От днешната пресконференция по повод проекта за Закон за детето, позицията ми като представител на МСДС:
По време на обсъжданията на проекта за Закон за детето се чуха доста противоречиви позиции и мнения за това кое е наистина най-добро за едно дете, но имаше нещо, за което сякаш всички бяха на една позиция – всички в изказванията си твърдяха, че искат най-доброто за децата. И ако мотивите на родителите са съвсем ясни и отразяват грижата им за собствените им деца, то мотивите на държавата, представена от своите служители, така и не се разбра какви са нито какво отразяват.
Казаха, че досега Законът за закрила на детето е защитавал единствено правата на децата в риск, а е нужно „НЯКОЙ” да защити правата на всички деца. Казаха, че досегашната нормативна база била разпръсната в 6 различни закона и освен това имало нужда от ремонт на досега действащите закони, понеже били остарели. И до тук с мотивите. Към проекта за закон за детето НЯМА мотиви, липсва анализ на сега действащата нормативна база, липсват ясни цели, които новият закон да се стреми да постигне.
Така и никой не обоснова нуждата от „защита на правата” на децата, които НЕ СА в риск - кой и от какво ще ги защитава? Как, от кого и по какви критерии ще се преценява кое дете е „в риск”?
Така според готвеният закон за детето ВСЯКО дете беше сложено в графата „дете в риск”, а ВСЕКИ родител – в графата „по презумпция виновен”, некадърен, насилник и опасен за детето си. Разбира се, държавата със своята гвардия от чиновници, си запазиха ролята на „добрия” в тази история, на защитника на „онеправданите дечица”, на тяхното „доверено лице” … срещу техните „родители-насилници”!
Но да се върнем на въпроса какво отразяват неясните мотиви и цели на държавата, която създава Закон за детето и с него протяга държавната си ръка вече върху всички деца в страната, не само върху децата в риск. И да видим какъв капацитет има същата тази държава реално да осигури и гарантира „най-добрите” интереси на децата в България.
Нека да видим как е отразена държавната „грижа” в цифри и факти през годините и по-специално – „грижата” към децата, смело наричани от някои хора „държавни” – децата в институциите. Да видим колко добро е било „родителството” на държавата към попадналите под нейните грижи деца „лишени от родителска грижа”, преди да позволим на това „родителство” да обхване и децата, които не са в риск, децата, които си имат родители, грижещи се за тях.
(а ето и "добра" илюстрация на това, за което говоря от последните дни: "Живи скелети в дом за деца" - бел.авт. 07.04.2012г.)
В т.нар. „домове” за деца, 130 на брой, към 2011г. има 5 695 деца. Забелязва се известно намаляване на броя им в сравнение с предишните години – през 2009 децата в СИ (специализираните институции) са били 6 730, а през 2008г – 7 276.
От тези деца едва 1,8% са сираци.
Месечната издръжка на всяко едно дете в един от видовете специализирани институции – ДДЛРГ, възлиза през 2009г. на 855лв., към днешна дата сумата е по-голяма, но процентно принципът на разпределение на тези пари остава същия. Ето и за какво отива тази не малка сума, която би трябвало да гарантира добро обгрижване на децата в СИ:
За заплати и социални осигуровки на персонала в ДДЛРГ са отишли повече от половината – 17 632 702лв. или – 56%. (44% през 2008г.!)
За храна – 3 235 998лв. или – 9%. (10.5% през 2008г.)
За битови и комунални разходи – 4 671 212лв. или – 13%. (15.41% през 2008г.)
За дрехи, обувки и учебни пособия – 738 400лв. или – 2%. (2.35% през 2008г.)
За медикаменти – 265 101лв. или – 0,75%. (0.79% през 2008г.)
Виждаме, че от тези 855лв. месечна издръжка 69% или – почти 590лв. отиват за заплати, осигуровки и битови и комунални разходи. През 2008г. по тези пера са изразходвани 59%, или 405 лева от издръжката на децата, която тогава за месец е възлизала на 687лв.
За храна, дрехи, обувки, учебни пособия и медикаменти – нещата, които реално покриват нуждите на децата в „домовете”, са заделени през 2009г. едва 11,75% или – 100,46 лева от 855-те. През 2008г. този процент е бил 13,19% от месечната издръжка, или – 90лв.
За храна децата са разполагали с 78.39лв. месечно, или – по 2.60 на ден. При 4 хранения на ден това означава, че за всяко хранене са разполагали с цели 0.60ст. Със същата сума на хранене са разполагали децата от ДДЛРГ и през 2008г.
Дрехите, обувките и учебните пособия са в едно финансово перо и то възлиза на 17.88лв. месечно. За 2008г. сумата е 14.12лв. на месец.
За медикаменти месечната сума е 6.40лв, срещу 5.44лв. през 2008г.
Според статистиката, предоставена ми от ДАЗД, през 2007 и 2008г. едно от перата, по които се разпределя бюджетната субсидия за ДДЛРГ е „Ремонт и поддръжка на материалната база”. В това перо през 2008г. са изразходвани по 67,21лв. от издръжката на всяко дете, което означава, че почти 10% от бюджетната субсидия – или 255 196лв. на месец (3 062 352лв. за годината) са отделени само за ремонти и поддръжка на материалната база – това е отделно от режийните разходи. И отделно от едно друго перо в бюджета – „оборудване на специализирани помещения”, по което са изразходвани ДОПЪЛНИТЕЛНО 62 719 лв. през 2008г.
Въпреки това, според единствените данни за състоянието на материалната база на СИ от 2008г., над 70% от материалната база НЕ ОТГОВАРЯ на критериите за добри условия на живот!
Интересно за какво са похарчени тогава тези над 3 млн. лева?!
Но нека да се върнем на онези 69% от субсидията, които НЕ отиват при децата в СИ, а се разпределят за заплати и осигуровки на персонала и за режийни разходи.
Прави впечатление, че персоналът в СИ, специално в ДДЛРГ, може да се раздели на два вида –работещ директно с децата – педагогически, и другият вид – административен и обслужващ, които в по-голямата част от данните, предоставяни ми от ДАЗД са в една обща графа.
През 2007г., при 4189 деца в ДДЛРГ, педагогическият персонал е наброявал 690 човека, а административния и обслужващ – 695,5.
По необясними причини през 2008г., когато децата в ДДЛРГ са намалели на 3 797, броят на административния и обслужващ персонал рязко НАРАСТВА на 1 126 човека. Защо е било нужно да се увеличи този НЕ-работещ пряко с децата персонал с цели 430,5 човека или – 61,8%, можем само да гадаем! Педагогическият персонал също се увеличава, но с незначителните 15 човека.
Към 2011г. броят на децата в ДДЛРГ намалява до 2778, педагогическият персонал – до 650 човека, но административният и обслужващ остава над 1000 – 1058 човека, които не работят пряко с децата в СИ, но за техните заплати и осигуровки се изразходват над 50% от държавната субсидия, докато за храна, дрехи, обувки, лекарства и пр. до децата стигат едва 10-15%!
Вероятно и като резултат от така показаната грижовност на държавата към поверените и деца, здравният статус на децата към 2011г. е плашещ:
При 2778 деца в ДДЛРГ - 150 деца са с хронични заболявания, 138 деца са с психични и неврологични заболявания и 496 са деца с умствена изостаналост!
При 2046 деца в ДМСГД - 421 деца са с хронични заболявания, 343 деца са с психични и неврологични заболявания и 560 деца са с умствена изостаналост.
При 871 деца в ДДУИ/ДДМУИ/ДДФСИ (специализираните институции за деца с увреждания) - 201 деца са с хронични заболявания, 482 деца са с психични и неврологични заболявания и 818 деца са с умствена изостаналост.
На фона на това изобилие от заболявания, които се „постигат” и с недостатъчно, и не достатъчно добри грижи, освен неоспоримото въздействие на фактът, че детето е отделено от семейството си, във всичките 75 ДДЛРГ за страната работят – 3-ма лекари, 40 медицински сестри и 4-ма фелдшери. С други думи – близо половината ДДЛРГ нямат дори медицинска сестра, при условие, че средно се падат по около 40 деца на всяка институция от този вид.
Междувременно – от 2006-та година до 2010г. в СИ са починали 531 деца, от тях – 409 са били под 3 годинки.
Статистиката за периода 2005г. до 2009г. вкл. за смъртността сред децата в страната и в СИ показва една наистина грозна картина - На фона на 0,46% смъртност сред децата, общо в България, то смъртността сред децата в СИ представлява 6,24%, или - 13,5 пъти по-висока от смъртността сред децата за България.
(Брой на децата в България средно за периода 2005-2009г. - 1 114 000 деца;
Брой на деца в СИ средно за същия период - 8 091, или - 0,72% от всички деца в България се отглеждат в СИ;
Брой на всички починали деца в България за периода 2005-2009г. - 5 213, или - 0,46%от всички деца в България;
Брой на починалите деца в СИ за периода 2005-2009г. - 505 деца, или 6,24% от децата, отглеждани в СИ, а също тази цифра представлява 9,7% от общата смъртност на деца в страната.)
На фона на тези цифри е редно да се даде оценката за способността на държавата да „се грижи” за деца, така, както тя претендира да оценява родителите.
Очевидно има грижа от страна на държавата, но тя е в посока администрацията и усвояване на средства, не и реална грижа за децата останали без родителска закрила. Подобна оценка беше дадена дори и от НМД във връзка с изпълнението на ангажименти на държавата към децата на България. Оценката беше СРЕДЕН 3! С оглед на статистиката аз бих се съгласила с тази оценка – СРЕДЕН 3, понеже все пак има и оцелели деца под грижата на държавата.
Но въпросът е – защо българското общество да позволи на един тройкаджия да се упражнява в социално инженерство вътре в семействата, на гърба на родители и деца, които не са в риск?! Очевидно е, че държавата не е постигнала много в грижата си за децата останали без родителска закрила по някаква причина. Защо да и позволяваме чрез този закон да третира всяко дете като „лишено от родителска грижа”?
Законът за детето дава големи правомощия на социалните работници, които заедно с неясната терминология и свободата за интерпретация на тези термини, създават реалната възможност за умишлени злоупотреби и неволни грешки, водещи до извеждането на дете от семейството му не заради реален риск, а заради недоразумение или зла умисъл. Защитниците на Закона за детето са прави за това, че има части от закона, които и в момента действат по силата на стария ЗЗД. Макар и не с тази свобода, която новият ЗД би им гарантирал. Извеждането на дете от семейството му е една от тези части.
Според данни от АСП след подадени сигнали за насилие над дете през 2009 и 2010г. е работено съответно по 1539 и 1529 случая. Пак по данни от АСП – изведените деца от семействата им с мярката „полицейска закрила” са 628 през 2009г. и 720 през 2010г.
С други думи – при всеки втори случай, по които се работи след подаден сигнал, децата биват изведени от семейството си! И в много от случаите детето попада директно в СИ, а не – в приемно семейство.
А доколко социалните работници имат капацитета да разгледат обективно и адекватно отделните случаи – сами си направете извода. През 2010г. в ОЗД работят 466 социални работници. За годината те са работили по 30 625 случая. Това означава около 24 работни часа на случай, като описването му отнема поне половината време.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:
Смятам, че начинът, по който се прави подобен закон, е напълно недопустим! Без мотиви и анализ на сега действащата нормативна база, отгоре на всичко – в нарушение на Конституцията на България, в нарушение дори на Конвенцията за правата на детето, която е действащ правен документ в страната ни – и двете гарантират правата на родителите като основни лица носещи отговорност и вземащи решения за децата си, докато законът за детето, в този му вид, прави точно обратното. При това – самият закон противоречи сам на себе си.
Не са безпочвени и опасенията, че закон като този може да бъде използван за репресии, заплахи и контрол над всеки родител в България. Следващия път няма да е нужно МВР да изпраща „спец-групата” КОБРА, за да проведе операция „Шок и Ужас” на някое семейство, което не харесва ГЕРБ. Ще е достатъчно да ги навестят социалните и да ги заплашат, че ще им вземат децата… Един тих и удобен начин да накараш инакомислещите да мълчат!
Гери Николова
Няма коментари:
Публикуване на коментар