„Независим”
инспекторат?
Една
друга новост в сегашния вариант на законопроекта е създаването на Национален Инспекторат по Образованието
(НИО), който би трябвало да направи
за „повишаване на качеството на образование” това, което, очевидно, сега
действащите регионални инспекторати не са успели. Все пак – регионалните
инспекторати си остават, но с променено име – вече ще са РУО, вместо РИО и ще са подчинени на НИО…
НИО би
трябвало да осъществява един вид „независимо” (от МОН), външно инспектиране – според мотивите към
законопроекта. В чл.272, ал.2
виждаме, че НИО „се управлява и представлява от директор, който е орган за външно инспектиране на детските градини и
училищата.”. Той се назначава и освобождава от министър-председателя – което
реално би трябвало да позволи независима (от МОН) инспекция. В чл.277 обаче виждаме, че „Устройството и функциите на Националния
инспекторат по образованието, правата и задълженията на инспекторите се определят
с правилник, издаден от министъра на образованието и науката.”
Освен това в
чл. 273 виждаме, че целият състав на НИО се назначава от министъра на
образованието. А от чл.274, ал.1, т.3
се вижда, че дори „външните” инспектори първо трябва да преминат курс на
обучение в … НИО, след което – да сключат договор с директора на НИО (ал.3) – което автоматично ги прави
подчинени на този орган. Кое точно им е „външното” – не е ясно…
Така
разбираме, че единственият независим
инспектиращ орган в това новосъздаващо се административно формирование остава
да бъде директорът, еднолично! Но дори тази „независимост” в еднолична
форма бива поставена под въпрос от чл.
272, ал5, т.7 – където разбираме, че „Директорът изпълнява поставени му от
министъра на образованието функции”.
Няма коментари:
Публикуване на коментар