Eдин ДЕСЕН блог за ДЯСНА политика :)

четвъртък, 26 август 2010 г.

КАК НОВА ЗЕЛАНДИЯ ПРЕБОРИ КРИЗАТА


(взето от apostolos.bg)

Уроци от примера на преобразеното правителство на Нова Зеландия

от Флой Лили

Всеки, който следи новините във връзка със световната финансова криза, е осъзнал, че познатият ни до момента свят се дестабилизира с бързи темпове. Бездънна яма е зейнала в неизвестното бъдеще подобно на пукнатината в глетчера «Рут» в края на юни.

Европейският дълг разклати еврото и азиатските пазари. В момента европейските данъкоплатци са изложени на изключително голям кредитен риск, който доведе до паника на световните пазари, тъй като чуждите кредитори на Гърция и Португалия побързаха да напуснат тази позиция, веднага след намесата на Европейската централна банка. Изпълнителният директор на Дойче банк каза, че от Гърция ще се изисква да положи “неимоверни усилия”, за да може изобщо да погаси напълно дълга си.

Нарастват опасенията, че суровите мерки спрямо проблемните страни от еврозоната ще попречат на тяхното възстановяване и ще продължат да всяват размирици като тези, които наскоро избухнаха в Атина. Смята се, че Португалия, Италия, Гърция и Испания дърпат ЕС надолу, докато балонът на дълговете им се раздува до размери, отвъд които дефицитът може да бъде овладян. Еврото се срина до най-ниските си нива за последните четири години спрямо американския долар (не че доларът може да се счита за стабилна валута).

Великобритания също е на кръстопът. Политическите й лидери не могат да понесат мисълта, че няма да могат да харчат безогледно и по тази причина просто са спрели да мислят за това. Те са се поддали на заблудата, че орязването на обществените разходи би разрушило основните обществени услуги в страната и би спряло възстановяването в самия му зародиш. Техните икономисти са обърнали нещата. Населението на Великобритания може да очаква постоянно увеличаване на данъците под юмрука на тежка и скъпа бюрокрация, чиято парична политика служи на държавата, но не и на хората.

Америка също не е избегнала тази опасност. Финансовото състояние на Гърция, Португалия, Италия, Франция и Великобритания не са единични случаи. Могат ли американците да хвърлят камъни върху европейските стъклени балони, когато националният дълг на нашата страна е достигнал 86% от БВП, почти колкото този на Испания? Прогнозите на Бюджетната комисия на Конгреса (БКК) са още по-мрачни. Тя е изчислила, че бюджетният дефицит няма да падне под 4% при управлението на Обама и ще започне да расте след 2015 г. През следващото десетилетие прогнозният бюджет на Белия дом ще добави нови 9,7 трилиона долара към националния дълг, но според БКК дългът ще бъде още по-голям.

Можем ли да избегнем подобни пропасти от дългове?

Може ли някоя нация до отскочи от ръба?

Политиците искат от нас да харчим. Икономистите ни предупреждават, че спестяванията ще ни провалят. Прави ли са? Има ли нация, която е опитала да не харчи?

Съществува такава! Нейният случай е старателно документиран. Важно е да чуем какво историята й има да ни каже и да разберем какво да предприемем, преди да сме се провалили.

Всеки от нас, който е страдал поради дългове има много какво да научи от една малка страна, която се е сблъскала с този проблем, но е направила невъзможното.

Нова Зеландия редуцирала размера на деспотичното, облагащо с данъци правителство и не само оживяла след това, но започнала да процъфтява. Докато ние сме «трупали тлъстини» придобивайки огромни размери, през средата на 80-те Нова Зеландия поставила себе си на «здравословна диета» за отслабване на фискално въздържание. За кратко време Нова Зеландия изхвърлила паразитите и отворила широка врата на възможности пред производителите и предприемачите за акумулиране на богатство и повишаване жизнения стандарт на населението.



Нова Зеландия получила надежда и промяна, когато ги пожелала. Начело на това “преобразяване” застанал бившият министър Морис П. Мактийг.

(Образователната лекция на Мактийг е препечатана отчасти с разрешението на Импримус (Imprimus). Заглавието и е: «Преобразеното правителство: Уроци от Нова Зеландия»)

Реформаторското правителство на Нова Зеландия задало на всяка държавна агенция два жизненоважни въпроса: 1) Какво правиш? и 2) Какво би трябвало да правиш? После им казало да елиминират всичко онова, което не трябва да правят.

Твърде чувствителна ли е темата за американците? Не е ли същото, което Рон Полианс би следвало да направи?

Реформаторското правителство на Нова Зеландия наредило на всяка агенция просто да елиминира онова, което не би трябвало да прави. Колко ясно е това? Спри да копаеш дупката, която копаеш за себе си. Спри да харчиш. Подобен ясен фокус намалил размера на правителствените служители в Департамента по транспорта от 5 600 само на 53. През фискалната 2003 г. същият този департамент имал на заплата 59 189 обществени работници, които се нуждаели от 53,2 милиона долара от данъкоплатците, за да получат заплатите си. Броят на паразитните служители в Горските служби на НЗ бил съкратен от 17 000 на 17. През фискалната 2008 г. той имал 28 330 служители и похарчил 5,8 милиарда долара за тяхната издръжка.

Самият Мактийг бил министър по строителството. Накрая той останал единственият служител, след като бил приложен този процес на редуциране на персонала, който в началото бил 28 000 души. По думите на Мактийг по-голямата част от дейността на департамента била строителство и инженерингова дейност и много хора можели да правят това без намесата на правителството.

Изгубени ли били всички тези работни места? Не, изгубена била практиката на налагане на данъци от страна на правителството върху продуктивни граждани. Нуждата от тези работни места останала. Частните компании с радост назначили на работа тази квалифицирана работна сила. Като работници в частния сектор тези работници спечелили три пъти повече и били с 60 процента по-продуктивни.

Реформата освободила правителството от това да върши ненужни неща, които нямало причина да прави. Скокът на Нова Зеландия, встрани от бедствието на дълга, станал под формата на една мащабна публична разпродажба на бизнеса. Разпродадени били телекомуникациите, авиолиниите, напоителните системи, компютърните услуги, печатарските услуги, застрахователните компании, банките, охранителните фирми, ж.п. транспортът, автобусният транспорт, хотелите, спедиторските фирми, селскостопанските услуги и други. Повишила се производителността на труда, а цените паднали.

Със свиването си правителството определило също другите държавни агенции да бъдат управлявани от него като предприятия със стопанска цел, които плащат данъци.

Реформите превърнали в самостоятелна компания системите за въздушен транспорт, дали й инструкции да носи приемлива възвръщаемост и да си плаща данъците, и й казали, че не може да получава инвестиционен капитал от своя собственик (правителството). Инициаторите на реформата направили същото с около 35 държавни агенции, които стрували на данъкоплатеца около 1 милиард долара всяка година, а сега след промяната, вместо да харчат един милиард, те произвеждали 1 милиард долара годишно в приходи и данъци.
На хората от Нова Зеландия им е било обещано институция с високо ниво на прозрачност и в действителност те я получили.

Предприетите значими мерки по отношение на лошите мениджърски решения, не само не довели до банкрут, но до следното: размерът на правителствените служители бил намален с 66%; делът на правителството в БВП намалял от 44 на 27%; останал излишък, който бил използван за изплащането на дълга; дългът намалял от 63 на 17% от БВП (не забравяйте, че дългът на Америка е 86% от БВП); остатъкът от излишъка всяка година бил използван за данъчни облекчения; данък общ доход бил намален на половина и били елиминирани сходни на него данъци.

Мактийг пише следното:
“Трябва да признаем, че основният проблем със субсидиите и помощите е, че те правят хората зависими; а когато правим хората зависими, те изгубват мотивацията си и творческите си способности и стават още по-зависими.

Реформата оттеглила цялата правителствена подкрепа за овцевъдите. Процесът променил позицията на фермерите от хора, 44 процента от чиито доход идвал от правителството, на нула процента субсидии. През 1984 г. пазарът за агнешко бил $12,50 на глава. До 1989 г. производството на различен продукт, обработването му по различен начин и продажбата му на различни пазари довело до $30. До 1991 продуктът струвал вече $42, до 1994 г. струвал $74, а до 1999 – $115.

Отдръпването на правителството настрана позволило на овцевъдството да излезе на пазара, да намери купувачи, които биха платили по-високи цени за продукта му. Такава реформа довела до изчезването на по-малко от 1% от тези производители – хора, които така и така не би трябвало да се занимават с този бизнес. Вместо корпоративното земеделие процъфтяват семейните ферми. Свободата демонстрирала, че ако поставиш хората в ситуация налагаща да проявят творчество и иновации, те ще намерят решение.”

Мислейки различно за управлението, Нова Зеландия елиминирала всички Образователни бордове. Всяко училище минало под управлението на попечителски борд, избиран единствено от родителите на учениците в него. Новата отчетност дала възможност училищата да получат паричен ресурс, основан на броя ученици, посещаващи училището, без каквато и да било външна намеса. В един ден всички училища преминали към тази система. Частните училища се финансирали по същия начин. Изведнъж учителите осъзнали, че ако загубят учениците си, ще изгубят и финансирането си, а ако загубят финансирането си, ще изгубят работата си. Постиженията на учениците в Нова Зеландия са се придвижили от 15% под до 15% над средните за техните връстници по света.

Реформаторското правителство на Нова Зеландия решило, че обществените услуги и промяната на поведението нямат място в рационалната система на събирането на данъците. И така, те избрали два метода за събиране на приходи – намален данък върху общия доход и плосък данък върху потреблението. Всички други форми на данъчно облагане били елиминирани!

Пренаписани били всички постановления, върху които се базирали наредбите. Всички закони за околната среда, данъчните закони, земеделските разпоредби, за безопасност на работното място и здравните разпоредби – всички до един били пренаписани. Закони, които били в папки, с дебелина до 65 сантиметра, били сведени до няколкостотин страници. Новите постановления изцяло отменили старите. Целта била да се постигне най-добрата среда, в която индустрията да процъфтява.

И тя процъфтяла, или поне така изглежда. Мактийг не отговори на молбата ми да ми изпрати актуална информация за тази забележителна трансформация, но аз виждам агресивни реклами на Нова Зеландия на много места. “Нова Зеландия в момента е инкубатор за предприемачи” гласят част от поканите към хора, които да инвестират и живеят там.

Твърденията, че страната е “в по-добра позиция да посрещне глобалната буря”, определянето й като «най-малко корумпираната”, “5-тата най-свободна икономика в света” и “първата в света, която защитава инвеститорите си”, всички те са доказателство за нови пазари и за народ, който се е дръпнал назад от ръба на пропастта.

Нова Зеландия каза «не» на смъртта чрез дългове; бихме ли могли и ние да го направим?

20 май 2010

Флой Лили е преподавател в Института "Мисес". Преди това тя е работила в Тексаския университет и като адвокат в Тексас и Флорида.

сряда, 18 август 2010 г.

ЗРЕЛИЩА ПО ГЕРБЕРСКИ - или: ПРОСТОТИЯТА НА ЕДИН МИНИСТЪР


ГЕРБ осигуриха зрелищата...

Остава да видим докъде ще стигне хляба...


Започва да става ясна ролята на министъра без портфейл (и не само без портфейл, и други неща очевадно му липсват). И тя е - шутът на едно неможещо правителство. Правителство, което явно също смята своя работодател - българския народ, за "шибан".


За сравнение:

За шега, написана във ФБ по адрес на политически опонент, конгресмен незабавно подава оставка.


Виждате ли разликата?


Е, днес БоДи не пропусна да пусне нов "бисер", наричайки лидера на СДС "политически лилипут", понеже е поискал оставката му...


Какво ще е утре?


Наистина, може ли това да си го позволи един министър? Министър на българите в чужбина? Същите българи, които нарича "шибани"?


Всъщност НИЕ, българският народ, ЩЕ ПОЗВОЛИМ ЛИ ТАКОВА ОТНОШЕНИЕ и ПОВЕДЕНИЕ от страна на един министър?


И може ли това да е народ - дето търпи министър, на когото плаща заплата, и който го нарича в прав текст "шибан", който дори не прави опит за извинение, а напротив - шикалкави и продължава да демонстрира своята неприязън и презрение към същия този народ?


Не е ясно защо ГЕРБ търпи безропотно лиготиите и простотиите на този палячо, вместо да му поискат оставката. Но е ясно, че българският народ трябва да покаже, че има достойнство и ДА ПОИСКА ОСТАВКАТА на този свой служител!


А ако ГЕРБ си го харесват толкова - да си ходят заедно с него!