Eдин ДЕСЕН блог за ДЯСНА политика :)

четвъртък, 3 март 2011 г.

ОСВОБОДЕНА ЛИ Е БЪЛГАРИЯ НА 3-ти МАРТ?



/автор - К.Курдоманов/

Тоз, който ни освободи, той ще да ни и пороби!” В. Левски

“Всякога Русия ни е лъгала” Г.С.Раковски 1861, Букурещ


Отново е 3-ти март и отново като канонода от всички медии започва да бълва приповдигнато настроение за това, че, видиш ли, ние имаме своя си “4-ти юли”, подобно на американския народ - ден на Освобождението.

Само че, на пръсти се броят хората, които знаят, че това няма нищо общо с истинта.

На 3-ти март се подписва Санстефанския мирен договор между Русия и Турция, който по-късно трябва да бъде признат от Великите сили. Забележете, в подписването му няма българско участие, а само участие на българите във войната. Или с други думи Руско-Турската война е външна намеса, която цели една изконна руска цел - завладяването на Цариград и респективно Босфора и Дарданелите.

Защо Санстефанският мирен договор не е бил добър за нас?

Първо, негов главен автор е граф Игнатиев, който е твърдял, че историческата мисия на Русия е да обедини славяните под свое ръководство върху развалините на Австрия и Турция. Точно този човек е архитектът на Санстефанския мирен договор.

Второ, в този договор няма никакви срокове за изтеглянето на руските войски, след като изтекат предвидените две години руска окупация. Дори има разпоредба, в която се казва, че Русия ще изтегли войските си от всички останали части на Турция, с изключение на България. Няма никакъв международен контрол върху руската окупационна администрация. Разноските на окупационните сили са изцяло за сметка на окупираната страна. И всичко това го има записано в този договор, с който толкова много се гордеем. Това не е освободителна война, а окупационна, която да послужи за целите на руската външна политика.

Трето, според Санстефанския договор, Турция има правото да прекарва свои войски през територията на Българското княжество. Така че, дори и да е имало евентуално българско правителство, то е трябвало само да помоли руските войски да останат в България, за да ни защитят. Кой освободителен договор ще разреши на страната поробител да прекарва свободно свои войски през доскоро окупираните територии от тях? Разбира се, всичко е направено, за да позволи на Русия трайно да се установи в България.

Много хора твърдят, че чрез Санстефански договор, България осъществява своята мечта всички българи да се обединят. Това също не е вярно.

България и българите сами декларират пред света кое е българска територия с учредяването на Българската екзархия през 1870 година и с допитванията, проведени по силата на фермана, с който е учредена тя. В него изрично е записано, че е достатъчно 2/3 от населението да гласува в полза на екзархията, за да премине тази територия към нея. По този начин по-голямата част от Македония, както и Северна България, заедно с цяла Добруджа, Нишко и Поморавието и Южна България с една голяма част от Родопската област стават част от Българската екзархия.

Нещо повече, Българската екзархия е и първата крачка на българите към независимостта. Според авторитетни наши историци в тази сфера, като Петър Ников и Зина Маркова, с учредяването на екзархията българите получават и право на вътрешна автономия.

Или, с други думи, процесите на обединение са вече факт. Учредяването на Българската екзархия е много ключов момент, с който се признава съществуването на български етност. Политическата свобода е въпрос на време, нo е неизбежна. Още повече, че нашите съседи Гърция, Сърбия и Румъния са вече свободни. Въпрос на време е това да се случи и с България. Това, което прави Русия, е да се възползва от този момент, да окупира България и да се обяви за обединителка и освободителка. Един абсолютно изкуствен процес.

Берлински договор.
Някой смятат, че с Берлинския договор Западна Европа е отнела по груб начин това, което ни се полага. Но истината е друга.

Вярно е, че Берлинският договор разпокъсва България, но това е по предварително споразумение между Русия и Великобритания. Тук става дума за споразумението Шувалов – Солзбъри. А то е постигнато, тъй като Русия се стреми към сближаване с англичаните. Нещо повече - след като вече е наясно, че никой няма да й позволи да погълне България, Русия прави всичко възможно да разпокъса България на колкото се може по-малки части, за да няма някаква досадна, допълнителна пречка при завладяването на Цариград, Босфора и Дарданелите. И, между другото, цялата стратегия на Русия към Балканите е насочена именно към това – да завладее Босфора и Дарданелите. Което означава, че самото съществуване на България като държава и на българите като народ, е несъвместимо с руската агресия на Балканите.

И още нещо, с Берлинския договор се намалява срока на руската окупация в България от 2 години на 9 месеца. Той изрично задължава, в рамките на три месеца след изтичането на 9-месечния срок, Русия да изтегли всичките си войски от България. От самото начало той поставя руската окупационна администрация под международен контрол. Именно благодарение на международния контрол, руската окупационна администрация е принудена да пристъпи към създаването на български държавни учреждения.

Днес, 133 години след след онзи 3-ти март, България продължава да се бори с “призраците” от миналото. Хората, които пишеха историята преди 1989г., са все още на власт и формират общественото мнение. Това са хора русофили и панслависти, чиято основна цел е да накарат Русия да се чувства в България като в своя територия.

Трябва ли да честваме 3-ти март?


Аз мисля, че трябва да му се отдаде дължимото, понеже, въпреки всичко, е важна дата в нашата история. Но трябва ли да е национален празник? Категорично не!

Национални празници могат да бъдат 22 септември или 6 септември, но не и трети март.

Време е да се отърсим от призраците на миналото и разберем, че ние като народ трябва да изберем своето бъдеще, а не чуждото.