А СЕГА - НАКЪДЕ?

Нашите предложения за промени в Изборния Кодекс

След 13 дни на масови протести, пълна глухота от страна на управляващите, изявления от тях и от техни колеги, в които си позволяват да обиждат хората, протестиращи „под прозорците им”, логичният въпрос е – а сега накъде? 

Много хора с право отбелязаха – с подобни разходки не плашим никого, така можем да продължим и цяло лято, но накрая ние ще се уморим, а очевидно управляващите силно разчитат на това. Вероятно разчитаха и на летния сезон, когато хората трябваше да вземат отпуските си, да заминат извън София.. Но сметките им излязоха криви – хората казаха: „ ТУК ще плажуваме!”. 

И все пак – всички разбираме, че се налага да се премине към по-настъпателни действия, ако искаме да се случи наистина нещо, а не – да си останем само с хубавите усещания от този уникален, свеж, мирен протест, в който креативността, човещината, интелекта и възпитанието някак имаха превес. 

Естествено – появиха се много предложения, много опити за увличане на протестиращите в една или друга посока. Имаше и откровено глупави опити за „яхване” на протеста, които получиха подобаващ отговор. Но нуждата от ясна стратегия накъде и как да се продължи, вярвам, се усеща вече от всички, с които вечер след вечер набиваме крак по улиците на София. Светъл лъч  в тази посока е обединението на десетки организации зад няколко прости стъпки:

           1.      Промени в действащото изборно законодателство;

           2.      Оставка на правителството;

           3.      Предсрочни избори не по-късно от октомври тази година;

Ето и предложенията, които ние от сдружение „Единство” внесохме в НС, вярвайки, че този минимум промени може да разчупи статуквото или поне – да създаде възможности за разчупването му, така че в следващия парламент да видим представени повече от гражданите на страната ни:

1.      Изборните книжа да се отпечатват в печатницата на БНБ;

2.      Предложения за членове на ЦИК да могат да правят и партиите, които на последните избори са получили над 1% от общия брой гласове;

3.      Депозитът  по чл. 78 за регистрация на партия или инициативен комитет в ЦИК да се намали от 10 000лв. на 3 000лв.

4.      Броят на подписите на подкрепящи регистрацията на партия в ЦИК  да се намали от 7 000 на 3 000;

5.      Необходимите подписи за регистрацията на независим кандидат - от подкрепящи кандидатурата избиратели с постоянен адрес на територията на района, да се намалят от 5000 на 1000 

6.      Възстановяване на преференцията  в  пропорционалните листи като вид мажоритарен вот

7.      Прагът за преференция е 3% (от гласовете за дадената политическа сила)

8.      Да се въведе електронно гласуване;

9.      Създаване на актуален регистър на избирателите

10.  Методиката за определяне на изборния резултат да бъде част от Изборния кодекс

11.  Предоставяне на възможност всеки избирател да провери в кои подписки на партии, коалиции и кандидати фигурира, чрез електронна проверка през сайта на ГД "ГРАО“( каквато има за проверка в избирателните списъци).

"ЗМИЯТА ВИНАГИ ТВЪРДИ, ЧЕ ХАПЕ С ЛЕЧЕБНА ЦЕЛ!"

Днес  - точно преди гласуването на задължителната предучилищна за 4 годишните, докато слушахме дебатите по темата в НС,  ни попадна пред очите - една много интересна фраза - "змията винаги твърди, че хапе с лечебна цел".

Тази фраза просто описа перфектно цялата пледоария от страна на ГЕРБ и на МОМН в защита на безумието да институционализират ЗАДЪЛЖИТЕЛНО деца на 3 и 4 годинки! Всичките изсмукани от пръстите аргументи за „социализацията” на децата, за „обучението от специалисти-педагози”, дето родителите не можели да дадат на детето си, пък то, видиш ли, щяло да остане ощетено без това, за „прекрасните палати”, които представлявали детските градини, дето сградите им били строени специално  пригодени за децата, а видиш ли – родителите не можели да осигурят и това на децата си. 

Всичките приказки за това, че домашната и семейната среда не е най-доброто за децата, а видиш ли – там, в детската градина и в училището – това била естествената среда на децата, всичките обяснения как в предучилищната подготовка децата хем нямало да ги занимават с образование, а щели да „си играят” просто и след това репликата, че и играта ще става по държавен образователен стандарт – всички тези несвързани, противоречиви и откровено глупави изказвания бяха успешно обобщени в тая кратка фраза:

„ЗМИЯТА ВИНАГИ ТВЪРДИ, ЧЕ ХАПЕ С ЛЕЧЕБНА ЦЕЛ!”

Е, оказа се, че „змията” днес имаше мнозинство в НС. Така че, въпреки очевидната глупост на задължителния характер на предучилищната подготовка за 3-4 годишните, това беше прието и разписано в закона само с гласове на депутати от ГЕРБ…

Но дали „змията” разполага с подобно „мнозинство”, което да я подкрепи и извън НС? Смятам, по-скоро НЕ! Затова, скъпи родители и български граждани, които държите на свободата си и правото на избор, и които не ловите вече вяра на твърденията на тази „змия” и хич не го усещате като „лечебно” хапането и, сега е времето не да се откажете и да се примирите, а по-скоро да си припомним една друга фраза и да действаме според нея:

„ДОКЛЕ Е МЪНИЧКА ЗМИЯТА, ЕЛАТЕ ДА СЕ СЪБЕРЕМ, С КРАКА ДА И СТРОШИМ ГЛАВАТА, СВОБОДНИ ДА СЕ НАЗОВЕМ!”

Какво практично ще направим – ще поискаме ВЕТО на този закон от президента, както и подкрепа от Омбудсмана.  А те – дано изберат да се вслушат в гласа на родителите, а не – на „змията” …. Очаквайте дата за „събиране” пред  Президентството!!!

РОДИТЕЛСТВО в "РАЗРЕШИТЕЛЕН РЕЖИМ"???

Да, това е един прочит на последното предложение за "индивидуална форма" на ЗАДЪЛЖИТЕЛНО предучилищно обучение за 4 годишните деца. 

То си остава все така задължително и все така – определяно и контролирано от държавата.

Да, ВЪЗМОЖНОСТ е за родителите поне да не си дадат детето на детска градина, но е обвързано със ЗАДЪЛЖЕНИЯ, относно които е добре да се замислим, преди да обявяваме, че „управляващите са се съобразили с исканията на родителите и са ги удовлетворили с това „нововъведение”, направено в „12 без 5”, както се казва.

Какво предвижда тази „индивидуална форма” на предучилищно обучение?

1.       РЕГИСТРАЦИЯ на родителите в детска градина или в общината;

2.       Назначаване служебно на вид „ментор”-педагог, който да консултира/контролира родителя;

3.       Родителят е длъжен да обучава детето си по ДОС!!!

В превод  -  родителят се съгласява със задължителността на предучилищната подготовка за 4 годишното му дете, определена от държавата, съгласява се да обучава детето си по методите, учебниците и с темповете, предвидени от държавата – сиреч, да вкара детето си в „изискваните от държавата норми”  към всички 4 годишни деца, или – да участва доброволно в унифицирането на детето си…  След това – родителят също така се съгласява да бъде контролиран, проверяван и  наставляван – той и детето му, от представител на държавата…

Или – в превод:  родителите ще трябва да искат РАЗРЕШЕНИЕ от държавата  за това да гледат сами (или в не-държавна форма) 4 годишното си дете и ще получават такова РАЗРЕШЕНИЕ, само по реда и при условията, определени пак от държавата, бивайки обвързани и контролирани от нея как изпълняват тези условия.

Остава въпросът – с какво право държавата ще си присвоява ролята на даващ разрешение на родителите да бъдат родители на собствените им деца, че отгоре на всичко и ще ги обвързва с точно определени условия, за да получат това разрешение?

Остава и въпросът защо държавата не оставя 4 годишните да могат да бъдат преди всичко ДЕЦА, да имат ДЕТСТВО, и ако родителят прецени, че неговото дете не е готово да се „обучава по ДОС” на 3,9г. или на 4г., да могат да му дадат още една година, в която то да се развива спокойно със собствените си темпове, без излишно напрежение и сравняване с другите?!! 

Защо толкова държат нашите управници да вкарат децата в определен от тях калъп още на такава крехка възраст?! … 

АКЦЕНТИ от КРЪГЛАТА МАСА - 2

фотограф - Иво Орешков :)

АКЦЕНТ 2 - "експертност" срещу "семейна среда" 

Докато родителите – при минусови температури бяха излезли да защитят ПРАВОТО си да бъдат до 4 годишните си деца, вместо да бъдат задължавани да ги предадат на системата на такава крехка възраст, т.нар. „народни” представители в „народното” събрание изгласуваха обвързване на получаването на детски надбавки със задължението за посещаване на ПРЕДУЧИЛИЩНА ПОДГОТОВКА, освен на училище.

С други думи – депутатите се подиграха на своя „суверен”, който мръзнейки отвън, искаше от тях едно просто нещо – да бъде чут за това да не му се нарушава изконното демократично право да избира!

Докато депутатите пък гласуваха това „ново 20”, в зала Запад се разрази истински спор между гражданските организации, представители на протеста и представителите на МОМН, които дойдоха в солидна делегация от над 20 човека и бяха окупирали почти всички микрофони, като дюдюкаха и прекъсваха участниците почти на всяка дума.

Видя се, че кусурите на закона са толкова много, че до някакво съгласие, дори по двете основни точки, просто не можеше да се стигне. Целия мит за това как законът е писан от „граждански и родителски организации” и че „всяко мнение е взето предвид” – беше разбит. Много организации казаха, че са канени на срещи и разговори в МОМН, но НИЩО от това, което са изразили като мнение и са дали като становище, не е било отразено в текстовете на закона.

Една директорка на детска градина, придружаваща зам.министър Дамянова, дори се изказа, че според нея трябвало задължителната предучилищна подготовка да започва на 2 годишна възраст.  По-късно успях да и отговоря и да подчертая, че това, което тя иска, не е нещо ново, то вече съществува в България и се нарича социални институции за деца лишени от родителски грижи. 

Там децата буквално се раждат „в полата” на държавата или се оставят от толкова ранна възраст. Там децата са обградени от лелеяната „експертност” по 24 часа в денонощието. Там децата са деца предимно от малцинствата. Там децата са заобградени с връстници.

НО! Дали виждаме там да се случва онази така разтръбявана „социализация” ? Дали там децата са на онова най-високо образователно ниво, което според „експертите”  децата могат да получат само при работа със „специалисти”???

Когато зададох тези въпроси, групата на директорките на детски градини от свитата на зам.министър Дамянова възкликнаха в един глас – „ааа, ама тези деца там нямат семейство, това е различно…” 

Та както се вижда, дори те отчетоха факта, че СЕМЕЙСТВОТО е факторът осигуряващ резултати и в социализацията на децата и в образователните им постижения. Е, не си дадоха сметка, но точно това направиха – признаха, че институционалността и експертността НЕ МОГАТ ДА ПОСТИГНАТ резултати, ако няма семейна среда. 

От друга страна – има много примери за хора, които са имали здрави семейства и без да стават част от системата на образование, са постигали наистина високи и дори – изключителни резултати. 

ИЗВОДИТЕ следват от самосебе си.....

АКЦЕНТИ от КРЪГЛАТА МАСА

АКЦЕНТ 1 - "АНТИПРИМЕРИ"

Освен неспособността да се слуша, която демонстрираха днес зам. Министъра и нейните придружители, те също така направиха демонстрация на онова отношение, което децата на България не бива да получават, не и ако искаме да ги видим като активни, мислещи личности с мнение и способност да защитават това мнение.

Едно от най-свежите неща на кръглата маса беше участието на няколко ученици, които  определено имаха какво да кажат на депутатите, както и на зам.министъра Дамянова. Лошото беше, че нямаше кой да ги чуе. След първият участник от групата на учениците – Габриел Илиева, която се обърна към законотворците от името на всички ученици в България  така: 

„За вас ходенето на училище може да е само спомен, вероятно помните само хубавите неща и сте забравили другите. Може би по ваше време училището е било различно, не зная, но това, което представлява училището днес, е крайният резултат от писането на подобни закони – може би писани с най-добри намерения, с мисъл за „най-добрия интерес на децата”, а може би не! Но когато вие – политиците пишете закон за образованието, крайният резултат от него е видим най-вече за нас – учениците. А това, което представлява днес училището не е нещо, с което да се гордеете!”, 

очевидно силно раздразнена зам.министър Дамянова прекъсна вторият участник - Иво Николов и им изнесе едно нравоучително конско, чиято цел очевидно беше да ги притесни и да ги накара да замълчат.

Г-жа Дамянова се прояви като антипод на „експертността” и „педагогическия подход”, за които толкова много настояват тя и експертите от МОМН, че децата няма как да получат в къщи, а САМО В УЧИЛИЩЕ и ДЕТСКАТА ГРАДИНА! Факт е, че нито един родител не би си позволил да СМАЧКА деца на по 15-16 год., когато са проявили смелост да застанат и да защитят своята позиция, напротив – всеки нормален родител би насърчил изявата им, дори и да не биха се представили особено добре. А в случая тези млади хора се представиха на ниво, дори по-добре от „експертите” на МОМН!

За щастие последната участничка от групата ученици – Глория Курдоманова, не се смути и невъзмутимо заяви на г-жа Дамянова и придружителите и: 

„Обръщаме се към вас като млади хора, на които предстои да имат свои деца малко след като влезе в сила задължителната предучилищна, предвидена от вас, и ви заявяваме, че още от сега сме твърдо решени да не ви позволим да причините това и на нашите деца!”.

Както разбирате, един от най-силните акценти за мен от днешната кръгла маса беше изявата именно на тези млади хора, срещу които радетелите за „експертно образование в училище”, начело със самата зам.министър Дамянова, скочиха с ярост и пренебрежение, типични за училищната държавна система и демонстрирайки своята същност, отвъд сладникавите им теории и думи.

"МЛАДИТЕ ДЕСНИ" - ИЗНЕНАДАААА! :)

Какво се случва в „дясното” в БГ?

Един наистина актуален въпрос към днешна дата – СДС смени посоката, част от активните сдс-ари, воглаве с младежите – отказаха да следват новият „курс на развитие”, последваха замразявания, изключвания и масови напускания.

И докато въпросите са основно – кой ще се явява на избори, с кого и под каква форма..с какви договорки, къде ще се „пласират” познатите политически лица при създалите се размествания, то днес аз искам да обърна внимание на един аспект от случващото се, който е изключително рядко явление в родната политика – „даването на път” на следващото поколение и подкрепата за него от страна на лидерите от предишното поколение.

„За нас гласуват нашите родители, деца, близки и познати, хората, с които контактуваме ежедневно, които виждат нашите действия и познават нашите разбирания. Време е да пуснем децата си, които водехме за ръка на митингите, да вземат дейно участие в реалната политика. Защото те пораснаха и СДС има нужда от тяхната инициативност и креативност. Искам да дам път на младите хора в СДС, каза Ваньо Шарков през юни 2012г.

Всички, които го познаваме, знаехме още тогава, без съмнение, че това НЕ Е поза. Просто защото това да „дава път на младите” той го е правил и го прави по всякакви начини, от край време…

Когато новото ръководство на СДС „ликвидира” младежката структура, „отрязвайки” ни от реална възможност за съществуване и правене на политики, пак д-р Шарков без колебание заяви: „АЗ СЪМ С ТЯХ, НЕ С ВАС КОИТО ГИ ЗАКРИХТE!”.

През тези два дни на форума в Пловдив  всичката подкрепа в политическите ни инициативи, която сме получавали през последните години от Мартин Димитров, Ваньо Шарков, Надежда Нейнски, и която не е била никак малко, придоби и съвсем официален израз, който безспорно не беше очакван от медиите J

Всички очакваха днес на пресконференцията в Пловдив да бъде обявено, че Н.Нейнски, заедно с М.Димитров, В.Шарков и другите „известни лица”, току що изключени или напуснали СДС, ще оглавят нова партия, наречена „Единство”. Очакваха „сочни” подробности за … „обединение с Костов” разбира се! Не мога да повярвам колко обсебени са хората от този човек или поне – от идеята за него!

Но журналистите бяха изненадани двойно. Първо – „известните лица” не оглавиха партия, а обявиха създаването на ГРАЖДАНСКО СДРУЖЕНИЕ „Национален съюз Единство” J , което беше наша инициатива – на „младите сини”. Втората изненада, която съвсем разби парадигмите и очакванията беше моментът, в който „известните лица” представиха управителния съвет на сдружението и …те самите не бяха в него! Н.Нейнски, Ваньо Шарков, Цветан Костов, Кирчо Димитров, Станислав Благов и дори Мартин Димитров – са членове в това сдружение. А почти всичките 8 учредители на „Единство” сме бивши младежки лидери от СДС.

Всички ние – от „ликвидираното МСДС” сме точно ОНЕЗИ деца, които са били разнасяни от родителите си по митинги и протести в началото на промените. НАС родителите ни водеха за ръка по площадите и ни обясняваха какво е това „свобода”!

Затова може би не е чудно, че ние ВЯРВАМЕ в свободата, ВЯРВАМЕ в десните принципи и ценности, които СДС изостави, понеже не сме се научили на тях в партията, а на раменете и коленете на родителите си!

През годините бяхме мълчаливи свидетели на възхода и залеза на познатото дясно в БГ, растяхме, виждайки  достойните постъпки на десни лидери, но освен това – вземайки си поуки от техните грешки и дори от откровените провали на някои, нарекли себе си „десни”, пък завили после в какви ли не други посоки.

Ние сме поколението, което поне направи опит да съживи отново онази „синя идея”, която запали нас и родителите ни някога. За съжаление – през последните месеци трябваше да признаем, че с новото си ръководство СДС тръгва в друга посока, към „ценности”, които ние не споделяме в никакъв случай.

И все пак – ние сме поколението, което днес е предизвикано на свой ред да застане за тези принципи на свободното общество, които са потъпквани от хора, наричащи се десни. Ние сме предизвикани да бъдем на свой ред АВТЕНТИЧНОТО дясно, след като на „политическия пазар” се предлагат вече няколко ментета на „дясното”. И ние ще го направим  – според силите си, но с убеждение и вяра в силата на обединението на истинското дясно.

И ние не сме сами!

Заедно с утвърдените десни лидери, които не изоставиха „синята идея”, а останаха верни на принципи и ценности, даже с цената на скъсване с партията, в която някои от тях са вложили по над 20 години, и заедно с всички тези хора от цяла България, които също избраха да останат верни на съдържанието, а не – на опаковката, и които ни дадоха подкрепата и доверието си – ЗАЕДНО НИЕ СМЕ ИСТИНСКИ ОТБОР!

И този отбор ще направи всичко възможно дясното в България да стане ЕДИН ОТБОР, за да можем да видим страната ни променена към по-добро. Малкият и среден бизнес – да бъдат „спасени и тогава развивани”. Държавата – вкарана в размера и функциите, с които да е полезна, а не –вредна за българите. Семействата, родителите и децата – със зачитани права и свободи, подкрепени, а не – поробени! Образованието – реформирано, така че да образова, а не – да деформира.

Единен десен отбор – това е разковничето за истински промени в България! 

СДС НАПУСКА СДС! "ЛАВИНООБРАЗНО"!

Днес  чух, че в СДС имало „лавинообразно” нарастване на членската маса.

Чух го, докато се редих на опашка, за да представя официална декларация от над 30 души, с които заедно напускаме СДС. 

Тези 30 души представляват повече от 1/3 от организацията на СДС в р.Оборище. И са предимно младите хора от тази организация…

Разбирате колко нелепо звучи подобно изказване за „лавинообразно умножаване” на фона на ежедневните нови и нови напускащи въпросната организация. И то - в момента, в който напуска поредната знакова за тази организация фигура, каквато беше г-н Станислав Благов, избран 4 мандат за кмет на Свищов!

Още по-нелепо беше това, че отивайки в централата, за да депозираме заявленията за своето напускане, там не бяхме допуснати да направим това!

Понеже сме били ТВЪРДЕ МНОГО!!!

Нито един представител на ръководството не се появи, за да коментира или приеме тези „оставки”. Всъщност казаха, че председателят не е там.


С уговорки беше допуснат да депозира заявлението си за напускане единствено г-н Благов, като на медиите беше забранено да го придружат. Останалите трябваше да оставим своите заявления ….на РАДИАТОРА на парното, във фоайето на централата на СДС!

Може би трябваше да си депозираме оставките в кметството на Карлово, или .... в централата на ГЕРБ? Там сигурно има повече място и това, че сме много няма да смути никого?

Както и досегашният председател на ликвидираното МСДС-София попита, наистина, как ли се справят тогава на Раковска с тълпите от прииждащи да станат нови членове на "възроденото", или по-скоро Гербаризирано, СДС …хм...?!!