КОЛЕДАТА (НЕ) Е СЕМЕЕН ПРАЗНИК ЗА ВСИЧКИ

Онзи ден, в София Ринг Мол, за осма поредна година празнувахме Рождество с децата от дома в Доганово.

През изминалите години се случиха много неща, но най-удивителното е да гледаме как порастват пред очите ни,  как 5-6 годишните деца, с които се запознахме първо в дома в Драгалевци и ги последвахме при преместването им в дома в с.Доганово – днес са вече големи хора…

Тази година тържеството беше организирано от Social+, със съдействието на София Ринг Мол и помощ за подаръците от нас, доброволците от BGchangers. 

В тържеството се включиха Иво Захариев, който не веднъж е бил гост на децата в дома - като доброволец, Ирена Милянкова, на която децата много се зарадваха, Васко кръпката, който накара всички ни да запеем (макар и фалшивичко :) ) с неговия неповторим подход, зам. министърът на младежта и спорта Калин Каменов, който сам е живял известно време в такава институция и определено има какво да каже на децата, както и министърът на отбраната Николай Ненчев, който представляваше всички тези наши приятели от Реформаторския блок, които с готовност се включиха в инициативата да подарим на децата и лични подаръци, но и игротека в самия дом.

В действителност - имаше много подаръци от различни организации.  Подаръците, които получи всяко дете, бяха осигурени от Християнски център Прелом, а парламентарната група на РБ осигури подаръци за обзавеждането на игротека в дома.

Повече от всичко, обаче, благодаря на участниците за ОТНОШЕНИЕТО, което показаха към децата! Подаръците …. Сега си им е времето да бъдат правени и получавани, но отношението – то има способността да топли по един различен начин и да оставя следа …

Но най-впечатляващите участници на тържеството бяха самите деца от Доганово! Факт е, че не просто ни впечатлиха, направо ни ОТНЕСОХА с почти професионалните си изяви - песни, танци, тарамбуки, рапиране... бяха невероятни! И не, това не е клише! :)

Празникът продължи повече от 6 часа и накрая всички бяхме много изморени, но пък бяхме изкарали един незабравим ден...

СЕГА - МАЛКО ПОВЕЧЕ ЗА ДОМОВЕТЕ,  РОЛЯТА НА ДЪРЖАВАТА, ДОБРОВОЛЦИТЕ И ДЕЦАТА В ИНСТИТУЦИИТЕ:

През изминалите години много наши приятели се включваха като доброволци и ни помагаха да финансираме различни тържества и инициативи, свързани с децата.

За сметка на това – държавата и чиновническото войнство, „отговарящо” за тези институции често пречеха, вземаха решения, които пред очите ни разбиваха живота на не едно дете…

Но слава Богу – през тези години видяхме как се появяват все повече ентусиасти като нас, как различни групи доброволци отиват в домовете и работят с децата, вместо стандартното „даряване” на чували с дрехи втора употреба, примерно… И това се случва ВЪПРЕКИ държавата, която все още има непоносимост към всичко, което е извън нейния контрол!

Държавата, която уж „дава” по над 1000лв. на дете в тези институции, но не уточнява, че над 50% от тези пари отиват за заплати, осигуровки и командировъчни на куп администратори, не уточнява  и, че на всеки реално работещ с децата служител в тези институции, се падат по двама чиновници. Държавата, която буквално „бройка” децата, понеже всяко едно от тях представлява конкретна цифра – от бюджета, от различни европейски програми и т.н.

Държавата, която се опитваше да крие ужаса, живеещ в домове като този в Плевен, Могилино, Берковица…. И която е по-заинтересована от усвояването на средства, отколкото от най-доброто за децата в тези институции…. Държавата, която поредна година отчита дейност, твърдейки, че ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРА децата от институциите и вече в тези институции има „едва” около 3000 деца, а всъщност – чрез 100% финансиране по европроект строи друг вид институции – ЦНСТ (центрове за настаняване от семеен тип) и просто разхвърля децата от едната институция – в другата…

Да, в ЦНСТ условията за живот са по-добри, децата са по 12-14 на брой, а не – по 50-60, но истината е, че това НЕ Е деинституционализация, просто едната институция е сменена от друга такава! 

Истината е, че така персоналът се увеличава, вкл. чисто административният… 

Истината е и че децата в институции НЕ СА 3000, просто сега, ако поискате общия брой на децата в старите институции и в новите – ви дават само броя на децата в старите институции, за новите – ви препращат към всяка отделна община… Още един начин да СКРИЕМ децата и да изимитираме решаване на „проблема” с институциите...

Истина е и също, че настаняването на деца в ЦНСТ далеч не се извършва с оглед „най-доброто” за конкретните деца, точно обратното – децата са бройките, които се разхвърлят в конкретни ЦНСТ, които спешно трябва да отчетат „настаняване” на заложения брой деца, за да се … УСВОЯТ парите по проекта, разбира се.

Така точно преди 2 седмици от дома в Доганово бяха взети 12 деца, с едва двуседмична „подготовка”, без ясно разписани стандарти, правила и срокове за извършването ѝ и без реална оценка на готовността на децата за такова преместване в средата на учебната година и едва 10 дни преди Коледните празници…  

Децата бяха заведени спешно да попълнят местата в ЦНСТ-Самоков, което  е изградено по проект „Детство за всички”, предназначено за деца с увреждания, каквито децата от Доганово НЕ СА, докато в с. Видраре, например, все още пребивават 60 деца с увреждания, в гр. София – 25 деца с увреждания… Но може би решението да се вземат деца със съхранен интелект от Доганово, което е на 20 мин. с маршрутка от София и предоставя на децата възможност да учат в професионални училища, да търсят реализация и т.н. и да се изпратят в Самоков, където нямат нито роднини, нито познати, нито възможност за избор на училище, а безработицата е доста по-голяма отколкото в София – може би това решение е свързано с изявленията през 2010г. на местни общински съветници, че „не желаят по улиците им да се разхождат деца-идиотчета”?!...  

И докато ЦНСТ за деца с увреждания се строят безразборно из България (явно общините, получаващи одобрение да строят ЦНСТ са по-скоро общини с „връзки”, а не – такива, които реално имат деца в институции на територията си) и в тях се настаняват деца от другия вид институции, БЕЗ увреждания, за които няма разписан план за нужната  подготовка за преместването им, междувременно съществуват институции от стария вид като тази в Берковица, където в цялата сграда пребивават 4 деца (!!!) и където едно от тези 4 деца успя да падне от прозореца, лежа часове на мокрите плочки под дъжда, преди да го намерят, и накрая почина в болницата… 

Проектът „Детство за всички” беше насочен в първия си етап към настаняване на децата от ДМСГД (най-малките в системата) в по-човешки условия. В разговор с председателя на ДАЗД – Ева Жечева, и служебния министър на МТСП беше заявявано, че вече децата от всички ДМСГД са настанени в ЦНСТ, затова се е взело решение да се настаняват и деца от ДДЛРГ, но според справка, която получих по ЗДОИ – се оказва, че в България все още 1042 деца се отглеждат в ДМСГД. За обл. София – децата, все още пребиваващи в ДМСГД – са 98.

Във втория си етап проектът „Детство за всички” беше насочен към извеждане на децата с увреждания от казармените „домове” и настаняването им в ЦНСТ. Проектът е в края си, ДАЗД взеха решение във вече изградените по този проект ЦНСТ да се настаняват и деца от ДДЛРГ (без увреждания)  - понеже били „построени повече ЦНСТ”, та да бъдели „оползотворени”…  

С други думи – "бързаме, че срокът изтича и няма как да си вземем парите, ако няма настанени деца там…"

Само че, в България все още има 674 деца с увреждания, които се отглеждат в старите институции – онези, с кошмарните условия… 

На територията на обл. София все още 85 деца с увреждания се отглеждат в старите, казармени условия… Но очевидно не се пристъпва към настаняване на деца с увреждания в тези ЦНСТ вкл. заради факта, че за подготовката за такова преместване на децата с увреждания ИМА разписани стандарти и предвидения срок за тая подготовка е мин. 3 месеца… А общините – бързат.... 

Но какво тук значи някакво си дете...? 

Значи основно едно – усвояване на средства по европроекти…….

Та, ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!

 И не чакайте държавата да покаже човещина вместо вас – това няма как, и няма да стане….