Eдин ДЕСЕН блог за ДЯСНА политика :)

петък, 11 февруари 2022 г.

Образование по време на пандемия

 

Две години съжителство с китайския вирус.

Две години  безплодни  закъснели и неадекватни опити  на  държавата да „вземе мерки”.

Две години  напасване на образователната сфера към  ситуацията на пандемия и неадекватно държавно управление на кризата.  

На фона на двайсет години празни приказки за „реформа” в държавната администрация и обслужване, както и за създаване на „електронна държава”, учителското съсловие за две години „влезе в час” електронно. 

Кой да ти повярва, че това МОЖЕ да стане? 

Но явно наистина неволята учи... 

За две години учители, родители и ученици бяха принудени от обстоятелствата да се приспособят. И го направиха. Не, че процесът е завършен и всичко е перфектно, но – факт:  електронно обучение ИМА и РАБОТИ!  Не може да е основна форма на обучение (особено при по-малките), но  има потенциал не само да бъде „резервен вариант”, а и да е допълващо и обогатяващо образованието като цяло.

Докато учители, ученици и родители се приспособяваха към новата ситуация, от самото начало те бяха оставени да се справят сами. МОН го нямаше в картинката почти година. „Неволята” не успя да се докосне до институциите и конкретно – до МОН. Изглежда  държавните институции са силно защитени срещу достъп на каквато и да е реалност, даже и пандемична.  Решенията през тези две години бяха или гасене на пожари, или – след дъжд качулка, когато вече е изпуснато положението – се налагаха закъснели мерки, които, естествено, не даваха очаквания резултат.

Ако през есента на 2020г. можеше да кажем, че нямаме представа какво ще се случи, което изобщо не извинява липсата на план за превенция и действие, то през есента на 2021г. беше ЯСНО и ПРЕДВИДИМО какво предстои.  Но, увлечени от поредиците избори за НС и партийни боричкания,  управляващите сферата на образованието  използваха  започването на новата учебна година предизборно. 

МОН стартира  учебната 21/22г. така, сякаш пандемията си е отишла и никога вече няма да се върне.  Все пак, през ноември предстояха двойни избори - за НС и за президент! Вероятно това стана причината МОН да не „забележи” множеството разболяващи се ученици и учители през октомври.  Между другото – доста деца после се оказаха с високи нива на антитела, въпреки че уж  беше  „грипче”... 

Фалшивото спокойствие, което се даваше с предизборна цел на родителите чрез присъствено обучение „въпреки всичко”,  се пропукваше много сериозно през ноември – имаше все повече карантинирани класове, болни деца, родители, учители... а на национално ниво броят на заразените, на хоспитализираните и на починалите достигаше най-високите до онзи момент нива.  Въпреки всичко – онлайн обучението беше частично и за кратко. Седмицата преди коледната ваканция се видя, че много учители започват да се разболяват...

След  коледната ваканция се очакваше заразата да е затихнала, така че отново стартирахме учебния процес  „сякаш няма пандемия”. Още първата седмица стана ясно, че по празниците виден гост на празничните трапези е бил оня вирус, дето мнозина се съмняват, че съществува или че е опасен.. Но този път повечето болни бяха учители. Много мои колеги споделиха, че са прекарали празниците и кратката коледна ваканция  болни, на легло..

Достигнахме момент, в който болни бяха повече от половината учители, по няколко деца, до 50%, от класовете и всеки ден се карантинираха още и още класове поради положителни тестове на болни деца. А в ситуация, в която почти всички училища са пламнали – е почти невъзможно да се намерят външни заместници.  През тази седмица всички заместващи знаехме, че в почти всеки клас, в който влизаме, ИМА заразени деца – и всеки ден това се потвърждаваше. Деца и учители се разболяваха пред очите ни – идват сутринта и са добре, но в рамките на 1-2 часа се сриват... После някои се оказват положителни ..

Но пък обучението беше ПРИСЪСТВЕНО!  ...Е, нищо че над 50% от децата вече учеха онлайн – или карантинирани, или  болни, или като предпазна мярка. Официално се учеше ПРИСЪСТВЕНО!

Лошото на такова присъствено обучение - правещо се, че пандемия няма, е, че води бързо до обучение онлайн , но вече придружено с карантина, с болни деца, родители  и учители, а и неминуемо води до там, че няма кой да преподава дори онлайн! Понеже, вярвате или не, ама учителите са хора от плът и кръв и, когато са болни, просто физически не могат да преподават!

Присъственото обучение е най-доброто, да. Но НЕ НА ВСЯКА ЦЕНА! Ако цената е здравето на деца, учители и родители и едновременно с това присъственото обучение води до липса на образователен процес, то - заслужава ли си? Особено ако има и друг вариант.

Разбира се, какво си заслужава зависи и от ПРИОРИТЕТИТЕ, които имаме. Ако приоритет е децата да са в училище, като в някакъв паркинг за деца, а не - да се учат, тогава - става. Все някак ще бъдат огледани в училище, дори и да отсъстват много учители....

От понеделник, 14 февруари, облекчават мерките и за трети път тази учебна година ще си затворим очите, ще си представим, че всичко свързано с разни вируси и пандемии е било лош сън и ще се завърнем вкупом към присъственото обучение.  И поне две седмици ще си повтаряме – ето, нищо  лошо не се случва, децата не разнасят вируси, мястото им е в училище... После... 

После – пременил се Илия, погледнал се – пак в тия...

Чудно, доколко пъти можем да правим едно и също и да очакваме различен резултат, преди да бъдем счетени за глупаци... или да разберем, че точно на такива ни правят?!!

* За тези две години от Ковид 19 са починали над 200 учители.... 

Няма коментари:

Публикуване на коментар