РЕЧТА НА Р.РЕЙГЪН ПРИ ВСТЪПВАНЕТО МУ В ДЛЪЖНОСТ ПРЕЗ 81г.

/АНАЛИЗ/

От самото начало на своята прочута реч, произнесена при встъпването му в длъжност като 40 - ти Президент на САЩ, Роналд Рейгън поставя акцент върху една от най-големите ценности на американското общество, а именно - свободата и демокрацията, заложени в тяхната Конституция и установени като практика за повече от 2 века.

В исторически план времето на произнасяне на тази реч е времето на "желязната завеса" и попадането на много от старите държави на Източна и Централна Европа под пълния контрол на Москва, когато комунистическите партиивече десетилетия упражняват тоталитарен контрол, почти навсякъде в тези страни са инсталирани полицейски режими и няма истинска демокрация. Това е времето на Студената война, започнала още по времето на Чърчил през 1946г. - борбата между тоталирзма и демокрацията, две напълно противоположни системи на управление.

Роналд Рейгън е известен със своята активна антикомунистическа позиция още от първите си изяви като оратор, това остава акцент в неговата политика и през двата мандата, в които той е Президент на Щатите и с целенасочената си политика, критикувана от мнозина, той повлиява на останалата част от света подкрепяйки антикомунистическата борба и всъщност остава в историята като президентът, допринесъл много за падането на Желязната завеса и фалита на комунистическият тоталитарен режим в Източна и Средна Европа, както и разпадането на СССР.

При встъпването му в длъжност през 81г. Америка е в изключително трудна икономическа ситуация, наречена е "стагфлация" - стагнация, придружена с много висока инфлация.
В речта си като току що избран Президент Рейгън слага силен акцент върху националната идентичност и ценности, които изграждат облика на една велика Америка. Така той обединява нацията, вдъхва кураж и издига определен стандарт, мотивирайки хората за цената от трудности, която ще трябва да платят като народ, за да запазят този висок стандарт - да бъдат "бастион на свободата" и пример за целия останал свят.

На много места той повтаря фрази като "нашите", "един народ", "всички американци" и т.н., като показва всеки един, част от нацията, като герой.
Той персонифицира образът на герой с всяка отделна прослойка от обществото, говори за "героични мечти", които има Америка. По-натам в речта си, Рейгън дава примери с герои от историята на страната, като се спира по-конкретно на историята на един войник, с когото нацията е предизвикана да се асоциира в неговата решимост да се бие за победата на Америка, така, все едно само от него зависи тази победа.

В същото време, говорейки за мечти, той поставя в опозиция това, че Америка е "твърде велик народ" и възможността тя да се примири и ограничи с "малки мечти".
На няколко места противопоставя демократичните ценности и свободи на тоталитарните режими, Америка, която е основана върху ценността на индивидуалната свобода, мира и независимостта - на тези, които не зачитат тези ценности, също така - противопоставя християнската вяра и ценности на атеизма на комунистическите режими и погазването на същите тези ценности.

Рейгън се позовава на различни авторитети, цитирайки Чърчил, д-р Джоузеф Уорън, предишни Президенти на САЩ, но и опровергава изказвания на мними "авторитети" - очевидно с марксически уклон, които предричали неизбежен упадък на Америка, на тях противопоставя своя собствен авторитет и това, че нацията им е специална, уникална и благословена, като на много места изразява твърдата увереност в успеха на Америка.

В тази своя реч Рейгън не използва стандартните популистки похвати - той печели доверието на хората със своята откритост и директно признаване на проблемите, пред които са изправени. Както и с това, че дава много ясна визия и конкретни стъпки за решение на тези проблеми. Той поставя една изключително честна диагноза на икономическото състояние на нацията, но не си позволява и за миг да прояви неуважение или личностни нападки към своя предшественик на Президентската позиция - Джими Картър, напротив, Рейгън демонстрира почитта, дължима към този отговорен пост и може би именно това донякъде му спечелва почитта и доверието на Американската нация.

Рейгън се ангажира с конкретни мерки, които след това историята потвърждава, че той взима. Ангажира се да постигне определени резултати - и го прави. В последствие той е похвален от Милтън Фридман - икономист -Нобелов лауреат, за това, че съзнателно предизвиква рецесия, за да спре инфлацията. Факт е, че Америка през 81г. е в много лошо икономическо състояние, 82 е годината на прилагане на твърда политика и непопулярни мерки, но през 83г. Америка преживява икономически бум и невероятно подобрение.

Рейгън е много критикуван за доста от своите мерки, но ако се погледне честно историята, не можем да не признаем това, че той успява да върне духа на Америка, да я извади от икономическият колапс, а след това да насочи голяма част от ресурса на нацията в борбата с комунистическият тоталитарен режим, държащ в желязната си хватка голяма част от Европа. Всичко това единствено показва неговата последователност, принципност и праволинейност.

Той не само говори на нацията, че е пример - като този светъл град на хълм, за който говори Библията, той ПРАВИ Америка този "светъл град" и наистина повлиява историята на човечеството, като в действителност, както М.Тачър казва - не изстрелва дори един куршум в тази "война". За огромно съжаление - ние, живеещите в бившите комунистически държави, не знаем много за неговият принос за свободата ни и не оценяваме жертвите, които той и Американската нация са направили, за да имаме тази свобода. Дори напротив - много разпространено е отношението на омраза към Америка...