ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОМЯНА НА ПРОЕКТОЗАКОНА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

След 3 годишни опити за прокарването на законопроекта за предучилищното и училищно образование, след стандартно липсващото обществено обсъждане по него и особено липсващия учителски глас  по този законопроект, след  множеството негативни становища и всичките критики към него, законопроектът тихичко и без дебати по същество (тезите на БСП бяха всичко друго, но не и критика по съществените проблеми на законопроекта) мина на първо четене с обещанията от страна на управляващите, че „между първо и второ четене ще се нанесат сериозни корекции” в 350 членният законов проект….

На 26-ти февруари изтича срокът за внасяне на предложения за промяна в комисията по образование. А до 2 седмици след това комисията ще внесе своето становище по направените предложения и ще започне разглеждането на законопроекта на второ четене, където обсъждането вече става член по член, представят се направените предложения и становището на комисията по тях, след което народните представители гласуват…

С пълното убеждение, че няма как чрез прекрояване на този кърпен вече три пъти неуспешно проект да се постигне удовлетворяващ, реформаторски за сферата на образованието  законов текст, правя няколко предложения, които вярвам, че поне могат да направят  реални и действащи някои от иновациите, за които авторите на законопроекта твърдяха, че са заложили в него след последното му преправяне.

Ето накратко моите предложения, на които се надявам колегите от Реформаторския блок  да обърнат внимание, особено след заявената подкрепа от различни граждански организации за точно тези промени:

1.  Статут „ИНОВАТИВНИ” да могат да получават и частни училища, понеже според текстовете в законопроекта само общински училища  можеха да получат такъв;

2.    Статут „ИНОВАТИВНО УЧИЛИЩЕ”  да може да се получи с решение на министъра само срещу представяне на разписан собствен план за специфична организация на обучението, учебните предмети, разработени учебни планове и програми.

3.    Децата в различна от присъствената училищна форма на обучение, които според този закон МОГАТ да валидират  директно ЕТАП, вместо – клас, също да бъдат считани за ученици, понеже според чл. 171 те не спадаха в тази категория…

4. Децата, които се обучават в самостоятелна форма, да могат да получават всички безплатни помагала, които се полагат и на учениците в присъствената училищна форма на обучение;

5.   Намаляване на администрацията в сферата на образование с отпадане на текстовете, предвиждащи създаване на Национален инспекторат паралелно със запазването на Регионалните инспекторати, както и отпадане на текстовете, предвиждащи създаване на Центрове за подкрепа на личностното развитие, и ревизиране на функциите на Специализираните обслужващи звена, РИО и МОН – с цел да се отстрани препокриването на дейности между тях.

6.   Създаване на Задължителен общообразователен минимум, който да обхваща не повече от 4 области и до 50% от учебното време, оставяйки възможност на училищата сами да определят под формата на задължителноизбираеми  областите, които да се изучават в останалите 50% от учебното време. По този начин автономията, за която се твърдеше, че се дава на училищата – ще е факт, както и ще се създаде конкурентна среда, в която качеството на образованието логично ще се повиши. 

(Нужно обяснение към това предложение е, че училищата, които желаят, ще могат да изберат познатите области и разписаните от МОН учебни планове и програми. Така промяната и автономията ще са ВЪЗМОЖНИ, но НЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ, и от тях ще се възползват само желаещите.)

7.    Запазване на Ресурсните центрове, както и финансирането им през МОН;

8. Запазване на т.нар. „помощни училища”, но с наименованието „ДЪРЖАВНИ СПЕЦИАЛНИ УЧИЛИЩА”;

Целият текст на предложенията, както и мотивите към тях, можете да видите ТУК