За (НЕ)РАБОТЕНЕТО в НС... в ЦИФРИ

Продължавам серията „кой колко работи” в родния парламент и по-конкретно – в групата на реформаторите, които считам за МОИТЕ представители там.

В  предишния материал извадих информация от профилите в сайта на НС на отделните РБ-депутати и се видя, че най-активни по отношение на внесени законопроекти и зададени парламентарни въпроси са Петър Славов (Граждански съвет на РБ), Мартин Димитров (Граждански съвет на РБ)  и Вили Лилков (ДСБ), а накрая на  „опашката” с едва забележимо присъствие са техните колеги Костадин Марков  (СДС), Антони Тренчев (ДБГ) и Станислав Иванов (гражданска квота).

Днес  OFFNews  публикуваха и друга статистика - за това кой от депутатите на РБ колко е говорил от парламентарната трибуна от началото на 43-то НС до края на месец юли.  

Там отново начело са Мартин Димитров – с над 7 часа общо изказвания, следван от Петър Славов – също с над 7 часа изказвания и от Атанас Атанасов с над 6 часа… 

В тази статистика има и трима депутати, които ИЗОБЩО не са взели отношение по нито един от обсъжданите в парламентарната зала въпроси от октомври миналата година до юли тази година. Това са Станислав Иванов, Борислав Миланов (СДС) и Николай Хаджийски (СДС).

Николай Хаджийски, който не е заставал на парламентарната трибуна от началото на 43-то НС, не блести с активност и по отношение на внесени законопроекти – едва 13 за 10 месеца, нито с активност в парламентарния контрол – задал е два въпроса всичко на всичко…

И понеже напоследък МОИТЕ представители от РБ особено държат да се асоциират с отделните си партии, нека видим в такъв случай каква е активността на отделните партийни групи, съставляващи ПГ на РБ:

ДСБ има 5 депутата, чиито изказвания от парламентарната трибуна са общо 350 на брой и 12 часа и 43 минути като времетраене;

ДБГ има 7 депутата.Те са направили общо 174 изказвания с общо време от 6 часа и 30 мин.

СДС има 4 депутата, които са направили общо 149 изказвания (в действителност 144 изказвания са направени от един от представителите им, а двама нямат никакво участие от трибуната…), за общо време от 3 часа и 50 минути.

Представителите на Гражданския съвет, низвергнат от партийните лидери от РБ, са 4-ма, също колкото са представителите на  СДС. Но 4-та от ГС на РБ са направили общо 485 изказвания от парламентарната трибуна за общо време от над 17 часа!

Изводите следват от самосебе си…

Цифрите са най-строгият съдник, те нямат партийни пристрастия и емоции – който бачка – бачка, който не - … абе, не му е мястото в НС, това е!

КОЛКО рАботят ВАШИТЕ народни представители? Проверете, де! Ето за РБ:

Част от отговорността на гражданите на една страна е да избират мъдро на кого да поверят законодателната и изпълнителната власт. Но отговорността на гражданите за качеството на управлението на страната не свършва с пускането на бюлетина в урната на всеки 4-5 години. Част от правата и дори – задължение на гражданите, е те да осъществяват качествен контрол върху дейността на своите избраници. 

Важно е гражданите да се възползват от възможността да оценяват избраниците си мажоритарно, както и настояваме все повече да има възможност да бъдат избирани те.

Предоставяната на сайта на НС информация за дейността на отделните народни представители е добро начало за оформяне на базисно впечатление за свършеното от всеки от тях поотделно.

Ето какво показва статистиката за активността на депутатите от РБ в два основни показателя – брой внесени законопроекти и брой отправени питания в рамките на парламентарния контрол:

На първо място е народният представител Петър Славов (ГС на РБ)  с  40 законопроекта и 69 зададени въпроси в парламентарния контрол.

На второ място е Мартин Димитров (ГС на РБ) с 27 законопроекта и 36 питания.

На трето място е Вили Лилков (ДСБ) с 24 законопроекта и 29 питания.

Четвърти е Димитър Делчев (ДБГ) с 15 законопроекта и 13 питания.

На пето място са Бойка Маринска (ДБГ) с участие в 15 законопроекта и 8 питания, както  и Борислав Великов (БНД) с участие в 21 законопроекта и едва 2 въпроса в парламентарния контрол;

Следват:

Гроздан Караджов (ГС на РБ) с участие в 12 законопроекта и 10 питания;

Иван Иванов (ГС на РБ) с участие в 13 законопроекта и 8 въпроса в парламентарния контрол;

Димитър Шишков (ДБГ) – 17 законопроекта и 3 питания;

Девети са Настимир Ананиев (ДБГ) с 15 законопроекта и 4 питания, Валентин Павлов (ДСБ) с 13 законопроекта и 6 питания, Борислав Миланов (СДС) с участие в изготвянето на 18 законопроекта и едно единствено парламентарно питане;

На десето място се нареждат Борис Станимиров (ДСБ) като съвносител на 13 законопроекта и отправени 3 питания, Корман Исмаилов (НПСД) с 12 законопроекта и 5 питания, както и съпредседателят на ПГ на РБ – Найден Зеленогорски (ДБГ), с участие в изготвянето на 17 законопроекта, но с нито един въпрос в парламентарния контрол;

Единадесети са Румен Христов (СДС) с участие в 12 законопроекта и 4 въпроса в парламентарния контрол, и Атанас Атанасов (ДСБ) – с 14 законопроекта и 2 въпроса;

Николай Хаджийски (СДС) е съвносител на 13 законопроекта и автор на цели 2 въпроса в парламентарния контрол;

Другият съпредседател на ПГ на РБ - Радан Кънев (ДСБ), пък е съавтор на 13 законопроекта и автор на едно питане;

С едно питане и участие в 10 законопроекта е и депутатът от квотата на ДБГ – Димитър Танев;

Друг от най-младите народни представители – Антони Тренчев (ДБГ), пък е съвносител на 7 законопроекта и автор на едва 3 питания;

Народните представители Станислав Иванов и Костадин Марков (СДС) пък са на „опашката” с участие в съответно 8 и 6 законопроекта, като само Марков е задал едва 2 въпроса в парламентарния контрол, а младият му колега не се е разписал там.

Прави впечатление, че докато за Петър Славов младостта му  и това, че за първи път е народен представител, НЕ Е извинение, а напротив – той показва сериозна активност и отстояване на позиции по значими за гражданското общество теми (някои от авторските законопроекти на П.Славов са добър пример за горното твърдение:

ЗВО - изисквания за стаж към кандидат-ректорите, за да няма 'парашутисти';

ЗАНН - да се присъждат разноски на гражданин, осъдил чиновниците за незаконен акт;

ЗМВР - за личния номер на полицаите при манифестации;

ЗТ регистър - да уведомява по е-мейл гражданите, ако има проблеми по някое тяхно заявление и да го коригират сами;

ЗБН - за прозрачност при осребряване на имущество на фалирала банка; ЗБНБ - да има таван на заплатите на гуверньора и УС;

ЗДвП - за зелена вълна, за мерки срещу джигитите по пътищата;

НК - санкции за шофьор, блъснал човек в пешеходна зона, детска площадка или градинка;

ЗПУГДМВ - за референдума и за облекчаване и сваляне на праговете за валидност;

ЗДДС - облекчения за малък и среден бизнес при регистрация по ддс), то в същото време други негови млади колеги очевидно срещат затруднения да намерят своята изява и поле на действие.

Също така прави впечатление, че „разпознаваеми” политически лица като Николай Хаджийски – председател на СДС-Пловдив, и Костадин Марков – областен председател на СДС-Бургас, зам. кмет на Бургас за 7 години, зам. председател на СДС към момента – показват почти апатично отсъствие на дейност като народни представители... А е странно да нямат какво да попитат, да предложат и т.н., не ли?!

Имайки предвид  „профила” на избирателите на РБ – повече от ясно е, че подобни оценки се поставят на всеки реформатор, заемащ някаква позиция в НС или в изпълнителната власт! Препоръчително е в РБ да имат това предвид с оглед предстоящите (не само местни) избори. Мажоритарният вот неминуемо включва и персонална оценка, нали така?!

На свободата не казваш „ДА” веднъж – трябва да го правиш всеки ден!

Една от мечтите на българите, празнували края на комунистическия режим (понеже има и българи, които скърбят  все още за тоталитаризЪма), беше България да стане част от западната цивилизация.  С влизането ни в НАТО и ЕС тази мечта започна да се сбъдва. Поне на документи ние живеем в ЕВРОПЕЙСКА страна, макар че животът ни далеч не е „европейски”.  

Проучванията на обществените нагласи недвусмислено показват, че българите подкрепящи западната ориентация на страната ни, виждащи по-доброто си бъдеще и начин на живот свързани с Европа, а не – с Евразия, са мнозинство. Но както е казал Едмънд Бърг – „за да тържествува злото, достатъчно е добрите хора да не правят нищо”.  И така – докато мнозинството българи, подкрепящи западната ориентация на България, приемат (съвсем логично, бих казала. В една нормална страна поставянето под въпрос на вече взето подобно решение, след подобна предистория, каквато имаме в БГ - би се считало за психическо отклонение, а не - сериозни политически тези) за свършен факт, за даденост, членството на страната ни в НАТО и ЕС, не виждат причина да защитават избор, който вече сме направили, узаконили и който е част от идентичността на нацията ни, то има друга група българи – малцинство, но кресливо такова, които поради лични амбиции, интереси или объркване, упорито и целенасочено повтарят искания България да скъса с този вече направен избор. 

Разбира се, тези крясъци звучат налудничаво, несериозно и незаслужаващи вниманието на  мнозинството. Но както се казва – една лъжа повторена 100 пъти… Да, налудничавите крясъци са там, за да създават отношения и нагласи в обществото ни, а крайната цел на тези, които плащат сметката за крясъците – е да върне България обратно към ролята ѝ на „спътник” на онзи „Изток”, дето най-лицемерно праща децата си и ориентира бизнесите и банковите си сметки „на запад”….

Лично аз вярвам, че за свободата не се воюва еднократно. 

Както и Рейгън беше казал – тя не се предава на следващото поколение чрез кръвта и гените. Всяка свобода, която сме извоювали – трябва да бъде отстоявана всеки ден.  Дали България ще изглежда след време като западните страни, в които заминаха много млади българи, или – като призрачен град, опоскан от свои и чужди – това зависи от посоката, която избираме днес и всеки ден напред.

От много време насам за първи път имаме Министър на отбраната, който реално защитава избора на страната ни да бъде равноправен член на европейското семейство и работи за възвръщане на доверието на евроатлантическите ни партньори към нас. В негово лице реформата в отбраната и въоръжените ни сили изглежда напълно възможна. 

Превъоръжаването на армията ни и скъсването с морално и физически остарялата съветска техника, сътрудничеството с НАТО за бърза и координирана дейност срещу тероризма, все по-активното включване на армията в защита и помощ на населението при природни бедствия – са все стъпки в правилната посока.

Но безспорно най-ценната, лично за мен, стъпка, която направи министър Ненчев – беше да се ангажира да предаде на Комисията по досиетата непредаден архив от времето на Комунистическия режим, който обещава да хвърли светлина върху поредните тайни на ДС и задкулисието, което все още упражнява своята власт върху политиката и управлението на страната ни и носи отговорност за тази липса на „европейски начин на живот” в европейска България!

Именно в подкрепа на този про-западен избор, който страната ни е направила след 45 години комунистически тоталитаризъм, избор, който трябва да правим всеки ден, ако искаме да имаме европейско, а не - евразийско бъдеще, излизаме в понеделник, 27-ми април, от 10.00ч. пред Президентството.

Демонстрацията ни ще съвпадне с провеждането на КСНС при Президента. Темата на този Съвет ще е именно бъдещето на армията ни, ангажиментите ни като страна член на НАТО и ЕС. Демонстрацията ни е и в подкрепа на министър Ненчев. 

Също така – настояваме Прокуратурата да се самосезира и да вземе мерки срещу публичните изказвания на български политици, представляващи явна държавна измяна и обслужване на интересите на чужда страна - страна, която не се свени да нарушава границите на суверенна държава и да избива гражданите ѝ! 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОМЯНА НА ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

След 3 годишни опити за прокарването на законопроекта за предучилищното и училищно образование, след стандартно липсващото обществено обсъждане по него и особено липсващия учителски глас  по този законопроект, след  множеството негативни становища и всичките критики към него, законопроектът тихичко и без дебати по същество (тезите на БСП бяха всичко друго, но не и критика по съществените проблеми на законопроекта) мина на първо четене с обещанията от страна на управляващите, че „между първо и второ четене ще се нанесат сериозни корекции” в 350 членният законов проект….

На 26-ти февруари изтича срокът за внасяне на предложения за промяна в комисията по образование. А до 2 седмици след това комисията ще внесе своето становище по направените предложения и ще започне разглеждането на законопроекта на второ четене, където обсъждането вече става член по член, представят се направените предложения и становището на комисията по тях, след което народните представители гласуват…

С пълното убеждение, че няма как чрез прекрояване на този кърпен вече три пъти неуспешно проект да се постигне удовлетворяващ, реформаторски за сферата на образованието  законов текст, правя няколко предложения, които вярвам, че поне могат да направят  реални и действащи някои от иновациите, за които авторите на законопроекта твърдяха, че са заложили в него след последното му преправяне.

Ето накратко моите предложения, на които се надявам колегите от Реформаторския блок  да обърнат внимание, особено след заявената подкрепа от различни граждански организации за точно тези промени:

1.  Статут „ИНОВАТИВНИ” да могат да получават и частни училища, понеже според текстовете в законопроекта само общински училища  можеха да получат такъв;

2.    Статут „ИНОВАТИВНО УЧИЛИЩЕ”  да може да се получи с решение на министъра само срещу представяне на разписан собствен план за специфична организация на обучението, учебните предмети, разработени учебни планове и програми.

3.    Децата в различна от присъствената училищна форма на обучение, които според този закон МОГАТ да валидират  директно ЕТАП, вместо – клас, също да бъдат считани за ученици, понеже според чл. 171 те не спадаха в тази категория…

4. Децата, които се обучават в самостоятелна форма, да могат да получават всички безплатни помагала, които се полагат и на учениците в присъствената училищна форма на обучение;

5.   Намаляване на администрацията в сферата на образование с отпадане на текстовете, предвиждащи създаване на Национален инспекторат паралелно със запазването на Регионалните инспекторати, както и отпадане на текстовете, предвиждащи създаване на Центрове за подкрепа на личностното развитие, и ревизиране на функциите на Специализираните обслужващи звена, РИО и МОН – с цел да се отстрани препокриването на дейности между тях.

6.   Създаване на Задължителен общообразователен минимум, който да обхваща не повече от 4 области и до 50% от учебното време, оставяйки възможност на училищата сами да определят под формата на задължителноизбираеми  областите, които да се изучават в останалите 50% от учебното време. По този начин автономията, за която се твърдеше, че се дава на училищата – ще е факт, както и ще се създаде конкурентна среда, в която качеството на образованието логично ще се повиши. 

(Нужно обяснение към това предложение е, че училищата, които желаят, ще могат да изберат познатите области и разписаните от МОН учебни планове и програми. Така промяната и автономията ще са ВЪЗМОЖНИ, но НЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ, и от тях ще се възползват само желаещите.)

7.    Запазване на Ресурсните центрове, както и финансирането им през МОН;

8. Запазване на т.нар. „помощни училища”, но с наименованието „ДЪРЖАВНИ СПЕЦИАЛНИ УЧИЛИЩА”;

Целият текст на предложенията, както и мотивите към тях, можете да видите ТУК

Предложения за промени в законопроекта за предучилищното и училищното образование

1.      ИНОВАТИВНИ УЧИЛИЩА:

За да бъде обявено едно училище за „иновативно” при така съществуващите в законопроекта текстове, то трябва първо да отговаря на стандартните изисквания за неспециализирано училище, да съществува като такова, и едва тогава – да поиска от министъра ЕВЕНТУАЛНО да го обяви за „иновативно” (чл.37, ал.5).  Но ясни критерии, по които едно у-ще да бъде обявено за „иновативно” – липсват, а министърът трябва да отгатне коя инициатива ще се получи като „иновативна” и коя – не, за да може да даде  разрешение на едната и да спре другата. 

АКО дадено неспециализирано училище все пак успее да убеди министъра, при липсата на ясни критерии, и бъде обявено за „иновативно” – едва тогава то има право самостоятелно да определя организацията на обучението, учебните предмети, да разработва учебните планове и програми (чл37, ал.6)… До тогава важи чл.78, ал.1: „Общообразователната подготовка в основната степен на образование е еднаква за всички видове училища и се придобива чрез изучаване на едни и същи общообразователни учебни предмети и с един и същ брой учебни часове за всеки от тях, определени с държавния образователен стандарт за учебния план.”

В чл.37, ал.3 е записано, че неспециализираните училища са общински – не става ясно изключени ли са частните училища  от възможността да получат статут на „иновативни”.

Предложения за промяна:

1.      Чл. 36 – названието „неспециализирани” да се замени от „общообразователни”.

2.      Чл.37, ал.3 – след „общински” да се допълни „и частни”:  „общообразователните училища са общински И ЧАСТНИ, с изключение на професионалните гимназии, които са държавни И ЧАСТНИ.”

3.      Чл.37, ал. (5) – да се промени съществуващия текст: „Неспециализирани училища с решение на министъра на образованието и науката могат да бъдат обявени за иновативни училища в съответствие със спецификата и организацията на обучението.” по следния начин: „Общообразователни училища се обявяват за иновативни училища с решение на министъра на образованието и науката при представяне на разписан собствен план за специфична организация на обучението, учебните предмети, разработени учебни планове и програми.”

2.      САМОСТОЯТЕЛНА ФОРМА:

Досега самостоятелната форма на обучение се допускаше само в случаите, в които деца в „задължителна училищна възраст” по здравословни причини, удостоверени с медицински документ, издаден от съответната експертна лекарска комисия, определена в Закона за здравето, не могат да се обучават в дневна форма или – като свободен избор за лица навършили 16г. Промяната е в отварянето на свободната форма още от първи клас. Това е стъпка в правилната посока, доколкото така се дава по-голям избор на родителите как да организират училищната подготовка на детето си, съчетавайки я с пътувания, допълнителни ангажименти и пр.

Според чл. 171 „Ученик е този, който е записан в училище за обучение за завършване на клас”, което отново показва, че родителят избрал самостоятелна форма за детето си, е длъжен да подготвя детето си точно по програмата, разписанието и сроковете на ДОС и училището,  предвиждащи покриване на конкретни  компетенции за „завършване на клас”. Междувременно – пак вчл.171, но в ал.3 е записано, че ако детето, записано в самостоятелна форма не се яви да положи съответните изпити (за завършване на клас) в трите поредни сесии – директорът на училището има задължението да уведоми съответната общинска или районна администрация, регионалното управление на образованието и органите за закрила на детето. Този текст съществува в противоречие с чл.164, в който изрично е записано, че знания и компетентности могат да се валидират както за завършен клас, така и за етап на образование.

Родителите, избрали самостоятелна форма, се задължават да осигурят „необходимите условия за обучение, познавателни книжки, учебници и учебни помагала” (чл.208, ал.2) на детето си, ако са избрали самостоятелната форма, което би следвало да означава, че детето - хем е ученик по смисъла на чл.171, хем се обучава в училищна форма, по регламент, разписан по ДОС, и план – разписан от училището за присъствената форма, хем на него не му се полагат безплатни помагала. В същото време не става ясно какво се случва с държавната субсидия за детето, избрало самостоятелна форма.

Избирайки тази форма на обучение – родителят се задължава да „ГАРАНТИРА(не е ясно как и пред кого) „постигане на целите по чл.5” – изключително широко разписани , неизмерими като критерии за допускане на родителя до „правото му” да осъществи своя „избор”. Остава въпросът по какъв начин лицата, осъществяващи присъствените форми на обучение също ще „гарантират” постигането на въпросните цели и какви ще са санкциите, ако не ги постигнат на практика? 

В различни интервюта г-жа Милена Дамянова заяви, че вече има разписан„контролен механизъм, който регламентира, че с тази отговорна задача ще се заемат родители, които разбират комплексността на самостоятелната форма, както и гарантиращ правата на децата.”, както и че родителите  „ще ги проверява комисия от регионалното управление по образованието”;

За съжаление въпросният контролен механизъм не се открива сред текстовете на обемния проект за закон за образованието, така че остава неясно КОЙ и по какви критерии ще проверява и оценява родителите. Нито става ясно  какво може да произтече от тези проверки – дали, на практика, самостоятелната форма ще е в РАЗРЕШИТЕЛЕН РЕЖИМ и за нея ще се кандидатства, дали оценката и проверките ще се извършват и от социалните служби, и ще водят ли до санкции в дадени случаи?

Предложения за промяна:

В чл. 171 се допълва  „или етап от образователна степен” след „клас” :  „Ученик е този, който е записан в училище за завършване на клас или етап от образователна степен.”

В чл. 208, ал. 2  се заменя съществуващият текст: „Родителите, чиито деца се обучават в самостоятелна форма на обучение по чл.110, ал. 1, т. 2, са длъжни да гарантират постигането на целите по чл. 5, както и да осигурят необходимите условия за обучение, познавателни книжки, учебници и учебни помагала, както и да прилагат по свой избор методики и подходи, съобразени с възрастта, индивидуалните потребности и интересите на детето.”  с текста:   „С цел да се гарантира постигането на целите по чл.5 родителите, чиито деца се обучават в самостоятелна форма на обучение по чл.110, ал. 1, т. 2, получават всички безплатни учебни материали и пособия, които се полагат на децата в присъствена форма на обучение в училището, където е записано детето им. Родителите осигуряват и всички допълнителни необходими условия за обучението, като прилагат по свой избор методики и подходи, съобразени с възрастта, индивидуалните потребности и интересите на детето им.”

3.      НАМАЛЯВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНАТА ЗАЕТОСТ В СФЕРАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО:

Отпадане на текстовете, които предвиждат създаване на Центрове за подкрепа на личностното развитие (чл.чл.26, чл.48) и Национален инспекторат по образованието (чл.272), ревизиране функциите на Специализираните обслужващи звена, РИО и МОН.

4.      ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН ОБЩООБРАЗОВАТЕЛЕН МИНИМУМ:

Законопроектът променя държавните образователни изисквания на държавни образователни стандарти, предвиждайки те да са повече- 18 на брой,  и да регламентират  още повече аспекти от образователния процес в българските училища. 

Това се случва, понеже в ДОС се предвижда да влязат различни регламенти, които досега се гласуваха от НС в Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. С приемането на ПзПУО законът за степента на образование, общообраз. минимум и учебния план се отменя и  тези регламенти се дават в ръцете на изпълнителната власт, понеже ДОС ще се разписват от МОН. Досега в Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план в чл.16, ал.3, НС определяше съотношението между задължителната и задължителноизбираемата подготовка и това съотношение предвиждаше например 90% от учебното време в начален курс да е заето от задължителните общообразователни предмети и 10% - със задължителноизбираеми предмети. 

Смятам, че е право и задължение на НС да проведе дебат и да вземе решение за разпределението на учебното време. В духа на предложените от ГЕРБ реформи – повече свобода за избор и по-голяма автономия на училищата, е нашето предложение да се разпише Задължителен образователен минимум, който да обхваща до 50% от учебното време, а всички останали области и компетенции, които училището може да предложи – да останат в сферата на свободен избор на училищата и конкуренцията по между им.

Предложения за промяна:

 1. Чл.75, ал.1 и 2:

„Общообразователната подготовка обхваща следните групи ключови компетентности:

1. компетентности в областта на българския език;

2. умения за общуване на чужди езици;

3. математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите;

4. дигитална компетентност;

5. умения за учене;

6. социални и граждански компетентности;

7. инициативност и предприемчивост;

8. културна осъзнатост и умения за изразяване чрез творчество;

9. умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт.”

(2) Общообразователната подготовка се придобива чрез изучаването на общообразователни учебни предмети.

се променят на:

„Задължителният общообразователен минимум обхваща не повече от 50% от учебното време и съответно следните ключови компетентности:

1.      Компетентности в областта на българския език;

2.      Умения за общуване на чужди езици;

3.      Математически компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и технологиите;

4.      Социални и граждански компетентности;

(2) В останалите 50% от учебното време училището предлага по свой избор изучаване на ключови компетентности съобразно чл.74, ал.5;

2. В чл.78, ал 1: „Общообразователната подготовка” се заменя със „Задължителният общообразователен минимум” -  „Задължителният общообразователен минимум в основната степен на образование е еднакъв за всички видове училища и се придобива чрез изучаване на едни и същи общообразователни учебни предмети,  с един и същ брой учебни часове за всеки от тях, определени с държавния образователен стандарт за учебния план.”

5.      ЗАПАЗВАНЕ НА РЕСУРСНИТЕ ЦЕНТРОВЕ:

Законопроектът предвижда досегашните Ресурсни центрове да бъдат „погълнати” от новосъздаваните ЦЛПР. Дейността на ресурсните центрове изцяло е насочена към пълноценната интеграция, приобщаване и образование на деца с различни възможности и потребности в общообразователната среда. Една страшно необходима подкрепа – не само за децата, с които работят екипи от педагози, психолози, кинезитерапевти и логопеди, подпомагайки усвояването на учебния материал чрез специализирана и  индивидуална работа, а и за учителите, имащи в класа си деца със СОП или други обучителни затруднения.

Но вместо да се подкрепи дейността на ресурсните центрове, от която полза имат конкретни деца със затруднения при усвояването на учебния материал – тези центрове ще бъдат прехвърлени към ЦПЛР. 

Чл.48 в законопроекта определя дейностите на ЦПЛР.  В тях ще има и дейности за ресурсна подкрепа на деца със СОП и деца с увреждания, но освен това – те ще имат ангажимент да развиват интереси в сферата на наука, изкуство, спорт, технологии, освен това – ще се занимават с кариерно ориентиране и консултиране, с ученическите общежития, с астрономическите обсерватории и планетариумите… И най-важното – тези центрове преминават на общинска издръжка, понеже досега Ресурсните центрове бяха на държавна такава.

Не става ясно в кой остава инициативата за създаване на такъв център, логично би било да е на съответната община, която ще плаща сметката.

Не става ясно и къде ще могат да намерят подобна помощ родителите на деца със затруднения, живеещи в община, която не е отделила ресурс за подобен център, или – на общините, в които тези центрове ще се занимават само с общежитие, или кариерно ориентиране.. или – с провеждане на курсове по шах, примерно. Понеже от ал.2 на чл.49 става ясно, че такъв център може да съществува и занимавайки се само с една от изброените в ал.1 дейности… сиреч – вероятността в повечето общини да няма такива центрове, а където ги има – те да НЕ осигуряват специализирана помощ за деца със СОП, с увреждания и други обучителни затруднения – е огромна!

Предложение за промяна:

Ресурсните центрове да се запазят, както и финансирането им директно от МОН, ВМЕСТО да се създават Центрове за подкрепа на личностно развитие, или – ресурсните центрове да преминат към Специализираните обслужващи звена заедно с Държавният логопедичен център и Националният дворец на децата;

6.      ЗАПАЗВАНЕ НА ПОМОЩНИТЕ УЧИЛИЩА КАТО ДЪРЖАВНИ СПЕЦИАЛНИ УЧИЛИЩА

Законопроектът предвижда закриване на т.нар. „помощни училища”. Тази промяна – да се поставят децата със СОП в „нормални” училища и паралелки, се брои за „интеграция” и „изваждане на децата със СОП от изолацията” на специализираните училища. В действителност само някои от децата със СОП могат успешно да бъдат интегрирани в масовите паралелки. Много деца след тази „интеграция” просто ще останат без необходимата специализирана помощ, от която имат нужда, за да получат реална възможност за образование. Тази „интеграция” в действителност не е „включваща” децата със СОП, а точно обратното – тя ги изключва от образователния процес. Което е в абсолютно противоречие с идеята за „равен ДОСТЪП до образование”, понеже много от децата със СОП, дори и да присъстват в училище, ако нямат необходимата специализирана помощ – реално нямат ДОСТЪП до образование. В европейската практика съществуват специални училища и точно те осигуряват достъп до образование и на децата с образователни затруднения.

За да се случи реална интеграция на дете със СОП в масовото училище – то учителите, които ще му преподават, трябва да са обучени и подготвени за работа с деца със СОП, или – да са с ценз  „специална педагогика”, освен общата педагогика, началната и/или предучилищната педагогика. Понеже, логично, специалните потребности изискват и специални подходи, методики на работа и т.н. Освен това – училището трябва да осигури подходяща среда – маломерни паралелки, определена материална база, специализирани учебни помагала, както и специалисти, които да подпомагат учебния процес на тези деца на място – в клас, за да можем изобщо да говорим за интеграция.

Ако деца със СОП просто се поставят в масовото училище без гореизброеното да се случи, както и става към момента, значи по-скоро говорим не за интеграция на децата със СОП, а за отказ на държавата да осигури достъпно образование за тези деца, или – можем директно да го наречем ИЗХВЪРЛЯНЕ на децата със СОП от системата на образованието.

Предложение за промяна:

Запазването на училищата за ученици със специфични потребности и особености в интелектуалното развитие, както и с други специфични нарушения (множество увреждания и разстройства от аутистичния спектър) като държавни специални училища, които да съществуват паралелно с общообразователните училища.

ПРОМЕНЯ ЛИ НЕЩО НОВИЯТ- СТАР ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО (на ГЕРБ)?

Снимката е от протест срещу същия този законопроект, в един от предишните му варианти. И децата все така НЕ СА на държавата!


(Линковете в материала водят към анализ на текстовете от законопроекта за образованието, отнасящи се към конкретната тема - б.а.) 

Когато се прави законопроект, целящ изцяло да замени действащ закон, е много важно какви точно цели има той, какво точно променя, с какви средства и най-вече – какъв ще е крайният резултат от промените в системата, която регулира.

За нуждата от промяна в закона за образованието – има консенсус между учители, родители, гражданско общество, законодатели и изпълнителна власт, независимо от политическата окраска на последната.

Но постигането на консенсус КАКВО да се промени – се оказва доста трудна задача. Може би защото в България малко липсва културата на диалога, a още повече – липсва културата на управление, разбирането за свобода, права и … от къде произтича всяка власт…

И точно отчитайки тези липси, вече трета година ГЕРБ правят опити да направят считаните от тях за нужни промени в сферата на образованието, внасяйки за трети пореден път своя законопроект за предучилищното и училищното образование, като всеки нов вариант на законопроекта има претенции да съдържа ПОВЕЧЕ от исканията на различните страни, имащи претенции към това КАКВО ДА СЕ ПРОМЕНИ в българската образователна система… 

Как точно авторите смятат, че са успели да отразят в законопроекта си исканията на родители и граждански организации, с които НИКОГА не седнаха на една маса да говорят и да ЧУЯТ какви всъщност са критиките и исканията им – не е ясно…

Проектозаконът за училищното и предучилищното образование в своя трети вариант, който в момента се разглежда в комисиите в НС придвижвайки се към разглеждане на първо четене в пленарна зала, е придружен от претенциите, че реформира сериозно системата на образованието, че е „новаторски” и „иновативен”, че дава на родителите повече възможности за свободен избор на образователната форма, в която да образоват децата си, както и възможност за по-сериозно участие в образователния процес, а също - и по-голяма свобода на учителите, чрез разширяване автономията на училищата при определянето на учебните програми и планове…

Но отвъд интервютата и разговорите, когато се разгледат текстовете на обемния – цели 350 члена, проектозакон, се вижда, че споменатите реформи не са точно такива, каквито се представят, че са. Отделни текстове в проекта си противоречат, други – изглеждат като допълнения, направени набързо, но напълно откъснати от останалата част от проектозакона, така че не водят до реални промени.  

"Новаторските идеи", за които се говори, приличат на неумело пришити кръпки върху старите варианти на този проект, един вид странен пачуърк, съшит от идеи и корекции, налагани една върху друга без да бъде постигната хомогенност и цялостност на крайното "произведение".

Чл. 73 заявява, че училищната подготовка е сведена до придобиване на знания и компетентности, необходими за преминаване в следващата степен в системата на образование. И изхождайки от тая философия – „училище заради самото училище”, вместо „ученикът в центъра…”, целият законопроект е насочен към унифициране, и налагане на еднаквост във всички учебни заведения, налагане на много повече административен контрол, отколкото автономия – особено чрез увеличаването на броя и обхвата на държавните образователни стандарти.

Обемът на законопроекта е дисфункционален, противоречията в отделни текстове гарантират затруднено административно приложение. Не е ясно защо се е наложило в съдържанието на този проектозакон да влязат почти 1:1 Правилникът за приложение на закона за народната просвета, наредбата за учебниците и закона за учебния план;

Проектозаконът също така не отговаря на изискванията на ЗНА (Закон за нормативните актове) в чл.28, ал.2:

1. Няма ясни и конкретни мотиви – какво точно налага създаването и приемането на този закон;
2. Няма разписани ясни и конкретни, генерални цели, които да се поставят с този закон. В частта „Цел на закона” всъщност има описание на съдържанието на закона и цели на отделните промени в него;
3. Липсва реална финансова обосновка на проектозакона и предложените промени.
4. Липсва анализ за съответствие с правото на ЕС – дори напротив, в тази част има заявление, че закон за образованието НЯМА отношение към правото на ЕС. Но какво би станало, ако ограниченията за избора на образователна форма от страна на родителите, ограниченията, а и завишените изисквания и контрол, към частните училища, както и самия държавен монопол в сферата на образованието, се разгледат през чл.14, ал.3 на Хартата на основните права в ЕС или през Европейската конвенция за правата на човека, протокол 1, чл.2?

Относно най-рекламираните от авторите на законопроекта промени – когато се опитаме да ги открием сред текстовете на самия проектозакон, оставаме силно разочаровани. Очевидно има опит за въвеждане на такива промени, но те все още си остават по-скоро едни „добри намерения”, но не и законово разписани възможности!

Отстъпката от задължителната предучилищна подготовка за 4 годишните е съвсем малка отстъпка, отново 4 годишни деца ще са задължени да са част от подготвителните групи в детски градини и училища.

Самостоятелната форма, която рекламират авторите на законопроекта е едно добро пожелание, но разписано така, че отнема всяка свобода на избор на родителите що се отнася до това какво, кога и как да учи детето им, нищо, че УЖ се дава възможност за валидиране на етап, ане –на клас, децата в самостоятелна форма трябва да държат съответни изпити именно за клас, ако не го направят – системата алармира социалните и следват санкции, проверки и пр. Освен това – остава неясно кой ще оценява родителите и по какъв критерии, за да им бъде РАЗРЕШЕНО да изберат самостоятелната форма за своите деца.

Валидирането е едно от наистина разумните и добри неща, които авторите са опитали да разпишат в проектозакона. За съжаление, текстовете регламентиращи валидирането, се оказват в противоречие с други текстове от същия законопроект;

Иновативните училища – са рекламирани като едно от най-големите постижения на законопроекта, но от текстовете му разбираме, че регламентът КАК се придобива статут на „иновативно училище” не е съвсем ясен, няма определени критерии за това. Оказва се също, че за статут „иновативни” могат да „кандидатстват” пред министъра на образованието единствено и само „общообразователни училища”, които са общински. Остава въпросът – а частните училища могат ли да бъдат обявявани за иновативни, или те са вързани тотално за държавните разписания, програми и планове?

Субсидията да следва ученика и в частните училища – това е една наистина необходима промяна, която е крайно време да се случи. Просто така е честно – щом всички български данъкоплатци плащат за образование и от техните данъци се взима държавната субсидия, която „следва ученика”, няма никакво основание тази субсидия да следва децата само на тези данъкоплатци, които са избрали държавно/общинско училище, и да не „следва” децата на тези, които избират частно училище, което по някакъв начин предлага по-подходящи за детето им условия. 

Няма логика хората, избиращи частното училище да бъдат задължавани да плащат за образованието на децата в държавното училище, докато междувременно – си плащат изцяло и таксата в частното училище. 

Няма логика държавата да плаща за обучение в държавни и общински училища, а да не плаща същата субсидия за обучение в лицензираните от нея частни училища! И дотук – намерението да се въведе тая промяна, е похвално! 

Но за съжаление, това е поредното добро намерение в законопроекта, което „води в ада”, както се казва. Понеже така разписани текстовете в законопроекта, обвързват получаването на субсидия от частните училища с ограничения, изисквания и дори – санкции, каквито НЕ СЕ прилагат за общинските и държавни училища, които също получават субсидия. 

В действителност – частните училища от край време са принудени да следват държавните изисквания, учебни планове и програми, но сега – ако искат да получават субсидия, ще трябва да се откажат и от малкото неща, правещи ги по-различни и предпочитани от публичните училища като например – малкия брой деца в класовете… 

Или с други думи – промяната „субсидията следва ученика в частното училище” вместо да облекчи джоба на родителите и да позволи на повече хора да изберат по-добри условия за децата си, доплащайки като такса само сумата над държавната субсидия, в действителност става примка около врата на частните училища, принуждавайки ги чрез нея да приличат повече и повече на публичните училища…

Говори се за по-голямо участие на родителите в учебния процес, повече възможности за избор и влияние върху този процес. Но от закона разбираме, че:

-          Родителите нямат възможност да подготвят детето си за училище сами, задължителната предучилищна подготовка започва за някои деца още на 4 год. възраст, а самостоятелната форма, почасовата и т.н., са обвързани с надзорничество от страна на конкретна детска градина, спазване на обучителните планове, програми и пр. на тази конкретна детска градина…

-  Същото, но с още повече ограничения и условности, представлява самостоятелната форма в училище. За нея дори излиза, че родителите ще трябва да кандидатстват и да бъдат оценявани и одобрявани от специална комисия от експерти и социални работници…

-        Що се отнася до програми, планове, избор на учебници, че дори и поведение на детето, наказания и т.н. – родителите имат право да бъдат ИНФОРМИРАНИ, но нямат право на избор.

-        Създаването на „обществени съвети” само звучи „тежко”, в действителност – тези съвети нямат никаква тежест. Могат да поискат преразглеждане на дадено решение на педагогическият съвет, но също като президентското вето – педагогическият съвет може да утвърди първоначалното си решение и това е окончателно…

-          Настоятелствата пък са организации с рекламна за училището цел и мисия, които също нямат власт да предизвикат промени…

Автономията на училищата - си остава по-скоро мит. Авторите на проектозакона твърдят, че учителите щели да имат възможност сами да разписват учебните си програми. Но от законопроекта разбираме, че общообразователната подготовка е задължителна и еднаква за всички, че досегашните ДОИ се превръщат в ДОС и тези стандарти вече ще са 18 на брой, предвиждайки разписване до детайл (от МОН) на почти всичко в учебния процес, че министърът разписва учебни програми по всеки общообразователен учебен предмет за всеки ЕТАП, което предполага, че училищата ще имат автономия поне да разпределят по своя преценка учебния материал в рамките на етапа, ... но разпределението на общообразователните предмети по ал. 1 по класове, както и броят на учебните часове за изучаването на всеки от тях за всеки КЛАС и етап от средната степен се определя в рамкови учебни планове, а рамковите учебни планове се определят с държавния образователен стандарт за учебния план, като този стандарт ще се разписва от МОН…

Сред мотивите на проектозакона се говори за „независимо инспектиране”, „независима оценка” и пр. И да, едно от нововъведенията е нов бюджетен орган, който ще се финансира от МОН – Национален инспекторат по образованието, който би трябвало явно да осигури независима оценка в системата на образованието. Но единствено директорът на този НОИ, еднолично, се явява „независим инспектиращ орган”, понеже той се назначава от министър-председателя, а всички инспектори в НОИ – от МОН. Правилника за работа на НОИ – се разписва от МОН… дори независимостта на едноличния „независим инспектиращ орган” е под въпрос, защото ясно е разписано, че той изпълнява и функции, поставени му от министъра на образованието…

Сред „новаторството” в този проектозакон се Предвижда и увеличаване на администрацията в систематана образованието чрез създаване на още административни органи (ЦПЛР, СОЗ и НИО), без да е ясно доколко те ще препокриват функциите на други подобни структури в същата система – като РИО, които се запазват, но вече с името РУО, например. Както се казва - "много вожд, малко индианец"...

За сметка на това, обаче, се унищожават ресурсните центрове, прехвърляйки част от функциите им към общинските ЦПЛР, за които няма гаранция, че изобщо ще бъдат създадени, или – че в дейностите им ще бъдат включени дейностите, извършвани досега от ресурсните центрове…

В крайна сметка - законопроектът не предлага почти нищо ново и категорично – нищо наистина революционно, реформаторско и т.н.. 

Той затвърдява държавния монопол в сферата на образованието, раздува администрацията, увеличава контрола, контролиращите органи и бюрократичността, имитира включване на родителите в учебния процес, както и предоставянето на повече възможности за свободен избор, но обвързва „свободния избор” с разрешение, което трябва родителите да получат от държавата след проверка и оценка по неясни критерии. Имитира  даване на автономия на училищата и учителите, когато всъщност затрупва системата с противоречащи си текстове, гарантиращи хаос и проблеми при опит за прилагането им … и авторите твърдят, че така ще се повиши качеството на образованието… 

Ами – не им вярвам!

ОТНОВО не са се справили с опитите да направят нов закон за образованието. За трети пореден път се опитват да прокарат като закон творба, която не може да мине и за литературна, какво остава – за юридически издържан текст, от който да произтекат правни последици?!!!

И гледайки този проект от над 150 стр., състоящ се от 350 члена, и целият хаос в него, смятам, че по-лесният и по-правилният път за създаване на нов, съвременен и актуален закон за образованието е като се започне от нулата… По-лесно е да започнеш от нулата, с действащия от 91-ва година закон за народната просвета пред себе си (той е от едва 50 члена!!), отколкото да ремонтираш проект от 350 члена, закърпван и преправян три пъти досега и то – все неуспешно…. 

Определено законодателната дейност не бива да се бърка с изкуството на пачуърка….