Реформаторският блок има бъдеще! Партийните лидери - сами да решат дали ще са част от това бъдеще, или - остават в миналото!

Реформаторският блок не е и никога не е бил партиен или дори - коалиционен проект!
Това беше стъпка на обединение между гражданите и политици, които току що бяха получили червен картон от избирателите си, като тази стъпка беше направена поради създалата се опасна и вредна за България ситуация мафията да заема официалното място на власт в държавата.

Реформаторският блок беше спешно обединение между граждани и политици за противодействие на именно тази реалност, а не - за създаване на поредния партиен мастодонт, който да бъде хранен със субсидии и гласове десетилетия наред, съществувайки толкова, колкото хората да се утешават, че има "някакво" дясно. 

Реформаторският блок беше проект на гражданите, които поканиха политиците да участват. Поканата включваше граждански надзор, под който да се случи обединението на тези партии: първо - защото беше напълно ясно, че тези партии НЯМАТ шанс за живот самостоятелно и второ - защото на всички ни беше ясно, че търсенето на интереса на собствената партия и в частност - личните амбиции на партийните лидери, ПРЕЧАТ такова обединение да се случи. Точно те вече бяха разрушили Синята коалиция...

За съжаление след европейските избори партийните лидери, личните амбиции и егото се надигнаха с нова сила. Реваншизмът никога не е бил добър съветник... да се опитваш да потопиш онази част от лодката, на която стои другарчето ти - задължително означава да глътнеш водица и ти самият!

Междувременно гражданският "надзор" в РБ даде не едно мнение и съвет, които бяха игнорирани и отхвърлени. Последваха очаквани скандали около номинации на кандидати в страната. В същото време - разпознаваеми лица, свързани с блока - не намериха адекватно място в листите. Не че нещо... но просто така загубата не е, че просто "еди-кой-си" няма да "влезе" - загубата ще се отрази на цялостния резултат на РБ...

Последваха и нови скандали - с източник партийните централи на част от партньорите... Последните - едва от преди няколко часа..

Но партийните лидери в РБ е редно да си припомнят, че са повече или по-малко ГОСТИ в този проект. Както и че извън него - политическата кариера на всеки от тях ВЕЧЕ е приключила.

Реформаторският блок Е и ЩЕ БЪДЕ граждански проект на обединение между политици и граждани с цел - яко бачкане срещу мафията в държавата и за доброто на България. И който не успява да се "впише" в тази полица - нека се чувства свободен да скача сам или по двойки през борда. Ние вярваме в свободния избор, все пак :)

Между другото - с всичката си критичност към случващото се в РБ, аз продължавам да вярвам в идеята, с която той беше създаден, и смятам, че в листите ни има процентно НАЙ-МНОГО свестни и читави хора, които заслужават подкрепа и чието място е именно тук - в РБ.

Нека ги подкрепим ПРЕФЕРЕНЦИАЛНО на тези избори.
Не подкрепяйте просто РБ - подкрепете го заради конкретен кандидат, в чието лице виждате СВОЙ представител!

Деца - заложници на държавата за усвояване на евросредства. Или - как се търсят деца за оправдаването на една сграда...

Имаме следната РЕАЛНА и СПЕШНА ситуация:

В един дом за деца, където аз и мои приятели сме доброволци вече от 7 години, отиват група социални работнички от местния "отдел закрила на детето" , информират директора, че ще се срещат с 12 от децата в дома, но отказват да кажат за какво. Виждат се с децата и на тая среща им изстрелват от упор "до 15 септември ви местим в ЦНСТ (център за настаняване от семеен тип)  в еди кой си град (на 150км. от досегашния им "дом"), няма значение съгласни ли сте или не сте".

Децата - естествено, са в шаш и паника, за нула време се разпространява мълвата, че домът се закрива и 12 заминават, а другите - остават на улицата, или кой знае къде ще ги пратят из БГ.

Въпреки протестите на директора за начина на действие на социалните и изобщо - срещу подобно преместване, реакция - нула.

Разучихме проекта, по който искат да изведат децата - оказва се, че е проект, изцяло финансиран от еврофондове. Проект от три етапа, който вече е във втория си етап - за настаняване на деца с увреждания в центрове за настаняване от семеен тип, чието изграждане се планира от общините и изцяло се финансира с евросредства.

Но децата, които искат да преместят там - НЕ СА деца с увреждания. 

Оказва се, че този проект предвижда центровете да се изграждат за конкретна група деца, така че те да останат в "общността" - сиреч: в общината, където се е намирала институцията, но с тенденция да са по-близо до училища, болници и пр., да са в града, а не - някъде из полята..

Е да, ама децата, които искат да преместят, НЕ СА от тази общност. При захвърляне на 150км. от дома, в който са сега, те губят всички връзки със свои близки, роднини, познати и приятели, сменят училището, губят възможността да учат в професионални гимназии - каквато имат сега заради близостта на дома до София. И отиват в населено място с висока безработица и почти никакъв шанс за реализация.

В същото време - в общината, където се намира домът и където децата живеят от години, има стратегия за изграждане на същите центрове, но ТОЧНО за тези деца. Така, че всички изисквания на проекта да бъдат спазени. Проектът е планиран да продължи до 2020г., като дотогава следва да се обхванат и децата от ДДЛРГ, каквито са децата в случая. Предостатъчно време стратегията на общината да се реализира...и добрият ефект върху децата от местният ДДЛРГ да бъде максимален.

Следва въпрос - какво, по дяволите, налага да вземеш едни деца от точка А и да ги захвърлиш в точка Б, като така ги правиш истински сираци? Нима този проект няма за цел да се направи ДОБРО на тези деца??? Защо тогава им се прави ЗЛО?

Зададохме въпроса на служебния министър.

ОК, той явно не е запознат със случая, заповедите за преместването на децата са от страна на Ева Жечева - председателката на ДАЗД, която миналата година открито беше заявила, че родителите, които водят децата си на протестите трябва да им се взимат родителските права... Но отговорът на министъра на първо четене  е следният:

"Можем да забавим преместването, но не и да го спрем - все пак като има изградена база - не става да я държим така, трябва да настаним деца там..."

И този отговор показва точно как бачкат институциите и държавата в БГ! Не, не са важни децата. Не, не е важно кое е най-добро за тях. Няма никакво значение какво ще се случи с децата... важното е, че има сграда - сега трябва да ѝ намерим деца... за да ОТЧЕТЕМ ЕДИН ПРОЕКТ И ЕДНИ УСВОЕНИ ПАРИ!

При взимането на решение за строеж на въпросният ЦНСТ в града, където искат да пратят децата, общинарите ОТКАЗВАТ да се изгражда такъв център. Един от общинарите заявява: "Не искаме деца-идиотчета да се разхождат по улиците ни". Изведнъж - скандалът се потушава, а центърът - се построява... като вместо деца от целевата група на въпросния проект - деца с увреждания, за този център се вдигат 12 деца без увреждания, от ДДЛРГ, което е на 150км. оттам.

Логичното ми предположение - целта е била да се усвоят парите по проекта. Разбрали са се явно кой по колко да "усвои"... и също - да нарушат правилата и да настанят там деца, които не са от дом за деца с увреждания... Но не вярвам, че отношението на общността се е променило... И категорично подобно преместване е във вреда на тези деца!

Утре имаме среща със зам. министъра на МТСП - ще изложим доводите си защо това преместване трябва да се СПРЕ. Надявам се, че ще имаме нормални хора насреща си, които да видят вситуацията, че става дума не просто за проект, пари, цифри и пр., а става дума за съдбата на 12 деца. ЖИВИ ДЕЦА, от плът и кръв, с емоции, с тревоги, с надежди и с много малко стабилност в живота си, прекалено малко, за да им се отнеме и тя в името на напълването на една сграда...

Настояваме за три неща:

1. СПИРАНЕ на преместването на тези 12 деца;

2. Пълна ревизия на изпълнението на проект "Детство за всички" за страната и санкциониране на извършени нарушения;

3. Санкции за служителите от ОЗД, които са се срещнали с децата от ДДЛРГ в разрез с всякакви процедури, правила и норми, предвидени по принцип, а и в частност - по самия проект!

Г-жи и г-да управляващи, докато не започнете да виждате в децата на България човешки същества, а не просто цифрови стойности, компонент, с които да усвоявате пари от еврофондове - вие ще бъдете ВРЕДНИ за управлението на страната ни! Без значение от коя политическа боя сте!

За страха от преференции, или - за контрола върху свободата...

Пак идват избори.

Доста зачестиха напоследък и може би късият интервал, на който се случват ще се запази поне за избора на още 1-2 НС…

Всяка партия се надпреварва пак да обещава, да убеждава колко ѝ е бил голям ... катарзиса, и колко е различна вече…

„Любовта” към избирателя е „във въздуха”, навсякъде наоколо е наситено с ухажване и прикоткване на електората…

Но освен това – сред партийните номенклатури се „носи” още нещо… нещо, което е важно драгият избирател да види, разбере и проумее, понеже на тая карта е заложена НЕГОВАТА свобода.

Та тоя „дух” дето „броди” из партийните номенклатури, е СТРАХЪТ.

Страхът от ПРЕФЕРЕНЦИИТЕ.

Страхът от свободния и информиран, мажоритарен избор на гласоподавателите.

При преименуваното, тоталитарно БКП, някак е нормално. Те се наричат „демократична партия”, но всъщност разчитат силно на невежеството на електората си  и зависимостите на своите членове, така че те да подкрепят решенията на Партията, а не – да проявяват някакви там граждански лични предпочитания… Но невежеството играе и номера – така се роди комичният казус 15/15…

Електоратът на тоталитарните политически образувания няма критерии за избор на свои представители – те имат Партия (или Лидер), която да им избере и спусне “представителите”…

Но при числящите се към десните, демократичните, партии и коалиции, е по-сложно. Техните избиратели са в групата на образованите, мислещите, критичните …  Дори – твърде критичните… Безумно е при тях да разчиташ на безропотно спуснати партийни решения и приемането им. Безумно е да ги третираш като … идиоти… Обидно е да им предлагаш компромисни кандидатури, които е повече от ясно, че те НЯМА да приемат… и е направо самоубийствено да им предлагаш  такива – понеже най-вероятно те ще те накажат като те лишат от подкрепата си… А както писах преди време – по-страшно от това да НЯМАШ доверието на избирателите си, е това да ИЗГУБИШ доверието им – понеже тогава ще си имаш работа и с гнева им.

Напълно нереалистично е от партийните номенклатури в център-дясно  да се опитват да наложат на кандидатите в листите си да „не провеждат преференциални кампании”, разчитайки по този начин на подкрепа за предварително скалъпените  договорки и квоти. И би било доста нагло да се пробва подобен подход – както спрямо кандидатите, така и към тези точно избиратели.

И от какво всъщност се страхуват партийните номенклатурчици? 

В действителност преференцията е това средство, което може да качи избирателната активност. Състезанието между отделните кандидати в една листа само може да е в плюс за крайния ОБЩ резултат. Накрая и усещането в избирателите, че ТЕ са избрали СВОЯ представител – ще носи много по-голяма удовлетвореност и тези кандидати ще се ползват с много по-голямо доверие и подкрепа....

ЗАЩО тогава е този страх?

Много просто – защото крайният резултат става непредвидим при използването на преференции, а на „избираемите” места са сложени персони - партийно обвързани, финансово подходящи и т.н., които обаче са реално неизбираеми, натоварени с негатив, с … предистория… При това – избираемите места са запълнени на квотен принцип от различните  участници в партията/коалицията (обикновено е коалиция) и въпреки, че показват „единство” и „отборност” пред избирателите си – всъщност те силно държат на своето „парче от баницата”.  

Всичките сметки и разпределяне на парчета от още неомесената баница правят преференциалната  непредвидимост страшна и проблемна.

А решението би могло да бъде много просто – ако всеки от участниците в тези партии и коалиции се състезава с останалите да предлага ИЗБИРАЕМИ кандидатури, а не – партийно-квотно-финансово подходящи такива, първо – в листите ще има много повече граждански кандидатури и второ – най-много избрани представители ще има този, който е предложил най-качествените и избираеми кандидати…

Но явно промяната на манталитета на партиите трудно ще се промени отвътре навън. Нужна е помощ и отвън – от самите избиратели.

Затова – отправям призив към избирателите, чиито гняв считам за напълно разбираем и съвсем уместен: 

не се отказвайте да гласувате, не гласувайте и компромисно, или – наказателно. 

Вместо това - използвайте преференцията и покажете на партията/коалицията, която подкрепяте, кои всъщност са избираемите лица, без значение къде в листите са те. 

В крайна сметка – ВИЕ, избирателите, сте причината тези партии/коалиции да съществуват, а техните кандидати ще бъдат ВАШИ представители. 

Затова – използвайте масово преференциите! 

Объркайте схемите, нарушете статуквото… дори да има писъци – те ще са добри писъци, понеже наистина е време за промяна.

И малко технически подробности за това КАК РАБОТИ ПРЕФЕРЕНЦИЯТА:

На евровота за първи път имахме възможност да гласуваме истински ДЕМОКРАТИЧНО – преференцията имаше нисък праг – 5% и състезанието беше между  количеството ПОЛУЧЕНИ от кандидатите преференции. Бюлетините БЕЗ отбелязана преференция не подкрепяха отделен кандидат, а само – партията/коалицията.

За тези парламентарни избори преференцията има малко по-различни условия. Прагът е 7%, а всяка бюлетина БЕЗ отбелязана преференция – се счита за преференциална подкрепа за първия в листата. Което обяснява „страстта”, с която дадени персони се борят да са на тези първи места – там се чувстват „защитени” от непредвидимостта на преференциите. Но тази „защита” е факт само, ако повечето избиратели НЕ ПОЛЗВАТ преференция. Ако  избирателите ползват преференция масово – то първите в листата губят тази своя „защита” и листите се преподреждат според  броя получени от всеки кандидат лични преференции.

Държа да напомня, че на изборите за европарламент  над  40% от всички избиратели СА ползвали преференция, а от избирателите на Реформаторския блок – над 60% са се възползвали от преференциалния вот… 

С други думи – не е нужно твърде много, за да бъдат избрани не - партийните фаворити, а фаворитите на гражданите, доколкото такива се намират в листите изобщо. Само трябва повече от гражданите да се възползват от ПРАВОТО си на информиран, свободен и МАЖОРИТАРЕН избор, който им се предоставя като възможност чрез ползването на преференциите!

... Тези СТРАХУВАЩИ статуквото преференции J

Аз ще гласувам преференциално!

Хора като Радан Кънев (Варна), Петър Москов (24 МИР), Мартин Димитров (24 МИР), Петър Славов (23 МИР), Кирчо Димитров (Сливен), Явор Иванов (Варна) - ЗАСЛУЖАВАТ, според мен, да бъдат подкрепени мажоритарно чрез преференциален вот! 

Най-малкото, защото те не бягат от него….

1. ОСТАВКА - ВЕДНАГА! 2.Служебно правителство - ВЕДНАГА. 3. Разпускане на НС на 6 август; ИЗБОРИ - на 5 октомври

Винаги съм считала поставянето на срокове и разписването на конкретни стъпки, за най-ефективният начин за решаване на даден проблем. От една година България има сериозен проблем - управляващи, олигархия и мафия са едно, бездарността и крадливостта - постоянна величина, а правителството на Орешарски управлява с минимална обществена подкрепа... като от месец насам - вече управлява и без подкрепата на мандатоносителя - което, както каза днес Петър Москов, си е равносилно на държавен преврат!

Реформаторският блок предложи днес 4 много ясни, конкретни стъпки, с тайминг за всяка от тях, чрез които проблемът може да намери решение БЪРЗО. Ще кажете - "ама за къде да бързаме - чакаме вече повече от година, ще ги изчакаме още месец"... Но аз не мога да се съглася... Все едно един човек да е бил болен вече от месец, да се е влошавал и в момента да е в безсъзнание - да го закара бърза помощ в спешното, а там лекарите да кажат  - "оставете го някъде, ще почакаме още малко, може пък да се оправи от самосебе си...ако не - ще вземем мерки ПОСЛЕ"

Смятам, че България е в критично състояние и има нужда от спешни и смели мерки за овладяване на положението, СЕГА и ВЕДНАГА, а не - след още месец-два... 

Понеже причинителите на проблема много искат две неща:
1. Още малко време, за да си довършат започнатото;
2. Време да си заметат следите;


Не е редно да им даваме това време!
Ако хванеш крадец в дома си - ще му дадеш ли още 5 минутки да си довърши кражбата и да се измъкне???

Каквото и да си говорим - единственият шанс на България е това правителство да си отиде ВЕДНАГА  и  ВЕДНАГА  да се назначи служебен кабинет. 

Защо, смятате, искат от ДПС/БСП да се обсъжда вариант за "национално-спасително" правителство, в което, ЕСТЕСТВЕНО, да участват стабилно и те, че отгоре на всичко - настояват това "спасително" правителство да бъде назначено после и за служебно??? Не е ли очевидно? ЗАМИТАНЕ НА СЛЕДИТЕ му се казва на това. 

И точно заради това - трябва да се изиска незабавно ‪#‎ОСТАВКА‬-та на тоя кабинет и да се РАЗСЛЕДВА дейността им през последната година. Което може да направи едно сериозно служебно правителство.

Дали е ВЪЗМОЖНО това да стане? Да, ако има воля за това в президентската институция, която е единствената в момента ползваща се с някакво доверие.

Дали е ЗАКОНОВО издържано това предложение? ДА! Напълно отговарящо на изискванията на Конституцията е!

Изрично чл. 99, ал.5 от Конституцията:

1. изброява задълженията на Президента в случай на ОСТАВКА на правителството;
2. казва, че в един и същи акт се освобождава НС и се насрочва дата за избори;
3. НИКЪДЕ не обвързва като време назначаването на Служебен кабинет с разпускането на НС.

Изрежда задълженията на Президента, като обвързва времево ДВЕ от ТРИТЕ неща... и не знам да има закон, указ, или какъвто и да е нормативен акт, който изрично да казва, че служебното правителство може да съществува само два месеца и само при липса на НС...

Задължението до два месеца да се проведат избори е за времето от момента на разпускане на НС, а не - от оставката на правителството...

* Имаме и прецеденти - Ако при Ренета Инджова служебното правителство се назначава в същия ден, в който се разпуска 36-то НС, то служебното правителство на Ст.Софиянски е назначено предишния ден ПРЕДИ разпускането на 37-то НС, а правителството на Марин Райков - два дни ПРЕДИ разпускането на 41-то НС. 

Реформаторският блок отговаря на Протестна мрежа

1.     Виждате ли алтернатива на членството на България в ЕС?

Категорично НЕ. Има една стара поговорка: „с какъвто се събереш – такъв ще станеш“.  Смятаме, че  България принадлежи към Европейската цивилизация и това ни мотивира да положим всички усилия да върнем България като равностоен партньор в  групата на развитите европейски страни, сред които бихме били, ако не бяхме изгубили 45 години в лагера на Съветския социализъм и още 24 – в неуспешни опити да прекъснем зависимостта си от Русия. 

Само при пълно скъсване на тази зависимост България ще може да поеме по своя път като равностойна европейска страна. Тогава няма да се налага българските граждани да търсят препитание за себе си и за семействата си в европейските страни, защото същите възможности ще имат и тук – в родината си. Една от най-важните стъпки в момента за България е тя да стане един от основателите на Европейския енергиен съюз – така и сметките за парно и ток на българските граждани ще намалеят, и в по-глобален план – ще започнем да излизаме от тоталния енергиен монопол на  Русия в сферата на енергетиката, а оттам – и в  сферата на българската политика и управление.

Евразийският съюз, към който ни теглят партиите на управляващата в момента тройна коалиция, предлага на България единствено нерадостната съдба на партньор в поредната диктатура, икономически колапс и изолация от развития свят. Своето участие в Евразийския съюз са потвърдили единствено Русия, Беларус и Казахстан – едва ли това са страните, като които искаме да бъдем…

2.       Виждате ли мръсни пари в българската политика и какво ще направите срещу тях?

На всички ни е ясно, че ИМА такива. Реформаторският блок е заявявал неведнъж своята позиция за прозрачност и отчетност - както по отношение на политическите партии, кандидати за публични позиции, така и по отношение на това кой и с какви пари стои зад различните фирми, печелещи проекти и подкрепа от страна на изпълнителната власт в държавата. Реформаторският блок подаде сигнал до прокуратурата срещу министър Стойнев по случая „Карадере“ именно поради очевидното участие в този спорен и скандален проект на финансиране с неустановен произход, което беше получило подкрепата и на българското правителство в директно нарушение на Закона за офшорките, приет от управляващите едва месец преди това. Категорично сме против и ще се противопоставим на всеки подобен опит чрез нарушаване на законите на страната, особено от страна на изпълнителната и законодателната власт, да се дава възможност за финансови злоупотреби, корупция и т.н.

Но също толкова важно за нас е проявата на критично мислене сред българските граждани. Пред очите на всички ни се демонстрират крупни суми с неизвестен произход – от хора, претендиращи да бъдат избрани като представители на България в ЕП. На тези хора българите трябва да задават непрекъснато въпроса „Кой финансира кампанията ти?“ и докато не получат ясен и недвусмислен отговор – да не дават подкрепата си за тях, колкото и атрактивен и  и лъскав да е имиджа, който си създават. Подобен е и примерът с бойкота на Lafka – българските граждани в лично качество застанаха срещу опита за налагане на пазара на поредният монопол, обричащ  малките бизнеси в сферата на фалит. 

Само когато политическата и гражданската енергия се обединят срещу корупцията в България може да има ефект. Затова РБ ще продължи да работи с гражданското общество по тези въпроси.

3.       Какво ще направите, за да не продължава българският парламент да е Лафка за продажба на депутатски места и приемане на закони, диктувани от Газпром?...

Ще изнасяме на светло фактите и ще сезираме всички възможни инстанции, както правим и в момента. Във връзка с направените от нас разкрития по отношение на Южен поток, ние сезирахме както прокуратурата, така и Европейската комисия. Настояваме всички документи от водените преговори по значими теми като АЕЦ Белене и Южен поток да са публично достъпни, както и протоколите от самите преговори. Недопустимо е  решения по такива въпроси да се взимат „натъмно“ от гражданското общество, а още повече – български закони да се пишат от чужди страни, чрез български депутати, в ущърб на българските интереси, и в нарушение на Европейските правила.

4.       Кои са партиите, срещу които ще поставите санитарен кордон, за да не влияят върху управлението на страната?

Палитрата от ГМО-партии. Партиите, които не могат да покажат черно на бяло откъде идва финансирането им, кой стои зад тях – трябва да бъдат лишавани от регистрация. Също така – партиите, които защитават очевидно корпоративен интерес, които са обвързани финансово с олигархични и монополни кръгове, партии, които бъде доказано, че са използвали властта и влиянието си, за да извършват държавна измяна, изобщо – партиите, които по доказуем път се установи, че работят против интереса на България. Такива, по наше мнение, в момента са ДПС, АТАКА, БСП и ББЦ.

5.       Зависите ли от медиите на Пеевски и имали ли сте уговорки за „чадъри“ с тях?

Категорично нямаме никакви договорки и дори – разговори, с Пеевските медии. За съжаление – липсата на свободни медии прави опити да вкара всички ни, всички български граждани, в зависимост от не-свободните медии, които да ни казват кое е важното, кое се е случило и кое – не. Въпросните медии служат много повече за рекламни инструменти на олигархични кръгове, отколкото – като информационни източници. Но макар и тези медии да изливат жлъч по РБ и да „заглушават“ неудобните за управляващите  изявления, при фактите, които ние извадихме наяве по редица важни национални теми, дори „чадърите“, опънати над  кабинета Орешарски не успяха да потулят истината.  Ние от РБ смятаме да продължим да изваждаме неудобната истина наяве, както и да се противопоставяме на всяко поробване на свободата на словото. 

Какво си купихме за 15 млн. лв. през последната година? Заслужаваше ли си инвестицията...?

Една проста сметка какво може да се купи в БГ за 15 млн. лв. в рамките на 1 год.: 

При средна учителска заплата 700лв. - 15 млн.лв. са равни на 1 785 годишни учителски заплати (условието е да е за 1 год.);

И понеже младите учители са с по-ниски заплати, под 600лв., тая сума покрива годишната заплата за около 2500 млади учители, на фона на статистиката, която показва, че младите учители са едва 1% от действащите в системата на образованието педагози и че до няколко години недостигът на учители ще е съществен.

При около 335 000 пенсионери в БГ, получаващи пенсия около 150лв./мес., тая сума е достатъчна, за да получава всеки от тези пенсионери по едни 4-5лв. допълнително всеки месец. Не че много ще се усети, но е по-добре от 20лв. еднократно, нали? ...

Също така – 15млн. лв. биха били достатъчни за целогодишното функциониране на около 520 нови раб. места, това на фона на около 440 000 безработни за страната и пропуснатата възможност да се открият около 70 000 раб. места с онези 4 млрд. лв. неусвоени по европейските фондове!

Но в тоя ред на мисли – да видим какво всъщност си купихме за 15 млн. лв. през изминалата 1 година: 

За тези пари всъщност сме си купили 250 депутата, които цяла една година се занимаваха с всевъзможни начини да вземат милиарди заеми на наш гръб, междувременно "пропуснаха" да усвоят 4 млрд. лв. по еврофондовете от изминалия програмен период (равняващи се на около 70 000 раб. места), и цяла година даваха извънредно пари за охрана и ограждения, които да ги пазят от суверена на властта в страната ни - българският народ, докато в същото време наричаха с какви ли не обидни прозвища същия този народ... Дори вчера ни казаха, че тези, които искаме #ОСТАВКА от това правителство (по социологически данни - над 70% от българите) НЕ СМЕ НАРОДА ...

Честито!

Може би е време да започнем да мислим по-предприемачески и разумно, и като ще плащаме за управление на страната - да подбираме читави хора, способни да изпълняват тези функции в полза на България, а не - в своя и/или ...руска полза?!

КОНФЛИКТИТЕ са факт. Да видим къде са ИНТЕРЕСИТЕ.

Или – има ли конфликт на интереси, когато ръководството на една партия е на заплата в един офис и издига шефа си за публични позиции?

Конфликтът на интереси  се оказва разтегливо понятие, въпреки наличието на закон за него. 

Затова – този материал ще задава въпроси. Понеже всичко започва не с отговорите, а именно – с правилно зададените въпроси. 

Но първо малко предистория:

В последно време проектът „партия Синьо единство”, който създадохме уж, за да „обединяваме дясното”, придоби по-голяма известност около поредното си  разединяване и отцепване от същото това обединение, което трябваше да инициира, отколкото имаше по време на краткото си съществуване.

Синьо единство се провали в преговорите за коалиране с ДСБ за изборите през м. май 2013г. и остана в изчакваща позиция, не участвайки на изборите самостоятелно – като логично и последователно поведение спрямо своето послание, че единствено обединение в дясно може да създаде истинска алтернатива, която да бъде припозната от  избирателите. Синьо единство ясно заяви, че няма да участва в изборите именно, за да не цепи допълнително десния вот, като резултатите от изборите потвърдиха правотата на тезата за нуждата от обединение като единствено правилен ход.

 Веднага след  изборите беше иницииран проектът „Реформаторски блок”,  който беше плод от осъзнатата правота на посланието за нуждата от обединение. И процесът на обединение започна. Труден, след многото извървян път на всякакви разцепления и раздели. Но започна.

Синьо единство беше част от случващото се, но за съжаление не допринесе с особена градивност към процеса на това обединение, в името на което се беше създал  изобщо проектът „ЕДИНСТВО”.  След повече от 6 мес. опити  на СЕ да се впише в случващото се, се стигна до напускането ѝ на Реформаторския блок.  

Отново с конфликт. 

Този път – без участието на виновника по презумпция Костов. 

Този път – конфликтът беше не само с ДСБ, а и с всички други формации, решили да поемат трънливият път на обединението.

Но конфликтите около СЕ  не спряха дотам.

След като реално партия СЕ изостави целта, в името на която се беше създала, и вместо това тръгна точно в обратната посока – към самостоятелност, самодостатъчност, самоизтъкване за по-по-най… и т.н., посока, която от самото начало бяхме заклеймили като губеща, глупава и водеща към провал, посока, която не веднъж от СЕ казахме, вкл. Г-жа Нейнски, че обслужва единствено частните интереси на партийните ръководства, които си пазят позицийките и заради това бягат от обединение, беше естествено някои от нас – инициаторите на този проект,  да се разграничим и да откажем да сме част от гротеската, в която СЕ  се превръщаше.

Последваха още конфликти и опити на част от ръководството на ПП СЕ да осуетяват работата на сдружението, чрез което ние продължихме да следваме посоката към обединение, за което имахме мандат и от Общото събрание на сдружението.  

Повтаряйки сценката от СДС, когато Кабаиванов и приятели изключиха от „редиците на партията” Мартин Димитров и Ваньо Шарков – затова, че са защитавали Синята Коалиция, ръководството на ПАРТИЯ Синьо единство, които имаха позиции и в УС на сдружение „Национален съюз ЕДИНСТВО”, се опитаха по подмолен начин – в дните около нова година, да свикат заседание на УС на СДРУЖЕНИЕТО с намерение председателят на сдружението – Петър Славов и МартинДимитров да бъдат изключени - отново заради това, че бяха ЗА обединение и против поредно разцепление.  

И така – конфликтите станаха доста. 

И все около ПП СЕ и нейното (останало) ръководство, което беше преговорна група и при двата провала на преговорите за коалиране и обединение.

И понеже казах, че ще задавам въпроси – стигаме до основният: конфликт – че има, има, а къде, чии и какви точно са ИНТЕРЕСИТЕ зад случващото се?

Дали следните факти имат общо с конфликтите, интересите и дали има конфликт на интереси – преценете сами:

Отваряме страницатана ПП Синьо единство и виждаме, че ръководството на партията е в следния състав:

Председател:  ХРИСТО ПАНЧУГОВ

Зам.-председатели: Александър Маджиров, Емил Йорданов, Маргарита Бойчева

Генерален секретар: Димитър Иванов

Сега – отваряме сайта на г-жа Нейнски и виждаме, че сред сътрудниците ѝ са Маргарита Бойчева и Александър Маджиров – зам. председателите на партия Синьо единство:

Междувременно – още един от сътрудниците на г-жа Нейнски, Милена Михайлова, е член на Националното представителство на партия Синьо единство.

В сайта на ЕП пък ясно е заявен Димитър Иванов (заедно с Маргарита Бойчева и Милена Михайлова) като „местен сътрудник” на г-жа Нейнски в качеството ѝ на евродепутат. Същият Димитър Иванов е Генерален секретар на  ПП СЕ.

А международният секретар на Синьо единство – Димитър Николаев Иванов, избран нелегитимно на несъществуваща в Устава и негласувана от НП на партията позиция, го откриваме тук – в сайта на SME-UNION за България. Оказва се, че той е Изпълнителен директор на организацията, чиито председател е пак г-жа Нейнски.

Това са фактите.

Да зададем и въпросите.

КОЙ всъщност взима решенията в партия, чието ръководство, над 50% от него, е на заплата в офиса на главния преговарящ на организацията?

ЧИИ ИНТЕРСИ защитава ръководството на такава партия (вкл. преговорните ѝ екипи, съставляващи се основно от същите хора) – дали обществените, дали – партийните, или – частните?

КОЙ взима решенията за номинациите за публични длъжности, за представители в преговорни групи и пр. в партия, чието ръководство издига обикновено като кандидат … своя шеф?

ДОКОЛКО СА НЕЗАВИСИМИ и ОБЕКТИВНИ в преценките, оценките, позициите си „лидери”, получаващи заплата от човек, имащ частен интерес от техните действия като политически лица?

ДАЛИ РАЗКОВНИЧЕТО за конфликтите и провалените преговори не се крие именно в това, че преговарящите са преследвали лични цели?

КАКВА Е МОТИВАЦИЯТА зад действията и КАКВИ СА ИНТЕРЕСИТЕ (приоритетните) на ръководството на ПП СЕ – дали да защитават обществения интерес, интересът на десните избиратели, интересът на партията, или – да спасяват хляба си?

ДАЛИ ИЗЛИЗАНЕТО от Реформаторския блок и самостоятелното явяване на СЕ като опонент на обединението, дето уж трябваше да му асистираме да се случи, не е продиктувано от същите мотиви, които изтъкна г-жа Нейнски преди време - че бягството от обединение обслужва единствено частните интереси на партийните ръководства, които си пазят позицийките…?

Или идеята на г-жа Нейнски от самото начало беше – „Обединение – ДА, но само, ако ДРУГИТЕ се откажат от позицийките си, та АЗ да съм начело..”?

Да, да се пробваш да си напазаруваш политическо влияние по този хашлашки начин – не прави добро впечатление....