ПОЛИТИЧЕСКА И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИТЕ ОТ КОМУНИСТИЧЕСКИТЕ РЕЖИМИ В ЕВРОПА

На заседанието на ПАСЕ за месец юни т.г., Лъчезар Тошев, народен представител от СК, заедно с още двадесет и двама представители на различни европейски държави, инициира Предложение за препоръка към Комитета на Министрите за политическа и гражданска реабилитация на репресираните от комунистическите режими в Европа. Това предложение предвижда проучване в държавите членки на ЕС, пострадали от тоталитарния комунистически режим и изработване на общи стандарти за обезщетение на жертвите.

Въпросът за положението на репресираните от комунистическите режими се поставя за първи път в международна организация. Някои страни, включително и България са направили много в посока на обезщетяване и реабилитиране на репресираните, но има други страни, в които до сега нищо не е направено.

Все пак и в родното ни законодателство има какво да се желае, понеже прилагането на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица е показал, че има някои случаи, които няма как да се възползват от предоставената законова възможност за реабилитация, а същевременно е недопустимо за нашето общество тези лица да останат нереабилитирани.

С мотив възстановяване на историческата справедливост в това отношение, в българското НС беше внесен, отново от г-н Тошев и СК, Законопроект за изменение и допълнение на закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Законопроектът беше подкрепен в Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, а също и в пленарна зала.

Важен момент в законопроекта е предложението за репресирани от комунистическия режим да бъдат считани лицата, пострадали от него от 9 септември 1944 г. нататък, а не от 12 септември 1944 г.

В мотивите на предложените изменения в закона е записано: „няма основание убийствата между 9 и 12 септември 1944г. да не бъдат обект на реабилитация от закона. Репресивният апарат е овладян от комунистическата партия (Димо Дичев оглавява Държавна Сигурност)още на 9 септември 1944г. и по болшевишки пример започва физическото унищожаване без съд и присъда на потенциалните противници на режима. На 13 септември 1944г. ЦК на комунистическата партия пише на Георги Димитров в Москва „Фашисткият звяр още не е доубит!”. И „доубиването” продължава с всички сили. От 28 000 убити за първият месец след 9 ІХ 1944г., вкл. безследно изчезналите обявени в Държавен вестник, 16 000 са с висше образование, а 8 000 - със средно. За сравнение от 1923г. до 9 ІХ 1944г. са били убити общо 3 246 лица – по данни на Музея на революционното движение."

ЕДНА ГОДИНА ГЕРБ - РАВНОСМЕТКАТА

Една година управление на ГЕРБ, една година на лутане без ясна посока и план за действие. За тази една година няма проведена съществена реформа, заяви председателят на СДС Мартин Димитров на пресконференция след заседание на НИС.По отношение на всички енергийни проекти наблюдаваме „една крачка напред и две назад". Няма ясна позиция какво се случва с тях , а тези проекти са много важни за България. Средата е непредвидима и това отблъсква инвеститорите и задълбочава кризата.

Анализът на Съюза на Демократичните Сили показва следното:

УПРАВЛЕНСКИ НАМЕРЕНИЯ, НЕДОСТАТЪЦИ ОЦЕНКА

1. Направена ревизия на решенията и сделките на правителството на Тройната коалиция Прекалено дълго се отлага вземането на адекватни решения за преодоляване на последствията от дейността на БСП, ДПС и особено НДСВ. Липсва възмездие за престъпленията на бившите управляващи. Липсата на действия, които да отговарят на заявената политическа воля за преодоляване на последиците от предишното управление могат да направят политиката на управление на ГЕРБ само празни надежди и игра на думи.

2. Последователност в борбата с престъпността и количествено натрупване на успешни акции на МВР. Съдебната система и органите на реда продължават да не отговорят на очакванията на гражданите за наказване на престъпниците. Предлагат се решения, ограничаващи свободата – подслушване, следене в интернет, спец-съдилища. Излишните конфликти между съдебната и изпълнителната власт правят слаб и законодателният орган- парламента. Търсят се решения само с промени в законите, а не в превенция на спазването им.

3. Демонстрира се непримиримост при съмнения за корупция или при несправяне със задълженията. По-изразена поносимост и недостатъчна превенция при прояви на открит лобизъм-например-закона за нотариусите, детските екскурзии, земите, рекламата на наркотиците, опита за либерализация на ГМО. Гражданското общество е силно чувствително и винаги готово на протест при всеки опит, чрез политиката да се уреждат частни интереси. Ако корпоративните интереси намират лобистка политическа защита, политическото доверие си отива.

4. Опит за показване на диалогичност и търсене на консенсус при вземането на решения за преодоляване на икономическата и финансова криза. Безспорно диалогът е необходим, но за взетите решения се носи политическа отговорност, а политическия дебат липсва или поне не е на открито ниво. Послушанието пред хора, неносещи политическа отговорност им дава възможност да се превърнат във властимащи без избори и пречи за реализиране на реформи.

5. Дисциплиниране в работата на Народното събрание-премахване на възможностите за гласуване с чужди карти и по-изразено присъствие в пленарна зала. Дисциплинираното присъствие в парламента изтрая по-малко от година, но за съжаление се комбинира с липса на парламентарен дебат и отсъствие на ясни и последователни политически тези.Мнозинство на ГЕРБ в парламента е политически неподготвено и не успява да лидира парламентарния дебат, като се превръща във функция и придатък на изпълнителната власт.

6. Правителството се отказа от идеята за увеличаване на данъците и така даде възможност на бизнеса да реагира на кризата. Налице са обаче и действия, ограничаващи или притискащи бизнеса и гражданите -указанията на НАП, бъркотията с документите за самоличност, недомислиците с търг. регистър. Липсата на категоричност, предвидимост, настоятелност и последователност прави непридвидима икономическата среда, разширява полето на непочтения бизнес и спира инвеститорите.

7. Само веднъж се чу ясна и категорична позиция против строителството на АЕЦ „Белене” и Бургас-Александрополус За съжаление това е сферата, в която най-силно се проявява неспособност за отстояване на националните позиции, за последователност и предвидимост на политическите решения. Дава се възможност на олигарсите във и извън България да диктуват вътрешнополитическите събития в страната ни и ограничава възможностите за отстояване на националните ни интереси.

8. Демонстрира се прозрачност в работата на Министерски съвет, като се дава публичен достъп до стенограмите от заседанията /ако това не се режисира!!!/ Слаб Министерски съвет-при всеки възникнал проблем или протест се чака премиера да се оправя, да преговаря или поне да дава пресконференция заедно с министъра. Липсата на екипност при вземането на решения и особено при отстояването им, натоварва с отговорности единствено премиера и прави министрите, неспособни за самостоятелни решения.

9.Заявена готовност за преглед на всички административни разходи с цел ограничаването им при актуализиране на бюджета. Отказ от заявеното намерение преди гласуване на актуализацията на второ четене прави чиновниците по-силни от политическата воля. Поддържането на високи разходи за сектори, непроизвеждащи брутен вътрешен продукт, произвежда само голям бюджетен дефицит и ни отдалечава от еврозоната.

10. Декларирана политика на прозрачност в управлението на страната. Пълно отсъствие на политическа воля за реализирането на такава политика. Не се приема предложението на СДС всяко министерство да прави публичен ежемесечен отчет на разходите си по политики и програми. Гражданите и представителите на бизнеса, които са добросъвестни данъкоплатци могат да откажат да са такива щом не знаят къде отиват парите им.

11. За първи път след управлението на социалистите с Жан Виденов страната има, призната от други управляващи, нужда от актуализация на бюджета си. Липсва ясно обяснение на направените разходи от управлението на ГЕРБ за една година-за какви приоритети на държавата са направени и къде са ограничени. Актуализация на бюджета, която увеличава разходите и ги скрива в резерв за неотложни нужди, при увеличение на бюджетния дефицит може да ни превърне в лош, за инвестиции, партньор.

12. Управленската политика на ПП «ГЕРБ», според заявените предизборни намерения, трябваше да разчита на опита и професионализма. Професионалните качества и възможности се оценяват само по политическа принадлежност и подчиненост. Назначенията, поради угодничество на хора вече минали през няколко партии на преход, може да блокира всеки опит за реформиране въпреки и независимо от политическата подкрепа.