1. ИНОВАТИВНИ
УЧИЛИЩА:
За да бъде
обявено едно училище за „иновативно” при така съществуващите в законопроекта
текстове, то трябва първо да отговаря на стандартните изисквания за неспециализирано
училище, да съществува като такова, и едва тогава – да поиска от министъра
ЕВЕНТУАЛНО да го обяви за „иновативно” (чл.37, ал.5). Но ясни
критерии, по които едно у-ще да бъде обявено за „иновативно” – липсват, а
министърът трябва да отгатне коя инициатива ще се получи като „иновативна” и
коя – не, за да може да даде разрешение на едната и да спре
другата.
АКО дадено
неспециализирано училище все пак успее да убеди министъра, при липсата
на ясни критерии, и бъде обявено за „иновативно” – едва тогава то
има право самостоятелно да определя организацията на обучението, учебните
предмети, да разработва учебните планове и програми (чл37, ал.6)… До
тогава важи чл.78, ал.1: „Общообразователната подготовка в
основната степен на образование е еднаква за всички видове училища и се
придобива чрез изучаване на едни и същи общообразователни учебни предмети и с
един и същ брой учебни часове за всеки от тях, определени с държавния
образователен стандарт за учебния план.”
В чл.37,
ал.3 е записано, че неспециализираните училища са общински – не става ясно изключени ли са частните училища от
възможността да получат статут на „иновативни”.
Предложения за промяна:
1. Чл. 36 – названието
„неспециализирани” да се замени от „общообразователни”.
2.
Чл.37,
ал.3 – след „общински” да се допълни „и частни”: „общообразователните
училища са общински И ЧАСТНИ, с
изключение на професионалните гимназии, които са държавни И ЧАСТНИ.”
3. Чл.37, ал. (5)
– да се промени съществуващия текст: „Неспециализирани
училища с решение на министъра на образованието и науката могат да бъдат
обявени за иновативни училища в съответствие със спецификата и организацията на
обучението.” по следния начин: „Общообразователни
училища се обявяват за иновативни училища с решение на министъра на
образованието и науката при представяне на разписан собствен план за специфична
организация на обучението, учебните предмети, разработени учебни планове и
програми.”
2. САМОСТОЯТЕЛНА
ФОРМА:
Досега самостоятелната форма на обучение се допускаше само в
случаите, в които деца в
„задължителна училищна възраст” по здравословни причини, удостоверени с
медицински документ, издаден от съответната експертна лекарска комисия,
определена в Закона за здравето, не могат да се обучават в дневна форма или –
като свободен избор за лица навършили 16г. Промяната е в отварянето на
свободната форма още от първи клас. Това
е стъпка в правилната посока, доколкото така се дава по-голям избор на
родителите как да организират училищната подготовка на детето си,
съчетавайки я с пътувания, допълнителни ангажименти и пр.
Според чл.
171 „Ученик е този, който е записан в училище за обучение за
завършване на клас”, което отново показва, че родителят избрал
самостоятелна форма за детето си, е длъжен да подготвя детето си точно по
програмата, разписанието и сроковете на ДОС и училището, предвиждащи
покриване на конкретни компетенции за „завършване на клас”. Междувременно
– пак вчл.171, но в ал.3 е записано, че ако детето, записано в
самостоятелна форма не се яви да положи съответните изпити (за завършване на
клас) в трите поредни сесии – директорът на училището има задължението да
уведоми съответната общинска или районна администрация, регионалното управление
на образованието и органите за закрила на детето. Този текст съществува в противоречие с чл.164, в който изрично е записано, че знания и компетентности
могат да се валидират както за завършен клас, така и за етап на
образование.
Родителите, избрали самостоятелна форма, се задължават да
осигурят „необходимите условия за обучение, познавателни книжки, учебници
и учебни помагала” (чл.208,
ал.2) на детето си, ако са избрали самостоятелната форма, което би следвало
да означава, че детето - хем е ученик по смисъла на чл.171, хем се обучава в
училищна форма, по регламент, разписан по ДОС, и план – разписан от училището
за присъствената форма, хем на него не
му се полагат безплатни помагала. В същото време не става ясно какво се случва с държавната
субсидия за детето, избрало самостоятелна форма.
Избирайки
тази форма на обучение – родителят се задължава да „ГАРАНТИРА(не е ясно
как и пред кого) „постигане на целите по чл.5” – изключително
широко разписани , неизмерими като критерии за допускане на родителя до
„правото му” да осъществи своя „избор”. Остава въпросът по какъв начин лицата,
осъществяващи присъствените форми на обучение също ще „гарантират” постигането
на въпросните цели и какви ще са санкциите, ако не ги постигнат на
практика?
В различни
интервюта г-жа Милена Дамянова заяви, че вече има разписан„контролен механизъм, който регламентира, че с тази
отговорна задача ще се заемат родители, които разбират комплексността на
самостоятелната форма, както и гарантиращ правата на децата.”, както и че родителите „ще ги
проверява комисия от регионалното управление по образованието”;
За съжаление
въпросният контролен механизъм не се открива сред текстовете на обемния проект
за закон за образованието, така че остава неясно КОЙ и по какви
критерии ще проверява и оценява родителите. Нито става ясно какво
може да произтече от тези проверки – дали, на практика, самостоятелната
форма ще е в РАЗРЕШИТЕЛЕН РЕЖИМ и за нея ще се кандидатства, дали оценката
и проверките ще се извършват и от социалните служби, и ще водят ли до санкции в
дадени случаи?
Предложения за
промяна:
В чл. 171 се допълва „или етап от образователна степен” след
„клас” : „Ученик е този, който е записан в училище за завършване на клас или етап от образователна степен.”
В чл. 208, ал. 2 се заменя съществуващият текст: „Родителите,
чиито деца се обучават в самостоятелна форма на обучение по чл.110, ал. 1, т.
2, са длъжни да гарантират постигането на целите по чл. 5, както и да осигурят
необходимите условия за обучение, познавателни книжки, учебници и учебни
помагала, както и да прилагат по свой избор методики и подходи, съобразени с
възрастта, индивидуалните потребности и интересите на детето.” с текста: „С цел
да се гарантира постигането на целите по чл.5 родителите,
чиито деца се обучават в самостоятелна форма на обучение по чл.110, ал. 1, т.
2, получават всички безплатни учебни материали и пособия, които се полагат на
децата в присъствена форма на обучение в училището, където е записано детето
им. Родителите осигуряват и всички допълнителни необходими условия за
обучението, като прилагат по свой избор методики и подходи, съобразени с
възрастта, индивидуалните потребности и интересите на детето им.”
3. НАМАЛЯВАНЕ
НА АДМИНИСТРАТИВНАТА ЗАЕТОСТ В СФЕРАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО:
Отпадане
на текстовете, които предвиждат създаване на Центрове за подкрепа на
личностното развитие (чл.чл.26, чл.48) и Национален инспекторат по
образованието (чл.272), ревизиране функциите на Специализираните обслужващи
звена, РИО и МОН.
4. ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН
ОБЩООБРАЗОВАТЕЛЕН МИНИМУМ:
Законопроектът променя държавните
образователни изисквания на държавни образователни стандарти, предвиждайки те
да са повече- 18 на брой, и да
регламентират още повече аспекти от
образователния процес в българските училища.
Това се случва, понеже в ДОС се
предвижда да влязат различни регламенти, които досега се гласуваха от НС в Закона
за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. С
приемането на ПзПУО законът за степента на образование, общообраз. минимум и
учебния план се отменя и тези регламенти
се дават в ръцете на изпълнителната
власт, понеже ДОС ще се разписват от МОН. Досега в Закона за степента на
образование, общообразователния минимум и учебния план в чл.16, ал.3, НС
определяше съотношението между задължителната и задължителноизбираемата
подготовка и това съотношение предвиждаше например 90% от учебното време в
начален курс да е заето от задължителните общообразователни предмети и 10% -
със задължителноизбираеми предмети.
Смятам, че е право и задължение
на НС да проведе дебат и да вземе решение за разпределението на учебното време.
В духа на предложените от ГЕРБ реформи – повече свобода за избор и по-голяма
автономия на училищата, е нашето предложение да се разпише Задължителен
образователен минимум, който да обхваща до 50% от учебното време, а всички
останали области и компетенции, които училището може да предложи – да останат в
сферата на свободен избор на училищата и конкуренцията по между им.
Предложения
за промяна:
1. Чл.75,
ал.1 и 2:
„Общообразователната
подготовка обхваща следните групи ключови компетентности:
1. компетентности в областта на
българския език;
2. умения за общуване на чужди езици;
3. математическа компетентност и
основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите;
4. дигитална компетентност;
5. умения за учене;
6. социални и граждански
компетентности;
7. инициативност и предприемчивост;
8. културна осъзнатост и умения за
изразяване чрез творчество;
9.
умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и
спорт.”
(2)
Общообразователната подготовка се придобива чрез изучаването
на общообразователни учебни предмети.
се променят на:
„Задължителният общообразователен
минимум обхваща не повече от 50% от учебното време и съответно следните ключови
компетентности:
1.
Компетентности
в областта на българския език;
2.
Умения
за общуване на чужди езици;
3.
Математически
компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и
технологиите;
4.
Социални
и граждански компетентности;
(2) В останалите 50% от учебното
време училището предлага по свой избор изучаване на ключови компетентности
съобразно чл.74, ал.5;
2. В чл.78, ал 1: „Общообразователната подготовка”
се заменя със „Задължителният
общообразователен минимум” - „Задължителният
общообразователен минимум в основната
степен на образование е еднакъв за всички видове училища и се придобива чрез
изучаване на едни и същи общообразователни учебни предмети, с един и същ брой учебни часове за всеки от
тях, определени с държавния образователен стандарт за учебния план.”
5.
ЗАПАЗВАНЕ НА РЕСУРСНИТЕ ЦЕНТРОВЕ:
Законопроектът предвижда досегашните Ресурсни
центрове да бъдат „погълнати” от новосъздаваните ЦЛПР. Дейността на ресурсните
центрове изцяло е насочена към пълноценната интеграция, приобщаване и образование на деца с
различни възможности и потребности в общообразователната среда. Една страшно
необходима подкрепа – не само за децата, с които работят екипи от педагози,
психолози, кинезитерапевти и логопеди, подпомагайки усвояването на учебния
материал чрез специализирана и индивидуална работа, а и за учителите,
имащи в класа си деца със СОП или други обучителни затруднения.
Но
вместо да се подкрепи дейността на ресурсните центрове, от която полза имат
конкретни деца със затруднения при усвояването на учебния материал – тези
центрове ще бъдат прехвърлени към ЦПЛР.
Чл.48 в законопроекта определя дейностите на
ЦПЛР. В тях ще има и дейности за ресурсна подкрепа на деца със СОП и деца
с увреждания, но освен това – те ще имат ангажимент да развиват интереси в
сферата на наука, изкуство, спорт, технологии, освен това – ще се занимават с
кариерно ориентиране и консултиране, с ученическите общежития, с
астрономическите обсерватории и планетариумите… И най-важното – тези центрове
преминават на общинска издръжка, понеже досега Ресурсните центрове бяха на
държавна такава.
Не става ясно в кой остава инициативата за създаване на такъв център,
логично би било да е на съответната община, която ще плаща сметката.
Не става ясно и къде ще могат да намерят подобна помощ родителите на деца
със затруднения, живеещи в община, която не е отделила ресурс за подобен
център, или – на общините, в които тези центрове ще се занимават само с
общежитие, или кариерно ориентиране.. или – с провеждане на курсове по шах,
примерно. Понеже от ал.2 на чл.49
става ясно, че такъв център може да съществува и занимавайки се само с една от
изброените в ал.1 дейности… сиреч – вероятността в повечето общини да
няма такива центрове, а където ги има – те да НЕ осигуряват специализирана
помощ за деца със СОП, с увреждания и други обучителни затруднения – е огромна!
Предложение за
промяна:
Ресурсните центрове да се запазят, както и финансирането им директно от МОН, ВМЕСТО да се създават Центрове
за подкрепа на личностно развитие, или – ресурсните центрове да преминат към
Специализираните обслужващи звена заедно с Държавният логопедичен център и Националният дворец на децата;
6. ЗАПАЗВАНЕ НА ПОМОЩНИТЕ УЧИЛИЩА
КАТО ДЪРЖАВНИ СПЕЦИАЛНИ УЧИЛИЩА
Законопроектът
предвижда закриване на т.нар. „помощни училища”. Тази промяна – да се поставят
децата със СОП в „нормални” училища и паралелки, се брои за „интеграция” и „изваждане
на децата със СОП от изолацията” на специализираните училища. В действителност
само някои от децата със СОП могат успешно да бъдат интегрирани в масовите
паралелки. Много деца след тази „интеграция” просто ще останат без необходимата
специализирана помощ, от която имат нужда, за да получат реална възможност за
образование. Тази „интеграция” в действителност не е „включваща” децата със
СОП, а точно обратното – тя ги изключва от образователния процес. Което е в
абсолютно противоречие с идеята за „равен ДОСТЪП до образование”, понеже много
от децата със СОП, дори и да присъстват в училище, ако нямат необходимата
специализирана помощ – реално нямат ДОСТЪП до образование. В европейската
практика съществуват специални училища и точно те осигуряват достъп до
образование и на децата с образователни затруднения.
За
да се случи реална интеграция на дете със СОП в масовото училище – то учителите,
които ще му преподават, трябва да са обучени и подготвени за работа с деца със
СОП, или – да са с ценз „специална
педагогика”, освен общата педагогика, началната и/или предучилищната педагогика.
Понеже, логично, специалните потребности изискват и специални подходи, методики
на работа и т.н. Освен това – училището трябва да осигури подходяща среда –
маломерни паралелки, определена материална база, специализирани учебни помагала,
както и специалисти, които да подпомагат учебния процес на тези деца на място –
в клас, за да можем изобщо да говорим за интеграция.
Ако деца със СОП просто се
поставят в масовото училище без гореизброеното да се случи, както и става към
момента, значи по-скоро говорим не за интеграция на децата със СОП, а за отказ
на държавата да осигури достъпно образование за тези деца, или – можем директно
да го наречем ИЗХВЪРЛЯНЕ на децата със СОП от системата на образованието.
Предложение за промяна:
Запазването на училищата за ученици със специфични потребности и
особености в интелектуалното развитие, както и с други специфични нарушения
(множество увреждания и разстройства от аутистичния спектър) като държавни
специални училища, които да съществуват паралелно с
общообразователните училища.
