/Ст.Михайловски/ |
Да, лют съм аз, кога разправям
За българската управия,
Кога доказвам, че развала,
Сдружена с дива простотия,
Са неизменните поддръжки
На всяка земна тирания;
Кога зад глупава надежда
Откривам грозна орисия;
Кога отбулям лих водител,
За да посоча върл гидия;
Кога показвам как реч блага
Прикрива срамна лакомия;
На хвалника кога говоря,
Че химн не махва олелия;
Кога намирам само в правда
Всепобедителна стихия!
О, лют съм аз, кога разправям,
За българската грозотия;
Но милост е престъпно нещо
Там, где царува поразия;
Но с гробна немота не можем
Да излекуваме мория;
Но с чакане не се достига
Божествена благословия -
И няма без борба доволство,
Ни без похватност хубосия!
О, лют съм аз, кога разправям
За българската провалия,
Но глас апостолски не може
Да величае разблудия,
И който люби всяка благост,
Е враг на всяка лошотия!
Поетът е предтеча. Знаци
Вестят ли се - че погания
Всред нас бич Божи ще докара -
Аз хващам с камъни да бия!
Няма коментари:
Публикуване на коментар