системата на предучилищното и училищното образование.

Според този закон – децата на 4 и 5 годинки ще бъдат образовани по въпросите за сексуално, репродуктивно здраве и семейно планиране. Междувременно, според чл.28

детето има право да бъде консултирано по тези въпроси и то – напълно конфиденциално.Освен това, според чл. 27, т.5. „държавата и общините прилагат мерки и предоставят условия” вкл. за … „безопасно прекратяване на нежелана бременност”! И това може да стане без знанието на родителите!!!

За сметка на това с чл.30 се насърчават различни организации, работещи в областта на сексуалното и репродуктивно здраве и семейното планиране и си сътрудничат с училището при обучението на децата и учениците, както и при изпълнение на информационни кампании в тази област.

Родителите се изолират от процеса на образоване на децата им, но НПО се допускат? Да напомняме ли, че повечето от тези НПО получават средства включително от бюджета на страната за провеждането на тези кампании?

ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Според закона за детето, децата имат право на най-доброто възможно лечение и медицинска грижа.

Законът ясно се разпорежда, че имунизациите на децата са задължителни, макар и да има изследвания, които говорят за опасността от тези имунизации, но същият този закон дава на децата над 16г. свободата да откажат лечение, дори и ако то е животоспасяващо (чл.32). Всички знаем, че възрастта 15-17г. е доста особена, не е реалистично да считаме, че на 16 години един човек е вече зряла личност, достатъчно зряла, за да направи такъв избор. В крайна сметка, Семейният кодекс позволява на 16 годишните сключване на граждански брак, но само със съгласието на родител или настойник, а в случая - по въпрос засягащ живота на детето, неговото решение се счита за достатъчно?! Разбира се, предвидена е процедура в такъв случай – лекарят сигнализира социалните – те сигнализират съда, а съда разпорежда какво да се случи. Но колко би траяла тази процедура и дали социалните и съда ще вземат решението, което да е в „най-добрия интерес на детето”, това е много спорно!

Също така – в чл.10 се предвижда смяната на личния лекар да става със съгласието на непълнолетното дете. Но нищо не се казва за случая, в който такова съгласие не бъде постигнато.

ПРАВА и ДОСТЪП ДО СЪД

По отношение на случаите, в които вие и детето ви нямате съгласие по даден въпрос (а всички знаем колко често това се случва, особено в пубертета) според чл. 49 от закона, детето има право да потърси съдействие от Дирекция „Социална подкрепа”, където, след среща с психолог, се изготвя план за помощ на детето, а също така – ДСП мож

е да заведе дело в съда от името на детето. След навършване на 14 год., детето ви има право да ви съди директно според чл. 24.

Оказва се, че има предвидени всякакви възможности и механизми за „борба” срещу родителите, но за съжаление –нито една опция за противопоставяне на държавата в случаи, когато някой от чиновниците сгреши в преценките си… или - злоупотреби съзнателно с многото възможности за контрол, които му дава законът.

Междувременно – съдът има право да ви задължи – и родителите и децата, да п

осещавате и ползвате социални услуги по негово усмотрение. В някои случаи детето бива изведено от семейството преди това. Според чл. 155 при риск от изоставяне, който риск отново е оставен на свободната преценка на социалната служба, или при установено пренебрегване на детето (виж термините в началото), както и при ДРУГИ обстоятелства, които застрашават правата на детето (неясно какви), а също и при отказ на сътрудничество от ваша страна спрямо социалните, социална услуга за вас и детето се избира и налага като задължителна от директора на Дирекция Социално подпомагане. Според чл. 166

„Родителите са длъжни да сътрудничат” както на социалните, така и на доставчиците на социални услуги.

„ЕМОЦИОНАЛНО РАЗВИТИЕ”

Всепризнат факт е, че най-добро за детето е да живее в семейна среда, при своите биологични родители. Но в чл.42 виждаме, че според авторите на закона детето има право да бъде отглеждано от родителите си само „доколкото е възможно”. А според н

еясните критерии на същия закон възможното прогресивно намалява. Според чл.61 можете да бъдете лишени от родителски права, ако „системно поставяте в опасност ЛИЧНОСТТА на детето”, каквото и да означава това. По силата на чл.71 детето може да бъде изведено от семейството му, ако се установи, че „трайно не се полагат грижи за детето” и ако „детето е жертва на насилие, пренебрегване и експлоатация в семейството”. Разбира се, в случаи на реално неглижиране на дете или – на системно насилие трябва да се реагира, но отново припомням – сега това не е закон за деца в риск, а за ВСИЧКИ деца. С други думи – колкото едно дете трябва да бъде спасено от побои и злоупотреба, толкова и вашето дете, без да има такъв реален проблем, може да се окаже обект на „спасяване” от „грижливите” социални служби, просто заради кофти интерпретация. Но „грижата” на социалните за вашето дете ще отиде и още по-далече, според чл.123 може да се прибегне и до осиновяване на детето ви без вашето съгласие – стига да прецени някой социален служител, че вие възпитавате и отглеждате детето си по „вреден за развитието му начин”. Според чл. 196 детето ви ще бъде защитавано от държавата от „методи на възпитание, нарушаващи неговото достойнство” и от „форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси” – това би могло да означава например, че лишаването от игра на компютъра е именно такава „форма на влияние”, или – че да откажеш на детето си най-новата играчка, когато другите деца я имат е „метод на възпитание, уронващ достойнството на детето”.

ПРАВО НА СВОБОДА НА СЪВЕСТТА И РЕЛИГИЯТА

Според законът – в чл.20, ал.1, детето ви САМО трябва да формира възгледите си, „свободно”, но с ваша подкрепа. Ако реши, че ще вярва в космически човечета или в ходещи тостери – трябва да го подкрепите, без да му оказвате натиск в друга посока. В същия закон, даже в същия чл.20, но ал.2 се казва, че отношението на дете до 14 год. към религията се определя от неговите родители. Надявам се – виждате противоречието. Но то не спира до тук! В чл.23 пък се казва, че „всяко дете има право на ЗАЩИТА от въвличане в политически, синдикални и религиозни дейности”. И, за да е по-убедителна забраната – е придружена от предвидени глоби: за първо (установено) нарушение – между 2000 и 4000лв., за второ нарушение –между 4000 и 5000лв.! Ако водите детето си с вас на богослужения, независимо каква религия изповядвате, ако участва в религиозни ритуали каквито са кръщаването, причастието, обрязването за мюсюлманите, бар мицва за евреите, обикалянето на църквата на Великден, паленето на свещи, целуването на икони за православните християни, и т.н., значи държавата има повод да „защити” детето ви от „въвличане в религиозни дейности” и да ви глоби!

АНОНИМНИ СИГНАЛИ И ЖАЛБИ

Вероятно се чудите от къде пък на социалните би им хрумнало да се занимават точно с вас и вашето дете? Време е да споменем за това как Социалните служби се информират. Според чл. 198 всички са длъжни да информират Дирекция „Социална подкрепа”! Даже и тези, чиято професия предполага „професионална тайна”. Има предвидени сериозни глоби за тези, които се предполага, че са знаели за някаква евентуална опасност за детето, но не са сигнализирали. И за да направят нещата още по-лесни – с чл. 210 се приемат и АНОНИМНИ жалби и сигнали, може и устно. Освен това се казва, че и самата дирекция „активно набира информация”. С други думи – ядосали сте съседа, внимавайте! Достатъчно е едно анонимно обаждане и сигнал за „домашно насилие”, за да получите специално навестяване и разследване от социалните! Такива случаи са известни в други страни, където подобни закони вече действат от години – обикновено са трагични истории за това как нищо неподозиращо семейство изведнъж бива нарочено и децата биват взети от семейството…

ПОЛИЦЕЙСКА ЗАКРИЛА

А ако си мислите, че просто няма да позволите на социалните да се ровят в семейството ви, да знаете, че според закона за детето е предвидена (както и до сега) полицейска закрила и спешно извеждане на детето от семейството. Осигурява се полицейска закрила и при „ОПАСНОСТ детето да бъде въвлечено в престъпление”, кой и как преценява колко е реална тази „опасност” и дали я има … сетете се сами! При мярката „полицейска закрила” МВР настанява детето в изолирано помещение, където да няма възможност за общуване с „лица, оказващи вредно въздействие върху него” (ако родителите са попаднали в тази категория – лошо!) или – настанява детето директно в институция. Почти хумористичното е, че според закона се очаква от служителите на МВР да обяснят на достъпен за детето език какво се случва, така че да го успокоят!

Полицейска закрила се прилага и спрямо дете, оставено без надзор, като глобите предвидени за оставяне без надзор на дете, по-малко от 14 години, са – за първо нарушение: 300 до 500лв., за второ – 500-1000лв. и ако има трето – се сезира прокурор и завежда дело срещу вас…

ЗАКОНОВИ ПРОТИВОРЕЧИЯ

Начинът, по който се прави подобен закон, е напълно недопустим! Без мотиви и анализ на сега действащата нормативна база, отгоре на всичко – в нарушение на Конституцията на България, в нарушение дори на Конвенцията за правата на детето, която е действащ правен документ в страната ни – и двете гарантират правата на родителите като основни лица носещи отговорност и вземащи решения за децата си, докато законът за детето, в този му вид, прави точно обратното. При това – самият закон противоречи сам на себе си.

ЗАКОНЪТ – СРЕДСТВО ЗА РЕПРЕСИИ?

Не са безпочвени и опасенията, че закон като този може да бъде използван за репресии, заплахи и контрол над всеки родител в България. Следващия път няма да е нужно МВР да изпраща „спец-групата” КОБРА, за да проведе операция „Шок и Ужас” на някое семейство, което не харесва ГЕРБ. Ще е достатъчно да ги навестят социалните и да ги заплашат, че ще им вземат децата… Един тих и удобен начин да накараш инакомислещите да мълчат!

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

По време на обсъждането на закона в НС на кръглата маса, инициирана от СДС, чухме един от най-невероятните доводи защо този закон трябвало да бъде приет и одобряван. Според представителите на ДАЗД и на ГЕРБ, които присъстваха, фактът, че по този закон се работи вече една година, е достатъчна причина да го считаме за…добър. Но, г-да и г-жи управляващи, относно тази една година работа по закона, само мога да ви кажа, че с ТЕЗИ ТЕКСТОВЕ в закона като резултат, значи сте пропилели напразно една година и незнайно колко средства на българския данъкоплатец!

В момента законът все още се „ремонтира”, по него работи група от държавни експерти, а предложения могат да се правят само в писмен вид, адресирани до ДАЗД, лично до Председателя на ДАЗД, или – до МТСП.

Преди да влезе в комисиите в НС този закон, СДС пое ангажимент да проведе втора кръгла маса, този път – дебат, по предлагания, вероятно вече "ремонтиран", проект за Закон за детето. Надяваме се, че след продължаващата работа по проекта, новият му вариант ще бъде своевременно предоставен за публично обсъждане. Надяваме се също така, че здравият разум на законотворците ще надделее и критиките към закона ще бъдат взети предвид!

Гери Николова

ДЪРЖАВАТА - МАЙКА ЗА ЕДНИ, МАЩЕХА ЗА ДРУГИ!

От днешната пресконференция по повод проекта за Закон за детето, позицията ми като представител на МСДС:

По време на обсъжданията на проекта за Закон за детето се чуха доста противоречиви позиции и мнения за това кое е наистина най-добро за едно дете, но имаше нещо, за което сякаш всички бяха на една позиция – всички в изказванията си твърдяха, че искат най-доброто за децата. И ако мотивите на родителите са съвсем ясни и отразяват грижата им за собствените им деца, то мотивите на държавата, представена от своите служители, така и не се разбра какви са нито какво отразяват.

Казаха, че досега Законът за закрила на детето е защитавал единствено правата на децата в риск, а е нужно „НЯКОЙ” да защити правата на всички деца. Казаха, че досегашната нормативна база била разпръсната в 6 различни закона и освен това имало нужда от ремонт на досега действащите закони, понеже били остарели. И до тук с мотивите. Към проекта за закон за детето НЯМА мотиви, липсва анализ на сега действащата нормативна база, липсват ясни цели, които новият закон да се стреми да постигне.

Така и никой не обоснова нуждата от „защита на правата” на децата, които НЕ СА в риск - кой и от какво ще ги защитава? Как, от кого и по какви критерии ще се преценява кое дете е „в риск”?

Така според готвеният закон за детето ВСЯКО дете беше сложено в графата „дете в риск”, а ВСЕКИ родител – в графата „по презумпция виновен”, некадърен, насилник и опасен за детето си. Разбира се, държавата със своята гвардия от чиновници, си запазиха ролята на „добрия” в тази история, на защитника на „онеправданите дечица”, на тяхното „доверено лице” … срещу техните „родители-насилници”!

Но да се върнем на въпроса какво отразяват неясните мотиви и цели на държавата, която създава Закон за детето и с него протяга държавната си ръка вече върху всички деца в страната, не само върху децата в риск. И да видим какъв капацитет има същата тази държава реално да осигури и гарантира „най-добрите” интереси на децата в България.

Нека да видим как е отразена държавната „грижа” в цифри и факти през годините и по-специално – „грижата” към децата, смело наричани от някои хора „държавни” – децата в институциите. Да видим колко добро е било „родителството” на държавата към попадналите под нейните грижи деца „лишени от родителска грижа”, преди да позволим на това „родителство” да обхване и децата, които не са в риск, децата, които си имат родители, грижещи се за тях.

(а ето и "добра" илюстрация на това, за което говоря от последните дни: "Живи скелети в дом за деца" - бел.авт. 07.04.2012г.)

В т.нар. „домове” за деца, 130 на брой, към 2011г. има 5 695 деца. Забелязва се известно намаляване на броя им в сравнение с предишните години – през 2009 децата в СИ (специализираните институции) са били 6 730, а през 2008г – 7 276.

От тези деца едва 1,8% са сираци.

Месечната издръжка на всяко едно дете в един от видовете специализирани институции – ДДЛРГ, възлиза през 2009г. на 855лв., към днешна дата сумата е по-голяма, но процентно принципът на разпределение на тези пари остава същия. Ето и за какво отива тази не малка сума, която би трябвало да гарантира добро обгрижване на децата в СИ:

За заплати и социални осигуровки на персонала в ДДЛРГ са отишли повече от половината – 17 632 702лв. или – 56%. (44% през 2008г.!)

За храна – 3 235 998лв. или – 9%. (10.5% през 2008г.)

За битови и комунални разходи – 4 671 212лв. или – 13%. (15.41% през 2008г.)

За дрехи, обувки и учебни пособия – 738 400лв. или – 2%. (2.35% през 2008г.)

За медикаменти – 265 101лв. или – 0,75%. (0.79% през 2008г.)

Виждаме, че от тези 855лв. месечна издръжка 69% или – почти 590лв. отиват за заплати, осигуровки и битови и комунални разходи. През 2008г. по тези пера са изразходвани 59%, или 405 лева от издръжката на децата, която тогава за месец е възлизала на 687лв.

За храна, дрехи, обувки, учебни пособия и медикаменти – нещата, които реално покриват нуждите на децата в „домовете”, са заделени през 2009г. едва 11,75% или – 100,46 лева от 855-те. През 2008г. този процент е бил 13,19% от месечната издръжка, или – 90лв.

За храна децата са разполагали с 78.39лв. месечно, или – по 2.60 на ден. При 4 хранения на ден това означава, че за всяко хранене са разполагали с цели 0.60ст. Със същата сума на хранене са разполагали децата от ДДЛРГ и през 2008г.

Дрехите, обувките и учебните пособия са в едно финансово перо и то възлиза на 17.88лв. месечно. За 2008г. сумата е 14.12лв. на месец.

За медикаменти месечната сума е 6.40лв, срещу 5.44лв. през 2008г.

Според статистиката, предоставена ми от ДАЗД, през 2007 и 2008г. едно от перата, по които се разпределя бюджетната субсидия за ДДЛРГ е „Ремонт и поддръжка на материалната база”. В това перо през 2008г. са изразходвани по 67,21лв. от издръжката на всяко дете, което означава, че почти 10% от бюджетната субсидия – или 255 196лв. на месец (3 062 352лв. за годината) са отделени само за ремонти и поддръжка на материалната база – това е отделно от режийните разходи. И отделно от едно друго перо в бюджета – „оборудване на специализирани помещения”, по което са изразходвани ДОПЪЛНИТЕЛНО 62 719 лв. през 2008г.

Въпреки това, според единствените данни за състоянието на материалната база на СИ от 2008г., над 70% от материалната база НЕ ОТГОВАРЯ на критериите за добри условия на живот!

Интересно за какво са похарчени тогава тези над 3 млн. лева?!

Но нека да се върнем на онези 69% от субсидията, които НЕ отиват при децата в СИ, а се разпределят за заплати и осигуровки на персонала и за режийни разходи.

Прави впечатление, че персоналът в СИ, специално в ДДЛРГ, може да се раздели на два вида –работещ директно с децата – педагогически, и другият вид – административен и обслужващ, които в по-голямата част от данните, предоставяни ми от ДАЗД са в една обща графа.

През 2007г., при 4189 деца в ДДЛРГ, педагогическият персонал е наброявал 690 човека, а административния и обслужващ – 695,5.

По необясними причини през 2008г., когато децата в ДДЛРГ са намалели на 3 797, броят на административния и обслужващ персонал рязко НАРАСТВА на 1 126 човека. Защо е било нужно да се увеличи този НЕ-работещ пряко с децата персонал с цели 430,5 човека или – 61,8%, можем само да гадаем! Педагогическият персонал също се увеличава, но с незначителните 15 човека.

Към 2011г. броят на децата в ДДЛРГ намалява до 2778, педагогическият персонал – до 650 човека, но административният и обслужващ остава над 1000 – 1058 човека, които не работят пряко с децата в СИ, но за техните заплати и осигуровки се изразходват над 50% от държавната субсидия, докато за храна, дрехи, обувки, лекарства и пр. до децата стигат едва 10-15%!

Вероятно и като резултат от така показаната грижовност на държавата към поверените и деца, здравният статус на децата към 2011г. е плашещ:

При 2778 деца в ДДЛРГ - 150 деца са с хронични заболявания, 138 деца са с психични и неврологични заболявания и 496 са деца с умствена изостаналост!

При 2046 деца в ДМСГД - 421 деца са с хронични заболявания, 343 деца са с психични и неврологични заболявания и 560 деца са с умствена изостаналост.

При 871 деца в ДДУИ/ДДМУИ/ДДФСИ (специализираните институции за деца с увреждания) - 201 деца са с хронични заболявания, 482 деца са с психични и неврологични заболявания и 818 деца са с умствена изостаналост.

На фона на това изобилие от заболявания, които се „постигат” и с недостатъчно, и не достатъчно добри грижи, освен неоспоримото въздействие на фактът, че детето е отделено от семейството си, във всичките 75 ДДЛРГ за страната работят – 3-ма лекари, 40 медицински сестри и 4-ма фелдшери. С други думи – близо половината ДДЛРГ нямат дори медицинска сестра, при условие, че средно се падат по около 40 деца на всяка институция от този вид.

Междувременно – от 2006-та година до 2010г. в СИ са починали 531 деца, от тях – 409 са били под 3 годинки.

Статистиката за периода 2005г. до 2009г. вкл. за смъртността сред децата в страната и в СИ показва една наистина грозна картина - На фона на 0,46% смъртност сред децата, общо в България, то смъртността сред децата в СИ представлява 6,24%, или - 13,5 пъти по-висока от смъртността сред децата за България.

(Брой на децата в България средно за периода 2005-2009г. - 1 114 000 деца;

Брой на деца в СИ средно за същия период - 8 091, или - 0,72% от всички деца в България се отглеждат в СИ;

Брой на всички починали деца в България за периода 2005-2009г. - 5 213, или - 0,46%от всички деца в България;

Брой на починалите деца в СИ за периода 2005-2009г. - 505 деца, или 6,24% от децата, отглеждани в СИ, а също тази цифра представлява 9,7% от общата смъртност на деца в страната.)

На фона на тези цифри е редно да се даде оценката за способността на държавата да „се грижи” за деца, така, както тя претендира да оценява родителите.

Очевидно има грижа от страна на държавата, но тя е в посока администрацията и усвояване на средства, не и реална грижа за децата останали без родителска закрила. Подобна оценка беше дадена дори и от НМД във връзка с изпълнението на ангажименти на държавата към децата на България. Оценката беше СРЕДЕН 3! С оглед на статистиката аз бих се съгласила с тази оценка – СРЕДЕН 3, понеже все пак има и оцелели деца под грижата на държавата.

Но въпросът е – защо българското общество да позволи на един тройкаджия да се упражнява в социално инженерство вътре в семействата, на гърба на родители и деца, които не са в риск?! Очевидно е, че държавата не е постигнала много в грижата си за децата останали без родителска закрила по някаква причина. Защо да и позволяваме чрез този закон да третира всяко дете като „лишено от родителска грижа”?

Законът за детето дава големи правомощия на социалните работници, които заедно с неясната терминология и свободата за интерпретация на тези термини, създават реалната възможност за умишлени злоупотреби и неволни грешки, водещи до извеждането на дете от семейството му не заради реален риск, а заради недоразумение или зла умисъл. Защитниците на Закона за детето са прави за това, че има части от закона, които и в момента действат по силата на стария ЗЗД. Макар и не с тази свобода, която новият ЗД би им гарантирал. Извеждането на дете от семейството му е една от тези части.

Според данни от АСП след подадени сигнали за насилие над дете през 2009 и 2010г. е работено съответно по 1539 и 1529 случая. Пак по данни от АСП – изведените деца от семействата им с мярката „полицейска закрила” са 628 през 2009г. и 720 през 2010г.

С други думи – при всеки втори случай, по които се работи след подаден сигнал, децата биват изведени от семейството си! И в много от случаите детето попада директно в СИ, а не – в приемно семейство.

А доколко социалните работници имат капацитета да разгледат обективно и адекватно отделните случаи – сами си направете извода. През 2010г. в ОЗД работят 466 социални работници. За годината те са работили по 30 625 случая. Това означава около 24 работни часа на случай, като описването му отнема поне половината време.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Смятам, че начинът, по който се прави подобен закон, е напълно недопустим! Без мотиви и анализ на сега действащата нормативна база, отгоре на всичко – в нарушение на Конституцията на България, в нарушение дори на Конвенцията за правата на детето, която е действащ правен документ в страната ни – и двете гарантират правата на родителите като основни лица носещи отговорност и вземащи решения за децата си, докато законът за детето, в този му вид, прави точно обратното. При това – самият закон противоречи сам на себе си.

Не са безпочвени и опасенията, че закон като този може да бъде използван за репресии, заплахи и контрол над всеки родител в България. Следващия път няма да е нужно МВР да изпраща „спец-групата” КОБРА, за да проведе операция „Шок и Ужас” на някое семейство, което не харесва ГЕРБ. Ще е достатъчно да ги навестят социалните и да ги заплашат, че ще им вземат децата… Един тих и удобен начин да накараш инакомислещите да мълчат!

Гери Николова

ЗАКОН ЗА ДЕТЕТО - ПОЗИЦИЯ НА СДС

Като партия, основана върху традициите на европейската християнска цивилизация, за нас семейството, родителството и децата са ценност, както и свободата и правата на личността, гарантирани с редица международни документи.

За СДС българското общество винаги се е градяло от способните, предприемчиви и уверени в себе си граждани, които могат да поемат отговорност за себе си, за своите семейства и общности.

Способността и правото на родителите да възпитават децата си и да носят отговорност за тяхното изграждане като личности, съобразно собствените си убеждения е фундаментално и е в основата на функционирането на модерното демократично общество.

Родителите имат най-големите права и най-голямата отговорност в образованието на техните деца. Създаването на гаранции относно свободата на родителите да възпитават, избират средствата за образованието на детето си е необходимост.

За СДС предлаганият от Министерство на труда и социалната политика Законопроект за детето в действителност не подкрепя семейната институция, застрашава и нарушава правата на родителите, и излага децата на опасни за тяхното развитие практики и политики. СДС не може да подкрепи този проектозакон по няколко причини:

1. Той ненужен и създава излишно законодателство като повтаря, а също така – си противоречи, с други закони, уреждащи същите въпроси: Семеен кодекс, Закон за защита от дискриминация, Граждански процесуален кодекс, Закон за народната просвета, Закон за защита срещу домашното насилие. Идеята да се създава генерално законодателство, което да усложнява, но не и да отстранява, съществуващите проблеми е контрапродуктивна и заплашва устоите на българската демокрация. Приетият без консултации и вслушване в здравия разум Избирателен кодекс е доказателство в тази посока.

2. Законопроектът противоречи на: Международния пакт за гражданските и политически права и на Европейската Конвенция за Защита Правата на Човека и Основните Свободи, които гарантират правата и свободата на родителите да възпитават и избират образование за децата си съответно своите собствени убеждения, а също така нарушава българската Конституция, която гласи в Чл.47(1) "Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата". В случая с този Законопроект правата на родителите до голяма степен се отнемат в полза на държавата.

3. Освен силно рестриктивният спрямо родителите характер на този законопроект, той също така реабилитира добре познатите практики на доноси, признавайки включително АНОНИМНИ такива при „насилие” над дете, като термина „насилие” е един от многото с неясно и разтегливо съдържание, което означава, че ВСЯКО действие или опит за възпитание от страна на родителите може да се тълкува като вид „насилие”;

4. Законопроектът за детето въвежда напълно неподходящи за едно дете „права и свободи”. Безсмислено и неясно като резултат е въвеждането на образователни програми за сексуалното и репродуктивно здраве в ПРЕДУЧИЛИЩНОТО образование, прилагане от общините и държавата на мерки за семейно планиране, информиране за възможността за „безопасно” прекратяване на нежелана бременност сред децата, гарантиране на право на свободно сдружаване, събиране и разпространение на информация, защита от дискриминация на основа сексуална ориентация. Гарантира се и право на детето САМО да изгражда своите възгледи за съвестта и религията, като правото на родителя да формира тези възгледи, в противоречие с друг текст от същия закон, вече е отнето, и той е задължен само да подкрепя „свободно” формираните възгледи на детето си.

5. Създават се предпоставки за финансови злоупотреби и престъпления: Законопроектът е изпълнен с множество неясни формулировки и термини, които нямат правна стойност, но пък имат твърде широко възможно тълкувание, което може да се превърне в предпоставка за злоупотреби, корупция, насилствено отнемане на деца от семействата им, и дори - извършване на престъпления. С въвеждането на принципа за бързото изземане на децата (Чл.3) и даването им за осиновяване от приемно семейство, включително вписването на детето в международните регистри за осиновяване (Чл.126-4), се създават предпоставки за злоупотреби от страна на доставчици на услуги за деца и дори за легализиране трафика на деца. Нещо повече - предложеният проектозакон изгражда огромна и тежка структура за осъществяването на държавния контрол и добавя сериозна финансова тежест върху българския данъкоплатец.

Предложеният Законопроект за детето подменя фундаментални принципи, залегнали в основата на модерното общество и в българската конституция. Този законопроект представлява опит да се изземе правото на родителите да бъдат основните лица, грижещи се за децата си, чрез неограничена свобода на преценката на българските социални служби в нарушение на родителските права. Подобна груба намеса в една от основните институции на българското общество – семейството, е недопустима и вредна за развитието на демокрацията в България.

Убийство, протести, ксенофобия... Политическа (без)отговорност?

През последните дни ставаме свидетели на протести в цялата страна. Всичко започна с поредното нелепо убийство, случило се посред бял ден пред очите на мнозина свидетели. За съжаление трябва да отбележим факта, че подобни случаи стават ежедневие в България, докато нашите управници се опитват да ни убедят колко сме готови да бъдем приети в Шенген и колко „сме изпълнили всички изисквания” за това.

На фона на събитията от последните дни, тези твърдения стават все по-неубедителни. Очевидно властта в България няма силата (или желанието?) да гарантира законността в страната ни. След първоначалния обществен отклик на убийството в Катуница, при който хората от селото протестираха, искайки справедливост и уточнявайки, че протестът им НЕ Е срещу ромите като етнос, не е срещу ромите в селото, а конкретно срещу местния олигарх, „създаден” и „отгледан” именно благодарение на „избирателната пропускливост” в законността в България, станахме свидетели на друг вид протести из цялата страна. Тези протести са директно насочени срещу ромския етнос, лозунгите са силно националистични и откровено расистки, а поведението на „органите на реда” единствено окуражава безредиците и погромите.

За съжаление, по стар и изпитан начин, вниманието на обществото беше отклонено от (без)отговорността на управляващите този път - в посока междуетнически сблъсъци. И зад целия шум около протестите из цялата страна, развихрилите се емоции и страхове, малцина забелязват абсурдния факт, че шефът на МВР, заедно с колегите си от управляващата партия ГЕРБ, в тези кризисни за България дни всъщност е зает с … предизборна кампания!

А е редно именно г-н Цветанов да даде и някои отговори за това кой и как е покровителствал въпросният олигарх, т.нар. „цар Киро” – той е отдавна известен, жалби срещу него, както разбираме, е имало неведнъж - каква е причината през тези 2,5г. от управлението на ГЕРБ да не е имало нито една проверка срещу него? При сериозния брой именити спец-операции, сериозния бюджет за подслушване и следене на български граждани и сериозно увеличения брой разрешителни за подслушване, получени от МВР – как така чак до сега този „олигарх” е останал незасегнат и едва след убийството онзи ден и протестите пред дома му, се „установява”, че тази персона не е плащала данъци, например?!

Случилото се през последните дни е ПОРЕДНИЯТ повод да бъде поискана оставката на г-н Цветанов!

Остава въпросът какво ще струва на страната и на обществото ни този „пуснат от бутилката дух” на ксенофобия и расизъм, зад който удобно се скриха недъзите на днешното управление?!

Но пък похватът е стандартен – народ, разделен против себе си, е много по-лесно управляем и манипулируем.

В заключение нека припомним, че Конституцията на страната ни, в чл.6 гарантира, че :

(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

ОСВОБОДЕНА ЛИ Е БЪЛГАРИЯ НА 3-ти МАРТ?

/автор - К.Курдоманов/

„Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби!” В. Левски

“Всякога Русия ни е лъгала” Г.С.Раковски 1861, Букурещ


Отново е 3-ти март и отново като канонода от всички медии започва да бълва приповдигнато настроение за това, че, видиш ли, ние имаме своя си “4-ти юли”, подобно на американския народ - ден на Освобождението.

Само че, на пръсти се броят хората, които знаят, че това няма нищо общо с истинта.

На 3-ти март се подписва Санстефанския мирен договор между Русия и Турция, който по-късно трябва да бъде признат от Великите сили. Забележете, в подписването му няма българско участие, а само участие на българите във войната. Или с други думи Руско-Турската война е външна намеса, която цели една изконна руска цел - завладяването на Цариград и респективно Босфора и Дарданелите.

Защо Санстефанският мирен договор не е бил добър за нас?

Първо, негов главен автор е граф Игнатиев, който е твърдял, че историческата мисия на Русия е да обедини славяните под свое ръководство върху развалините на Австрия и Турция. Точно този човек е архитектът на Санстефанския мирен договор.

Второ, в този договор няма никакви срокове за изтеглянето на руските войски, след като изтекат предвидените две години руска окупация. Дори има разпоредба, в която се казва, че Русия ще изтегли войските си от всички останали части на Турция, с изключение на България. Няма никакъв международен контрол върху руската окупационна администрация. Разноските на окупационните сили са изцяло за сметка на окупираната страна. И всичко това го има записано в този договор, с който толкова много се гордеем. Това не е освободителна война, а окупационна, която да послужи за целите на руската външна политика.

Трето, според Санстефанския договор, Турция има правото да прекарва свои войски през територията на Българското княжество. Така че, дори и да е имало евентуално българско правителство, то е трябвало само да помоли руските войски да останат в България, за да ни защитят. Кой освободителен договор ще разреши на страната поробител да прекарва свободно свои войски през доскоро окупираните територии от тях? Разбира се, всичко е направено, за да позволи на Русия трайно да се установи в България.

Много хора твърдят, че чрез Санстефански договор, България осъществява своята мечта всички българи да се обединят. Това също не е вярно.

България и българите сами декларират пред света кое е българска територия с учредяването на Българската екзархия през 1870 година и с допитванията, проведени по силата на фермана, с който е учредена тя. В него изрично е записано, че е достатъчно 2/3 от населението да гласува в полза на екзархията, за да премине тази територия към нея. По този начин по-голямата част от Македония, както и Северна България, заедно с цяла Добруджа, Нишко и Поморавието и Южна България с една голяма част от Родопската област стават част от Българската екзархия.

Нещо повече, Българската екзархия е и първата крачка на българите към независимостта. Според авторитетни наши историци в тази сфера, като Петър Ников и Зина Маркова, с учредяването на екзархията българите получават и право на вътрешна автономия.

Или, с други думи, процесите на обединение са вече факт. Учредяването на Българската екзархия е много ключов момент, с който се признава съществуването на български етност. Политическата свобода е въпрос на време, нo е неизбежна. Още повече, че нашите съседи Гърция, Сърбия и Румъния са вече свободни. Въпрос на време е това да се случи и с България. Това, което прави Русия, е да се възползва от този момент, да окупира България и да се обяви за обединителка и освободителка. Един абсолютно изкуствен процес.

Берлински договор.
Някой смятат, че с Берлинския договор Западна Европа е отнела по груб начин това, което ни се полага. Но истината е друга.

Вярно е, че Берлинският договор разпокъсва България, но това е по предварително споразумение между Русия и Великобритания. Тук става дума за споразумението Шувалов – Солзбъри. А то е постигнато, тъй като Русия се стреми към сближаване с англичаните. Нещо повече - след като вече е наясно, че никой няма да й позволи да погълне България, Русия прави всичко възможно да разпокъса България на колкото се може по-малки части, за да няма някаква досадна, допълнителна пречка при завладяването на Цариград, Босфора и Дарданелите. И, между другото, цялата стратегия на Русия към Балканите е насочена именно към това – да завладее Босфора и Дарданелите. Което означава, че самото съществуване на България като държава и на българите като народ, е несъвместимо с руската агресия на Балканите.

И още нещо, с Берлинския договор се намалява срока на руската окупация в България от 2 години на 9 месеца. Той изрично задължава, в рамките на три месеца след изтичането на 9-месечния срок, Русия да изтегли всичките си войски от България. От самото начало той поставя руската окупационна администрация под международен контрол. Именно благодарение на международния контрол, руската окупационна администрация е принудена да пристъпи към създаването на български държавни учреждения.

Днес, 133 години след след онзи 3-ти март, България продължава да се бори с “призраците” от миналото. Хората, които пишеха историята преди 1989г., са все още на власт и формират общественото мнение. Това са хора русофили и панслависти, чиято основна цел е да накарат Русия да се чувства в България като в своя територия.

Трябва ли да честваме 3-ти март?

Аз мисля, че трябва да му се отдаде дължимото, понеже, въпреки всичко, е важна дата в нашата история. Но трябва ли да е национален празник? Категорично не!

Национални празници могат да бъдат 22 септември или 6 септември, но не и трети март.

Време е да се отърсим от призраците на миналото и разберем, че ние като народ трябва да изберем своето бъдеще, а не чуждото.

РЕЧТА НА Р.РЕЙГЪН ПРИ ВСТЪПВАНЕТО МУ В ДЛЪЖНОСТ ПРЕЗ 81г.

/АНАЛИЗ/

От самото начало на своята прочута реч, произнесена при встъпването му в длъжност като 40 - ти Президент на САЩ, Роналд Рейгън поставя акцент върху една от най-големите ценности на американското общество, а именно - свободата и демокрацията, заложени в тяхната Конституция и установени като практика за повече от 2 века.

В исторически план времето на произнасяне на тази реч е времето на "желязната завеса" и попадането на много от старите държави на Източна и Централна Европа под пълния контрол на Москва, когато комунистическите партиивече десетилетия упражняват тоталитарен контрол, почти навсякъде в тези страни са инсталирани полицейски режими и няма истинска демокрация. Това е времето на Студената война, започнала още по времето на Чърчил през 1946г. - борбата между тоталирзма и демокрацията, две напълно противоположни системи на управление.

Роналд Рейгън е известен със своята активна антикомунистическа позиция още от първите си изяви като оратор, това остава акцент в неговата политика и през двата мандата, в които той е Президент на Щатите и с целенасочената си политика, критикувана от мнозина, той повлиява на останалата част от света подкрепяйки антикомунистическата борба и всъщност остава в историята като президентът, допринесъл много за падането на Желязната завеса и фалита на комунистическият тоталитарен режим в Източна и Средна Европа, както и разпадането на СССР.

При встъпването му в длъжност през 81г. Америка е в изключително трудна икономическа ситуация, наречена е "стагфлация" - стагнация, придружена с много висока инфлация.
В речта си като току що избран Президент Рейгън слага силен акцент върху националната идентичност и ценности, които изграждат облика на една велика Америка. Така той обединява нацията, вдъхва кураж и издига определен стандарт, мотивирайки хората за цената от трудности, която ще трябва да платят като народ, за да запазят този висок стандарт - да бъдат "бастион на свободата" и пример за целия останал свят.

На много места той повтаря фрази като "нашите", "един народ", "всички американци" и т.н., като показва всеки един, част от нацията, като герой.
Той персонифицира образът на герой с всяка отделна прослойка от обществото, говори за "героични мечти", които има Америка. По-натам в речта си, Рейгън дава примери с герои от историята на страната, като се спира по-конкретно на историята на един войник, с когото нацията е предизвикана да се асоциира в неговата решимост да се бие за победата на Америка, така, все едно само от него зависи тази победа.

В същото време, говорейки за мечти, той поставя в опозиция това, че Америка е "твърде велик народ" и възможността тя да се примири и ограничи с "малки мечти".
На няколко места противопоставя демократичните ценности и свободи на тоталитарните режими, Америка, която е основана върху ценността на индивидуалната свобода, мира и независимостта - на тези, които не зачитат тези ценности, също така - противопоставя християнската вяра и ценности на атеизма на комунистическите режими и погазването на същите тези ценности.

Рейгън се позовава на различни авторитети, цитирайки Чърчил, д-р Джоузеф Уорън, предишни Президенти на САЩ, но и опровергава изказвания на мними "авторитети" - очевидно с марксически уклон, които предричали неизбежен упадък на Америка, на тях противопоставя своя собствен авторитет и това, че нацията им е специална, уникална и благословена, като на много места изразява твърдата увереност в успеха на Америка.

В тази своя реч Рейгън не използва стандартните популистки похвати - той печели доверието на хората със своята откритост и директно признаване на проблемите, пред които са изправени. Както и с това, че дава много ясна визия и конкретни стъпки за решение на тези проблеми. Той поставя една изключително честна диагноза на икономическото състояние на нацията, но не си позволява и за миг да прояви неуважение или личностни нападки към своя предшественик на Президентската позиция - Джими Картър, напротив, Рейгън демонстрира почитта, дължима към този отговорен пост и може би именно това донякъде му спечелва почитта и доверието на Американската нация.

Рейгън се ангажира с конкретни мерки, които след това историята потвърждава, че той взима. Ангажира се да постигне определени резултати - и го прави. В последствие той е похвален от Милтън Фридман - икономист -Нобелов лауреат, за това, че съзнателно предизвиква рецесия, за да спре инфлацията. Факт е, че Америка през 81г. е в много лошо икономическо състояние, 82 е годината на прилагане на твърда политика и непопулярни мерки, но през 83г. Америка преживява икономически бум и невероятно подобрение.

Рейгън е много критикуван за доста от своите мерки, но ако се погледне честно историята, не можем да не признаем това, че той успява да върне духа на Америка, да я извади от икономическият колапс, а след това да насочи голяма част от ресурса на нацията в борбата с комунистическият тоталитарен режим, държащ в желязната си хватка голяма част от Европа. Всичко това единствено показва неговата последователност, принципност и праволинейност.

Той не само говори на нацията, че е пример - като този светъл град на хълм, за който говори Библията, той ПРАВИ Америка този "светъл град" и наистина повлиява историята на човечеството, като в действителност, както М.Тачър казва - не изстрелва дори един куршум в тази "война". За огромно съжаление - ние, живеещите в бившите комунистически държави, не знаем много за неговият принос за свободата ни и не оценяваме жертвите, които той и Американската нация са направили, за да имаме тази свобода. Дори напротив - много разпространено е отношението на омраза към Америка...