АНАЛИЗ НА НОВИЯ-СТАР ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО НА ГЕРБ /част 6-та/

Участие на родителите в образователния процес. 

В предишните варианти на проектозакона основен проблем беше игнорирането на родителите от „образователния процес” – участието им беше разписано проформа, но те бяха предвидени като безгласни наблюдатели на въпросният процес във всичките му етапи.

За съжаление това положение е запазено до голяма степен и в новия вариант на стария проектозакон.

Дава се възможност родителите да изберат самостоятелна форма, в която да образоват детето си, още от първи клас, но не и да изберат учебници, учебен план, програма или организация на учебния процес, която да съответства в най-голяма пълнота на темперамента и индивидуалността на детето им. При това – изборът на самостоятелна форма не е напълно свободен „по желание на родителите”, както е разписано в закона. Оказва се, че родителите трябва да докажат, че могат да обучават детето си (какви са критериите за това и пред кого точно ще се доказват – не е ясно към момента), и ако им разрешат – тогава могат да се възползват от тази форма.

Ако детето им е в друга, присъствена училищна форма – родителите имат възможност единствено да се запознаят с учебния план, съдържание, програма и организация на учебния процес.

В чл.207  са разписани правата на родителите. В общи линии – родителите имат право да бъдат информирани, но не и да влияят реално на учебния процес.

Дава им се възможност евентуално да бъдат избирани в т.нар. Обществени съвети.

Но ако разгледаме чл.263 и 264 виждаме, че:

-          Съществуването на ОС е задължително към всяко у-ще и детска градина. Вместо да е възможност, от която да се възползват самите родители при наличие на инициатива от тяхна страна.

-          ОС се сформира по инициатива на директора на институцията, а в състава му влиза и представител на финансиращия орган – общината. Във функциите на ОС е предвидено той да е „орган за граждански контрол”, така че представителят на общината попада в ситуация да контролира сам себе си и институцията, която представлява. Нужно уточнение е и това, че „финансиращ орган” са по-скоро родителите в ролята си на данъкоплатци, а общината е просто орган, който управлява тези финанси!

В чл.267 виждаме разписани и правомощията на ОС. И докато в ал.1 изглежда, че ОС има реално участие във взимането на решения, то ал.2 разкрива цялата бутафория на „органа” ОС: При неодобрение от Обществения съвет на актовете по ал. 1, т. 1 и т. 5 същите се връщат с мотиви за повторно разглеждане от педагогическия съвет. При повторното им разглеждане педагогическият съвет се произнася по мотивите и взема окончателно решение.

ОС има и участие в атестацията и назначаването на директорите, което, обаче също е неясно разписано и съответно – е фиктивно.

С други думи – ОС се създава, за да имитира активно участие от страна на родителите, докато в действителност решенията се взимат от педагогическият съвет, чиято свобода пък се простира само в тесните рамки на разписаните от МОН всеобхватни стандарти. Междувременно – правилникът, по който действа и съществува ОС – СЪЩО се разписва от министъра на образованието (чл.268)! 

Всъщност гражданският контрол според философията на проекта се изразява в допълнителен контрол на спазването на регламентите в образованието, които министърът произвежда. Ако училището беше концлагер, ОС щеше да е „капо“ - назначен от нацистите евреин-надзирател на лагеристите.  Толкова за децентрализацията и самоуправлението.

При другата форма на „обществено участие” в управлението на училищата и детските градини – НАСТОЯТЕЛСТВАТА, положението е същото: създават се по инициатива на директора, или на родители, или общественици. В чл. 306 са разписани дейностите, с които се занимава едно настоятелство. В общи линии това са докарване на допълнителни средства към институцията, облагородяване на материалната база, решаване на социално-битови проблеми и ПР на училището/детската градина. Отношение към учебния процес настоятелствата нямат.