Eдин ДЕСЕН блог за ДЯСНА политика :)

неделя, 6 декември 2015 г.

За "младите" и "старите" в образованието...Или - за безсилието да реформираш...

Първо да отбележа, че казусът, върху който се спирам днес, далеч не е единственият заслужаващ внимание и критика в сферата на образователните ...реформи, за съжаление - писането по блогове и мрежи, че дори и полагането на усилия за градивна комуникация с МОН - не видях да дават някакви положителни резултати през последните 4-5 години, така че просто не си правя труда да пиша по всички щекотливи теми... А най-страшното е, че и преобладаващият интерес в обществото ни по отношение на образованието е сведен до това да има къде хората да си оставят децата, докато са на работа... 

Та на въпроса.

От МОН демонстрират желание да „направят място” за млади учители.

Чудесна идея! Въпросът, обаче, е как се прави това.


Но смея да твърдя, че подобно „решение”  единствено показва (отново) пълната безпомощност на МОН да се справи с реформирането на сектор „Образование”!

На кого е нужно противопоставянето на "млади" срещу "стари" учители...?!!!

Чудя се - като пенсионирате 5000 „стари учители” – откъде ще им намерите заместници?!

Интересът към учителската професия сред младите хора е дотолкова слаб, че дори наскоро ВУЗ обмисляха специално облекчаване на приема, за да си съберат студенти – което пък показва какво би било качеството накрая…. Професията на учителя в момента има „престиж” колкото  професията на … чистач или метач по улиците  – един актуален цитат от последните дни по повод учителстването: „срамна работа няма”…. Защо не попитате директорите (дори в големите градове) като обявят място какви хора идват да кандидатстват за него – колко са младите сред тях?

И какво предлага системата  на осмелилите се да станат учители  млади хора? Заплата, достатъчна да покриват нуждите си? Система, в която да могат да проявят креативност? Система, която да може да чуе идеите им и да ги подкрепи за реализацията им? Обезпечена материална база, позволяваща пълноценна работа?!

След това – знаете ли вие, работещите зад бюро из министерските дебри, невлизали в „обувките” на учител в средното образование, каква е подготовката от ВУЗ на тези млади хора, осмеляващи се да влязат в безумната система на образованието? Знаете ли, че тя е неадекватна, че те не са подготвени за реалността в българското училище, за работата с документацията, за справянето с постоянно изникващите кризисни ситуации при работата с децата? В действителност – в университетите бъдещите педагози се подготвят за академичната част на професията, но повечето от работата на учителите е сведена до администриране и социална дейност…. 

Знаете ли, че повечето от влизащите за първи път в училище „млади учители” – напускат системата до 1 година след това и се стараят никога да не се върнат в нея, поне не и в България? 

Наясно ли сте, че при тази система – такава каквато е, и която не се очертава да стане по-подредена и ефективна с приемането на новия закон и обсъжданите скандални стандарти към него, на един млад учител са му нужни минимум 2 години в училище, за да придобие необходимите умения за справяне в професията „учител”. Да, за СПРАВЯНЕ говоря, всъщност имам предвид – оцеляване! Психическо, физическо, ментално, професионално и т.н. – ОЦЕЛЯВАНЕ!

Относно „възможността”, която КТ дава на директорите да пенсионират принудително навършилите пенсионна възраст учители.  Не знам доколко в МОН сте наясно, че тази „възможност” в действителност е узаконено право на директорите да се саморазправят с  учители, които не са достатъчно послушни и вече са навършили 55г. Една „възможност”, чрез която директорите могат да принудят такива учители да излязат в „ранно пенсиониране”, което пък води до намаляване размера на и без това малките пенсии, които ще получават… Вярно – за „някакви си 100-ина лв.” става дума, ама на фона на около 300-те лв. пенсия, която взимат сега пенсиониращите се – 100лв. имат значение…  

А принудително пенсиониране просто не би било  необходимо, ако се приеме учителите със стаж над 25 год. в системата на образованието  да се пенсионират на по-ранна възраст (с пълен размер на пенсията, разбира се).  

Ако има причина учители да не искат сами да се възползват от сега съществуващото „ранно пенсиониране” – това е заради размера на пенсиите, а не – че не са уморени и че не биха предали щафетата на „по-младите”!

Опитът и ентусиазмът на младостта трябва да заработят заедно, за да видим промяна в българското образование... Може би е време тези, които вземат решенията за образованието - да са хора с опит в класната стая, които умеят да работят с прохождащите в професията, да зачитат гласа и идеите им?!

Та за поредната велика идея на МОН – за принудително пенсиониране на учители и директори, съжалявам, но неизбежно идеята води до подозрението, че се разчистват местенца за „свои хора”…..