Eдин ДЕСЕН блог за ДЯСНА политика :)

понеделник, 29 декември 2014 г.

АНАЛИЗ НА НОВИЯ-СТАР ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО НА ГЕРБ /част 9-та/

 
Увеличаване на администрацията и административния контрол


Особено набиващ се на очи в проектозакона е стремежът да се създаде допълнителна административна заетост в сферата на образованието. Не е ясно как това води до по-високо качество на крайния продукт, но пък отговаря на политиката на „уреждане на свои хора”, практикувана по всички нива на различни системи от всички властимащи.

Говорейки за „повишаване на качеството на образованието” като приоритет за България, добре е да се направи ревизия и да се види колко от заетите в сферата на образованието са реално работещи с учениците, педагогически персонал, и колко са административен и помощен персонал.. Може би съотношението ще ни учуди и ще даде отговори на много въпроси.

В момента, ако проследим заетостта в сферата на образованието картината ще е следната:

  1. Училища – педагогически персонал (учители и възпитатели + директор, зам.директор/и) + непедагогически персонал (чистачки, счетоводител, домакин, секретар…)
Ресурсни центрове – те са на издръжка на МОН, в тях работят педагози, логопеди, психолози, ресурсни учители…

  1. Община – дирекция „образование” с между 3 и 6-8 експерта в нея; Те са на общинска издръжка. Отговарят за разпределението на субсидията между различните у-ща на територията на общината. Неясно защо МОН праща субсидията първо в общината, а общината – я препраща в училищата…

  1. РИО – регионалните инспекторати, които основно се явяват началници на училищните директори, както и препредават нарежданията на МОН „надолу” по системата..

  1. Областна администрация – в нея също има по няколко експерти, занимаващи се с образованието в областта, общо казано…

  1. Едва тогава идва МОН с всичките експерти, служители и пр.

Като изключим персоналът по т.1 – в училищата и ресурсните центрове, понеже точно този персонал реално работи с учениците или осигурява работата с тях, всичко останало е АДМИНИСТРАТИВЕН персонал…

Но понеже явно не е достатъчна тая администрация – в ПзПУО е заложено създаването, освен на НИО, също и на т.нар. Центрове за подкрепа за личностно развитие (ЦПЛР), както и Специализирани обслужващи звена (СОЗ), паралелно със запазването на РИО, които получават ново название – РУО.

Законопроектът предвижда преобразуване в ЦПЛР на досегашните Ресурсни центрове, чиято дейност изцяло е насочена към пълноценната интеграция, приобщаване и образование на деца с различни възможности и потребности в общообразователната среда. Една страшно необходима подкрепа – не само за децата, с които работят екипи от педагози, психолози, кинезитерапевти и логопеди, подпомагайки усвояването на учебния материал чрез специализирана и  индивидуална работа, а и за учителите, имащи в класа си деца със СОП или други обучителни затруднения.

Но вместо да се подкрепи дейността на ресурсните центрове, от която полза имат конкретни деца със затруднения при усвояването на учебния материал – тези центрове ще бъдат прехвърлени към ЦПЛР. 

Чл.48 в законопроекта определя дейностите на ЦПЛР.  В тях ще има и дейности за ресурсна подкрепа на деца със СОП и деца с увреждания, но освен това – те ще имат ангажимент да развиват интереси в сферата на наука, изкуство, спорт, технологии, освен това – ще се занимават с кариерно ориентиране и консултиране, с ученическите общежития, с астрономическите обсерватории и планетариумите… И най-важното – тези центрове преминават на общинска издръжка, понеже досега Ресурсните центрове бяха на държавна такава.

Не става ясно в кой остава инициативата за създаване на такъв център, логично би било да е на съответната община, която ще плаща сметката.

Не става ясно и къде ще могат да намерят подобна помощ родителите на деца със затруднения, живеещи в община, която не е отделила ресурс за подобен център, или – на общините, в които тези центрове ще се занимават само с общежитие, или кариерно ориентиране.. или – с провеждане на курсове по шах, примерно. Понеже от ал.2 на чл.49 става ясно, че такъв център може да съществува и занимавайки се само с една от изброените в ал.1 дейности… сиреч – вероятността в повечето общини да няма такива центрове, а където ги има – те да НЕ осигуряват специализирана помощ за деца със СОП, с увреждания и други обучителни затруднения – е огромна!

Но, ако бързате да си кажете – „е, това да се финансират такива центрове от съответната община е правилно и разумно, хем ще се освободи ресурс за подобрения в образованието, увеличение на учителски заплати, или подобряване на материалната база…” – да, ама не!

Ако чрез създаването на ЦПЛР се освобождава бюджета на МОН от издръжката на Ресурсните центрове (които са в услуга директно на децата с обучителни затруднения) – то бюджета на МОН се натоварва с издръжката на другото „новаторство” – Специализираните обслужващи звена. Към тези СОЗ е записано в преходните разпоредби, че автоматично преминават Държавният логопедичен център и Националният дворец на децата… (но не и ресурсните центрове, неясно защо!).

В чл. 27 виждаме, че тези звена ще са институции за изпълнението и популяризирането на дейности, свързани с реализиране на образователните политики и с информационно-техническото осигуряване на системата на предучилищното и училищното образование.” (или – за изпълнението на „представителни” и „рекламни” дейности), а в чл.49 виждаме какви дейности се предвижда да извършват и видимо дейностите, предвидени за тези „обслужващи звена” препокриват някои от дейностите, извършвани в момента от РИО…

Всъщност – подобни звена вече ИМАШЕ в системата на образованието преди няколко години. „Дейността” им беше основно „печато/подписо-полагане”  и точно заради пълното им безсмислие – те бяха премахнати, макар че част от служителите от тези звена останаха на разни „експертни” длъжности в общините и инспекторатите.


Няма коментари:

Публикуване на коментар