На заседанието на ПАСЕ за месец юни т.г., Лъчезар Тошев, народен представител от СК, заедно с още двадесет и двама представители на различни европейски държави, инициира Предложение за препоръка към Комитета на Министрите за политическа и гражданска реабилитация на репресираните от комунистическите режими в Европа. Това предложение предвижда проучване в държавите членки на ЕС, пострадали от тоталитарния комунистически режим и изработване на общи стандарти за обезщетение на жертвите.
Въпросът за положението на репресираните от комунистическите режими се поставя за първи път в международна организация. Някои страни, включително и България са направили много в посока на обезщетяване и реабилитиране на репресираните, но има други страни, в които до сега нищо не е направено.
Все пак и в родното ни законодателство има какво да се желае, понеже прилагането на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица е показал, че има някои случаи, които няма как да се възползват от предоставената законова възможност за реабилитация, а същевременно е недопустимо за нашето общество тези лица да останат нереабилитирани.
С мотив възстановяване на историческата справедливост в това отношение, в българското НС беше внесен, отново от г-н Тошев и СК, Законопроект за изменение и допълнение на закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Законопроектът беше подкрепен в Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, а също и в пленарна зала.
Въпросът за положението на репресираните от комунистическите режими се поставя за първи път в международна организация. Някои страни, включително и България са направили много в посока на обезщетяване и реабилитиране на репресираните, но има други страни, в които до сега нищо не е направено.
Все пак и в родното ни законодателство има какво да се желае, понеже прилагането на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица е показал, че има някои случаи, които няма как да се възползват от предоставената законова възможност за реабилитация, а същевременно е недопустимо за нашето общество тези лица да останат нереабилитирани.
С мотив възстановяване на историческата справедливост в това отношение, в българското НС беше внесен, отново от г-н Тошев и СК, Законопроект за изменение и допълнение на закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Законопроектът беше подкрепен в Комисия по правата на човека, вероизповеданията, жалбите и петициите на гражданите, а също и в пленарна зала.
Важен момент в законопроекта е предложението за репресирани от комунистическия режим да бъдат считани лицата, пострадали от него от 9 септември 1944 г. нататък, а не от 12 септември 1944 г.
В мотивите на предложените изменения в закона е записано: „няма основание убийствата между 9 и 12 септември 1944г. да не бъдат обект на реабилитация от закона. Репресивният апарат е овладян от комунистическата партия (Димо Дичев оглавява Държавна Сигурност)още на 9 септември 1944г. и по болшевишки пример започва физическото унищожаване без съд и присъда на потенциалните противници на режима. На 13 септември 1944г. ЦК на комунистическата партия пише на Георги Димитров в Москва „Фашисткият звяр още не е доубит!”. И „доубиването” продължава с всички сили. От 28 000 убити за първият месец след 9 ІХ 1944г., вкл. безследно изчезналите обявени в Държавен вестник, 16 000 са с висше образование, а 8 000 - със средно. За сравнение от 1923г. до 9 ІХ 1944г. са били убити общо 3 246 лица – по данни на Музея на революционното движение."
В мотивите на предложените изменения в закона е записано: „няма основание убийствата между 9 и 12 септември 1944г. да не бъдат обект на реабилитация от закона. Репресивният апарат е овладян от комунистическата партия (Димо Дичев оглавява Държавна Сигурност)още на 9 септември 1944г. и по болшевишки пример започва физическото унищожаване без съд и присъда на потенциалните противници на режима. На 13 септември 1944г. ЦК на комунистическата партия пише на Георги Димитров в Москва „Фашисткият звяр още не е доубит!”. И „доубиването” продължава с всички сили. От 28 000 убити за първият месец след 9 ІХ 1944г., вкл. безследно изчезналите обявени в Държавен вестник, 16 000 са с висше образование, а 8 000 - със средно. За сравнение от 1923г. до 9 ІХ 1944г. са били убити общо 3 246 лица – по данни на Музея на революционното движение."
Няма коментари:
Публикуване на коментар