ИСТИНАТА ЗА 9 септември - СЪВЕТСКАТА ОКУПАЦИЯ

(автор К.Курдоманов)

" Една лъжа, повторена сто пъти, става истина." Йозеф Гьобелс

“ Пропагандата ни помогна да дойдем на власт... Пропагандата ще ни помогне да удържим властта... Пропагандата ще ни помогне да завоюваме целия свят.” Йозеф Гьобелс

" Ние трябва да казваме истината, истината и само истината. Но - не цялата истина." Йозеф Гьобелс

Мисля, че ако днес ме попита някой, как бих коментирал датата 9-ти септември и последвалите я събития оставили трайно-негативен отпечатък върху психиката, икономиката и политиката на страната ни, спокойно мога да цитирам Гьобелс. В продължение на 45 години БКП работеше неуморно да изгради една мощна пропаганда, с която да убеди един изстрадал народ в една очевидна, но чудовищна лъжа. За съжаление, тази лъжа е толкова дълбоко вкоренена в съзнанието на много хора, че ще мине още много време преди повечето хора да започнат да си задават въпроси дали всичко това, което знаят е наистина истината.

Допреди 10.11.1989 г, в учебниците по история ни учеха, че това което се е случило на тази дата е народно въстание, а след 1971 г по желание на другарят Т.Живков се възприе терминологията "социалистическа революция". Истината, обаче, е доста по-цинична и жестока за съжаление. В действителност на 9-ти септември се случва военен преврат, а някой историци като проф. Пламен Цветков твърдят, че дори е повече от преврат. Според него става въпрос за военна окупация от страна на Червената армия, коята сваля правителството на Константин Муравиев и на неговоо място поставя просъветския Кимон Георгиев.

Ето и малко фактология в тази посока. На 26 август 1944 г. под заплахата от настъпващата Червена армия в Румъния правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната между Германия и Съветския съюз. То се разпорежда германските войски да напуснат страната, а отказващите да бъдат разоръжени. Същевременно правителството започва в Египет сепаративни преговори за мир с Англия и САЩ, като се надява да издейства настаняване на английски и американски войски в България. На 2 септември 1944 е образувано правителство на БЗНС Врабча 1 (част от дотогавашната парламентарна опозиция), начело с Константин Муравиев. То продължава сепаративните преговори за мир и се обявява за „демократични реформи“. Независимо от това, Съветският съюз следва своите цели и на 5-ти септември 1944 обявява война на България.

През нощта на 8 срещу 9 септември армейски части заемат ключовите пунктове в София — Министерство на войната, Министерство на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата и други.

На 9 септември съветските войски настъпват в Североизточна България. На 10-ти септември полицията е ликвидирана и на нейно място е създадена народна милиция, съставена най-вече от доскорошни партизани. Това е съвсем накратко описание на главните събития от този злощастен период за нас като нация. Какво обаче прави това събитие толкова мрачно за нашата история?

Това е лъжата на комунистическия режим за всичките 45 години, че това е събитие е афиширано и пропагандирано като победа на социализма над фашизма и империализма.

Скъпи приятели, в България фашизъм не е имало. Това може и да ви шокира, но е факт. Дори историци свързани с БСП, като Искра Баева например, твърдят, че това е така. България не е била окупирана от Германия. България е имала правителство и закони през цялото време на войната. Имала е опозиция, която е разполагала със своя опозиционна преса и т.н.. За каква антифашистка борба се говори и срещу кого, така и не е ясно!

Странен е и факта, че след като България обявява неутралитет във войната, за да избегне поражението и започва преговори с Англия и САЩ (припомням, че те са съюзници заедно със СССР срещу Германия) за настаняване на англиийски и американски войски в България, Сталин въпреки това обявява война. Защо е необходимо това? Така или иначе България не е вече във войната, а на всичкото отгоре води преговри със съюзниците на СССР. Всичко, за съжаление, е много по-просто. Сталин не иска да се изпусне Булгария като сфера на влияние за бъдещите му цели в региона. Това, за съжаление, съвпада с отдавнашните руски, а сега вече и съветски интереси. България е трябвало да бъде окупирана, като бъдеща сфера на влияние в този регион. За съжаление този ход се оказва фатален за бъдещето ни, още повече след конференцията в Ялта, на която се поделя Европа на сфери на влияние. Ние попадаме в сферата на влияние на СССР.

Интересен е и друг факт. Така наречените партизани "воювали героично" в борбата срещу фашизма. Оказва се, че те не са били повече от 1500 човека, а членската маса на БРП (БКП) е била малко под 10 000 човека през 1944 г. Къде в това има всенародно въстание? Но пък за разлика от тази малка цифра - 1500 човека - през 1990 г има близо 200 000 активни борци против фашизма, които са се ползвали с какви ли не привилегии. Интересно как тези 1500 партизани станаха 200 000 за 45 години?

След като е окупирана България и на власт идва ОФ, настъпва пълно беззаконие. Избити са хиляди интелектуалци, генерали и офицери, духовници, пастори и т.н. Започва всеобщата национализация и индоктринация на населението. България влиза в поредния си мрачен период, който въпреки че трае 45 г., по деструктивност и трайно увреждане на нацията ни се равнява на 482 г. турско робство. Може и да ви звучи пресилено, но за мен е така.

Днес ние, все още не сме отрекли този варварски режим, въпреки че Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа и Европейският парламент решиха, че комунизмът трябва да се изучава като престъпен режим. Днес хората, които вземаха дипломите си по история в онзи режим, и които писаха учебниците по история с желание да угодят единствено и само на СССР, все още дърпат конците на образователната ни система. Все още 9-ти септември се празнува от БСП, което е гавра с хилядите загинали без съд и присъда. Все още има паметници на съветкия ботуш в най-големите ни градове, като зловещи призраци, които ни напомнят, че Русия няма лесно да се откаже от желанието си да окупира трайно тези райони. Само че, сега не е чрез оръжието, а чрез икономическа зависимост. Средтвата не са важни, важен е ефектът.

Скъпи приятели, 9-ти септември е една от най-срамните и мрачни дати в нашата история. Колкото 6-ти септември е велика заради Съединението, толкова 9-ти е срамна заради последиците от този преврат или по-скоро окупация.

Нека отделим време и да ракажем и това на нашите деца. Те трябва да знаят истината, за да не допуснат това някога да се повтори.

СЪЕДИНЕНИЕТО на БЪЛГАРИЯ

(автор: К.Курдоманов)

През 681г. се ражда Българската държава и така се слага началото на една близо 1300 годишна история. Факт, който ни поставя в челните редици на едни от най-старите страни в Европа, а и в света. За съжаление тази дълга история в половината си част е изпълнена с доста тъжни моменти.

Ето няколко:

През 1014г. близо 14 000 български войници са ослепени от византийския император Василий 2 (на всеки сто ослепени, един бил оствян с едно око). При гледката на ослепените войници цар Самуил получава сърдечен разрив и след няколко дена умира. Четири години по-късно България губи своята национална независимост за 167 г.

През 1396г. България губи своята независимост и за 482 г е под турско робство.

На 13 юли 1878г. е ревизиран Санстефанският мирен договор и е подписан Берлинският, според който България е разделена на пет части.

През 1913г. България губи "Междусъюзническата война" и преживява първата си национална катастрофа от новата ни история.

През 1918г. България преживява втората национална катастрофа, след като е част от победените страни участвали в 1-та Световна Война.

През 1945г. България попада под пряката зависимост на СССР за 45 години.

За наша радост има близо 610 г от история ни, в които не сме били подчинени на ничия сила и в тези години има много славни моменти.

Един от тях е Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6.09.1885г.

Това е един от най-вълнуващте актове на свободолюбие в нашата история (иска ми се да има много повече такива).Това действие не е съобразено с Великите сили. Два дни преди дата на Съединението, не кой да е, а страната "освободителка" на България - Русия, категорично отказва да подкрепи подобно действие. За наша радост, тогава е имало силни лидери и много повече гражданско съзнание, което не е позволило това да попречи Съединението да се случи.

Така на 6-ти септември 1885 е обявено Съединението на Княжество България и Източна Румелия от княз Ал. Батемберг. Това събитие не е инспирирано, насърчено или подготвено от външни сили. За първи път то идва отдолу-нагоре, като акт на един народ, които иска да върви по своя път, без външна намеса. С това не свършва всичко. Подтикната от Австро-Унгария и Русия, на 2.11.1885г. Сърбия обявява война на България и навлиза в границите й. От 5 до 7 ноември България побеждава Сърбия при Сливница и така Съединението получава международно одобрение.

Всеки народ има нужда от своите велики моменти, за да може да изгради национално самосъзнание и самочувствие. Това няма нищо общо с национален радикализъм, в който даден етнос е поствен по-нависоко от друг.

Има дати в историята на един народ, от които трябва да се срамуваш. Има дати в историята на един народ за които може да скърбиш и съжаляваш, че са се случили. Но има моменти, за които можеш да се радваш и дори да се гордееш с тях.

Съединението на България е една от тези дати.

Честит празник на всички българи!

КАК НОВА ЗЕЛАНДИЯ ПРЕБОРИ КРИЗАТА

(взето от apostolos.bg)

Уроци от примера на преобразеното правителство на Нова Зеландия

от Флой Лили

Всеки, който следи новините във връзка със световната финансова криза, е осъзнал, че познатият ни до момента свят се дестабилизира с бързи темпове. Бездънна яма е зейнала в неизвестното бъдеще подобно на пукнатината в глетчера «Рут» в края на юни.

Европейският дълг разклати еврото и азиатските пазари. В момента европейските данъкоплатци са изложени на изключително голям кредитен риск, който доведе до паника на световните пазари, тъй като чуждите кредитори на Гърция и Португалия побързаха да напуснат тази позиция, веднага след намесата на Европейската централна банка. Изпълнителният директор на Дойче банк каза, че от Гърция ще се изисква да положи “неимоверни усилия”, за да може изобщо да погаси напълно дълга си.

Нарастват опасенията, че суровите мерки спрямо проблемните страни от еврозоната ще попречат на тяхното възстановяване и ще продължат да всяват размирици като тези, които наскоро избухнаха в Атина. Смята се, че Португалия, Италия, Гърция и Испания дърпат ЕС надолу, докато балонът на дълговете им се раздува до размери, отвъд които дефицитът може да бъде овладян. Еврото се срина до най-ниските си нива за последните четири години спрямо американския долар (не че доларът може да се счита за стабилна валута).

Великобритания също е на кръстопът. Политическите й лидери не могат да понесат мисълта, че няма да могат да харчат безогледно и по тази причина просто са спрели да мислят за това. Те са се поддали на заблудата, че орязването на обществените разходи би разрушило основните обществени услуги в страната и би спряло възстановяването в самия му зародиш. Техните икономисти са обърнали нещата. Населението на Великобритания може да очаква постоянно увеличаване на данъците под юмрука на тежка и скъпа бюрокрация, чиято парична политика служи на държавата, но не и на хората.

Америка също не е избегнала тази опасност. Финансовото състояние на Гърция, Португалия, Италия, Франция и Великобритания не са единични случаи. Могат ли американците да хвърлят камъни върху европейските стъклени балони, когато националният дълг на нашата страна е достигнал 86% от БВП, почти колкото този на Испания? Прогнозите на Бюджетната комисия на Конгреса (БКК) са още по-мрачни. Тя е изчислила, че бюджетният дефицит няма да падне под 4% при управлението на Обама и ще започне да расте след 2015 г. През следващото десетилетие прогнозният бюджет на Белия дом ще добави нови 9,7 трилиона долара към националния дълг, но според БКК дългът ще бъде още по-голям.

Можем ли да избегнем подобни пропасти от дългове?

Може ли някоя нация до отскочи от ръба?

Политиците искат от нас да харчим. Икономистите ни предупреждават, че спестяванията ще ни провалят. Прави ли са? Има ли нация, която е опитала да не харчи?

Съществува такава! Нейният случай е старателно документиран. Важно е да чуем какво историята й има да ни каже и да разберем какво да предприемем, преди да сме се провалили.

Всеки от нас, който е страдал поради дългове има много какво да научи от една малка страна, която се е сблъскала с този проблем, но е направила невъзможното.

Нова Зеландия редуцирала размера на деспотичното, облагащо с данъци правителство и не само оживяла след това, но започнала да процъфтява. Докато ние сме «трупали тлъстини» придобивайки огромни размери, през средата на 80-те Нова Зеландия поставила себе си на «здравословна диета» за отслабване на фискално въздържание. За кратко време Нова Зеландия изхвърлила паразитите и отворила широка врата на възможности пред производителите и предприемачите за акумулиране на богатство и повишаване жизнения стандарт на населението.



Нова Зеландия получила надежда и промяна, когато ги пожелала. Начело на това “преобразяване” застанал бившият министър Морис П. Мактийг.

(Образователната лекция на Мактийг е препечатана отчасти с разрешението на Импримус (Imprimus). Заглавието и е: «Преобразеното правителство: Уроци от Нова Зеландия»)

Реформаторското правителство на Нова Зеландия задало на всяка държавна агенция два жизненоважни въпроса: 1) Какво правиш? и 2) Какво би трябвало да правиш? После им казало да елиминират всичко онова, което не трябва да правят.

Твърде чувствителна ли е темата за американците? Не е ли същото, което Рон Полианс би следвало да направи?

Реформаторското правителство на Нова Зеландия наредило на всяка агенция просто да елиминира онова, което не би трябвало да прави. Колко ясно е това? Спри да копаеш дупката, която копаеш за себе си. Спри да харчиш. Подобен ясен фокус намалил размера на правителствените служители в Департамента по транспорта от 5 600 само на 53. През фискалната 2003 г. същият този департамент имал на заплата 59 189 обществени работници, които се нуждаели от 53,2 милиона долара от данъкоплатците, за да получат заплатите си. Броят на паразитните служители в Горските служби на НЗ бил съкратен от 17 000 на 17. През фискалната 2008 г. той имал 28 330 служители и похарчил 5,8 милиарда долара за тяхната издръжка.

Самият Мактийг бил министър по строителството. Накрая той останал единственият служител, след като бил приложен този процес на редуциране на персонала, който в началото бил 28 000 души. По думите на Мактийг по-голямата част от дейността на департамента била строителство и инженерингова дейност и много хора можели да правят това без намесата на правителството.

Изгубени ли били всички тези работни места? Не, изгубена била практиката на налагане на данъци от страна на правителството върху продуктивни граждани. Нуждата от тези работни места останала. Частните компании с радост назначили на работа тази квалифицирана работна сила. Като работници в частния сектор тези работници спечелили три пъти повече и били с 60 процента по-продуктивни.

Реформата освободила правителството от това да върши ненужни неща, които нямало причина да прави. Скокът на Нова Зеландия, встрани от бедствието на дълга, станал под формата на една мащабна публична разпродажба на бизнеса. Разпродадени били телекомуникациите, авиолиниите, напоителните системи, компютърните услуги, печатарските услуги, застрахователните компании, банките, охранителните фирми, ж.п. транспортът, автобусният транспорт, хотелите, спедиторските фирми, селскостопанските услуги и други. Повишила се производителността на труда, а цените паднали.

Със свиването си правителството определило също другите държавни агенции да бъдат управлявани от него като предприятия със стопанска цел, които плащат данъци.

Реформите превърнали в самостоятелна компания системите за въздушен транспорт, дали й инструкции да носи приемлива възвръщаемост и да си плаща данъците, и й казали, че не може да получава инвестиционен капитал от своя собственик (правителството). Инициаторите на реформата направили същото с около 35 държавни агенции, които стрували на данъкоплатеца около 1 милиард долара всяка година, а сега след промяната, вместо да харчат един милиард, те произвеждали 1 милиард долара годишно в приходи и данъци.
На хората от Нова Зеландия им е било обещано институция с високо ниво на прозрачност и в действителност те я получили.

Предприетите значими мерки по отношение на лошите мениджърски решения, не само не довели до банкрут, но до следното: размерът на правителствените служители бил намален с 66%; делът на правителството в БВП намалял от 44 на 27%; останал излишък, който бил използван за изплащането на дълга; дългът намалял от 63 на 17% от БВП (не забравяйте, че дългът на Америка е 86% от БВП); остатъкът от излишъка всяка година бил използван за данъчни облекчения; данък общ доход бил намален на половина и били елиминирани сходни на него данъци.

Мактийг пише следното:
“Трябва да признаем, че основният проблем със субсидиите и помощите е, че те правят хората зависими; а когато правим хората зависими, те изгубват мотивацията си и творческите си способности и стават още по-зависими.

Реформата оттеглила цялата правителствена подкрепа за овцевъдите. Процесът променил позицията на фермерите от хора, 44 процента от чиито доход идвал от правителството, на нула процента субсидии. През 1984 г. пазарът за агнешко бил $12,50 на глава. До 1989 г. производството на различен продукт, обработването му по различен начин и продажбата му на различни пазари довело до $30. До 1991 продуктът струвал вече $42, до 1994 г. струвал $74, а до 1999 – $115.

Отдръпването на правителството настрана позволило на овцевъдството да излезе на пазара, да намери купувачи, които биха платили по-високи цени за продукта му. Такава реформа довела до изчезването на по-малко от 1% от тези производители – хора, които така и така не би трябвало да се занимават с този бизнес. Вместо корпоративното земеделие процъфтяват семейните ферми. Свободата демонстрирала, че ако поставиш хората в ситуация налагаща да проявят творчество и иновации, те ще намерят решение.”

Мислейки различно за управлението, Нова Зеландия елиминирала всички Образователни бордове. Всяко училище минало под управлението на попечителски борд, избиран единствено от родителите на учениците в него. Новата отчетност дала възможност училищата да получат паричен ресурс, основан на броя ученици, посещаващи училището, без каквато и да било външна намеса. В един ден всички училища преминали към тази система. Частните училища се финансирали по същия начин. Изведнъж учителите осъзнали, че ако загубят учениците си, ще изгубят и финансирането си, а ако загубят финансирането си, ще изгубят работата си. Постиженията на учениците в Нова Зеландия са се придвижили от 15% под до 15% над средните за техните връстници по света.

Реформаторското правителство на Нова Зеландия решило, че обществените услуги и промяната на поведението нямат място в рационалната система на събирането на данъците. И така, те избрали два метода за събиране на приходи – намален данък върху общия доход и плосък данък върху потреблението. Всички други форми на данъчно облагане били елиминирани!

Пренаписани били всички постановления, върху които се базирали наредбите. Всички закони за околната среда, данъчните закони, земеделските разпоредби, за безопасност на работното място и здравните разпоредби – всички до един били пренаписани. Закони, които били в папки, с дебелина до 65 сантиметра, били сведени до няколкостотин страници. Новите постановления изцяло отменили старите. Целта била да се постигне най-добрата среда, в която индустрията да процъфтява.

И тя процъфтяла, или поне така изглежда. Мактийг не отговори на молбата ми да ми изпрати актуална информация за тази забележителна трансформация, но аз виждам агресивни реклами на Нова Зеландия на много места. “Нова Зеландия в момента е инкубатор за предприемачи” гласят част от поканите към хора, които да инвестират и живеят там.

Твърденията, че страната е “в по-добра позиция да посрещне глобалната буря”, определянето й като «най-малко корумпираната”, “5-тата най-свободна икономика в света” и “първата в света, която защитава инвеститорите си”, всички те са доказателство за нови пазари и за народ, който се е дръпнал назад от ръба на пропастта.

Нова Зеландия каза «не» на смъртта чрез дългове; бихме ли могли и ние да го направим?

20 май 2010

Флой Лили е преподавател в Института "Мисес". Преди това тя е работила в Тексаския университет и като адвокат в Тексас и Флорида.

ЗРЕЛИЩА ПО ГЕРБЕРСКИ - или: ПРОСТОТИЯТА НА ЕДИН МИНИСТЪР

ГЕРБ осигуриха зрелищата...

Остава да видим докъде ще стигне хляба...

Започва да става ясна ролята на министъра без портфейл (и не само без портфейл, и други неща очевадно му липсват). И тя е - шутът на едно неможещо правителство. Правителство, което явно също смята своя работодател - българския народ, за "шибан".

За сравнение:

За шега, написана във ФБ по адрес на политически опонент, конгресмен незабавно подава оставка.

Виждате ли разликата?

Е, днес БоДи не пропусна да пусне нов "бисер", наричайки лидера на СДС "политически лилипут", понеже е поискал оставката му...

Какво ще е утре?

Наистина, може ли това да си го позволи един министър? Министър на българите в чужбина? Същите българи, които нарича "шибани"?

Всъщност НИЕ, българският народ, ЩЕ ПОЗВОЛИМ ЛИ ТАКОВА ОТНОШЕНИЕ и ПОВЕДЕНИЕ от страна на един министър?

И може ли това да е народ - дето търпи министър, на когото плаща заплата, и който го нарича в прав текст "шибан", който дори не прави опит за извинение, а напротив - шикалкави и продължава да демонстрира своята неприязън и презрение към същия този народ?

Не е ясно защо ГЕРБ търпи безропотно лиготиите и простотиите на този палячо, вместо да му поискат оставката. Но е ясно, че българският народ трябва да покаже, че има достойнство и ДА ПОИСКА ОСТАВКАТА на този свой служител!

А ако ГЕРБ си го харесват толкова - да си ходят заедно с него!

ПОЛИТИЧЕСКА И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИТЕ ОТ КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ РЕЖИМИ В ЕВРОПА

На заседанието на ПАСЕ за месец юни т.г., Лъчезар Тошев, народен представител от СК, заедно с още двадесет и двама представители на различни европейски държави, инициира Предложение за препоръка към Комитета на Министрите за политическа и гражданска реабилитация на репресираните от комунистическите режими в Европа. Това предложение предвижда проучване в държавите членки на ЕС, пострадали от тоталитарния комунистически режим и изработване на общи стандарти за обезщетение на жертвите.

Въпросът за положението на репресираните от комунистическите режими се поставя за първи път в международна организация. Някои страни, включително и България са направили много в посока на обезщетяване и реабилитиране на репресираните, но има други страни, в които до сега нищо не е направено.

Все пак и в родното ни законодателство има какво да се желае, понеже прилагането на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица е показал, че има някои случаи, които няма как да се възползват от предоставената законова възможност за реабилитация, а същевременно е недопустимо за нашето общество тези лица да останат нереабилитирани.

С мотив възстановяване на историческата справедливост в това отношение, в българското НС беше внесен, отново от г-н Тошев и СК, Законопроект за изменение и допълнение на закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Законопроектът беше подкрепен в Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, а също и в пленарна зала.

Важен момент в законопроекта е предложението за репресирани от комунистическия режим да бъдат считани лицата, пострадали от него от 9 септември 1944 г. нататък, а не от 12 септември 1944 г.

В мотивите на предложените изменения в закона е записано: „няма основание убийствата между 9 и 12 септември 1944г. да не бъдат обект на реабилитация от закона. Репресивният апарат е овладян от комунистическата партия (Димо Дичев оглавява Държавна Сигурност)още на 9 септември 1944г. и по болшевишки пример започва физическото унищожаване без съд и присъда на потенциалните противници на режима. На 13 септември 1944г. ЦК на комунистическата партия пише на Георги Димитров в Москва „Фашисткият звяр още не е доубит!”. И „доубиването” продължава с всички сили. От 28 000 убити за първият месец след 9 ІХ 1944г., вкл. безследно изчезналите обявени в Държавен вестник, 16 000 са с висше образование, а 8 000 - със средно. За сравнение от 1923г. до 9 ІХ 1944г. са били убити общо 3 246 лица – по данни на Музея на революционното движение."

ЕДНА ГОДИНА ГЕРБ - РАВНОСМЕТКАТА

Една година управление на ГЕРБ, една година на лутане без ясна посока и план за действие. За тази една година няма проведена съществена реформа, заяви председателят на СДС Мартин Димитров на пресконференция след заседание на НИС.По отношение на всички енергийни проекти наблюдаваме „една крачка напред и две назад". Няма ясна позиция какво се случва с тях , а тези проекти са много важни за България. Средата е непредвидима и това отблъсква инвеститорите и задълбочава кризата.

Анализът на Съюза на Демократичните Сили показва следното:

УПРАВЛЕНСКИ НАМЕРЕНИЯ, НЕДОСТАТЪЦИ ОЦЕНКА

1. Направена ревизия на решенията и сделките на правителството на Тройната коалиция Прекалено дълго се отлага вземането на адекватни решения за преодоляване на последствията от дейността на БСП, ДПС и особено НДСВ. Липсва възмездие за престъпленията на бившите управляващи. Липсата на действия, които да отговарят на заявената политическа воля за преодоляване на последиците от предишното управление могат да направят политиката на управление на ГЕРБ само празни надежди и игра на думи.

2. Последователност в борбата с престъпността и количествено натрупване на успешни акции на МВР. Съдебната система и органите на реда продължават да не отговорят на очакванията на гражданите за наказване на престъпниците. Предлагат се решения, ограничаващи свободата – подслушване, следене в интернет, спец-съдилища. Излишните конфликти между съдебната и изпълнителната власт правят слаб и законодателният орган- парламента. Търсят се решения само с промени в законите, а не в превенция на спазването им.

3. Демонстрира се непримиримост при съмнения за корупция или при несправяне със задълженията. По-изразена поносимост и недостатъчна превенция при прояви на открит лобизъм-например-закона за нотариусите, детските екскурзии, земите, рекламата на наркотиците, опита за либерализация на ГМО. Гражданското общество е силно чувствително и винаги готово на протест при всеки опит, чрез политиката да се уреждат частни интереси. Ако корпоративните интереси намират лобистка политическа защита, политическото доверие си отива.

4. Опит за показване на диалогичност и търсене на консенсус при вземането на решения за преодоляване на икономическата и финансова криза. Безспорно диалогът е необходим, но за взетите решения се носи политическа отговорност, а политическия дебат липсва или поне не е на открито ниво. Послушанието пред хора, неносещи политическа отговорност им дава възможност да се превърнат във властимащи без избори и пречи за реализиране на реформи.

5. Дисциплиниране в работата на Народното събрание-премахване на възможностите за гласуване с чужди карти и по-изразено присъствие в пленарна зала. Дисциплинираното присъствие в парламента изтрая по-малко от година, но за съжаление се комбинира с липса на парламентарен дебат и отсъствие на ясни и последователни политически тези.Мнозинство на ГЕРБ в парламента е политически неподготвено и не успява да лидира парламентарния дебат, като се превръща във функция и придатък на изпълнителната власт.

6. Правителството се отказа от идеята за увеличаване на данъците и така даде възможност на бизнеса да реагира на кризата. Налице са обаче и действия, ограничаващи или притискащи бизнеса и гражданите -указанията на НАП, бъркотията с документите за самоличност, недомислиците с търг. регистър. Липсата на категоричност, предвидимост, настоятелност и последователност прави непридвидима икономическата среда, разширява полето на непочтения бизнес и спира инвеститорите.

7. Само веднъж се чу ясна и категорична позиция против строителството на АЕЦ „Белене” и Бургас-Александрополус За съжаление това е сферата, в която най-силно се проявява неспособност за отстояване на националните позиции, за последователност и предвидимост на политическите решения. Дава се възможност на олигарсите във и извън България да диктуват вътрешнополитическите събития в страната ни и ограничава възможностите за отстояване на националните ни интереси.

8. Демонстрира се прозрачност в работата на Министерски съвет, като се дава публичен достъп до стенограмите от заседанията /ако това не се режисира!!!/ Слаб Министерски съвет-при всеки възникнал проблем или протест се чака премиера да се оправя, да преговаря или поне да дава пресконференция заедно с министъра. Липсата на екипност при вземането на решения и особено при отстояването им, натоварва с отговорности единствено премиера и прави министрите, неспособни за самостоятелни решения.

9.Заявена готовност за преглед на всички административни разходи с цел ограничаването им при актуализиране на бюджета. Отказ от заявеното намерение преди гласуване на актуализацията на второ четене прави чиновниците по-силни от политическата воля. Поддържането на високи разходи за сектори, непроизвеждащи брутен вътрешен продукт, произвежда само голям бюджетен дефицит и ни отдалечава от еврозоната.

10. Декларирана политика на прозрачност в управлението на страната. Пълно отсъствие на политическа воля за реализирането на такава политика. Не се приема предложението на СДС всяко министерство да прави публичен ежемесечен отчет на разходите си по политики и програми. Гражданите и представителите на бизнеса, които са добросъвестни данъкоплатци могат да откажат да са такива щом не знаят къде отиват парите им.

11. За първи път след управлението на социалистите с Жан Виденов страната има, призната от други управляващи, нужда от актуализация на бюджета си. Липсва ясно обяснение на направените разходи от управлението на ГЕРБ за една година-за какви приоритети на държавата са направени и къде са ограничени. Актуализация на бюджета, която увеличава разходите и ги скрива в резерв за неотложни нужди, при увеличение на бюджетния дефицит може да ни превърне в лош, за инвестиции, партньор.

12. Управленската политика на ПП «ГЕРБ», според заявените предизборни намерения, трябваше да разчита на опита и професионализма. Професионалните качества и възможности се оценяват само по политическа принадлежност и подчиненост. Назначенията, поради угодничество на хора вече минали през няколко партии на преход, може да блокира всеки опит за реформиране въпреки и независимо от политическата подкрепа.

Сините: Да спестим от 100-те млн. за подслушване на народа

И на дебата за актуализацията на бюджета на първо четене, и след това – партньорите на ГЕРБ от „Синята коалиция” искаха повече пари за здравеопазване и по-малко за МВР.

Днес влязоха в конкретика що се отнася до сектор „сигурност”.

Средствата за подслушване можело да се намалят с 25 милиона при гласуването на второ четене на актуализацията на бюджета, според сметките на десницата.

Асен Агов разясни, че на година се харчат около 100 милиона лева за СРС-та.

Сега този разход трябва да бъде намален с ¼, което според депутата не би трябвало да се отрази върху работата на МВР в борбата му срещу престъпността.

Мартин Димитров пък подчерта, че депутатите от групата няма да гласуват актуализацията на парите за здравеопазване, която предвижда 54 милиона лева по-малко за този ресор.

„Кой ще обясни защо се дават 116 милиона за тютюн, а се отнемат от здраве”, попита лидерът на СДС.

В същото време десните подчертаха, че България е единствената държава в ЕС, която прави актуализация на бюджета си, за да увеличава разходи.

Димитров даде пример, че през 2007 година, когато още не бяхме чували за кризата – разходната част е била 22 млрд. лева, сега е 27 млрд.

Затова депутатите дадоха още конкретни предложения как да се пести. В България има 56 заместник областни управители. Това е така, защото всяка област разполага с по двама.

Всеки един от тях струвал на бюджета около 60 000 лева. Ако вместо двама областните управители работят с по един заместник – това ще спести над 1 милион лева, посочиха депутатите от „Синята коалиция”.

Те поискаха в актуализирания бюджет да бъде записан дефицит под 3%, защото ако политиката на толкова големи дефицити не спре, „каруцата щяла да отиде в дерето”, според Мартин Димитров.

Затова през 2011 година бюджетът трябва да бъде балансиран.

Сините отново поискаха държавните служители да започнат да плащат осигуровки като работниците в частния сектор. Също – вместо увеличаване на осигурителния стаж да се даде възможност на хората доброволно да отлагат своето пенсиониране.

Според Димитров сега законът е направен така, че човек с висше образование на практика да не може да се пенсионира.

„Ще гласуваме бюджета само ако разходите бъдат намалени и дефицитът е под 3%”, подчерта в края на пресконференцията Мартин Димитров. Иначе групата вдясно ще се държи като опозиция.