Eдин ДЕСЕН блог за ДЯСНА политика :)

понеделник, 29 декември 2014 г.

ПРОМЕНЯ ЛИ НЕЩО НОВИЯТ- СТАР ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО (на ГЕРБ)?

Снимката е от протест срещу същия този законопроект, в един от предишните му варианти. И децата все така НЕ СА на държавата!


(Линковете в материала водят към анализ на текстовете от законопроекта за образованието, отнасящи се към конкретната тема - б.а.) 

Когато се прави законопроект, целящ изцяло да замени действащ закон, е много важно какви точно цели има той, какво точно променя, с какви средства и най-вече – какъв ще е крайният резултат от промените в системата, която регулира.

За нуждата от промяна в закона за образованието – има консенсус между учители, родители, гражданско общество, законодатели и изпълнителна власт, независимо от политическата окраска на последната.

Но постигането на консенсус КАКВО да се промени – се оказва доста трудна задача. Може би защото в България малко липсва културата на диалога, a още повече – липсва културата на управление, разбирането за свобода, права и … от къде произтича всяка власт…

И точно отчитайки тези липси, вече трета година ГЕРБ правят опити да направят считаните от тях за нужни промени в сферата на образованието, внасяйки за трети пореден път своя законопроект за предучилищното и училищното образование, като всеки нов вариант на законопроекта има претенции да съдържа ПОВЕЧЕ от исканията на различните страни, имащи претенции към това КАКВО ДА СЕ ПРОМЕНИ в българската образователна система… 

Как точно авторите смятат, че са успели да отразят в законопроекта си исканията на родители и граждански организации, с които НИКОГА не седнаха на една маса да говорят и да ЧУЯТ какви всъщност са критиките и исканията им – не е ясно…

Проектозаконът за училищното и предучилищното образование в своя трети вариант, който в момента се разглежда в комисиите в НС придвижвайки се към разглеждане на първо четене в пленарна зала, е придружен от претенциите, че реформира сериозно системата на образованието, че е „новаторски” и „иновативен”, че дава на родителите повече възможности за свободен избор на образователната форма, в която да образоват децата си, както и възможност за по-сериозно участие в образователния процес, а също - и по-голяма свобода на учителите, чрез разширяване автономията на училищата при определянето на учебните програми и планове…



Но отвъд интервютата и разговорите, когато се разгледат текстовете на обемния – цели 350 члена, проектозакон, се вижда, че споменатите реформи не са точно такива, каквито се представят, че са. Отделни текстове в проекта си противоречат, други – изглеждат като допълнения, направени набързо, но напълно откъснати от останалата част от проектозакона, така че не водят до реални промени.  

"Новаторските идеи", за които се говори, приличат на неумело пришити кръпки върху старите варианти на този проект, един вид странен пачуърк, съшит от идеи и корекции, налагани една върху друга без да бъде постигната хомогенност и цялостност на крайното "произведение".

Чл. 73 заявява, че училищната подготовка е сведена до придобиване на знания и компетентности, необходими за преминаване в следващата степен в системата на образование. И изхождайки от тая философия – „училище заради самото училище”, вместо „ученикът в центъра…”, целият законопроект е насочен към унифициране, и налагане на еднаквост във всички учебни заведения, налагане на много повече административен контрол, отколкото автономия – особено чрез увеличаването на броя и обхвата на държавните образователни стандарти.

Обемът на законопроекта е дисфункционален, противоречията в отделни текстове гарантират затруднено административно приложение. Не е ясно защо се е наложило в съдържанието на този проектозакон да влязат почти 1:1 Правилникът за приложение на закона за народната просвета, наредбата за учебниците и закона за учебния план;

Проектозаконът също така не отговаря на изискванията на ЗНА (Закон за нормативните актове) в чл.28, ал.2:

  1. Няма ясни и конкретни мотиви – какво точно налага създаването и приемането на този закон;
  2. Няма разписани ясни и конкретни, генерални цели, които да се поставят с този закон. В частта „Цел на закона” всъщност има описание на съдържанието на закона и цели на отделните промени в него;
  3. Липсва реална финансова обосновка на проектозакона и предложените промени.
  4. Липсва анализ за съответствие с правото на ЕС – дори напротив, в тази част има заявление, че закон за образованието НЯМА отношение към правото на ЕС. Но какво би станало, ако ограниченията за избора на образователна форма от страна на родителите, ограниченията, а и завишените изисквания и контрол, към частните училища, както и самия държавен монопол в сферата на образованието, се разгледат през чл.14, ал.3 на Хартата на основните права в ЕС или през Европейската конвенция за правата на човека, протокол 1, чл.2?

Относно най-рекламираните от авторите на законопроекта промени – когато се опитаме да ги открием сред текстовете на самия проектозакон, оставаме силно разочаровани. Очевидно има опит за въвеждане на такива промени, но те все още си остават по-скоро едни „добри намерения”, но не и законово разписани възможности!

Отстъпката от задължителната предучилищна подготовка за 4 годишните е съвсем малка отстъпка, отново 4 годишни деца ще са задължени да са част от подготвителните групи в детски градини и училища.

Самостоятелната форма, която рекламират авторите на законопроекта е едно добро пожелание, но разписано така, че отнема всяка свобода на избор на родителите що се отнася до това какво, кога и как да учи детето им, нищо, че УЖ се дава възможност за валидиране на етап, ане –на клас, децата в самостоятелна форма трябва да държат съответни изпити именно за клас, ако не го направят – системата алармира социалните и следват санкции, проверки и пр. Освен това – остава неясно кой ще оценява родителите и по какъв критерии, за да им бъде РАЗРЕШЕНО да изберат самостоятелната форма за своите деца.

Валидирането е едно от наистина разумните и добри неща, които авторите са опитали да разпишат в проектозакона. За съжаление, текстовете регламентиращи валидирането, се оказват в противоречие с други текстове от същия законопроект;

Иновативните училища – са рекламирани като едно от най-големите постижения на законопроекта, но от текстовете му разбираме, че регламентът КАК се придобива статут на „иновативно училище” не е съвсем ясен, няма определени критерии за това. Оказва се също, че за статут „иновативни” могат да „кандидатстват” пред министъра на образованието единствено и само „общообразователни училища”, които са общински. Остава въпросът – а частните училища могат ли да бъдат обявявани за иновативни, или те са вързани тотално за държавните разписания, програми и планове?

Субсидията да следва ученика и в частните училища – това е една наистина необходима промяна, която е крайно време да се случи. Просто така е честно – щом всички български данъкоплатци плащат за образование и от техните данъци се взима държавната субсидия, която „следва ученика”, няма никакво основание тази субсидия да следва децата само на тези данъкоплатци, които са избрали държавно/общинско училище, и да не „следва” децата на тези, които избират частно училище, което по някакъв начин предлага по-подходящи за детето им условия. 

Няма логика хората, избиращи частното училище да бъдат задължавани да плащат за образованието на децата в държавното училище, докато междувременно – си плащат изцяло и таксата в частното училище. 

Няма логика държавата да плаща за обучение в държавни и общински училища, а да не плаща същата субсидия за обучение в лицензираните от нея частни училища! И дотук – намерението да се въведе тая промяна, е похвално! 

Но за съжаление, това е поредното добро намерение в законопроекта, което „води в ада”, както се казва. Понеже така разписани текстовете в законопроекта, обвързват получаването на субсидия от частните училища с ограничения, изисквания и дори – санкции, каквито НЕ СЕ прилагат за общинските и държавни училища, които също получават субсидия. 

В действителност – частните училища от край време са принудени да следват държавните изисквания, учебни планове и програми, но сега – ако искат да получават субсидия, ще трябва да се откажат и от малкото неща, правещи ги по-различни и предпочитани от публичните училища като например – малкия брой деца в класовете… 

Или с други думи – промяната „субсидията следва ученика в частното училище” вместо да облекчи джоба на родителите и да позволи на повече хора да изберат по-добри условия за децата си, доплащайки като такса само сумата над държавната субсидия, в действителност става примка около врата на частните училища, принуждавайки ги чрез нея да приличат повече и повече на публичните училища…

Говори се за по-голямо участие на родителите в учебния процес, повече възможности за избор и влияние върху този процес. Но от закона разбираме, че:

-          Родителите нямат възможност да подготвят детето си за училище сами, задължителната предучилищна подготовка започва за някои деца още на 4 год. възраст, а самостоятелната форма, почасовата и т.н., са обвързани с надзорничество от страна на конкретна детска градина, спазване на обучителните планове, програми и пр. на тази конкретна детска градина…

-  Същото, но с още повече ограничения и условности, представлява самостоятелната форма в училище. За нея дори излиза, че родителите ще трябва да кандидатстват и да бъдат оценявани и одобрявани от специална комисия от експерти и социални работници…

-        Що се отнася до програми, планове, избор на учебници, че дори и поведение на детето, наказания и т.н. – родителите имат право да бъдат ИНФОРМИРАНИ, но нямат право на избор.

-        Създаването на „обществени съвети” само звучи „тежко”, в действителност – тези съвети нямат никаква тежест. Могат да поискат преразглеждане на дадено решение на педагогическият съвет, но също като президентското вето – педагогическият съвет може да утвърди първоначалното си решение и това е окончателно…

-          Настоятелствата пък са организации с рекламна за училището цел и мисия, които също нямат власт да предизвикат промени…

Автономията на училищата - си остава по-скоро мит. Авторите на проектозакона твърдят, че учителите щели да имат възможност сами да разписват учебните си програми. Но от законопроекта разбираме, че общообразователната подготовка е задължителна и еднаква за всички, че досегашните ДОИ се превръщат в ДОС и тези стандарти вече ще са 18 на брой, предвиждайки разписване до детайл (от МОН) на почти всичко в учебния процес, че министърът разписва учебни програми по всеки общообразователен учебен предмет за всеки ЕТАП, което предполага, че училищата ще имат автономия поне да разпределят по своя преценка учебния материал в рамките на етапа, ... но разпределението на общообразователните предмети по ал. 1 по класове, както и броят на учебните часове за изучаването на всеки от тях за всеки КЛАС и етап от средната степен се определя в рамкови учебни планове, а рамковите учебни планове се определят с държавния образователен стандарт за учебния план, като този стандарт ще се разписва от МОН

Сред мотивите на проектозакона се говори за „независимо инспектиране”, „независима оценка” и пр. И да, едно от нововъведенията е нов бюджетен орган, който ще се финансира от МОН – Национален инспекторат по образованието, който би трябвало явно да осигури независима оценка в системата на образованието. Но единствено директорът на този НОИ, еднолично, се явява „независим инспектиращ орган”, понеже той се назначава от министър-председателя, а всички инспектори в НОИ – от МОН. Правилника за работа на НОИ – се разписва от МОН… дори независимостта на едноличния „независим инспектиращ орган” е под въпрос, защото ясно е разписано, че той изпълнява и функции, поставени му от министъра на образованието…

Сред „новаторството” в този проектозакон се Предвижда и увеличаване на администрацията в систематана образованието чрез създаване на още административни органи (ЦПЛР, СОЗ и НИО), без да е ясно доколко те ще препокриват функциите на други подобни структури в същата система – като РИО, които се запазват, но вече с името РУО, например. Както се казва - "много вожд, малко индианец"...

За сметка на това, обаче, се унищожават ресурсните центрове, прехвърляйки част от функциите им към общинските ЦПЛР, за които няма гаранция, че изобщо ще бъдат създадени, или – че в дейностите им ще бъдат включени дейностите, извършвани досега от ресурсните центрове…

В крайна сметка - законопроектът не предлага почти нищо ново и категорично – нищо наистина революционно, реформаторско и т.н.. 

Той затвърдява държавния монопол в сферата на образованието, раздува администрацията, увеличава контрола, контролиращите органи и бюрократичността, имитира включване на родителите в учебния процес, както и предоставянето на повече възможности за свободен избор, но обвързва „свободния избор” с разрешение, което трябва родителите да получат от държавата след проверка и оценка по неясни критерии. Имитира  даване на автономия на училищата и учителите, когато всъщност затрупва системата с противоречащи си текстове, гарантиращи хаос и проблеми при опит за прилагането им … и авторите твърдят, че така ще се повиши качеството на образованието… 

Ами – не им вярвам!

ОТНОВО не са се справили с опитите да направят нов закон за образованието. За трети пореден път се опитват да прокарат като закон творба, която не може да мине и за литературна, какво остава – за юридически издържан текст, от който да произтекат правни последици?!!!

И гледайки този проект от над 150 стр., състоящ се от 350 члена, и целият хаос в него, смятам, че по-лесният и по-правилният път за създаване на нов, съвременен и актуален закон за образованието е като се започне от нулата… По-лесно е да започнеш от нулата, с действащия от 91-ва година закон за народната просвета пред себе си (той е от едва 50 члена!!), отколкото да ремонтираш проект от 350 члена, закърпван и преправян три пъти досега и то – все неуспешно…. 

Определено законодателната дейност не бива да се бърка с изкуството на пачуърка….

АНАЛИЗ НА НОВИЯ-СТАР ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО НА ГЕРБ /част 9-та/

 
Увеличаване на администрацията и административния контрол


Особено набиващ се на очи в проектозакона е стремежът да се създаде допълнителна административна заетост в сферата на образованието. Не е ясно как това води до по-високо качество на крайния продукт, но пък отговаря на политиката на „уреждане на свои хора”, практикувана по всички нива на различни системи от всички властимащи.

Говорейки за „повишаване на качеството на образованието” като приоритет за България, добре е да се направи ревизия и да се види колко от заетите в сферата на образованието са реално работещи с учениците, педагогически персонал, и колко са административен и помощен персонал.. Може би съотношението ще ни учуди и ще даде отговори на много въпроси.

В момента, ако проследим заетостта в сферата на образованието картината ще е следната:

  1. Училища – педагогически персонал (учители и възпитатели + директор, зам.директор/и) + непедагогически персонал (чистачки, счетоводител, домакин, секретар…)
Ресурсни центрове – те са на издръжка на МОН, в тях работят педагози, логопеди, психолози, ресурсни учители…

  1. Община – дирекция „образование” с между 3 и 6-8 експерта в нея; Те са на общинска издръжка. Отговарят за разпределението на субсидията между различните у-ща на територията на общината. Неясно защо МОН праща субсидията първо в общината, а общината – я препраща в училищата…

  1. РИО – регионалните инспекторати, които основно се явяват началници на училищните директори, както и препредават нарежданията на МОН „надолу” по системата..

  1. Областна администрация – в нея също има по няколко експерти, занимаващи се с образованието в областта, общо казано…

  1. Едва тогава идва МОН с всичките експерти, служители и пр.

Като изключим персоналът по т.1 – в училищата и ресурсните центрове, понеже точно този персонал реално работи с учениците или осигурява работата с тях, всичко останало е АДМИНИСТРАТИВЕН персонал…

Но понеже явно не е достатъчна тая администрация – в ПзПУО е заложено създаването, освен на НИО, също и на т.нар. Центрове за подкрепа за личностно развитие (ЦПЛР), както и Специализирани обслужващи звена (СОЗ), паралелно със запазването на РИО, които получават ново название – РУО.

Законопроектът предвижда преобразуване в ЦПЛР на досегашните Ресурсни центрове, чиято дейност изцяло е насочена към пълноценната интеграция, приобщаване и образование на деца с различни възможности и потребности в общообразователната среда. Една страшно необходима подкрепа – не само за децата, с които работят екипи от педагози, психолози, кинезитерапевти и логопеди, подпомагайки усвояването на учебния материал чрез специализирана и  индивидуална работа, а и за учителите, имащи в класа си деца със СОП или други обучителни затруднения.

Но вместо да се подкрепи дейността на ресурсните центрове, от която полза имат конкретни деца със затруднения при усвояването на учебния материал – тези центрове ще бъдат прехвърлени към ЦПЛР. 

Чл.48 в законопроекта определя дейностите на ЦПЛР.  В тях ще има и дейности за ресурсна подкрепа на деца със СОП и деца с увреждания, но освен това – те ще имат ангажимент да развиват интереси в сферата на наука, изкуство, спорт, технологии, освен това – ще се занимават с кариерно ориентиране и консултиране, с ученическите общежития, с астрономическите обсерватории и планетариумите… И най-важното – тези центрове преминават на общинска издръжка, понеже досега Ресурсните центрове бяха на държавна такава.

Не става ясно в кой остава инициативата за създаване на такъв център, логично би било да е на съответната община, която ще плаща сметката.

Не става ясно и къде ще могат да намерят подобна помощ родителите на деца със затруднения, живеещи в община, която не е отделила ресурс за подобен център, или – на общините, в които тези центрове ще се занимават само с общежитие, или кариерно ориентиране.. или – с провеждане на курсове по шах, примерно. Понеже от ал.2 на чл.49 става ясно, че такъв център може да съществува и занимавайки се само с една от изброените в ал.1 дейности… сиреч – вероятността в повечето общини да няма такива центрове, а където ги има – те да НЕ осигуряват специализирана помощ за деца със СОП, с увреждания и други обучителни затруднения – е огромна!

Но, ако бързате да си кажете – „е, това да се финансират такива центрове от съответната община е правилно и разумно, хем ще се освободи ресурс за подобрения в образованието, увеличение на учителски заплати, или подобряване на материалната база…” – да, ама не!

Ако чрез създаването на ЦПЛР се освобождава бюджета на МОН от издръжката на Ресурсните центрове (които са в услуга директно на децата с обучителни затруднения) – то бюджета на МОН се натоварва с издръжката на другото „новаторство” – Специализираните обслужващи звена. Към тези СОЗ е записано в преходните разпоредби, че автоматично преминават Държавният логопедичен център и Националният дворец на децата… (но не и ресурсните центрове, неясно защо!).

В чл. 27 виждаме, че тези звена ще са институции за изпълнението и популяризирането на дейности, свързани с реализиране на образователните политики и с информационно-техническото осигуряване на системата на предучилищното и училищното образование.” (или – за изпълнението на „представителни” и „рекламни” дейности), а в чл.49 виждаме какви дейности се предвижда да извършват и видимо дейностите, предвидени за тези „обслужващи звена” препокриват някои от дейностите, извършвани в момента от РИО…

Всъщност – подобни звена вече ИМАШЕ в системата на образованието преди няколко години. „Дейността” им беше основно „печато/подписо-полагане”  и точно заради пълното им безсмислие – те бяха премахнати, макар че част от служителите от тези звена останаха на разни „експертни” длъжности в общините и инспекторатите.


АНАЛИЗ НА НОВИЯ-СТАР ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО НА ГЕРБ /част 8-ма/

               
  
„Независим” инспекторат?

Една друга новост в сегашния вариант на законопроекта е създаването на Национален Инспекторат по Образованието (НИО), който би трябвало да направи за „повишаване на качеството на образование” това, което, очевидно, сега действащите регионални инспекторати не са успели. Все пак – регионалните инспекторати си остават, но с променено име – вече ще са РУО, вместо РИО и ще са подчинени на НИО…

НИО би трябвало да осъществява един вид „независимо” (от МОН), външно инспектиранеспоред мотивите към законопроекта. В чл.272, ал.2 виждаме, че НИО „се управлява и представлява от директор, който е орган за външно инспектиране на детските градини и училищата.”. Той се назначава и освобождава от министър-председателя – което реално би трябвало да позволи независима (от МОН) инспекция. В чл.277 обаче виждаме, че „Устройството и функциите на Националния инспекторат по образованието, правата и задълженията на инспекторите се определят с правилник, издаден от министъра на образованието и науката.” 

Освен това в чл. 273 виждаме, че целият състав на НИО се назначава от министъра на образованието. А от чл.274, ал.1, т.3 се вижда, че дори „външните” инспектори първо трябва да преминат курс на обучение в … НИО, след което – да сключат договор с директора на НИО (ал.3) – което автоматично ги прави подчинени на този орган. Кое точно им е „външното” – не е ясно…


Така разбираме, че единственият независим инспектиращ орган в това новосъздаващо се административно формирование остава да бъде директорът, еднолично! Но дори тази „независимост” в еднолична форма бива поставена под въпрос от чл. 272, ал5, т.7 – където разбираме, че „Директорът изпълнява поставени му от министъра на образованието функции”.

АНАЛИЗ НА НОВИЯ-СТАР ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО НА ГЕРБ /част 7-ма/

   
          Автономия на училищата;


В различни интервюта беше заявено, че новият вариант на проекта за образование давал повече автономия на училищата – те сами щели да определят своята програма  и да решават как ще разпределят учебния материал.

Но междувременно, стандартите, които МОН ще разписва според проектозакона са 18 на брой и обхващат почти всяка сфера и минута на учебния процес.

След като са спуснати задължителни общообразователни предмети (и те ще са със задължителен хорариум), така че покриват над 80% от учебното време, има ли значение как точно ще бъдат размествани тези предмети? Къде е свободата и автономията в това?

В чл. 74 е направен опит да се разпише какво ОЩЕ, отвъд общообразователната подготовка, която е задължителна и еднаква за всички според чл.78, може, с други думи - е разрешено, да се изучава в училищното образование – но този подход единствено ограничава възможностите и „автономията” пред училищата. Един закон не може и не трябва да се опитва да обхване цялата човешка дейност, той трябва да разпредели отговорностите и да постанови само рамките на недопустимото, като приеме всичко останало за допустимо и възможно.

В чл. 78, ал.2 са изброени няколко случая, в които се допуска изключение от задължителната еднаква общообразователна програма – но, неясно защо, самостоятелната форма не е сред тях, а иновативните училища са феномен с неизяснени критерии за получаването и запазването на този статут.

И ако според чл. 76 министърът разписва учебни програми по всеки общообразователен учебен предмет за всеки ЕТАП, което предполага, че училищата ще имат автономия поне да разпределят по своя преценка учебния материал в рамките на етапа, то в чл.79, ал.2 ясно се заявява, че „Разпределението на общообразователните предмети по ал. 1 по класове, както и броят на учебните часове за изучаването на всеки от тях за всеки КЛАС и етап от средната степен се определя в рамкови учебни планове..”, а рамковите учебни планове според ал.3 на същия чл.79се определят с държавния образователен стандарт за учебния план.” – а ДОС ще се разписват от МОН.


Толкова и за автономията на училищата по отношение на учебния процес!

АНАЛИЗ НА НОВИЯ-СТАР ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО НА ГЕРБ /част 6-та/

Участие на родителите в образователния процес. 

В предишните варианти на проектозакона основен проблем беше игнорирането на родителите от „образователния процес” – участието им беше разписано проформа, но те бяха предвидени като безгласни наблюдатели на въпросният процес във всичките му етапи.

За съжаление това положение е запазено до голяма степен и в новия вариант на стария проектозакон.

Дава се възможност родителите да изберат самостоятелна форма, в която да образоват детето си, още от първи клас, но не и да изберат учебници, учебен план, програма или организация на учебния процес, която да съответства в най-голяма пълнота на темперамента и индивидуалността на детето им. При това – изборът на самостоятелна форма не е напълно свободен „по желание на родителите”, както е разписано в закона. Оказва се, че родителите трябва да докажат, че могат да обучават детето си (какви са критериите за това и пред кого точно ще се доказват – не е ясно към момента), и ако им разрешат – тогава могат да се възползват от тази форма.

Ако детето им е в друга, присъствена училищна форма – родителите имат възможност единствено да се запознаят с учебния план, съдържание, програма и организация на учебния процес.

В чл.207  са разписани правата на родителите. В общи линии – родителите имат право да бъдат информирани, но не и да влияят реално на учебния процес.

Дава им се възможност евентуално да бъдат избирани в т.нар. Обществени съвети.
Но ако разгледаме чл.263 и 264 виждаме, че:

-          Съществуването на ОС е задължително към всяко у-ще и детска градина. Вместо да е възможност, от която да се възползват самите родители при наличие на инициатива от тяхна страна.

-          ОС се сформира по инициатива на директора на институцията, а в състава му влиза и представител на финансиращия орган – общината. Във функциите на ОС е предвидено той да е „орган за граждански контрол”, така че представителят на общината попада в ситуация да контролира сам себе си и институцията, която представлява. Нужно уточнение е и това, че „финансиращ орган” са по-скоро родителите в ролята си на данъкоплатци, а общината е просто орган, който управлява тези финанси!

В чл.267 виждаме разписани и правомощията на ОС. И докато в ал.1 изглежда, че ОС има реално участие във взимането на решения, то ал.2 разкрива цялата бутафория на „органа” ОС: При неодобрение от Обществения съвет на актовете по ал. 1, т. 1 и т. 5 същите се връщат с мотиви за повторно разглеждане от педагогическия съвет. При повторното им разглеждане педагогическият съвет се произнася по мотивите и взема окончателно решение.

ОС има и участие в атестацията и назначаването на директорите, което, обаче също е неясно разписано и съответно – е фиктивно.

С други думи – ОС се създава, за да имитира активно участие от страна на родителите, докато в действителност решенията се взимат от педагогическият съвет, чиято свобода пък се простира само в тесните рамки на разписаните от МОН всеобхватни стандарти. Междувременно – правилникът, по който действа и съществува ОС – СЪЩО се разписва от министъра на образованието (чл.268)! 

Всъщност гражданският контрол според философията на проекта се изразява в допълнителен контрол на спазването на регламентите в образованието, които министърът произвежда. Ако училището беше концлагер, ОС щеше да е „капо“ - назначен от нацистите евреин-надзирател на лагеристите.  Толкова за децентрализацията и самоуправлението.


При другата форма на „обществено участие” в управлението на училищата и детските градини – НАСТОЯТЕЛСТВАТА, положението е същото: създават се по инициатива на директора, или на родители, или общественици. В чл. 306 са разписани дейностите, с които се занимава едно настоятелство. В общи линии това са докарване на допълнителни средства към институцията, облагородяване на материалната база, решаване на социално-битови проблеми и ПР на училището/детската градина. Отношение към учебния процес настоятелствата нямат.

АНАЛИЗ НА НОВИЯ-СТАР ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО НА ГЕРБ /част 5-та/

 
Държавна субсидия и за децата и учениците в частни детски градини и училища

Друго дълго дебатирано нововъведение в проектозакона е това държавната субсидия да „следва ученика” и в частните училища и детски градини. Като принцип – това е една добра и справедлива промяна, понеже родителите и на децата в държавните и общински и на децата в частните училища – все са български данъкоплатци. Но начинът на регламентиране на тази промяна е много далече от „справедливия”. Частните детски градини и училища се задължават срещу получаването на държавна субсидия да събират такси само за дейности ИЗВЪН тези, финансирани чрез държавната субсидия (чл.10, ал.3). Според чл.285, ал.3 -  пак се подчертава, че с таксите извън държавната субсидия – се финансират дейности ИЗВЪН ФИНАНСИРАНИТЕ ОТ СУБСИДИЯТА от държавния бюджет.

Но никъде не са разписани дейностите, които държавната субсидия финансира.
Не става ясно и доколко частните училища ще са обвързани със строгото следване на чл.78, при получаване на държавната субсидия.

Става ясно обаче, че са предвидени строги проверки и санкции на частните училища, които получават държавна субсидия. Водене на „аналитична счетоводна отчетност”, контрол от страна на общината и спиране на държавната субсидия за определени периоди при установяване на нарушения в „нормативните документи”, или – при установяване на „ниски образователни резултати” – предвижда чл. 286.

Методологията, по която се оценяват „образователните резултати” я няма разписана, предвижда се да се разпише в ДОС от министъра, както и всички други важни регламенти в този проект. Знае се само, че в нея ще влиза и „оценката от инспектирането”. Но „независимият инспекторат” в действителност ще работи също по регламент, който трябва да разпише министърът на образованието… (чл.277)


Интересно е дали подобни щателни проверки и контрол са предвидени и за общинските и държавни училища и дали при установени нарушения и „ниски образователни резултати” е предвидено спиране на субсидията до „изчистване” на проблемите?

АНАЛИЗ НА НОВИЯ-СТАР ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО НА ГЕРБ /част 4-та/

            „Иновативни училища”


Ако някой е останал с впечатлението, че се дава възможност за откриване на „различни” в организацията си, методите, програмите и т.н. училища – значи е сгрешил. За да бъде обявено едно училище за „иновативно”, то трябва първо да отговаря на стандартните изисквания за неспециализирано училище, да съществува като такова, и едва тогава – да поиска от министъра ЕВЕНТУАЛНО да го обяви за „иновативно” (чл.37, ал.5). 

Ясни критерии, по които едно у-ще да бъде обявено за „иновативно” – липсват, а министърът трябва да отгатне коя инициатива ще се получи като „иновативна” и коя – не, за да може да даде  разрешение на едната и да спре другата. 

АКО дадено неспециализирано училище все пак успее да убеди министъра, при липсата на ясни критерии, и бъде обявено за „иновативно” – едва тогава то има право самостоятелно да определя организацията на обучението, учебните предмети, да разработва учебните планове и програми (чл37, ал.6)…

До тогава важи чл.78, ал.1: „Общообразователната подготовка в основната степен на образование е еднаква за всички видове училища и се придобива чрез изучаване на едни и същи общообразователни учебни предмети и с един и същ брой учебни часове за всеки от тях, определени с държавния образователен стандарт за учебния план.”


В чл.37, ал.3 е записано, че неспециализираните училища са общински – не става ясно изключени ли са частните училища  от възможността да получат статут на „иновативни”.

АНАЛИЗ НА НОВИЯ-СТАР ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО НА ГЕРБ /част 3-та/

             Валидирането на знания

От няколко години различни граждански организации, настояват за предоставяне на възможност за създаване на независими сертифициращи органи. Понеже за всички ни е ясно, че наличието на диплома не означава и наличие на знания, но наличието на знания трябва да може да се сертифицира, независимо от начина на придобиването им. 

Даването на възможност за валидиране на знания е може би най-доброто нововъведение в ПзПУО в третия му вече вариант, макар че нужда от доразвиване на идеята има. Ето две от несъответствията в закона, нуждаещи се от доизясняване:

-          Според чл.164, ал.7 и чл.165, ал.1, т.4 - може да се валидират компетентности за завършен клас или етап. Но според чл.171 дори ученик, записан в самостоятелна форма, е длъжен да положи „съответните изпити” за завършване на клас в рамките на три поредни сесии, в противен случай – се отписва от училището, а директорът информира ОЗД.

-          Не става ясно от изброените цели на валидирането в чл.164, ал.1, дали с валидирани знания може да се кандидатства във ВУЗ; 

АНАЛИЗ НА НОВИЯ-СТАР ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО НА ГЕРБ /част 2-ра/

 Самостоятелната форма на обучение


Досега самостоятелната форма на обучение се допускаше само в случаите, в които деца в „задължителна училищна възраст” по здравословни причини, удостоверени с медицински документ, издаден от съответната експертна лекарска комисия, определена в Закона за здравето, не могат да се обучават в дневна форма или – като свободен избор за лица навършили 16г. Промяната е в отварянето на свободната форма още от първи клас. Това е стъпка в правилната посока, доколкото така се дава по-голям избор на родителите как да организират училищната подготовка на детето си, съчетавайки я с пътувания, допълнителни ангажименти и пр.

Но самостоятелната форма е „самостоятелна” само на пръв поглед. 

Тя се организира от дадена институция за „отделен ученик” (чл.106, ал.2), при нея „се прилага УЧИЛИЩНИЯТ УЧЕБЕН ПЛАН за дневна или вечерна форма” (чл.110, ал.4). Организацията на обучението в самостоятелната форма НЕ СЕ създава от родителите, а се „урежда съответно ДОС за дейностите в УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ” (чл.114, ал.1). Според чл.78:Общообразователната подготовка в основната степен на образование е еднаква за всички видове училища и се придобива чрез изучаване на едни и същи общообразователни учебни предмети и с един и същ брой учебни часове за всеки от тях, определени с държавния образователен стандарт за учебния план.  Изключения от ал.1 се допускат в ал.2, но НЕ и за самостоятелната форма.  

Според чл. 171Ученик е този, който е записан в училище за обучение за завършване на клас”, което отново показва, че родителят избрал самостоятелна форма за детето си, е длъжен да подготвя детето си точно по програмата, разписанието и сроковете на ДОС и училището,  предвиждащи покриване на конкретни  компетенции за „завършване на клас”. Междувременно – пак в чл.171, но в ал.3 е записано, че ако детето, записано в самостоятелна форма не се яви да положи съответните изпити (за завършване на клас) в трите поредни сесии – директорът на училището има задължението да уведоми съответната общинска или районна администрация, регионалното управление на образованието и органите за закрила на детето. Този текст съществува в противоречие с чл.164, в който изрично е записано, че знания и компетентности могат да се валидират както за завършен клас, така и за етап на образование.

Родителите, избрали самостоятелна форма, се задължават да осигурят „необходимите условия за обучение, познавателни книжки, учебници и учебни помагала (чл.208, ал.2) на детето си (разбира се – точно тези помагала, които ще отговарят на учебния план разписван от училището, не могат да си „харесат” други помагала), ако са избрали самостоятелната форма, което би следвало да означава, че детето - хем е ученик по смисъла на чл.171, хем се обучава в училищна форма, по регламент, разписан от ДОС и план – разписан от училището за присъствената форма, хем на него не му се полагат безплатни помагала. В същото време не става ясно какво се случва с държавната субсидия за детето, избрало самостоятелна форма.

Избирайки тази форма на обучение – родителят се задължава да „ГАРАНТИРА (не е ясно как и пред кого) „постигане на целите по чл.5” – изключително широко разписани , неизмерими като критерии за допускане на родителя до „правото му” да осъществи своя „избор”. Остава въпросът по какъв начин лицата, осъществяващи присъствените форми на обучение също ще „гарантират” постигането на въпросните цели и какви ще са санкциите, ако не ги постигнат на практика? 
В различни интервюта г-жа Милена Дамянова заяви, че вече има разписан контролен механизъм, който регламентира, че с тази отговорна задача ще се заемат родители, които разбират комплексността на самостоятелната форма, както и гарантиращ правата на децата.”, както и че родителите  „ще ги проверява комисия от регионалното управление по образованието”;

За съжаление въпросният контролен механизъм не се открива сред текстовете на обемния проект за закон за образованието, така че остава неясно КОЙ и по какви критерии ще проверява и оценява родителите. Нито става ясно  какво може да произтече от тези проверки – дали, на практика, самостоятелната форма ще е в РАЗРЕШИТЕЛЕН РЕЖИМ и за нея ще се кандидатства, дали оценката и проверките ще се извършват и от социалните служби, и ще водят ли до санкции в дадени случаи?


АНАЛИЗ НА НОВИЯ-СТАР ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО НА ГЕРБ /част 1-ва/

               

Отстъпката от задължителната предучилищна за 4 годишните.



В действителност отстъплението е само частично, а мотивите за протест срещу задължителната предучилищна за 4 годишните си остават до голяма степен валидни, защото децата, родени след месец септември – ще са задължени да тръгнат на предучилищна на 4 години според чл.8, ал1 от ПзПУО. Според текста  предучилищното образование е задължително от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 5-годишна възраст на детето.

Според чл. 65 родителят е свободен да избере „формата на педагогическо взаимодействие”. Но този „избор” е фиктивен и ограничен  измежду няколко варианта, разписани и регламентирани изцяло от МОН. Вариантите, предлагани от законопроекта са: целодневна, полудневна, почасова или самостоятелна организация. Това нововъведение беше направено преди внасянето на законопроекта в 42-то НС, след като родителските протести веднъж вече го бяха спрели в 41-то НС. Но това нововъведение създава допълнителни проблеми.

Ето два основни въпроса към задължителната предучилищна подготовка:

-          как ще се подсигурят места за ВСИЧКИ деца подлежащи на задължителна предучилищна подготовка? Всяка година над 10 000 деца от ЖЕЛАЕЩИТЕ да посещават детска градина остават извън системата поради липса на места в тях. С какво финансиране ще се осигурят места за ВСИЧКИ деца?
 Според чл. 54 задължителната предучилищна подготовка може да се осъществява и от училища, ако те осигурят условия за това. Но единственият начин да „осигурят условия” реално е да имат отделна база за предучилищната подготовка, защото в противен случай 4 и 5 годишни деца се оказват споделящи общи коридори, стол, двор, тоалетни, физкултурни салони с осмокласници и гимназисти …С какви средства училищата ще осигурят „необходимите условия”?     Къде е финансовата обосновка на законопроекта?


-          Извън големите градове, където деца от малки населени места посещават средищни детски градини, ще се наложи подсигуряване на общински транспорт за тези деца. Но според чл.65 родителят може да избере почасова или полудневна форма, тогава общината ще подсигурява ли допълнителен транспорт за тези деца? Или ще задължат и принудят тези деца да са на целодневна форма заради транспорта, който ще е само сутрин и вечер, вероятно обслужващ и децата от средищно училище в дадения град, дори и те да имат у дома безработни родители, баби и дядовци и реална възможност да бъдат гледани у дома?

сряда, 24 декември 2014 г.

КОЛЕДАТА (НЕ) Е СЕМЕЕН ПРАЗНИК ЗА ВСИЧКИ

Онзи ден, в София Ринг Мол, за осма поредна година празнувахме Рождество с децата от дома в Доганово.

През изминалите години се случиха много неща, но най-удивителното е да гледаме как порастват пред очите ни,  как 5-6 годишните деца, с които се запознахме първо в дома в Драгалевци и ги последвахме при преместването им в дома в с.Доганово – днес са вече големи хора…

Тази година тържеството беше организирано от Social+, със съдействието на София Ринг Мол и помощ за подаръците от нас, доброволците от BGchangers. 

В тържеството се включиха Иво Захариев, който не веднъж е бил гост на децата в дома - като доброволец, Ирена Милянкова, на която децата много се зарадваха, Васко кръпката, който накара всички ни да запеем (макар и фалшивичко :) ) с неговия неповторим подход, зам. министърът на младежта и спорта Калин Каменов, който сам е живял известно време в такава институция и определено има какво да каже на децата, както и министърът на отбраната Николай Ненчев, който представляваше всички тези наши приятели от Реформаторския блок, които с готовност се включиха в инициативата да подарим на децата и лични подаръци, но и игротека в самия дом.

В действителност - имаше много подаръци от различни организации.  Подаръците, които получи всяко дете, бяха осигурени от Християнски център Прелом, а парламентарната група на РБ осигури подаръци за обзавеждането на игротека в дома.

Повече от всичко, обаче, благодаря на участниците за ОТНОШЕНИЕТО, което показаха към децата! Подаръците …. Сега си им е времето да бъдат правени и получавани, но отношението – то има способността да топли по един различен начин и да оставя следа …

Но най-впечатляващите участници на тържеството бяха самите деца от Доганово! Факт е, че не просто ни впечатлиха, направо ни ОТНЕСОХА с почти професионалните си изяви - песни, танци, тарамбуки, рапиране... бяха невероятни! И не, това не е клише! :)

Празникът продължи повече от 6 часа и накрая всички бяхме много изморени, но пък бяхме изкарали един незабравим ден...


СЕГА - МАЛКО ПОВЕЧЕ ЗА ДОМОВЕТЕ,  РОЛЯТА НА ДЪРЖАВАТА, ДОБРОВОЛЦИТЕ И ДЕЦАТА В ИНСТИТУЦИИТЕ:

През изминалите години много наши приятели се включваха като доброволци и ни помагаха да финансираме различни тържества и инициативи, свързани с децата.

За сметка на това – държавата и чиновническото войнство, „отговарящо” за тези институции често пречеха, вземаха решения, които пред очите ни разбиваха живота на не едно дете…

Но слава Богу – през тези години видяхме как се появяват все повече ентусиасти като нас, как различни групи доброволци отиват в домовете и работят с децата, вместо стандартното „даряване” на чували с дрехи втора употреба, примерно… И това се случва ВЪПРЕКИ държавата, която все още има непоносимост към всичко, което е извън нейния контрол!

Държавата, която уж „дава” по над 1000лв. на дете в тези институции, но не уточнява, че над 50% от тези пари отиват за заплати, осигуровки и командировъчни на куп администратори, не уточнява  и, че на всеки реално работещ с децата служител в тези институции, се падат по двама чиновници. Държавата, която буквално „бройка” децата, понеже всяко едно от тях представлява конкретна цифра – от бюджета, от различни европейски програми и т.н.

Държавата, която се опитваше да крие ужаса, живеещ в домове като този в Плевен, Могилино, Берковица…. И която е по-заинтересована от усвояването на средства, отколкото от най-доброто за децата в тези институции…. Държавата, която поредна година отчита дейност, твърдейки, че ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРА децата от институциите и вече в тези институции има „едва” около 3000 деца, а всъщност – чрез 100% финансиране по европроект строи друг вид институции – ЦНСТ (центрове за настаняване от семеен тип) и просто разхвърля децата от едната институция – в другата

Да, в ЦНСТ условията за живот са по-добри, децата са по 12-14 на брой, а не – по 50-60, но истината е, че това НЕ Е деинституционализация, просто едната институция е сменена от друга такава! 

Истината е, че така персоналът се увеличава, вкл. чисто административният… 

Истината е и че децата в институции НЕ СА 3000, просто сега, ако поискате общия брой на децата в старите институции и в новите – ви дават само броя на децата в старите институции, за новите – ви препращат към всяка отделна община… Още един начин да СКРИЕМ децата и да изимитираме решаване на „проблема” с институциите...

Истина е и също, че настаняването на деца в ЦНСТ далеч не се извършва с оглед „най-доброто” за конкретните деца, точно обратното – децата са бройките, които се разхвърлят в конкретни ЦНСТ, които спешно трябва да отчетат „настаняване” на заложения брой деца, за да се … УСВОЯТ парите по проекта, разбира се.

Така точно преди 2 седмици от дома в Доганово бяха взети 12 деца, с едва двуседмична „подготовка”, без ясно разписани стандарти, правила и срокове за извършването ѝ и без реална оценка на готовността на децата за такова преместване в средата на учебната година и едва 10 дни преди Коледните празници…  

Децата бяха заведени спешно да попълнят местата в ЦНСТ-Самоков, което  е изградено по проект „Детство за всички”, предназначено за деца с увреждания, каквито децата от Доганово НЕ СА, докато в с. Видраре, например, все още пребивават 60 деца с увреждания, в гр. София – 25 деца с увреждания… Но може би решението да се вземат деца със съхранен интелект от Доганово, което е на 20 мин. с маршрутка от София и предоставя на децата възможност да учат в професионални училища, да търсят реализация и т.н. и да се изпратят в Самоков, където нямат нито роднини, нито познати, нито възможност за избор на училище, а безработицата е доста по-голяма отколкото в София – може би това решение е свързано с изявленията през 2010г. на местни общински съветници, че „не желаят по улиците им да се разхождат деца-идиотчета”?!...  

И докато ЦНСТ за деца с увреждания се строят безразборно из България (явно общините, получаващи одобрение да строят ЦНСТ са по-скоро общини с „връзки”, а не – такива, които реално имат деца в институции на територията си) и в тях се настаняват деца от другия вид институции, БЕЗ увреждания, за които няма разписан план за нужната  подготовка за преместването им, междувременно съществуват институции от стария вид като тази в Берковица, където в цялата сграда пребивават 4 деца (!!!) и където едно от тези 4 деца успя да падне от прозореца, лежа часове на мокрите плочки под дъжда, преди да го намерят, и накрая почина в болницата… 

Проектът „Детство за всички” беше насочен в първия си етап към настаняване на децата от ДМСГД (най-малките в системата) в по-човешки условия. В разговор с председателя на ДАЗД – Ева Жечева, и служебния министър на МТСП беше заявявано, че вече децата от всички ДМСГД са настанени в ЦНСТ, затова се е взело решение да се настаняват и деца от ДДЛРГ, но според справка, която получих по ЗДОИ – се оказва, че в България все още 1042 деца се отглеждат в ДМСГД. За обл. София – децата, все още пребиваващи в ДМСГД – са 98.

Във втория си етап проектът „Детство за всички” беше насочен към извеждане на децата с увреждания от казармените „домове” и настаняването им в ЦНСТ. Проектът е в края си, ДАЗД взеха решение във вече изградените по този проект ЦНСТ да се настаняват и деца от ДДЛРГ (без увреждания)  - понеже били „построени повече ЦНСТ”, та да бъдели „оползотворени”…  

С други думи – "бързаме, че срокът изтича и няма как да си вземем парите, ако няма настанени деца там…"

Само че, в България все още има 674 деца с увреждания, които се отглеждат в старите институции – онези, с кошмарните условия… 

На територията на обл. София все още 85 деца с увреждания се отглеждат в старите, казармени условия… Но очевидно не се пристъпва към настаняване на деца с увреждания в тези ЦНСТ вкл. заради факта, че за подготовката за такова преместване на децата с увреждания ИМА разписани стандарти и предвидения срок за тая подготовка е мин. 3 месеца… А общините – бързат.... 

Но какво тук значи някакво си дете...? 
Значи основно едно – усвояване на средства по европроекти…….

Та, ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!

 И не чакайте държавата да покаже човещина вместо вас – това няма как, и няма да стане….