Eдин ДЕСЕН блог за ДЯСНА политика :)

сряда, 18 декември 2013 г.

ЗАЩО НАПУСКАМ СИНЬО ЕДИНСТВО, А ПОДКРЕПЯМ РЕФ. БЛОК

До днес бях зам. председател на партия „Синьо единство”. Или поне се водех като такъв.

Когато миналата година напуснахме СДС  в израз на несъгласието ни с разбиването на Синята коалиция, с липсата на демократичност в СДС и с изключването на Мартин Димитров и Ваньо Шарков, мотивите бяха ясни – МОРАЛНИ и ПРИНЦИПНИ.

Днес, напускайки Синьо единство заради същите неща – мотивите ми (пак същите)  са определяни от част от хората, с които заедно се махнахме от СДС, като „продажност”, „лична изгода”, „предателство”, „безпринципност”…  


Какво се промени?

При мен – нищо.
Аз все така вярвам, че:

1.       Разумната и справедлива политика е основаната на ДЕСНИ ПРИНЦИПИ такава;
2.       Десните принципи включват вземането на решения след аргументиран дебат, вслушване в различното мнение и  победа на по-силните аргументи;
3.       Дясното означава поемане на отговорност, така че… не е най-популярното и обичано схващане;
4.       Единственият начин да имаш работещо дясно е да намериш път към консолидиране и обединение на дясномислещите хора и организации;
5.       Обединението в дясно е труден, но жизнено важен процес в България;
6.       Преди да имаме реален дебат за ЛЯВО и ДЯСНО, в България ще трябва да спечелим битката „народ срещу мафия”;

И бих добавила:

7.       Все по-важно става първо да си гарантираме про-европейска посока на развитие на страната, след това – да продължим с всичко останало.  Което предполага  създаването на широк фронт срещу про-руското ни завличане…

               Това бяха убежденията ми, докато бях част от СДС,  заради тях  – напуснах СДС, водена от тях – станах част от основаването на Синьо единство, което уж беше инструмент за прилагането им на практика… И пак заради тези си убеждения – напускам Синьо единство и давам подкрепата си на Реформаторския блок.

Единствената  разлика, която настъпи при някои от  хората, с които до преди година уж имахме еднакви убеждения, но наричащи ме днес „безпринципна” заради същите – беше източникът на … заплата.  Излиза, че „битието” все пак „определя житието” в някакъв смисъл… При някои хора. Голяма работа е Хлябът! …

Въпреки всички обвинения и хейтърски  изказвания относно действията ни с Мартин Димитров, Петър Славов, Алекс Боджова и др., истината е, че не без болка и лош привкус се разделяме с този проект. Аз лично, може би наивно, ВЯРВАХ в това, което правим и в ЕКИПА, с който го правим.  Може би твърде идеалистично беше това от моя страна.
Но пътят заедно има свойството да показва хората и нещата в истинската им светлина.

Отначало имах някои опасения – едно от тях беше, че Надежда Нейнски би могла да опита да превърне този проект в частен такъв.  А беше ясно, че това ще значи пълен провал.  Все пак – говорихме, разбрахме се, че ЕКИПЪТ и ЕКИПНАТА РАБОТА са най-важни и … аз се доверих.
Отвъд опасенията  - Надежда беше все пак един от хората, на които като дете се възхищавах. Страшно много ми се искаше да ѝ повярвам, и наистина „опитът да заработи в екип с ентусиазма и младостта”… Пак твърде идеалистично...

За съжаление скептицизмът ми се оказа по-добър пророк от идеализма ми и резултатът към днешна дата е, че за по-малко от година Синьо ЕДИНСТВО има едно провалено явяване на избори, два провалени преговора за обединение (все водени от едни и същи преговарящи, почти всички от които работещи в офиса на г-жа Нейнски), решенията в СЕ се взимат изключително еднолично, без каквато и да е прозрачност или отчетност (казвам го като някой,който като зам. председател на националното ръководство не е получавал почти никаква информация от преговорния екип на СЕ и като някой, който в качеството си на част от преговорния екип в даден период, беше допуснат едва 2 пъти до преговори).

Толкова за „екипната работа”. Толкова за единството.

Преди няколко дни за първи път получих протокол от водените преговори за подписване на коалиционно споразумение вътре в РБ. Нямаше как да не забележа, че по над 90% от  обсъжданите теми, там където имаше постигнато  съгласие между 5 от 6-те организации, представителите на СЕ бяха гласували „против”. Дори за неща, които много се доближаваха до предложенията на СЕ като „трайният политически субект”… Или примерно – противопоставянето на идеята за взимане на решения в РБ със 75% подкрепа, и желанието на СЕ всички решения да се взимат с ПЪЛЕН КОНСЕНСУС! …Пълен нонсенс! Та то в едно семейство трудно можеш да постигнеш пълен консенсус , какво остава в коалиция от 6 организации?!! Дори 75-те % ми се струват МНОГО амбициозни, но поне звучат изпълнимо.

Искам да кажа – не се учудвам, че Радан Кънев предложи Синьо единство да бъде изключено от коалиционните преговори и да се подпише споразумение без него. Учудвам се по-скоро, че ЧАК СЕГА го направи. Аз не бих търпяла 4 месеца постоянно контриране и противопоставяне… Нали знаем всички – ако има желание – намира се начин, ако не – намира се оправдание…

Както каза един приятел – в преговорите НЕ Е УСПЕХ да не мръднеш и на йота от позициите си. НЕ Е УСПЕХ да изкараш всички останали преговарящи "лоши". Успех е, ако постигнеш разбирателство. Да „отстояваш позициите си” дотолкова, че да сложиш край на мисията, с която си тръгнал на преговори и изобщо - си се създал като организация – значи само едно: че си се провалил с гръм и трясък. В нашия случай – за втори път в рамките на годината…. И ако първият път отсреща беше Ив. Костов, който можеше да е виновен по презумпция, то сега Костов не беше част от преговорите. 

И … няма как да се сдържа да не направя следният извод, допълнение към нещата, в които вярвам относно дясното:


8.       Едно от условията да се случи дясно обединение в БГ е всички политици, които вече са били във властта на страната - да последват примера на Ив. Костов и да се оттеглят. Ако имат желанието – да помагат като експерти, но в никакъв случай да не са отпред! 

1 коментар:

  1. При липса на доверие е трудно да бъде постигнато обединение. Но все пак е възможно - по света са го правили не веднъж. А Фишер и Юри обобщават няколко принципа, необходими за да се случи обединението:
    1. Разграничете проблемите от хората.
    2. Фокусирайте се върху интересите (какво движи някого), а не позициите (какво той/тя казва).
    3. Търсете взаимноизгодни алтернативи.
    4. Дръжте на това да се използват обективни критерии в решенията.
    5. Бъдете наясно какъв сценарий ще се развие, ако не постигнете съгласие. http://dia.so/mU

    ОтговорИзтриване