АНАЛИЗ НА НОВИЯ-СТАР ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО НА ГЕРБ /част 6-та/

Участие на родителите в образователния процес. 

В предишните варианти на проектозакона основен проблем беше игнорирането на родителите от „образователния процес” – участието им беше разписано проформа, но те бяха предвидени като безгласни наблюдатели на въпросният процес във всичките му етапи.

За съжаление това положение е запазено до голяма степен и в новия вариант на стария проектозакон.

Дава се възможност родителите да изберат самостоятелна форма, в която да образоват детето си, още от първи клас, но не и да изберат учебници, учебен план, програма или организация на учебния процес, която да съответства в най-голяма пълнота на темперамента и индивидуалността на детето им. При това – изборът на самостоятелна форма не е напълно свободен „по желание на родителите”, както е разписано в закона. Оказва се, че родителите трябва да докажат, че могат да обучават детето си (какви са критериите за това и пред кого точно ще се доказват – не е ясно към момента), и ако им разрешат – тогава могат да се възползват от тази форма.

Ако детето им е в друга, присъствена училищна форма – родителите имат възможност единствено да се запознаят с учебния план, съдържание, програма и организация на учебния процес.

В чл.207  са разписани правата на родителите. В общи линии – родителите имат право да бъдат информирани, но не и да влияят реално на учебния процес.

Дава им се възможност евентуално да бъдат избирани в т.нар. Обществени съвети.

Но ако разгледаме чл.263 и 264 виждаме, че:

-          Съществуването на ОС е задължително към всяко у-ще и детска градина. Вместо да е възможност, от която да се възползват самите родители при наличие на инициатива от тяхна страна.

-          ОС се сформира по инициатива на директора на институцията, а в състава му влиза и представител на финансиращия орган – общината. Във функциите на ОС е предвидено той да е „орган за граждански контрол”, така че представителят на общината попада в ситуация да контролира сам себе си и институцията, която представлява. Нужно уточнение е и това, че „финансиращ орган” са по-скоро родителите в ролята си на данъкоплатци, а общината е просто орган, който управлява тези финанси!

В чл.267 виждаме разписани и правомощията на ОС. И докато в ал.1 изглежда, че ОС има реално участие във взимането на решения, то ал.2 разкрива цялата бутафория на „органа” ОС: При неодобрение от Обществения съвет на актовете по ал. 1, т. 1 и т. 5 същите се връщат с мотиви за повторно разглеждане от педагогическия съвет. При повторното им разглеждане педагогическият съвет се произнася по мотивите и взема окончателно решение.

ОС има и участие в атестацията и назначаването на директорите, което, обаче също е неясно разписано и съответно – е фиктивно.

С други думи – ОС се създава, за да имитира активно участие от страна на родителите, докато в действителност решенията се взимат от педагогическият съвет, чиято свобода пък се простира само в тесните рамки на разписаните от МОН всеобхватни стандарти. Междувременно – правилникът, по който действа и съществува ОС – СЪЩО се разписва от министъра на образованието (чл.268)! 

Всъщност гражданският контрол според философията на проекта се изразява в допълнителен контрол на спазването на регламентите в образованието, които министърът произвежда. Ако училището беше концлагер, ОС щеше да е „капо“ - назначен от нацистите евреин-надзирател на лагеристите.  Толкова за децентрализацията и самоуправлението.

При другата форма на „обществено участие” в управлението на училищата и детските градини – НАСТОЯТЕЛСТВАТА, положението е същото: създават се по инициатива на директора, или на родители, или общественици. В чл. 306 са разписани дейностите, с които се занимава едно настоятелство. В общи линии това са докарване на допълнителни средства към институцията, облагородяване на материалната база, решаване на социално-битови проблеми и ПР на училището/детската градина. Отношение към учебния процес настоятелствата нямат.

АНАЛИЗ НА НОВИЯ-СТАР ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО НА ГЕРБ /част 5-та/

 

Държавна субсидия и за децата и учениците в частни детски градини и училища

Друго дълго дебатирано нововъведение в проектозакона е това държавната субсидия да „следва ученика” и в частните училища и детски градини. Като принцип – това е една добра и справедлива промяна, понеже родителите и на децата в държавните и общински и на децата в частните училища – все са български данъкоплатци. Но начинът на регламентиране на тази промяна е много далече от „справедливия”. Частните детски градини и училища се задължават срещу получаването на държавна субсидия да събират такси само за дейности ИЗВЪН тези, финансирани чрез държавната субсидия (чл.10, ал.3). Според чл.285, ал.3 -  пак се подчертава, че с таксите извън държавната субсидия – се финансират дейности ИЗВЪН ФИНАНСИРАНИТЕ ОТ СУБСИДИЯТА от държавния бюджет.

Но никъде не са разписани дейностите, които държавната субсидия финансира.

Не става ясно и доколко частните училища ще са обвързани със строгото следване на чл.78, при получаване на държавната субсидия.

Става ясно обаче, че са предвидени строги проверки и санкции на частните училища, които получават държавна субсидия. Водене на „аналитична счетоводна отчетност”, контрол от страна на общината и спиране на държавната субсидия за определени периоди при установяване на нарушения в „нормативните документи”, или – при установяване на „ниски образователни резултати” – предвижда чл. 286.

Методологията, по която се оценяват „образователните резултати” я няма разписана, предвижда се да се разпише в ДОС от министъра, както и всички други важни регламенти в този проект. Знае се само, че в нея ще влиза и „оценката от инспектирането”. Но „независимият инспекторат” в действителност ще работи също по регламент, който трябва да разпише министърът на образованието… (чл.277)

Интересно е дали подобни щателни проверки и контрол са предвидени и за общинските и държавни училища и дали при установени нарушения и „ниски образователни резултати” е предвидено спиране на субсидията до „изчистване” на проблемите?

АНАЛИЗ НА НОВИЯ-СТАР ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО НА ГЕРБ /част 4-та/

            „Иновативни училища”

Ако някой е останал с впечатлението, че се дава възможност за откриване на „различни” в организацията си, методите, програмите и т.н. училища – значи е сгрешил. За да бъде обявено едно училище за „иновативно”, то трябва първо да отговаря на стандартните изисквания за неспециализирано училище, да съществува като такова, и едва тогава – да поиска от министъра ЕВЕНТУАЛНО да го обяви за „иновативно” (чл.37, ал.5). 

Ясни критерии, по които едно у-ще да бъде обявено за „иновативно” – липсват, а министърът трябва да отгатне коя инициатива ще се получи като „иновативна” и коя – не, за да може да даде  разрешение на едната и да спре другата. 

АКО дадено неспециализирано училище все пак успее да убеди министъра, при липсата на ясни критерии, и бъде обявено за „иновативно” – едва тогава то има право самостоятелно да определя организацията на обучението, учебните предмети, да разработва учебните планове и програми (чл37, ал.6)…

До тогава важи чл.78, ал.1: „Общообразователната подготовка в основната степен на образование е еднаква за всички видове училища и се придобива чрез изучаване на едни и същи общообразователни учебни предмети и с един и същ брой учебни часове за всеки от тях, определени с държавния образователен стандарт за учебния план.”

В чл.37, ал.3 е записано, че неспециализираните училища са общински – не става ясно изключени ли са частните училища  от възможността да получат статут на „иновативни”.

АНАЛИЗ НА НОВИЯ-СТАР ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО НА ГЕРБ /част 3-та/

             Валидирането на знания

От няколко години различни граждански организации, настояват за предоставяне на възможност за създаване на независими сертифициращи органи. Понеже за всички ни е ясно, че наличието на диплома не означава и наличие на знания, но наличието на знания трябва да може да се сертифицира, независимо от начина на придобиването им. 

Даването на възможност за валидиране на знания е може би най-доброто нововъведение в ПзПУО в третия му вече вариант, макар че нужда от доразвиване на идеята има. Ето две от несъответствията в закона, нуждаещи се от доизясняване:

-          Според чл.164, ал.7 и чл.165, ал.1, т.4 - може да се валидират компетентности за завършен клас или етап. Но според чл.171 дори ученик, записан в самостоятелна форма, е длъжен да положи „съответните изпити” за завършване на клас в рамките на три поредни сесии, в противен случай – се отписва от училището, а директорът информира ОЗД.

-          Не става ясно от изброените цели на валидирането в чл.164, ал.1, дали с валидирани знания може да се кандидатства във ВУЗ; 

АНАЛИЗ НА НОВИЯ-СТАР ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО НА ГЕРБ /част 2-ра/

 Самостоятелната форма на обучение

Досега самостоятелната форма на обучение се допускаше само в случаите, в които деца в „задължителна училищна възраст” по здравословни причини, удостоверени с медицински документ, издаден от съответната експертна лекарска комисия, определена в Закона за здравето, не могат да се обучават в дневна форма или – като свободен избор за лица навършили 16г. Промяната е в отварянето на свободната форма още от първи клас. Това е стъпка в правилната посока, доколкото така се дава по-голям избор на родителите как да организират училищната подготовка на детето си, съчетавайки я с пътувания, допълнителни ангажименти и пр.

Но самостоятелната форма е „самостоятелна” само на пръв поглед. 

Тя се организира от дадена институция за „отделен ученик” (чл.106, ал.2), при нея „се прилага УЧИЛИЩНИЯТ УЧЕБЕН ПЛАН за дневна или вечерна форма” (чл.110, ал.4). Организацията на обучението в самостоятелната форма НЕ СЕ създава от родителите, а се „урежда съответно ДОС за дейностите в УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ” (чл.114, ал.1). Според чл.78: „Общообразователната подготовка в основната степен на образование е еднаква за всички видове училища и се придобива чрез изучаване на едни и същи общообразователни учебни предмети и с един и същ брой учебни часове за всеки от тях, определени с държавния образователен стандарт за учебния план.”  Изключения от ал.1 се допускат в ал.2, но НЕ и за самостоятелната форма.  

Според чл. 171 „Ученик е този, който е записан в училище за обучение за завършване на клас”, което отново показва, че родителят избрал самостоятелна форма за детето си, е длъжен да подготвя детето си точно по програмата, разписанието и сроковете на ДОС и училището,  предвиждащи покриване на конкретни  компетенции за „завършване на клас”. Междувременно – пак в чл.171, но в ал.3 е записано, че ако детето, записано в самостоятелна форма не се яви да положи съответните изпити (за завършване на клас) в трите поредни сесии – директорът на училището има задължението да уведоми съответната общинска или районна администрация, регионалното управление на образованието и органите за закрила на детето. Този текст съществува в противоречие с чл.164, в който изрично е записано, че знания и компетентности могат да се валидират както за завършен клас, така и за етап на образование.

Родителите, избрали самостоятелна форма, се задължават да осигурят „необходимите условия за обучение, познавателни книжки, учебници и учебни помагала” (чл.208, ал.2) на детето си (разбира се – точно тези помагала, които ще отговарят на учебния план разписван от училището, не могат да си „харесат” други помагала), ако са избрали самостоятелната форма, което би следвало да означава, че детето - хем е ученик по смисъла на чл.171, хем се обучава в училищна форма, по регламент, разписан от ДОС и план – разписан от училището за присъствената форма, хем на него не му се полагат безплатни помагала. В същото време не става ясно какво се случва с държавната субсидия за детето, избрало самостоятелна форма.

Избирайки тази форма на обучение – родителят се задължава да „ГАРАНТИРА (не е ясно как и пред кого) „постигане на целите по чл.5” – изключително широко разписани , неизмерими като критерии за допускане на родителя до „правото му” да осъществи своя „избор”. Остава въпросът по какъв начин лицата, осъществяващи присъствените форми на обучение също ще „гарантират” постигането на въпросните цели и какви ще са санкциите, ако не ги постигнат на практика? 

В различни интервюта г-жа Милена Дамянова заяви, че вече има разписан „контролен механизъм, който регламентира, че с тази отговорна задача ще се заемат родители, които разбират комплексността на самостоятелната форма, както и гарантиращ правата на децата.”, както и че родителите  „ще ги проверява комисия от регионалното управление по образованието”;

За съжаление въпросният контролен механизъм не се открива сред текстовете на обемния проект за закон за образованието, така че остава неясно КОЙ и по какви критерии ще проверява и оценява родителите. Нито става ясно  какво може да произтече от тези проверки – дали, на практика, самостоятелната форма ще е в РАЗРЕШИТЕЛЕН РЕЖИМ и за нея ще се кандидатства, дали оценката и проверките ще се извършват и от социалните служби, и ще водят ли до санкции в дадени случаи?

АНАЛИЗ НА НОВИЯ-СТАР ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО НА ГЕРБ /част 1-ва/

               

Отстъпката от задължителната предучилищна за 4 годишните.

В действителност отстъплението е само частично, а мотивите за протест срещу задължителната предучилищна за 4 годишните си остават до голяма степен валидни, защото децата, родени след месец септември – ще са задължени да тръгнат на предучилищна на 4 години според чл.8, ал1 от ПзПУО. Според текста  предучилищното образование е задължително от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 5-годишна възраст на детето.

Според чл. 65 родителят е свободен да избере „формата на педагогическо взаимодействие”. Но този „избор” е фиктивен и ограничен  измежду няколко варианта, разписани и регламентирани изцяло от МОН. Вариантите, предлагани от законопроекта са: целодневна, полудневна, почасова или самостоятелна организация. Това нововъведение беше направено преди внасянето на законопроекта в 42-то НС, след като родителските протести веднъж вече го бяха спрели в 41-то НС. Но това нововъведение създава допълнителни проблеми.

Ето два основни въпроса към задължителната предучилищна подготовка:

-          как ще се подсигурят места за ВСИЧКИ деца подлежащи на задължителна предучилищна подготовка? Всяка година над 10 000 деца от ЖЕЛАЕЩИТЕ да посещават детска градина остават извън системата поради липса на места в тях. С какво финансиране ще се осигурят места за ВСИЧКИ деца?

 Според чл. 54 задължителната предучилищна подготовка може да се осъществява и от училища, ако те осигурят условия за това. Но единственият начин да „осигурят условия” реално е да имат отделна база за предучилищната подготовка, защото в противен случай 4 и 5 годишни деца се оказват споделящи общи коридори, стол, двор, тоалетни, физкултурни салони с осмокласници и гимназисти …С какви средства училищата ще осигурят „необходимите условия”?     Къде е финансовата обосновка на законопроекта?

-          Извън големите градове, където деца от малки населени места посещават средищни детски градини, ще се наложи подсигуряване на общински транспорт за тези деца. Но според чл.65 родителят може да избере почасова или полудневна форма, тогава общината ще подсигурява ли допълнителен транспорт за тези деца? Или ще задължат и принудят тези деца да са на целодневна форма заради транспорта, който ще е само сутрин и вечер, вероятно обслужващ и децата от средищно училище в дадения град, дори и те да имат у дома безработни родители, баби и дядовци и реална възможност да бъдат гледани у дома?

КОЛЕДАТА (НЕ) Е СЕМЕЕН ПРАЗНИК ЗА ВСИЧКИ

Онзи ден, в София Ринг Мол, за осма поредна година празнувахме Рождество с децата от дома в Доганово.

През изминалите години се случиха много неща, но най-удивителното е да гледаме как порастват пред очите ни,  как 5-6 годишните деца, с които се запознахме първо в дома в Драгалевци и ги последвахме при преместването им в дома в с.Доганово – днес са вече големи хора…

Тази година тържеството беше организирано от Social+, със съдействието на София Ринг Мол и помощ за подаръците от нас, доброволците от BGchangers. 

В тържеството се включиха Иво Захариев, който не веднъж е бил гост на децата в дома - като доброволец, Ирена Милянкова, на която децата много се зарадваха, Васко кръпката, който накара всички ни да запеем (макар и фалшивичко :) ) с неговия неповторим подход, зам. министърът на младежта и спорта Калин Каменов, който сам е живял известно време в такава институция и определено има какво да каже на децата, както и министърът на отбраната Николай Ненчев, който представляваше всички тези наши приятели от Реформаторския блок, които с готовност се включиха в инициативата да подарим на децата и лични подаръци, но и игротека в самия дом.

В действителност - имаше много подаръци от различни организации.  Подаръците, които получи всяко дете, бяха осигурени от Християнски център Прелом, а парламентарната група на РБ осигури подаръци за обзавеждането на игротека в дома.

Повече от всичко, обаче, благодаря на участниците за ОТНОШЕНИЕТО, което показаха към децата! Подаръците …. Сега си им е времето да бъдат правени и получавани, но отношението – то има способността да топли по един различен начин и да оставя следа …

Но най-впечатляващите участници на тържеството бяха самите деца от Доганово! Факт е, че не просто ни впечатлиха, направо ни ОТНЕСОХА с почти професионалните си изяви - песни, танци, тарамбуки, рапиране... бяха невероятни! И не, това не е клише! :)

Празникът продължи повече от 6 часа и накрая всички бяхме много изморени, но пък бяхме изкарали един незабравим ден...

СЕГА - МАЛКО ПОВЕЧЕ ЗА ДОМОВЕТЕ,  РОЛЯТА НА ДЪРЖАВАТА, ДОБРОВОЛЦИТЕ И ДЕЦАТА В ИНСТИТУЦИИТЕ:

През изминалите години много наши приятели се включваха като доброволци и ни помагаха да финансираме различни тържества и инициативи, свързани с децата.

За сметка на това – държавата и чиновническото войнство, „отговарящо” за тези институции често пречеха, вземаха решения, които пред очите ни разбиваха живота на не едно дете…

Но слава Богу – през тези години видяхме как се появяват все повече ентусиасти като нас, как различни групи доброволци отиват в домовете и работят с децата, вместо стандартното „даряване” на чували с дрехи втора употреба, примерно… И това се случва ВЪПРЕКИ държавата, която все още има непоносимост към всичко, което е извън нейния контрол!

Държавата, която уж „дава” по над 1000лв. на дете в тези институции, но не уточнява, че над 50% от тези пари отиват за заплати, осигуровки и командировъчни на куп администратори, не уточнява  и, че на всеки реално работещ с децата служител в тези институции, се падат по двама чиновници. Държавата, която буквално „бройка” децата, понеже всяко едно от тях представлява конкретна цифра – от бюджета, от различни европейски програми и т.н.

Държавата, която се опитваше да крие ужаса, живеещ в домове като този в Плевен, Могилино, Берковица…. И която е по-заинтересована от усвояването на средства, отколкото от най-доброто за децата в тези институции…. Държавата, която поредна година отчита дейност, твърдейки, че ДЕИНСТИТУЦИОНАЛИЗИРА децата от институциите и вече в тези институции има „едва” около 3000 деца, а всъщност – чрез 100% финансиране по европроект строи друг вид институции – ЦНСТ (центрове за настаняване от семеен тип) и просто разхвърля децата от едната институция – в другата…

Да, в ЦНСТ условията за живот са по-добри, децата са по 12-14 на брой, а не – по 50-60, но истината е, че това НЕ Е деинституционализация, просто едната институция е сменена от друга такава! 

Истината е, че така персоналът се увеличава, вкл. чисто административният… 

Истината е и че децата в институции НЕ СА 3000, просто сега, ако поискате общия брой на децата в старите институции и в новите – ви дават само броя на децата в старите институции, за новите – ви препращат към всяка отделна община… Още един начин да СКРИЕМ децата и да изимитираме решаване на „проблема” с институциите...

Истина е и също, че настаняването на деца в ЦНСТ далеч не се извършва с оглед „най-доброто” за конкретните деца, точно обратното – децата са бройките, които се разхвърлят в конкретни ЦНСТ, които спешно трябва да отчетат „настаняване” на заложения брой деца, за да се … УСВОЯТ парите по проекта, разбира се.

Така точно преди 2 седмици от дома в Доганово бяха взети 12 деца, с едва двуседмична „подготовка”, без ясно разписани стандарти, правила и срокове за извършването ѝ и без реална оценка на готовността на децата за такова преместване в средата на учебната година и едва 10 дни преди Коледните празници…  

Децата бяха заведени спешно да попълнят местата в ЦНСТ-Самоков, което  е изградено по проект „Детство за всички”, предназначено за деца с увреждания, каквито децата от Доганово НЕ СА, докато в с. Видраре, например, все още пребивават 60 деца с увреждания, в гр. София – 25 деца с увреждания… Но може би решението да се вземат деца със съхранен интелект от Доганово, което е на 20 мин. с маршрутка от София и предоставя на децата възможност да учат в професионални училища, да търсят реализация и т.н. и да се изпратят в Самоков, където нямат нито роднини, нито познати, нито възможност за избор на училище, а безработицата е доста по-голяма отколкото в София – може би това решение е свързано с изявленията през 2010г. на местни общински съветници, че „не желаят по улиците им да се разхождат деца-идиотчета”?!...  

И докато ЦНСТ за деца с увреждания се строят безразборно из България (явно общините, получаващи одобрение да строят ЦНСТ са по-скоро общини с „връзки”, а не – такива, които реално имат деца в институции на територията си) и в тях се настаняват деца от другия вид институции, БЕЗ увреждания, за които няма разписан план за нужната  подготовка за преместването им, междувременно съществуват институции от стария вид като тази в Берковица, където в цялата сграда пребивават 4 деца (!!!) и където едно от тези 4 деца успя да падне от прозореца, лежа часове на мокрите плочки под дъжда, преди да го намерят, и накрая почина в болницата… 

Проектът „Детство за всички” беше насочен в първия си етап към настаняване на децата от ДМСГД (най-малките в системата) в по-човешки условия. В разговор с председателя на ДАЗД – Ева Жечева, и служебния министър на МТСП беше заявявано, че вече децата от всички ДМСГД са настанени в ЦНСТ, затова се е взело решение да се настаняват и деца от ДДЛРГ, но според справка, която получих по ЗДОИ – се оказва, че в България все още 1042 деца се отглеждат в ДМСГД. За обл. София – децата, все още пребиваващи в ДМСГД – са 98.

Във втория си етап проектът „Детство за всички” беше насочен към извеждане на децата с увреждания от казармените „домове” и настаняването им в ЦНСТ. Проектът е в края си, ДАЗД взеха решение във вече изградените по този проект ЦНСТ да се настаняват и деца от ДДЛРГ (без увреждания)  - понеже били „построени повече ЦНСТ”, та да бъдели „оползотворени”…  

С други думи – "бързаме, че срокът изтича и няма как да си вземем парите, ако няма настанени деца там…"

Само че, в България все още има 674 деца с увреждания, които се отглеждат в старите институции – онези, с кошмарните условия… 

На територията на обл. София все още 85 деца с увреждания се отглеждат в старите, казармени условия… Но очевидно не се пристъпва към настаняване на деца с увреждания в тези ЦНСТ вкл. заради факта, че за подготовката за такова преместване на децата с увреждания ИМА разписани стандарти и предвидения срок за тая подготовка е мин. 3 месеца… А общините – бързат.... 

Но какво тук значи някакво си дете...? 

Значи основно едно – усвояване на средства по европроекти…….

Та, ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!

 И не чакайте държавата да покаже човещина вместо вас – това няма как, и няма да стане….