Пак идват избори.
Доста зачестиха напоследък и може би късият интервал, на
който се случват ще се запази поне за избора на още 1-2 НС…
Всяка партия се надпреварва пак да обещава, да убеждава
колко ѝ е бил голям ... катарзиса, и колко е различна вече…
„Любовта” към избирателя е „във въздуха”, навсякъде наоколо
е наситено с ухажване и прикоткване на електората…
Но освен това – сред партийните номенклатури се „носи” още
нещо… нещо, което е важно драгият избирател да види, разбере и проумее, понеже
на тая карта е заложена НЕГОВАТА свобода.
Та тоя „дух” дето „броди” из партийните номенклатури, е
СТРАХЪТ.
Страхът от ПРЕФЕРЕНЦИИТЕ.
Страхът от свободния и информиран, мажоритарен избор на
гласоподавателите.
При преименуваното, тоталитарно БКП,
някак е нормално. Те се наричат „демократична партия”, но всъщност разчитат
силно на невежеството на електората си и
зависимостите на своите членове, така че те да подкрепят решенията на Партията,
а не – да проявяват някакви там граждански лични предпочитания… Но невежеството
играе и номера – така се роди комичният казус 15/15…
Електоратът на тоталитарните политически образувания няма
критерии за избор на свои представители – те имат Партия (или Лидер), която да
им избере и спусне “представителите”…
Но при числящите се към десните, демократичните, партии и
коалиции, е по-сложно. Техните избиратели са в групата на образованите,
мислещите, критичните … Дори – твърде критичните… Безумно е при
тях да разчиташ на безропотно спуснати партийни решения и приемането им.
Безумно е да ги третираш като … идиоти… Обидно е да им предлагаш компромисни
кандидатури, които е повече от ясно, че те НЯМА да приемат… и е направо
самоубийствено да им предлагаш такива –
понеже най-вероятно те ще те накажат като те лишат от подкрепата си… А както
писах преди време – по-страшно от това да НЯМАШ доверието на избирателите си, е
това да ИЗГУБИШ доверието им – понеже тогава ще си имаш работа и с гнева им.
Напълно нереалистично е от партийните номенклатури в
център-дясно да се опитват да наложат на
кандидатите в листите си да „не провеждат преференциални кампании”, разчитайки
по този начин на подкрепа за предварително скалъпените договорки и квоти. И би било доста нагло да
се пробва подобен подход – както спрямо кандидатите, така и към тези точно
избиратели.
И от какво всъщност се страхуват партийните номенклатурчици?
В действителност преференцията е това средство, което може да качи
избирателната активност. Състезанието между отделните кандидати в една листа само
може да е в плюс за крайния ОБЩ резултат. Накрая и усещането в избирателите, че
ТЕ са избрали СВОЯ представител – ще носи много по-голяма удовлетвореност и
тези кандидати ще се ползват с много по-голямо доверие и подкрепа....
ЗАЩО тогава е този страх?
Много просто – защото крайният резултат става непредвидим
при използването на преференции, а на „избираемите” места са сложени персони -
партийно обвързани, финансово подходящи и т.н., които обаче са реално
неизбираеми, натоварени с негатив, с … предистория… При това – избираемите
места са запълнени на квотен принцип от различните участници в партията/коалицията (обикновено е
коалиция) и въпреки, че показват „единство” и „отборност” пред избирателите си
– всъщност те силно държат на своето „парче от баницата”.
Всичките сметки и разпределяне на парчета от
още неомесената баница правят преференциалната непредвидимост страшна и проблемна.
А решението би могло да бъде много просто – ако всеки от
участниците в тези партии и коалиции се състезава с останалите да предлага
ИЗБИРАЕМИ кандидатури, а не – партийно-квотно-финансово подходящи такива, първо
– в листите ще има много повече граждански кандидатури и второ – най-много
избрани представители ще има този, който е предложил най-качествените и
избираеми кандидати…
Но явно промяната на манталитета на партиите трудно ще се
промени отвътре навън. Нужна е помощ и отвън – от самите избиратели.
Затова – отправям призив към избирателите, чиито гняв считам
за напълно разбираем и съвсем уместен:
не се отказвайте да гласувате, не
гласувайте и компромисно, или – наказателно.
Вместо това - използвайте
преференцията и покажете на партията/коалицията, която подкрепяте, кои всъщност
са избираемите лица, без значение къде в листите са те.
В крайна сметка – ВИЕ,
избирателите, сте причината тези партии/коалиции да съществуват, а техните
кандидати ще бъдат ВАШИ представители.
Затова – използвайте масово
преференциите!
Объркайте схемите, нарушете статуквото… дори да има писъци – те
ще са добри писъци, понеже наистина е време за промяна.
И малко технически подробности за това КАК РАБОТИ
ПРЕФЕРЕНЦИЯТА:
На евровота за първи път имахме възможност да гласуваме
истински ДЕМОКРАТИЧНО – преференцията имаше нисък праг – 5% и състезанието беше
между количеството ПОЛУЧЕНИ от
кандидатите преференции. Бюлетините БЕЗ отбелязана преференция не подкрепяха
отделен кандидат, а само – партията/коалицията.
За тези парламентарни избори преференцията има малко
по-различни условия. Прагът е 7%, а всяка бюлетина БЕЗ отбелязана преференция –
се счита за преференциална подкрепа за първия в листата. Което обяснява
„страстта”, с която дадени персони се борят да са на тези първи места – там се
чувстват „защитени” от непредвидимостта на преференциите. Но тази „защита” е
факт само, ако повечето избиратели НЕ ПОЛЗВАТ преференция. Ако избирателите ползват преференция масово – то
първите в листата губят тази своя „защита” и листите се преподреждат
според броя получени от всеки кандидат
лични преференции.
Държа да напомня, че на изборите за европарламент над
40% от всички избиратели СА ползвали преференция, а от избирателите на
Реформаторския блок – над 60% са се възползвали от преференциалния вот…
С други думи – не е нужно твърде много, за да бъдат избрани
не - партийните фаворити, а фаворитите на гражданите, доколкото такива се намират
в листите изобщо. Само трябва повече от гражданите да се възползват от ПРАВОТО
си на информиран, свободен и МАЖОРИТАРЕН избор, който им се предоставя като
възможност чрез ползването на преференциите!
... Тези СТРАХУВАЩИ статуквото преференции J
Аз ще гласувам преференциално!
Хора като Радан Кънев (Варна), Петър Москов (24 МИР), Мартин Димитров (24 МИР), Петър
Славов (23 МИР), Кирчо Димитров (Сливен), Явор Иванов (Варна) - ЗАСЛУЖАВАТ, според мен, да
бъдат подкрепени мажоритарно чрез преференциален вот!
Най-малкото, защото те не
бягат от него….
Няма коментари:
Публикуване на коментар