Eдин ДЕСЕН блог за ДЯСНА политика :)

петък, 21 април 2017 г.

КАТ - Клатикуровски Административни Труженички?

Човек рано или късно се сблъсква с КАТ.

Когато си минал средата на 30-те си години и все още нямаш книжка, някак приемаш, че ще си останеш в категория „пътник“. В моя случай – се самоуспокояваш,че така си спестяваш както допълнителни разходи, така и всички ядове и разправии с КАТ, в крайна сметка – достатъчно ти е съприкосновението с МВР по протести...

От друга страна – винаги съм искала да шофирам...

И, някак на шега, в кратък период от време, изкарах шофьорските курсове. Листовки, кормуване – никакви ядове, взети от първия път.  Така стана, че и колата стана факт веднага... Но тогава дойде време да се легализира този мой нов статут – на правоспособен водач. Оказа се, че изкарването на книжка и регистрацията на автомобил е истинският ИЗПИТ... Истинско изпитание за нервите и портфейла на човек.

ПЪРВО ходене до КАТ-Враца:
Отивам да подам документи за изваждане на шоф.книжка. В сградата, смърдяща на соц, има три огромни опашки от изнервени хора. НИКЪДЕ няма гише информация. Питам един налудничав пенсионер с бадж къде да се наредя, той, троснато, ме праща на едно гише, но предупреждава: „Да платиш първо ТАКСАТА!“ – има банково гише (с огромна такса, разбира се), има и пос-терминал, ама само на едно от гишетата и при него има друга опашка... Нареждам се при пос-терминала... 30мин. отлитат в чакане.  Лелката на гишето се оказва, че не знае как се работи с пос-терминала... 15 мин. опити да пребори машинката, завършват  с извикване „на колежката“ и най-накрая – ТАКСАТА е платена! Редя се на другата опашка – за документите. Още час и идва моят ред. Документите ми са изрядни, ТАКСАТА е платена... Но протоколът от ДАИ не е пристигнал.  Следва скандал от лелята зад гишето – какво си въобразяваме това ние, дето караме изпит пред Министерство на транспорта, пък чакаме книжки от МВР?! Протоколите ходят до София, там се прехвърлят в МВР и в КАТ пристигат след 7-10 дни... а аз съм отишла едва 5-6 дни след изпита... „Елате след  седмица!“... Да де, ама аз живея в София, просто за по-удобно уж съм избрала да карам курса по постоянния си адрес и съответно по него вадя документите...

ВТОРО ходене до КАТ-Враца:
Минава седмица, след работа (слава Богу съм първа смяна), хващам автобус (слава Богу – пътува бързо) и в 15.00ч. съм в КАТ-Враца. В соц-сградата със соц-лелите. Пред мен има 2-ма човека. Гишетата работят до 16.30 – ИМА ШАНС! Но става 16.10 и все още не ми е дошъл редът. Отново вдигам скандал... Е, след озъбване от моя страна – успяват възпитано да ме обслужат... преди да затворят....  Благодарение на  озъбването – ми дават телефон, да проверя кога е станала книжката ми, за да не идвам напразно...

ТРЕТО ходене до КАТ-Враца:
Отиваме да регистрираме новата ми придобивка... колата, която все още не мога да шофирам, щото макар и взела изпита преди месец – книжка още нямам... В соц-сградата е пълна лудница в 9.00ч. Три опашки, тълпа от хора, няма гише „Информация“, няма разписана процедура с инструкции къде да се наредиш първо...  Хората се питат по между си къде, какво...  
Сърдитият чичко пазач троснато ни посочва първо гише... Редим се, но четем сред  хаотично  налепени листове, че за смяна на собственост – трябва да отидем на гише 2... Пререждаме се и питаме – не, на гише 1 сме, после ще ходим на гише 2... Има 5 човека пред нас. Става 10.00ч. и едната леля хлопва щорите, до 10.40 ще работи само една от тях... Виждаме табелката с регламентираните почивки:
„Работа с граждани: 8.30 до 16.30ч.
От 10.00 до 10.40 – работи само по един на гише;
Обедна почивка – 12.00 до 13.00ч.
От 15.00 до 16.00ч. – работи само по един на гише“

Изваждаме късмет и в 10.20 идва нашият ред. Оправят ни документите за няма 5 мин. Изпращат ни първо за сверяване на рама и т.н. в едно хале и за сваляне на номерата в другото хале. Отиваме, пак късмет – има само един автомобил пред нас, след нас се натрупва опашка... Връщаме се и се редим на опашка пред гише 2 – там тълпата е впечатляваща.. Но е 11.00ч., имаме надежда да минем преди 12.00... 
Да, ама не съвсем... 
Вземат ни номерата и документите и ни обявяват, че ще продължат с нас в 13.00ч., щото им е забранено да работят между 12.00 и 13.00ч. Естествено, изразяваме шумно възмущението си от идиотското им работно време. 
Е, тълпата мърмори, но си трае... 

Поредният пенсионер, заемащ клатикуровска позиция в системата на МВР, се прави на важен и грубо започва да гони хората от сградата. Да си запомнели кой след кого е и да се върнат след час, служителите имали нужда от почивка, да не би да били животни... питам го аз животно ли съм, щом нямам обедна почивка и нямам НИКАКВА почивка в работното си време... Е, на нас като не ни изнасяло – да сме заминавали в някоя друга държава... Само дето от нашите данъци дядката получава заплата, ама .. кво му дреме... Хората са натирени навън. Навън вали сняг... Няма много възможности за подслоняване наоколо, повечето хора, като тренирано стадо овце, избира да стои на стълбите пред вратата на КАТ.  Мръзнейки.

Връщаме се след  час. В 13.00 пускат хората и започва блъскане кой да влезе пръв. 
Опашките изпълват помещението отново.  В  служителите се е появил някакъв ентусиазъм да ни обслужат (точно нас) максимално бързо, вероятно забелязали реалната възможност да продължим с привикване на началника им на място и жалби „нагоре“... В рамките на още 30 мин. сме готови, с нови номера, с нов талон и пр.

МОЖЕЛО, значи...

Е, книжката ми ОЩЕ не е готова, явно ще се ходи ПАК....

Но пък след поредните преки опитности с  поредната държавна администрация – смятам новият министър на МВР да започне мандата си с отговори на въпроси относно начина на работа на тези паразитни структури, на колко часови договори са назначени тези служители, колко са тези уморени лелки  и как им се връзват работните часове с подобно работно време, колко пенсионери са подслонени в системата на МВР (като се преследват и гонят пенсионерите от образованието, където има остър недостиг на учители  – що да се държат в МВР, което е с най-раздут щат от всички министерства?!), защо не се използват възможностите на съвременните технологии и да се случват в електронен вид  в свързана система всички тези бумащини, за да се избегнат многочасовите опашки пред  соц-гишетата?
В крайна сметка – всичките служителки, дето особено държат на големите си и чести почивки по време на работа, могат да се ориентират към Бюро по труда и да си почиват колкото си искат!...


А защо ли пък и да не попитаме министъра за физическата форма на подопечните му полицаи? Нали се изисква покриване на някакъв физически норматив за тази длъжност? Редно е да се явяват на проверка поне веднъж годишно и който не може да покрие норматива – да се преквалифицира нанякъде...  Ще настъпят бързи съкращения в системата на МВР, ако има такъв ежегоден тест, смятам....


понеделник, 27 март 2017 г.

Защо Борисов НЕ може да направи кабинет с "Патриотите"



Гери Николова
Играта на Борисов с БСП успя, донякъде. Успя, защото, след като преля кръвчица на БСП на президентските избори с вдигането на неизбираем кандидат, той си осигури по-силен противник за парламентарните избори, което мобилизира допълнителни гласове за ГЕРБ.

Тази игра се играе по двойки. ГЕРБ се нуждае от БСП. Патриотите – от ДПС.

Но въпреки очевидния успех на Борисов, измерван в няколко десетки хиляди допълнителни гласа за партията му, сега той е изправен пред не толкова лесна за решаване задача. 

ГЕРБ нямат достатъчно народни представители, за да съставят кабинет сами. Търси се партньор. Но този път няма няколко „малки“, между които да се избира, или – от които да се пазаруват отделни представители. Просто в 44НС влизат само 5 политически сили.


БСП заявиха, че няма да партнират на ГЕРБ. Засега поне...
ДПС – принадлежат към различно европейско семейство, а и Борисов ясно заяви, че няма да се коалира с тях. С тях той има друг вид взаимоотношения – извън официалното обвързване договарят подкрепа за отделни законопроекти и гласувания, след което си благодарят възпитано.

Обединени патриоти – те заявиха, че са готови веднага да говорят с ГЕРБ за съставяне на правителство заедно.

С тях Борисов ще има почти стабилно мнозинство в НС. Но има множество причини Борисов да НЕ МОЖЕ да се коалира с патриотите:

-  - При патриотите е и Волен Сидеров. Бойко  осъди  Волен  миналата година за клевета, но съдът постанови да му плати сериозна сума.

- - Волен цяла година беше „златният пръст“, който крепеше кабинета на Орешарски, предизвикал безпрецедентни граждански протести; Някак не върви сега да играе ролята на „златен пръст“ пък за Бойко..

     - Волен е известен и в Европа с невъздържания си нрав и редовните изцепки – какво ще кажат от ЕНП, ако ГЕРБ се вземат с Волен?


- Всъщност, преди малко повече от 2 години шефът на ЕНП – Ж.Дол, ясно заяви на Борисов, че ЕНП няма да толерира коалиция с участието на Патриотичния фронт. Едва ли позицията на ЕНП ще е по-различна сега, когато „патриотичното семейство“ порасна и с АТАКА в състава си!


- Пак тогава Патриотите шумно поискаха шефът на ЕНП да бъде „изхвърлен от България“...


Междувременно – днешните патриоти се прочуха с опитите да затворят границата и да не допуснат български граждани да упражнят правото си на глас на тези избори, включително – бяха заснети да блъскат възрастни хора, да ги събарят на земята, а Валери Симеонов, в национален ефир, дори се похвали  как е събарял баби на границата ни...

А и на обединението на „Обединени патриоти“ много не може да се разчита, отношенията им са като бомба със закъснител...

-   Освен всичко това – Патриотите поставят условие за влизането си в коалиция с ГЕРБ –условието е  за промени в ИК, различни от тези, с които предизборно се ангажира Борисов;

Марешки с неговата „Воля“ – може да бъде „златен пръст“, но не и достатъчен партньор за съставяне на кабинет. Освен това – има претенции към министър-председателското  място. Очевидно Марешки има по-голям шанс да колаборира с БСП...

Не е невъзможно Борисов да избере да състави и кабинет на малцинството. Но както казах, този път трудно ще се пазаруват отделни депутати и подобно управление ще е нестабилно и всъщност - е обречено...

Възможно е и ГЕРБ да се откаже от мандата и да го прехвърли  на БСП. Също както го направи  през 2013-та, което доведе до кабинета на Орешарски и до масови протести, завършили с избор на ГЕРБ, отново...


вторник, 2 февруари 2016 г.

Отворено писмо до Б.Борисов, или - за отговорността в образованието

След като позицията "министър на Образованието" беше овакантена преди няколко дни, се наслушахме на догадки за евентуалните заместници на проф. Танев. Разговорът вместо в посока "какво е спешно да се свърши в сектора" и "какъв трябва да е профилът на новия министър", се измести в посока - "кой трябва да предложи кандидат" за овакантеното местенце... И премина към един съвсем друг скандал - перманентният скандал в РБ, борбата за надмощие вътре в него и спорът - имат ли право гражданите на глас в "РБ"... За съжаление, вместо на конструктивен анализ и дебат за приоритетите в образованието, отново ставаме зрители на борбица за овладяване на позиции - на всяка цена. Вероятно задаващия се милиард и нещо стимулира допълнително хъса на претендентите...

Но аз лично не чух никой да коментира факта, че КОЙТО и да стане министър, той нито ще може да развива своя визия за образованието, нито ще има избор какво и с кого да работи. Преди не много време, след три неуспешни опита и множество сериозни критики, беше приет от това НС новият Закон за предучилищното и училищното образование. Оттук натам МОН има основна задача да осигури приложението на приетия закон. Някои от разписаните в него промени трябва да станат факт още този август-септември, което ще създаде много проблемни ситуации пред МОН. Новият закон обедини в себе си поне три закона, досега съществували самостойно. Вмени на МОН изключително много задължения и отговорности, част от които преди бяха в ръцете на народните представители. Законът е тежък и обемен, като на много места сам противоречи на себе си.

Затова разговорът за наследника на проф. Танев трябваше да е свързан с разговор за това КОЙ носи ОТГОВОРНОСТТА за (д)ефектите от прилагането на новия закон (който, напомням, беше силно критикуван от родителски организации, учители, директори, експерти..).

В тази връзка си позволявам да се обърна към г-н Борисов точно преди гласуването в НС утре. Ясно ми е, че това отворено писмо най-вероятно няма да стигне до него, нито пък ще промени вече направените му планове. То това "гражданите" - нямаме право на глас :) И учителите - също... и родителите - и те... Ама аз да си кажа все пак!

Накратко призивът ми е - след като така и така МОН ще се занимава с прилагането на ЗПУО и следователно няма да има място за "реформи" и "новаторство" - то нека министерството се оглави от създателите на закона и нека ТЕ си понесат отговорността - плюсовете и минусите от прилагането на своето творение!


Г-н Борисов,
С мои приятели - родители и учители, сме особено загрижени за създалата се в последните дни ситуация на „безтегловност” в сферата на образованието. Нуждата от спешни мерки и много работа, с цел подобряване на резултатите на училищното образование в страната ни, е очевидна и нетърпяща отлагане.  

Съвсем ясно е, че основна, и не лека, задача пред МОН в следващите месеци ще е да осигури прилагането на новия Закон за предучилищното и училищното образование. Някои от разписаните промени трябва да влязат в сила още с началото на новата учебна година – след едва няколко месеца.  
Необходим на сектора е министър, който да познава много добре новия Закон за образованието и неговата идейна основа, министър, който ще бъде гарант за безпрепятственото прилагане на промените, разписани от авторите на закона и който, заедно с екипа си – ще носи пълната отговорност за постигането на заложените в Закона цели и очакваното подобряване на образователните резултати и условията на работа в българските училища. 
Предвид липсата на единна кандидатура от страна на РБ за позицията „министър на образованието”, имайки положителна оценка за свършеното от проф. Танев за изминалата една година, но отчитайки факта, че ГЕРБ, а не РБ, са създателите и вносителите на новия образователен закон, съответно – са най-добре запознати с него и най-способни да гарантират прилагането му на практика, без излишни сътресения в системата, Ви призоваваме, въз основа на подписаното с РБ коалиционно споразумение, да назначите министър на образованието избран от Вас, представител от ГЕРБ. 

Логично и редно според нас е отговорността по прилагането на новия Закон за образованието да се носи от създателите на Закона! 
Г-н Борисов, сигурни сме, че Вие и ГЕРБ не се страхувате да носите отговорност за промените, които е предвидено в написания от Вас закон да се случат в сферата на образованието, уверени сме и че Вашият екип ще се справи най-добре с реализирането на разписаните от Вас мерки, затова разчитаме на мъдро и бързо разрешаване на кризата в сектор „Образование” !

петък, 29 януари 2016 г.

КОЙ ще е новият министър на образованието? (АНКЕТА)

Още един министър на образованието отива в историята.
Дали "славно" или "безславно" - всеки има отговор за себе си, естествено - според това, което е видял, а то е неизбежно свързано с интерпретацията, направена от медиите, от които черпим информация. Което показва за пореден път колко важно е умението за комуникация... особено с медиите...

Разбира се, далеч не всичко е до умението за комуникация или липсата му.  И до свършената работа е. И до НЕсвършената - също.

Какво (не) беше направено през годината на това управление в сектор Образование?

Без да претендирам за изчерпателност, гледайки най-вече от "камбанарията" на средното образование, аз лично ще запомня това управление с няколко нещица, особено важни според мен:

Едното е, че след като ТРИ ПЪТИ законопроектът за предучилищно и училищно образование (ЗПУО) НЕ успяваше да мине благодарение на гражданската съпротива срещу недомислиците в него, въпреки че в два от случаите вносителят държеше и властта в държавата в това време (от 2009г. до 2013г.), въпреки множеството критики от родители, учители и директори към въпросния законопроект - той беше приет СЕГА, когато министърът беше от друга политическа сила, в чиято предизборна програма за образование бяха заложени коренно различни принципи и идеи за реформи.
Последствията от приетия нов закон бавно започват да стават видими и много скоро ще се наложи да се "ремонтират" множество недомислици в него.....

Другото особено важно нещо е, че отново МОН не намери начин да чуе гласа на родителите, нито на учителите - решенията се вземаха, документите и програмите се пишеха от експерти и "приближени" лица и организации.
Видя се донякъде и крайният резултат във вече публикуваните нови програми....

Въпреки заканите и обещанията за орязване на администрацията - това не се случи в МОН. Вероятно всички министерства са в капана на партийните "квоти" и необходимостта да се назначат определен  брой хора от различните партии, съставящи управлението на страната... Като помислим колко хора се назначават по критерии "партийна принадлежност" и не задължително компетентност - става ясно и защо управлението обикновено буксува ..."откъм главата"....

Мога да продължа. Знам, че и всички вие можете.....

Но вместо това, да отидем на въпроса КОЙ ще бъде новият министър на образованието?

Безспорно моментът за поемане на кормилото в сектора е доста предизвикателен. Положението е напечено - системата не дава добри, дори и СРЕДНИ резултати не дава. Но МОН не допуска съществуването на алтернативни на държавните образователни "стандарти"... Недоволството сред учители, родители и ученици е все по-голямо (и с право). Базата не става по-добра и модерна от самосебе си..., младите учители са рядкост, а системата, каквато е - не привлича младите хора към професията... "Старите" учители в същия момент са мачкани и е създадена възможност да бъдат принудително пенсионирани по-рано - при НЕИЗГОДНИ за тях условия, водещи до по-ниска с близо 1/3 пенсия.... Пенсия, която в пълния си обем - е с размер около 1/10 от депутатската заплата....

При такова състояние на пълно забатачване на образованието в България - министърът, който ще поеме тежката задача да ...свърши чудеса... трябва, според мен поне, да е:

1. Много в час с проблемите в системата (и запознат със средното образование - такъв министър НЕ СМЕ имали от десетилетия..);
2. Изключителен организатор и комуникатор;
3. Човек, който може да казва НЕ, дори и под натиск "отгоре"!
4. Фигура, която да обедини и мотивира учителите;
5. Личност, която да започне конструктивен диалог с родителите и родителските организации;
6. Човек, който не се страхува да разчупи "статуквото" и да предлага, обосновава и прилага нови методи...
7. Човек, който вярва в СВОБОДАТА, правото на личен избор, конкурентността и новаторството ДОРИ и в системата на образованието!

И пак според мен - такъв човек по-скоро липсва на хоризонта, та нека се спрем на имената, които се обсъждат за заместник на проф. Т.Танев:

1. Даниел Вълчев - бивш министър на образованието, по време на когото бяха големите учителски стачки, станал известен покрай репликата на Орешарски към него "Да разтурят седянката". По негово време бяха приети делегираните бюджети. Според мнозина - по негово време доста се е свършило, според други - пак мнозина, управлението му е търпи сериозна критика. Юрист, професор по право. Няма педагогически опит в средното образование;

2. Милена Дамянова - преводач от унгарски, преподавател в СУ за кратко, зам. министър на образованието при Сергей Игнатов, автор на закона за предучилищно и училищно образование, председател на Комисията по образование към момента. Няма педагогически опит в средното образование;

3. Меглена Кунева - юрист, журналист, министър, евродепутат, евро-комисар, председател на ДБГ... няма никакъв педагогически ценз и опит!

4. Веселин Методиев - преподавател по история в НБУ, бивш министър на образованието. Няма опит в средното образование;

5. Ваня Кастрева - в момента е зам. министър на образованието, отговаря за средното образование. Била е преподавател по история в 119 СОУ, директор на 2 СОУ, началник на РИО-Сф..

6. Николай Денков - в момента е зам. министър на образованието, отговаря за висшето образование. Професор е по физикохимия, доктор на науките, специализирал в Япония и Швеция, Ръководил е над 20 международни научни и научно-приложни проекти с външно финансиране. Участник в управляващите комитети на три европейски научни мрежи. 
Няма опит в средното образование.

7. Димитър Танев - в момента депутат от ДБГ, бивш главен секретар на МОН при Даниел Вълчев;

Моля - гласувайте в анкетата за този, който вие бихте подкрепили за нов министър на образованието!






неделя, 6 декември 2015 г.

За "младите" и "старите" в образованието...Или - за безсилието да реформираш...

Първо да отбележа, че казусът, върху който се спирам днес, далеч не е единственият заслужаващ внимание и критика в сферата на образователните ...реформи, за съжаление - писането по блогове и мрежи, че дори и полагането на усилия за градивна комуникация с МОН - не видях да дават някакви положителни резултати през последните 4-5 години, така че просто не си правя труда да пиша по всички щекотливи теми... А най-страшното е, че и преобладаващият интерес в обществото ни по отношение на образованието е сведен до това да има къде хората да си оставят децата, докато са на работа... 

Та на въпроса.

От МОН демонстрират желание да „направят място” за млади учители.

Чудесна идея! Въпросът, обаче, е как се прави това.


Но смея да твърдя, че подобно „решение”  единствено показва (отново) пълната безпомощност на МОН да се справи с реформирането на сектор „Образование”!

На кого е нужно противопоставянето на "млади" срещу "стари" учители...?!!!

Чудя се - като пенсионирате 5000 „стари учители” – откъде ще им намерите заместници?!

Интересът към учителската професия сред младите хора е дотолкова слаб, че дори наскоро ВУЗ обмисляха специално облекчаване на приема, за да си съберат студенти – което пък показва какво би било качеството накрая…. Професията на учителя в момента има „престиж” колкото  професията на … чистач или метач по улиците  – един актуален цитат от последните дни по повод учителстването: „срамна работа няма”…. Защо не попитате директорите (дори в големите градове) като обявят място какви хора идват да кандидатстват за него – колко са младите сред тях?

И какво предлага системата  на осмелилите се да станат учители  млади хора? Заплата, достатъчна да покриват нуждите си? Система, в която да могат да проявят креативност? Система, която да може да чуе идеите им и да ги подкрепи за реализацията им? Обезпечена материална база, позволяваща пълноценна работа?!

След това – знаете ли вие, работещите зад бюро из министерските дебри, невлизали в „обувките” на учител в средното образование, каква е подготовката от ВУЗ на тези млади хора, осмеляващи се да влязат в безумната система на образованието? Знаете ли, че тя е неадекватна, че те не са подготвени за реалността в българското училище, за работата с документацията, за справянето с постоянно изникващите кризисни ситуации при работата с децата? В действителност – в университетите бъдещите педагози се подготвят за академичната част на професията, но повечето от работата на учителите е сведена до администриране и социална дейност…. 

Знаете ли, че повечето от влизащите за първи път в училище „млади учители” – напускат системата до 1 година след това и се стараят никога да не се върнат в нея, поне не и в България? 

Наясно ли сте, че при тази система – такава каквато е, и която не се очертава да стане по-подредена и ефективна с приемането на новия закон и обсъжданите скандални стандарти към него, на един млад учител са му нужни минимум 2 години в училище, за да придобие необходимите умения за справяне в професията „учител”. Да, за СПРАВЯНЕ говоря, всъщност имам предвид – оцеляване! Психическо, физическо, ментално, професионално и т.н. – ОЦЕЛЯВАНЕ!

Относно „възможността”, която КТ дава на директорите да пенсионират принудително навършилите пенсионна възраст учители.  Не знам доколко в МОН сте наясно, че тази „възможност” в действителност е узаконено право на директорите да се саморазправят с  учители, които не са достатъчно послушни и вече са навършили 55г. Една „възможност”, чрез която директорите могат да принудят такива учители да излязат в „ранно пенсиониране”, което пък води до намаляване размера на и без това малките пенсии, които ще получават… Вярно – за „някакви си 100-ина лв.” става дума, ама на фона на около 300-те лв. пенсия, която взимат сега пенсиониращите се – 100лв. имат значение…  

А принудително пенсиониране просто не би било  необходимо, ако се приеме учителите със стаж над 25 год. в системата на образованието  да се пенсионират на по-ранна възраст (с пълен размер на пенсията, разбира се).  

Ако има причина учители да не искат сами да се възползват от сега съществуващото „ранно пенсиониране” – това е заради размера на пенсиите, а не – че не са уморени и че не биха предали щафетата на „по-младите”!

Опитът и ентусиазмът на младостта трябва да заработят заедно, за да видим промяна в българското образование... Може би е време тези, които вземат решенията за образованието - да са хора с опит в класната стая, които умеят да работят с прохождащите в професията, да зачитат гласа и идеите им?!

Та за поредната велика идея на МОН – за принудително пенсиониране на учители и директори, съжалявам, но неизбежно идеята води до подозрението, че се разчистват местенца за „свои хора”….. 

четвъртък, 10 септември 2015 г.

За (НЕ)РАБОТЕНЕТО в НС... в ЦИФРИ

Продължавам серията „кой колко работи” в родния парламент и по-конкретно – в групата на реформаторите, които считам за МОИТЕ представители там.

В  предишния материал извадих информация от профилите в сайта на НС на отделните РБ-депутати и се видя, че най-активни по отношение на внесени законопроекти и зададени парламентарни въпроси са Петър Славов (Граждански съвет на РБ), Мартин Димитров (Граждански съвет на РБ)  и Вили Лилков (ДСБ), а накрая на  „опашката” с едва забележимо присъствие са техните колеги Костадин Марков  (СДС), Антони Тренчев (ДБГ) и Станислав Иванов (гражданска квота).

Днес  OFFNews  публикуваха и друга статистика - за това кой от депутатите на РБ колко е говорил от парламентарната трибуна от началото на 43-то НС до края на месец юли.  

Там отново начело са Мартин Димитров – с над 7 часа общо изказвания, следван от Петър Славов – също с над 7 часа изказвания и от Атанас Атанасов с над 6 часа… 

В тази статистика има и трима депутати, които ИЗОБЩО не са взели отношение по нито един от обсъжданите в парламентарната зала въпроси от октомври миналата година до юли тази година. Това са Станислав Иванов, Борислав Миланов (СДС) и Николай Хаджийски (СДС).

Николай Хаджийски, който не е заставал на парламентарната трибуна от началото на 43-то НС, не блести с активност и по отношение на внесени законопроекти – едва 13 за 10 месеца, нито с активност в парламентарния контрол – задал е два въпроса всичко на всичко…


И понеже напоследък МОИТЕ представители от РБ особено държат да се асоциират с отделните си партии, нека видим в такъв случай каква е активността на отделните партийни групи, съставляващи ПГ на РБ:

ДСБ има 5 депутата, чиито изказвания от парламентарната трибуна са общо 350 на брой и 12 часа и 43 минути като времетраене;

ДБГ има 7 депутата.Те са направили общо 174 изказвания с общо време от 6 часа и 30 мин.

СДС има 4 депутата, които са направили общо 149 изказвания (в действителност 144 изказвания са направени от един от представителите им, а двама нямат никакво участие от трибуната…), за общо време от 3 часа и 50 минути.

Представителите на Гражданския съвет, низвергнат от партийните лидери от РБ, са 4-ма, също колкото са представителите на  СДС. Но 4-та от ГС на РБ са направили общо 485 изказвания от парламентарната трибуна за общо време от над 17 часа!

Изводите следват от самосебе си…

Цифрите са най-строгият съдник, те нямат партийни пристрастия и емоции – който бачка – бачка, който не - … абе, не му е мястото в НС, това е!

четвъртък, 20 август 2015 г.

КОЛКО рАботят ВАШИТЕ народни представители? Проверете, де! Ето за РБ:

Част от отговорността на гражданите на една страна е да избират мъдро на кого да поверят законодателната и изпълнителната власт. Но отговорността на гражданите за качеството на управлението на страната не свършва с пускането на бюлетина в урната на всеки 4-5 години. Част от правата и дори – задължение на гражданите, е те да осъществяват качествен контрол върху дейността на своите избраници. 

Важно е гражданите да се възползват от възможността да оценяват избраниците си мажоритарно, както и настояваме все повече да има възможност да бъдат избирани те.

Предоставяната на сайта на НС информация за дейността на отделните народни представители е добро начало за оформяне на базисно впечатление за свършеното от всеки от тях поотделно.

Ето какво показва статистиката за активността на депутатите от РБ в два основни показателя – брой внесени законопроекти и брой отправени питания в рамките на парламентарния контрол:
На първо място е народният представител Петър Славов (ГС на РБ)  с  40 законопроекта и 69 зададени въпроси в парламентарния контрол.

На второ място е Мартин Димитров (ГС на РБ) с 27 законопроекта и 36 питания.

На трето място е Вили Лилков (ДСБ) с 24 законопроекта и 29 питания.

Четвърти е Димитър Делчев (ДБГ) с 15 законопроекта и 13 питания.
На пето място са Бойка Маринска (ДБГ) с участие в 15 законопроекта и 8 питания, както  и Борислав Великов (БНД) с участие в 21 законопроекта и едва 2 въпроса в парламентарния контрол;

Следват:

Гроздан Караджов (ГС на РБ) с участие в 12 законопроекта и 10 питания;
Иван Иванов (ГС на РБ) с участие в 13 законопроекта и 8 въпроса в парламентарния контрол;
Димитър Шишков (ДБГ) – 17 законопроекта и 3 питания;
Девети са Настимир Ананиев (ДБГ) с 15 законопроекта и 4 питания, Валентин Павлов (ДСБ) с 13 законопроекта и 6 питания, Борислав Миланов (СДС) с участие в изготвянето на 18 законопроекта и едно единствено парламентарно питане;

На десето място се нареждат Борис Станимиров (ДСБ) като съвносител на 13 законопроекта и отправени 3 питания, Корман Исмаилов (НПСД) с 12 законопроекта и 5 питания, както и съпредседателят на ПГ на РБ – Найден Зеленогорски (ДБГ), с участие в изготвянето на 17 законопроекта, но с нито един въпрос в парламентарния контрол;

Единадесети са Румен Христов (СДС) с участие в 12 законопроекта и 4 въпроса в парламентарния контрол, и Атанас Атанасов (ДСБ) – с 14 законопроекта и 2 въпроса;

Николай Хаджийски (СДС) е съвносител на 13 законопроекта и автор на цели 2 въпроса в парламентарния контрол;

Другият съпредседател на ПГ на РБ - Радан Кънев (ДСБ), пък е съавтор на 13 законопроекта и автор на едно питане;

С едно питане и участие в 10 законопроекта е и депутатът от квотата на ДБГ – Димитър Танев;

Друг от най-младите народни представители – Антони Тренчев (ДБГ), пък е съвносител на 7 законопроекта и автор на едва 3 питания;

Народните представители Станислав Иванов и Костадин Марков (СДС) пък са на „опашката” с участие в съответно 8 и 6 законопроекта, като само Марков е задал едва 2 въпроса в парламентарния контрол, а младият му колега не се е разписал там.

Прави впечатление, че докато за Петър Славов младостта му  и това, че за първи път е народен представител, НЕ Е извинение, а напротив – той показва сериозна активност и отстояване на позиции по значими за гражданското общество теми (някои от авторските законопроекти на П.Славов са добър пример за горното твърдение:
ЗВО - изисквания за стаж към кандидат-ректорите, за да няма 'парашутисти';
ЗАНН - да се присъждат разноски на гражданин, осъдил чиновниците за незаконен акт;
ЗМВР - за личния номер на полицаите при манифестации;
ЗТ регистър - да уведомява по е-мейл гражданите, ако има проблеми по някое тяхно заявление и да го коригират сами;
ЗБН - за прозрачност при осребряване на имущество на фалирала банка; ЗБНБ - да има таван на заплатите на гуверньора и УС;
ЗДвП - за зелена вълна, за мерки срещу джигитите по пътищата;
НК - санкции за шофьор, блъснал човек в пешеходна зона, детска площадка или градинка;
ЗПУГДМВ - за референдума и за облекчаване и сваляне на праговете за валидност;
ЗДДС - облекчения за малък и среден бизнес при регистрация по ддс), то в същото време други негови млади колеги очевидно срещат затруднения да намерят своята изява и поле на действие.

Също така прави впечатление, че „разпознаваеми” политически лица като Николай Хаджийски – председател на СДС-Пловдив, и Костадин Марков – областен председател на СДС-Бургас, зам. кмет на Бургас за 7 години, зам. председател на СДС към момента – показват почти апатично отсъствие на дейност като народни представители... А е странно да нямат какво да попитат, да предложат и т.н., не ли?!

Имайки предвид  „профила” на избирателите на РБ – повече от ясно е, че подобни оценки се поставят на всеки реформатор, заемащ някаква позиция в НС или в изпълнителната власт! Препоръчително е в РБ да имат това предвид с оглед предстоящите (не само местни) избори. Мажоритарният вот неминуемо включва и персонална оценка, нали така?!