КОНФЛИКТИТЕ са факт. Да видим къде са ИНТЕРЕСИТЕ.

Или – има ли конфликт на интереси, когато ръководството на една партия е на заплата в един офис и издига шефа си за публични позиции?

Конфликтът на интереси  се оказва разтегливо понятие, въпреки наличието на закон за него. 

Затова – този материал ще задава въпроси. Понеже всичко започва не с отговорите, а именно – с правилно зададените въпроси. 

Но първо малко предистория:

В последно време проектът „партия Синьо единство”, който създадохме уж, за да „обединяваме дясното”, придоби по-голяма известност около поредното си  разединяване и отцепване от същото това обединение, което трябваше да инициира, отколкото имаше по време на краткото си съществуване.

Синьо единство се провали в преговорите за коалиране с ДСБ за изборите през м. май 2013г. и остана в изчакваща позиция, не участвайки на изборите самостоятелно – като логично и последователно поведение спрямо своето послание, че единствено обединение в дясно може да създаде истинска алтернатива, която да бъде припозната от  избирателите. Синьо единство ясно заяви, че няма да участва в изборите именно, за да не цепи допълнително десния вот, като резултатите от изборите потвърдиха правотата на тезата за нуждата от обединение като единствено правилен ход.

 Веднага след  изборите беше иницииран проектът „Реформаторски блок”,  който беше плод от осъзнатата правота на посланието за нуждата от обединение. И процесът на обединение започна. Труден, след многото извървян път на всякакви разцепления и раздели. Но започна.

Синьо единство беше част от случващото се, но за съжаление не допринесе с особена градивност към процеса на това обединение, в името на което се беше създал  изобщо проектът „ЕДИНСТВО”.  След повече от 6 мес. опити  на СЕ да се впише в случващото се, се стигна до напускането ѝ на Реформаторския блок.  

Отново с конфликт. 

Този път – без участието на виновника по презумпция Костов. 

Този път – конфликтът беше не само с ДСБ, а и с всички други формации, решили да поемат трънливият път на обединението.

Но конфликтите около СЕ  не спряха дотам.

След като реално партия СЕ изостави целта, в името на която се беше създала, и вместо това тръгна точно в обратната посока – към самостоятелност, самодостатъчност, самоизтъкване за по-по-най… и т.н., посока, която от самото начало бяхме заклеймили като губеща, глупава и водеща към провал, посока, която не веднъж от СЕ казахме, вкл. Г-жа Нейнски, че обслужва единствено частните интереси на партийните ръководства, които си пазят позицийките и заради това бягат от обединение, беше естествено някои от нас – инициаторите на този проект,  да се разграничим и да откажем да сме част от гротеската, в която СЕ  се превръщаше.

Последваха още конфликти и опити на част от ръководството на ПП СЕ да осуетяват работата на сдружението, чрез което ние продължихме да следваме посоката към обединение, за което имахме мандат и от Общото събрание на сдружението.  

Повтаряйки сценката от СДС, когато Кабаиванов и приятели изключиха от „редиците на партията” Мартин Димитров и Ваньо Шарков – затова, че са защитавали Синята Коалиция, ръководството на ПАРТИЯ Синьо единство, които имаха позиции и в УС на сдружение „Национален съюз ЕДИНСТВО”, се опитаха по подмолен начин – в дните около нова година, да свикат заседание на УС на СДРУЖЕНИЕТО с намерение председателят на сдружението – Петър Славов и МартинДимитров да бъдат изключени - отново заради това, че бяха ЗА обединение и против поредно разцепление.  

И така – конфликтите станаха доста. 

И все около ПП СЕ и нейното (останало) ръководство, което беше преговорна група и при двата провала на преговорите за коалиране и обединение.

И понеже казах, че ще задавам въпроси – стигаме до основният: конфликт – че има, има, а къде, чии и какви точно са ИНТЕРЕСИТЕ зад случващото се?

Дали следните факти имат общо с конфликтите, интересите и дали има конфликт на интереси – преценете сами:

Отваряме страницатана ПП Синьо единство и виждаме, че ръководството на партията е в следния състав:

Председател:  ХРИСТО ПАНЧУГОВ

Зам.-председатели: Александър Маджиров, Емил Йорданов, Маргарита Бойчева

Генерален секретар: Димитър Иванов

Сега – отваряме сайта на г-жа Нейнски и виждаме, че сред сътрудниците ѝ са Маргарита Бойчева и Александър Маджиров – зам. председателите на партия Синьо единство:

Междувременно – още един от сътрудниците на г-жа Нейнски, Милена Михайлова, е член на Националното представителство на партия Синьо единство.

В сайта на ЕП пък ясно е заявен Димитър Иванов (заедно с Маргарита Бойчева и Милена Михайлова) като „местен сътрудник” на г-жа Нейнски в качеството ѝ на евродепутат. Същият Димитър Иванов е Генерален секретар на  ПП СЕ.

А международният секретар на Синьо единство – Димитър Николаев Иванов, избран нелегитимно на несъществуваща в Устава и негласувана от НП на партията позиция, го откриваме тук – в сайта на SME-UNION за България. Оказва се, че той е Изпълнителен директор на организацията, чиито председател е пак г-жа Нейнски.

Това са фактите.

Да зададем и въпросите.

КОЙ всъщност взима решенията в партия, чието ръководство, над 50% от него, е на заплата в офиса на главния преговарящ на организацията?

ЧИИ ИНТЕРСИ защитава ръководството на такава партия (вкл. преговорните ѝ екипи, съставляващи се основно от същите хора) – дали обществените, дали – партийните, или – частните?

КОЙ взима решенията за номинациите за публични длъжности, за представители в преговорни групи и пр. в партия, чието ръководство издига обикновено като кандидат … своя шеф?

ДОКОЛКО СА НЕЗАВИСИМИ и ОБЕКТИВНИ в преценките, оценките, позициите си „лидери”, получаващи заплата от човек, имащ частен интерес от техните действия като политически лица?

ДАЛИ РАЗКОВНИЧЕТО за конфликтите и провалените преговори не се крие именно в това, че преговарящите са преследвали лични цели?

КАКВА Е МОТИВАЦИЯТА зад действията и КАКВИ СА ИНТЕРЕСИТЕ (приоритетните) на ръководството на ПП СЕ – дали да защитават обществения интерес, интересът на десните избиратели, интересът на партията, или – да спасяват хляба си?

ДАЛИ ИЗЛИЗАНЕТО от Реформаторския блок и самостоятелното явяване на СЕ като опонент на обединението, дето уж трябваше да му асистираме да се случи, не е продиктувано от същите мотиви, които изтъкна г-жа Нейнски преди време - че бягството от обединение обслужва единствено частните интереси на партийните ръководства, които си пазят позицийките…?

Или идеята на г-жа Нейнски от самото начало беше – „Обединение – ДА, но само, ако ДРУГИТЕ се откажат от позицийките си, та АЗ да съм начело..”?

Да, да се пробваш да си напазаруваш политическо влияние по този хашлашки начин – не прави добро впечатление....