101 ДНИ БОРБА ЗА НЕЗАВИСИМОСТ

Днес се били навършвали 105 години независима, българска държава. 

В действителност това не е точно така. През 1909 се признава независимостта на България. Фердинант става цар на българите. В договарянето с Великите сили на османската империя, на която сме били дотогава васална страна (плащали сме данък), посредничи Русия. Договорката в крайния и вид е следната: Русия опрощава дълговете на Турция, Турция се отказва от финансови претенции към България, но ... България се задължава да изплати 82 млн. франка на Русия през следващите 75 години. В крайна сметка - имали сме едва 36 години независимост... само дето през тях сме плащали "откуп" на Русия... след което, на 5 септември 1944г. Русия ни обявява война и превзема страната ни чрез преврата от 9.09.1944г., извършен от терористичната организация на комунистите...

За съжаление към днешна дата сме изправени пред същия проблем – ЗАВИСИМОСТТА на управляващите ни и все по-силната зависимост, с която те обвързват България – както с Русия, отново, така и с мафията и олигархията. Така че – в този ден, 101-я ден на протестите „Граждани срещу мафия”, се разходихме до Велико Търново, където едни от най-крадливите и зависими управници щяха да участват в официалната церемония посветена на независимостта на България.

Разбира се – отидохме подготвени за разговор с властта.

По случайност, „властта” ни настигна и започнахме разговорът още по пътя.

Но за всички хора бяха изненада безпрецедентните „мерки за сигурност”,взети от полицията и от НСО за допускане на хора на този национален празник. При всички възможни входове към площада, където щеше да е церемонията, имаше пропускателни пунктове с метални детекторни рамки и гардове с метални детектори в ръце – всеки човек, ако искаше да бъде допуснат на площада, трябваше да мине през щателна проверка, а чантите се пребъркваха из основи… интересно как не бяха докарали и скенери на площада.

Щом ни видяха с мегафон, милиционерите писнаха, че „с това не можем да влезем”. Отведоха ни настрани и ни запредупреждаваха, че нямаме „разрешително за протест”. Първо настоях да ми покажат черно на бяло по силата на кой закон или наредба нарушават правото ми на свободно придвижване заради притежание на мегафон, след това – им обяснихме, че там няма протест, за който да ни е нужно разрешение. Личното право на свободно изразяване на мнението и организирането на протест са две различни неща. Настоях да извикат началника си и да получа писмен отказ от допускане до площада на Царевец поради носене на мегафон. 

Тогава дойдоха две ченгета и казаха, че шефът им наредил "нас да не ни допускат на площада"…

Когато поисках от полицаите да се легитимират – те категорично отказаха, дори ме заплашиха с арест, ако продължа да настоявам. 

Шефът им не се появи, така че се наложи да оставим мегафона и да минем от друг пропускателен пункт, за да не пропуснем дългоочакваната среща.





На площада беше претъпкано с хора. А другарят О. беше толкова мрачен и тъжен, че решихме в един момент да го развеселим, така че завикахме с пълно гърло  „ОСТАВКА!”  и неговият любим въпрос – „КОЙ НАЗНАЧИ ПЕЕВСКИ?!!”. 

Към нас се присъединиха още хора от различни краища на препълнения площад.  Но имаше и много дюдюкане и обвинения, че „разваляме празника”.

Тъкмо, когато вече ме хвана яд – в крайна сметка, щом българите си траят, очевидно им харесва начинът им на живот, пенсиите и заплатите им стигат и нямат никакви забележки и притеснения от колаборациите с мафията, та тогава - що ние да им разваляме рахатлъка с някакво си настояване за скъсване на зависимостите на властта от мафията… та точно тогава забелязах как си тръгват всички тези хора. 

На добре организирани групи. 

Изброих над 50 автобуса с регистрации от цялата страна. Веднага след церемонията, всички тези дюдюкащи червени баби и дядовци се натовариха по автобусите и си ги подкараха към родните краища… 

Тогава разбрах. 

Мерките за сигурност далеч не се изчерпваха с металните детектори на подстъпите към площада! Бяха се погрижили също така и да имат вярна на управлението агитка на самия площад, като жива верига, жив щит, от пенсионери, която да защитава „честта” на управлението от такива като нас… и да ръкопляскат за пред камерите, вместо да викат „ОСТАВКА!”.

И все пак – викахме и гласът ни се чу.

Нищо, че БТВ, които бяха най-наблизо и заснеха материал в близък план с нашата група – накрая казаха в новините как всичко било спокойно на Царевец и нямало „смущения” като тези от 6.09. в Пловдив…  

ВИКАХМЕ! (Дано събудим някой - там, в Търново...)

Викахме и после – когато кортежът на О. пак ни задмина по пътя към София…

И ще продължим да викаме, да „смущаваме” спокойствието на властта, да изобличаваме кражбите и престъпленията и, да информираме хората за гафовете и зависимостите на управляващите, да питаме, да разследваме и да протестираме… 

Ще продължим, защото ИСКАМЕ НЕЗАВИСИМОСТ ЗА БЪЛГАРИЯ!

Понеже България е КАУЗА, другари и другарки, милиционери и милиционерки, а не е МАНДРА за грабене….