АНАЛИЗ НА НОВИЯ-СТАР ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО НА ГЕРБ /част 2-ра/

 Самостоятелната форма на обучение

Досега самостоятелната форма на обучение се допускаше само в случаите, в които деца в „задължителна училищна възраст” по здравословни причини, удостоверени с медицински документ, издаден от съответната експертна лекарска комисия, определена в Закона за здравето, не могат да се обучават в дневна форма или – като свободен избор за лица навършили 16г. Промяната е в отварянето на свободната форма още от първи клас. Това е стъпка в правилната посока, доколкото така се дава по-голям избор на родителите как да организират училищната подготовка на детето си, съчетавайки я с пътувания, допълнителни ангажименти и пр.

Но самостоятелната форма е „самостоятелна” само на пръв поглед. 

Тя се организира от дадена институция за „отделен ученик” (чл.106, ал.2), при нея „се прилага УЧИЛИЩНИЯТ УЧЕБЕН ПЛАН за дневна или вечерна форма” (чл.110, ал.4). Организацията на обучението в самостоятелната форма НЕ СЕ създава от родителите, а се „урежда съответно ДОС за дейностите в УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ” (чл.114, ал.1). Според чл.78: „Общообразователната подготовка в основната степен на образование е еднаква за всички видове училища и се придобива чрез изучаване на едни и същи общообразователни учебни предмети и с един и същ брой учебни часове за всеки от тях, определени с държавния образователен стандарт за учебния план.”  Изключения от ал.1 се допускат в ал.2, но НЕ и за самостоятелната форма.  

Според чл. 171 „Ученик е този, който е записан в училище за обучение за завършване на клас”, което отново показва, че родителят избрал самостоятелна форма за детето си, е длъжен да подготвя детето си точно по програмата, разписанието и сроковете на ДОС и училището,  предвиждащи покриване на конкретни  компетенции за „завършване на клас”. Междувременно – пак в чл.171, но в ал.3 е записано, че ако детето, записано в самостоятелна форма не се яви да положи съответните изпити (за завършване на клас) в трите поредни сесии – директорът на училището има задължението да уведоми съответната общинска или районна администрация, регионалното управление на образованието и органите за закрила на детето. Този текст съществува в противоречие с чл.164, в който изрично е записано, че знания и компетентности могат да се валидират както за завършен клас, така и за етап на образование.

Родителите, избрали самостоятелна форма, се задължават да осигурят „необходимите условия за обучение, познавателни книжки, учебници и учебни помагала” (чл.208, ал.2) на детето си (разбира се – точно тези помагала, които ще отговарят на учебния план разписван от училището, не могат да си „харесат” други помагала), ако са избрали самостоятелната форма, което би следвало да означава, че детето - хем е ученик по смисъла на чл.171, хем се обучава в училищна форма, по регламент, разписан от ДОС и план – разписан от училището за присъствената форма, хем на него не му се полагат безплатни помагала. В същото време не става ясно какво се случва с държавната субсидия за детето, избрало самостоятелна форма.

Избирайки тази форма на обучение – родителят се задължава да „ГАРАНТИРА (не е ясно как и пред кого) „постигане на целите по чл.5” – изключително широко разписани , неизмерими като критерии за допускане на родителя до „правото му” да осъществи своя „избор”. Остава въпросът по какъв начин лицата, осъществяващи присъствените форми на обучение също ще „гарантират” постигането на въпросните цели и какви ще са санкциите, ако не ги постигнат на практика? 

В различни интервюта г-жа Милена Дамянова заяви, че вече има разписан „контролен механизъм, който регламентира, че с тази отговорна задача ще се заемат родители, които разбират комплексността на самостоятелната форма, както и гарантиращ правата на децата.”, както и че родителите  „ще ги проверява комисия от регионалното управление по образованието”;

За съжаление въпросният контролен механизъм не се открива сред текстовете на обемния проект за закон за образованието, така че остава неясно КОЙ и по какви критерии ще проверява и оценява родителите. Нито става ясно  какво може да произтече от тези проверки – дали, на практика, самостоятелната форма ще е в РАЗРЕШИТЕЛЕН РЕЖИМ и за нея ще се кандидатства, дали оценката и проверките ще се извършват и от социалните служби, и ще водят ли до санкции в дадени случаи?