ЗАКОН ЗА ДЕТЕТО - ПОЗИЦИЯ НА СДС

Като партия, основана върху традициите на европейската християнска цивилизация, за нас семейството, родителството и децата са ценност, както и свободата и правата на личността, гарантирани с редица международни документи.

За СДС българското общество винаги се е градяло от способните, предприемчиви и уверени в себе си граждани, които могат да поемат отговорност за себе си, за своите семейства и общности.

Способността и правото на родителите да възпитават децата си и да носят отговорност за тяхното изграждане като личности, съобразно собствените си убеждения е фундаментално и е в основата на функционирането на модерното демократично общество.

Родителите имат най-големите права и най-голямата отговорност в образованието на техните деца. Създаването на гаранции относно свободата на родителите да възпитават, избират средствата за образованието на детето си е необходимост.

За СДС предлаганият от Министерство на труда и социалната политика Законопроект за детето в действителност не подкрепя семейната институция, застрашава и нарушава правата на родителите, и излага децата на опасни за тяхното развитие практики и политики. СДС не може да подкрепи този проектозакон по няколко причини:

1. Той ненужен и създава излишно законодателство като повтаря, а също така – си противоречи, с други закони, уреждащи същите въпроси: Семеен кодекс, Закон за защита от дискриминация, Граждански процесуален кодекс, Закон за народната просвета, Закон за защита срещу домашното насилие. Идеята да се създава генерално законодателство, което да усложнява, но не и да отстранява, съществуващите проблеми е контрапродуктивна и заплашва устоите на българската демокрация. Приетият без консултации и вслушване в здравия разум Избирателен кодекс е доказателство в тази посока.

2. Законопроектът противоречи на: Международния пакт за гражданските и политически права и на Европейската Конвенция за Защита Правата на Човека и Основните Свободи, които гарантират правата и свободата на родителите да възпитават и избират образование за децата си съответно своите собствени убеждения, а също така нарушава българската Конституция, която гласи в Чл.47(1) "Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата". В случая с този Законопроект правата на родителите до голяма степен се отнемат в полза на държавата.

3. Освен силно рестриктивният спрямо родителите характер на този законопроект, той също така реабилитира добре познатите практики на доноси, признавайки включително АНОНИМНИ такива при „насилие” над дете, като термина „насилие” е един от многото с неясно и разтегливо съдържание, което означава, че ВСЯКО действие или опит за възпитание от страна на родителите може да се тълкува като вид „насилие”;

4. Законопроектът за детето въвежда напълно неподходящи за едно дете „права и свободи”. Безсмислено и неясно като резултат е въвеждането на образователни програми за сексуалното и репродуктивно здраве в ПРЕДУЧИЛИЩНОТО образование, прилагане от общините и държавата на мерки за семейно планиране, информиране за възможността за „безопасно” прекратяване на нежелана бременност сред децата, гарантиране на право на свободно сдружаване, събиране и разпространение на информация, защита от дискриминация на основа сексуална ориентация. Гарантира се и право на детето САМО да изгражда своите възгледи за съвестта и религията, като правото на родителя да формира тези възгледи, в противоречие с друг текст от същия закон, вече е отнето, и той е задължен само да подкрепя „свободно” формираните възгледи на детето си.

5. Създават се предпоставки за финансови злоупотреби и престъпления: Законопроектът е изпълнен с множество неясни формулировки и термини, които нямат правна стойност, но пък имат твърде широко възможно тълкувание, което може да се превърне в предпоставка за злоупотреби, корупция, насилствено отнемане на деца от семействата им, и дори - извършване на престъпления. С въвеждането на принципа за бързото изземане на децата (Чл.3) и даването им за осиновяване от приемно семейство, включително вписването на детето в международните регистри за осиновяване (Чл.126-4), се създават предпоставки за злоупотреби от страна на доставчици на услуги за деца и дори за легализиране трафика на деца. Нещо повече - предложеният проектозакон изгражда огромна и тежка структура за осъществяването на държавния контрол и добавя сериозна финансова тежест върху българския данъкоплатец.

Предложеният Законопроект за детето подменя фундаментални принципи, залегнали в основата на модерното общество и в българската конституция. Този законопроект представлява опит да се изземе правото на родителите да бъдат основните лица, грижещи се за децата си, чрез неограничена свобода на преценката на българските социални служби в нарушение на родителските права. Подобна груба намеса в една от основните институции на българското общество – семейството, е недопустима и вредна за развитието на демокрацията в България.

Убийство, протести, ксенофобия... Политическа (без)отговорност?

През последните дни ставаме свидетели на протести в цялата страна. Всичко започна с поредното нелепо убийство, случило се посред бял ден пред очите на мнозина свидетели. За съжаление трябва да отбележим факта, че подобни случаи стават ежедневие в България, докато нашите управници се опитват да ни убедят колко сме готови да бъдем приети в Шенген и колко „сме изпълнили всички изисквания” за това.

На фона на събитията от последните дни, тези твърдения стават все по-неубедителни. Очевидно властта в България няма силата (или желанието?) да гарантира законността в страната ни. След първоначалния обществен отклик на убийството в Катуница, при който хората от селото протестираха, искайки справедливост и уточнявайки, че протестът им НЕ Е срещу ромите като етнос, не е срещу ромите в селото, а конкретно срещу местния олигарх, „създаден” и „отгледан” именно благодарение на „избирателната пропускливост” в законността в България, станахме свидетели на друг вид протести из цялата страна. Тези протести са директно насочени срещу ромския етнос, лозунгите са силно националистични и откровено расистки, а поведението на „органите на реда” единствено окуражава безредиците и погромите.

За съжаление, по стар и изпитан начин, вниманието на обществото беше отклонено от (без)отговорността на управляващите този път - в посока междуетнически сблъсъци. И зад целия шум около протестите из цялата страна, развихрилите се емоции и страхове, малцина забелязват абсурдния факт, че шефът на МВР, заедно с колегите си от управляващата партия ГЕРБ, в тези кризисни за България дни всъщност е зает с … предизборна кампания!

А е редно именно г-н Цветанов да даде и някои отговори за това кой и как е покровителствал въпросният олигарх, т.нар. „цар Киро” – той е отдавна известен, жалби срещу него, както разбираме, е имало неведнъж - каква е причината през тези 2,5г. от управлението на ГЕРБ да не е имало нито една проверка срещу него? При сериозния брой именити спец-операции, сериозния бюджет за подслушване и следене на български граждани и сериозно увеличения брой разрешителни за подслушване, получени от МВР – как така чак до сега този „олигарх” е останал незасегнат и едва след убийството онзи ден и протестите пред дома му, се „установява”, че тази персона не е плащала данъци, например?!

Случилото се през последните дни е ПОРЕДНИЯТ повод да бъде поискана оставката на г-н Цветанов!

Остава въпросът какво ще струва на страната и на обществото ни този „пуснат от бутилката дух” на ксенофобия и расизъм, зад който удобно се скриха недъзите на днешното управление?!

Но пък похватът е стандартен – народ, разделен против себе си, е много по-лесно управляем и манипулируем.

В заключение нека припомним, че Конституцията на страната ни, в чл.6 гарантира, че :

(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

ОСВОБОДЕНА ЛИ Е БЪЛГАРИЯ НА 3-ти МАРТ?

/автор - К.Курдоманов/

„Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби!” В. Левски

“Всякога Русия ни е лъгала” Г.С.Раковски 1861, Букурещ


Отново е 3-ти март и отново като канонода от всички медии започва да бълва приповдигнато настроение за това, че, видиш ли, ние имаме своя си “4-ти юли”, подобно на американския народ - ден на Освобождението.

Само че, на пръсти се броят хората, които знаят, че това няма нищо общо с истинта.

На 3-ти март се подписва Санстефанския мирен договор между Русия и Турция, който по-късно трябва да бъде признат от Великите сили. Забележете, в подписването му няма българско участие, а само участие на българите във войната. Или с други думи Руско-Турската война е външна намеса, която цели една изконна руска цел - завладяването на Цариград и респективно Босфора и Дарданелите.

Защо Санстефанският мирен договор не е бил добър за нас?

Първо, негов главен автор е граф Игнатиев, който е твърдял, че историческата мисия на Русия е да обедини славяните под свое ръководство върху развалините на Австрия и Турция. Точно този човек е архитектът на Санстефанския мирен договор.

Второ, в този договор няма никакви срокове за изтеглянето на руските войски, след като изтекат предвидените две години руска окупация. Дори има разпоредба, в която се казва, че Русия ще изтегли войските си от всички останали части на Турция, с изключение на България. Няма никакъв международен контрол върху руската окупационна администрация. Разноските на окупационните сили са изцяло за сметка на окупираната страна. И всичко това го има записано в този договор, с който толкова много се гордеем. Това не е освободителна война, а окупационна, която да послужи за целите на руската външна политика.

Трето, според Санстефанския договор, Турция има правото да прекарва свои войски през територията на Българското княжество. Така че, дори и да е имало евентуално българско правителство, то е трябвало само да помоли руските войски да останат в България, за да ни защитят. Кой освободителен договор ще разреши на страната поробител да прекарва свободно свои войски през доскоро окупираните територии от тях? Разбира се, всичко е направено, за да позволи на Русия трайно да се установи в България.

Много хора твърдят, че чрез Санстефански договор, България осъществява своята мечта всички българи да се обединят. Това също не е вярно.

България и българите сами декларират пред света кое е българска територия с учредяването на Българската екзархия през 1870 година и с допитванията, проведени по силата на фермана, с който е учредена тя. В него изрично е записано, че е достатъчно 2/3 от населението да гласува в полза на екзархията, за да премине тази територия към нея. По този начин по-голямата част от Македония, както и Северна България, заедно с цяла Добруджа, Нишко и Поморавието и Южна България с една голяма част от Родопската област стават част от Българската екзархия.

Нещо повече, Българската екзархия е и първата крачка на българите към независимостта. Според авторитетни наши историци в тази сфера, като Петър Ников и Зина Маркова, с учредяването на екзархията българите получават и право на вътрешна автономия.

Или, с други думи, процесите на обединение са вече факт. Учредяването на Българската екзархия е много ключов момент, с който се признава съществуването на български етност. Политическата свобода е въпрос на време, нo е неизбежна. Още повече, че нашите съседи Гърция, Сърбия и Румъния са вече свободни. Въпрос на време е това да се случи и с България. Това, което прави Русия, е да се възползва от този момент, да окупира България и да се обяви за обединителка и освободителка. Един абсолютно изкуствен процес.

Берлински договор.
Някой смятат, че с Берлинския договор Западна Европа е отнела по груб начин това, което ни се полага. Но истината е друга.

Вярно е, че Берлинският договор разпокъсва България, но това е по предварително споразумение между Русия и Великобритания. Тук става дума за споразумението Шувалов – Солзбъри. А то е постигнато, тъй като Русия се стреми към сближаване с англичаните. Нещо повече - след като вече е наясно, че никой няма да й позволи да погълне България, Русия прави всичко възможно да разпокъса България на колкото се може по-малки части, за да няма някаква досадна, допълнителна пречка при завладяването на Цариград, Босфора и Дарданелите. И, между другото, цялата стратегия на Русия към Балканите е насочена именно към това – да завладее Босфора и Дарданелите. Което означава, че самото съществуване на България като държава и на българите като народ, е несъвместимо с руската агресия на Балканите.

И още нещо, с Берлинския договор се намалява срока на руската окупация в България от 2 години на 9 месеца. Той изрично задължава, в рамките на три месеца след изтичането на 9-месечния срок, Русия да изтегли всичките си войски от България. От самото начало той поставя руската окупационна администрация под международен контрол. Именно благодарение на международния контрол, руската окупационна администрация е принудена да пристъпи към създаването на български държавни учреждения.

Днес, 133 години след след онзи 3-ти март, България продължава да се бори с “призраците” от миналото. Хората, които пишеха историята преди 1989г., са все още на власт и формират общественото мнение. Това са хора русофили и панслависти, чиято основна цел е да накарат Русия да се чувства в България като в своя територия.

Трябва ли да честваме 3-ти март?

Аз мисля, че трябва да му се отдаде дължимото, понеже, въпреки всичко, е важна дата в нашата история. Но трябва ли да е национален празник? Категорично не!

Национални празници могат да бъдат 22 септември или 6 септември, но не и трети март.

Време е да се отърсим от призраците на миналото и разберем, че ние като народ трябва да изберем своето бъдеще, а не чуждото.

РЕЧТА НА Р.РЕЙГЪН ПРИ ВСТЪПВАНЕТО МУ В ДЛЪЖНОСТ ПРЕЗ 81г.

/АНАЛИЗ/

От самото начало на своята прочута реч, произнесена при встъпването му в длъжност като 40 - ти Президент на САЩ, Роналд Рейгън поставя акцент върху една от най-големите ценности на американското общество, а именно - свободата и демокрацията, заложени в тяхната Конституция и установени като практика за повече от 2 века.

В исторически план времето на произнасяне на тази реч е времето на "желязната завеса" и попадането на много от старите държави на Източна и Централна Европа под пълния контрол на Москва, когато комунистическите партиивече десетилетия упражняват тоталитарен контрол, почти навсякъде в тези страни са инсталирани полицейски режими и няма истинска демокрация. Това е времето на Студената война, започнала още по времето на Чърчил през 1946г. - борбата между тоталирзма и демокрацията, две напълно противоположни системи на управление.

Роналд Рейгън е известен със своята активна антикомунистическа позиция още от първите си изяви като оратор, това остава акцент в неговата политика и през двата мандата, в които той е Президент на Щатите и с целенасочената си политика, критикувана от мнозина, той повлиява на останалата част от света подкрепяйки антикомунистическата борба и всъщност остава в историята като президентът, допринесъл много за падането на Желязната завеса и фалита на комунистическият тоталитарен режим в Източна и Средна Европа, както и разпадането на СССР.

При встъпването му в длъжност през 81г. Америка е в изключително трудна икономическа ситуация, наречена е "стагфлация" - стагнация, придружена с много висока инфлация.
В речта си като току що избран Президент Рейгън слага силен акцент върху националната идентичност и ценности, които изграждат облика на една велика Америка. Така той обединява нацията, вдъхва кураж и издига определен стандарт, мотивирайки хората за цената от трудности, която ще трябва да платят като народ, за да запазят този висок стандарт - да бъдат "бастион на свободата" и пример за целия останал свят.

На много места той повтаря фрази като "нашите", "един народ", "всички американци" и т.н., като показва всеки един, част от нацията, като герой.
Той персонифицира образът на герой с всяка отделна прослойка от обществото, говори за "героични мечти", които има Америка. По-натам в речта си, Рейгън дава примери с герои от историята на страната, като се спира по-конкретно на историята на един войник, с когото нацията е предизвикана да се асоциира в неговата решимост да се бие за победата на Америка, така, все едно само от него зависи тази победа.

В същото време, говорейки за мечти, той поставя в опозиция това, че Америка е "твърде велик народ" и възможността тя да се примири и ограничи с "малки мечти".
На няколко места противопоставя демократичните ценности и свободи на тоталитарните режими, Америка, която е основана върху ценността на индивидуалната свобода, мира и независимостта - на тези, които не зачитат тези ценности, също така - противопоставя християнската вяра и ценности на атеизма на комунистическите режими и погазването на същите тези ценности.

Рейгън се позовава на различни авторитети, цитирайки Чърчил, д-р Джоузеф Уорън, предишни Президенти на САЩ, но и опровергава изказвания на мними "авторитети" - очевидно с марксически уклон, които предричали неизбежен упадък на Америка, на тях противопоставя своя собствен авторитет и това, че нацията им е специална, уникална и благословена, като на много места изразява твърдата увереност в успеха на Америка.

В тази своя реч Рейгън не използва стандартните популистки похвати - той печели доверието на хората със своята откритост и директно признаване на проблемите, пред които са изправени. Както и с това, че дава много ясна визия и конкретни стъпки за решение на тези проблеми. Той поставя една изключително честна диагноза на икономическото състояние на нацията, но не си позволява и за миг да прояви неуважение или личностни нападки към своя предшественик на Президентската позиция - Джими Картър, напротив, Рейгън демонстрира почитта, дължима към този отговорен пост и може би именно това донякъде му спечелва почитта и доверието на Американската нация.

Рейгън се ангажира с конкретни мерки, които след това историята потвърждава, че той взима. Ангажира се да постигне определени резултати - и го прави. В последствие той е похвален от Милтън Фридман - икономист -Нобелов лауреат, за това, че съзнателно предизвиква рецесия, за да спре инфлацията. Факт е, че Америка през 81г. е в много лошо икономическо състояние, 82 е годината на прилагане на твърда политика и непопулярни мерки, но през 83г. Америка преживява икономически бум и невероятно подобрение.

Рейгън е много критикуван за доста от своите мерки, но ако се погледне честно историята, не можем да не признаем това, че той успява да върне духа на Америка, да я извади от икономическият колапс, а след това да насочи голяма част от ресурса на нацията в борбата с комунистическият тоталитарен режим, държащ в желязната си хватка голяма част от Европа. Всичко това единствено показва неговата последователност, принципност и праволинейност.

Той не само говори на нацията, че е пример - като този светъл град на хълм, за който говори Библията, той ПРАВИ Америка този "светъл град" и наистина повлиява историята на човечеството, като в действителност, както М.Тачър казва - не изстрелва дори един куршум в тази "война". За огромно съжаление - ние, живеещите в бившите комунистически държави, не знаем много за неговият принос за свободата ни и не оценяваме жертвите, които той и Американската нация са направили, за да имаме тази свобода. Дори напротив - много разпространено е отношението на омраза към Америка...